2021 – презареждане; Всеки край е ново начало

Мамка му.
Твърде много време измина откакто животът беше „нормален“.
Не че някой и тогава и сега се е заблуждавал в съдържанието на тази нормалност. Атипична, понякога натрапливо циркулярна, тя ни караше да се чудим сънуваме или спим, дежавю ли виждаме или реалността е филм с много лош кастинг, но брилянтен снимачен екип. В оная нормалност хората до там бяха привикнали със собствената си роля, предимно на пречупени консуматори, че когато тя в миг изчезна всички си казаха – ами сега какво?
Какво, какво… Нали искаше промяна – те ти булка спасовден. Едно „китайско грипче“, една „азиатска кашлица“ промени живота на всички хора по земята, макар и много от тях да не го осъзнаваха. От забързани в ежедневието си фигуранти се превърнахме в биологична заплаха за самите себе си. Епидемичен материал, който трябва да бъде изолиран. Така и стана. Изолирахме се. Носихме маски (дори в парка на разходка с кучето), редихме се на опашки за тоалетна хартия и хляб. После се редихме на опашки за тестове. Някои от нас загубиха близки възрастни, други загубиха близки млади. Трети загубиха работата си. „Новото нормално“ се конституира като дълъг преходен период между „старото нормално“ и неясното бъдно. Страхът от повсеместната гибел в комбинация с отдавнашните симптоми на отчуждаване и радикализация атомизираха обществата до степен на нови разделения – вярващи и невярващи в кризата, светата криза…вярващи и невярващи в разрешението ѝ. Вярващи и невярващи в себе си. Стигна се до там – хора, които принципно нямат нищо против да вкарат в кръвта си коктейл от никому неизвестни вещества с криминален произход, се превърнаха в съдници на бягащите от потопа, наричайки ги с хиляди имена. Роби на статуквото. Самите те ама никак не осъзнаха, че в играта на котка и мишка никой от нас не е хищникът. Поживяхме отделно – радвахме се на слънчевите дни както никога до сега. Малките неща, като от реклама на мобилен оператор, да се събереш с приятели на излет, да пийнете по едно две на чист въздух. Естествено всичко опира до егото. Мнозина се разсърдиха, че някой им отнел права, други продължиха да се молят за някакви права. Противно на очакванията светът още се върти, макар и в малко странна посока. Но това, което остана да виси като Дамоклев меч над главите ни е как ще продължим напред?
Честно да ви призная, причината, поради която все по-рядко се появяват тук материали е много прозаична. Тя е във визията за бъдещето. Не може нещо от миналото вечно да те дърпа назад. То за можене – може, но дали трябва. Светът се промени не само заради коронакризата. Той се промени заради капиталистическата криза, заради кризата в доверието към институциите, заради кризата на идентичността сред младите, заради липсата на млади изобщо и кризата в демографията. Ние живеем в един непрекъснат кризис, който ежедневно изисква от нас. Да се пазим от това и онова, да внимаваме дали не ни лъжат в интернет или по новините, да бдиме над това кой влиза в парламента, кой излиза от него. В цялата тая въртележка от променливи насреща ни остава един много неясен силует, за границите на който се караме и боричкаме, копнеем и жадуваме, очакваме някак си, защото това ни е природата – винаги да чакаме нещо – чакаме вечерта, чакаме Петък, чакаме лятото, после чакаме зимата, чакаме деца, чакаме да порастнат. В някакъв момент започваме да чакаме и да умрем. Ето това, последното чакане е най-ужасяващата част от вечно течащия поток на времето и живота.
Ако мога да предам нещо на по-младото от мен поколение, то ще е: не чакайте!
Правете неща сега! Сега е единственото време, което е настояще. Миналото е отминало, а бъдещето е твърде неясно. Правете групи, организирайте концерти. Правете го сега! Утре ще е твърде късно, много ще ви мързи или ще имате куп битовистки глупости на главата си. Ще остареете неусетно и отговорностите ви ще пораснат на ръст троен на вашия. Тогава ще се обръщате с усмивка назад и ще си спомняте какво е било, когато сте имали възможност да правите толкова много неща. Пишете, учете се, свирете, рисувайте, създавайте зинове, организирайте концерти, партита. Подкрепяйте свободни пространства, купувайте си мърч от групите, купувайте си много музика! Музиката остава за поколенията.


Sofia Rebel Station възникна преди повече от 11 години като информационна кампания за запознаване на младите в България с алтернативната музика и култура. Целта на проектът бе да подпомогне това, което към онзи момент наричахме сцена, а по същество бе малко хаотичен, доста незрял и ентусиастки сбор от групи и хора, чиято енергия се разпръскваше във всички посоки без да води след себе си същественото. Спорадичните опити за обединение, както и почти сектантските лутания, които имахме в по-предишното десетилетие доведоха до онази емоционална зрялост, която бе нужна, за да се потърси и поведе поривът. Без капка скромничене, Sofia Rebel Station имаше принос в това. Като наследник на други уебзинове, които имаха повече характерът на официози, отколкото на фенски издания, SRS имаше опитът на списването, който други все още нямаха.

Първият хедър на Sofia Rebel Station. Автор на снимката съм аз. Това са тройка изтребители МИГ-29 прелитащи над блока ми в София.

Така се появи за първи път в България музикален каталог, комбиниран с периодично публицистично издание, занимаващо се с ъндърграунд животът в столицата и страната. Първите ревюта на концерти, които предизвикваха небивал интерес не само сред феновете на групите, но и сред широка публика от ентусиасти, дадоха отправна точка на множество съждения за това къде сме, къде бихме искали да бъдем. Също така бяха отлична хроника за времена, които всички знаехме, че няма да се повторят. Времена с особен заряд – усещането за промяна, за напредък, за развитие. Уебзинът успя да улови духът на епохата на отваряне – много и лесно достъпната информация, която буквално трансфмормира малките ни съобщества и ги направи достойна част от семейството на ъндърграунд сцените в Европа. Далеч по-сериозна, фокусирана и напредничева, сцената се оформи и разви – появиха се места за отдих и култура, множество хартиени зинове, дистрота и лейбъли. Десетки групи. Всички тези хора бяха на гребена на същата вълна, на върха на която се опитвахме ние, редакцията на Sofia Rebel Station да стоим. И успяхме, естествено не без известни лишения и не без солидно количество нестихващ ентусиазъм.

Това е следващият вариант. Също толкова аматьорски; Фигурата в ляво е на Чочо, един от първите автори на изданието

Приятелският ни колектив растеше и се свиваше през годините, давайки на уебзинът онази пъстрота на мисълта и мненията, която отговаряше на случващото се в нашата сцена. Мнозина млади научиха от нас какво е „хардкор“, дузина стари, разбраха, че той не е родом от САЩ. Много хора за първи път се докоснаха до руския, френския и английския уейв благодарение на нашите страници. Други с интерес научаваха, че скинхед не е равно на фашизъм. Sofia Rebel Station бе сред пионерите в родното пространство, извели екстремната музика от обскурното пространство на тъмна непопулярност и изолация към далеч по-светлия и общителен клубен и културен живот чрез позитивните си ревюта на албуми, ежегодни класации и интервюта със знакови личности. Кооперацията между SRS, други фен издания и утвърдените традиционни медии позволи нашето послание да достигне и дори задмине пределите на страната. Някои от най-нашумелите напоследък групи за първи път споделиха мислите си именно пред аудиторията на станцията, а изданията им получаваха най-добрата трибуна, естествено защото са го заслужили.

Новият хедър е колаж, дело на Виолета. Рисунката и поп-артът са нейни собствени.



Sofia Rebel Station и колективът за организация на събития Persons Unknown бяха зад някои от най-мащабните концерти, довели в България класически и нови групи от Западна и Централна Европа, дали микрофона на най-добрите родни изпълнители от алтернативната и ъндърграунд сцена и събрали стотици фенове в незабравими нощи из столичните подземия. В замяна на всичко това станцията, както и нейните автори и екип никога не взеха и един лев. Sofia Rebel Station никога не е имал никаква търговска дейност, комерсиална цел или нещо подобно. Не сме продавали тениски, шорти, джапанки, никакъв мърч. Никога не открихме сметка за дарения, нито потърсихме помощ. Хостингът на сайта винаги е бил плащан от личния джоб на неговите създатели, а събитията, без изключение, винаги са били самофинансирани (с всички спохождащи рискове). Всеки, който е участвал в списването на уебзина, организацията на ивенти или е помагал с каквото може, го е правил от чисто сърце, по идеологически причини и абсолютно стопроцентово безкористно. Това беше най-важното изискване и цел, поставена пред нас.
Днес, сред тези хора има много успешни специалисти в почти всяка област на живота – журналисти, музиканти, учени, поети, художници, мениджъри в частни компании… Всеки един от тях, обаче, е дал нещо от себе си – най-вече от свободното си време и енергия в едно вече отминало десетилетие, което искаме да запомним само и единствено с позитиви.
За съжаление, обаче, всичко си има лимит. И ако през изминалите 11 години загубихме нелепо много приятели, млади хора и ярки личности в нашата сцена, то идеите продължават да живеят и след плътта и костите. Посланието оцелява в душите и умовете на тези, които остават. За това без капка страх или съжаление трябва да си признаем, че краят на нашия проект, такъв – какъвто бе през последното десетилетие безвъзвратно е настъпил.

Бруталният плакат за лайва на The System в София, дело на Диана Данова – Диди. Абсолютен шедьовър.



Настоящето донесе множество промени, голяма част от които естествени. Промени се сцената, промени се музиката, промениха се и хората, пък и да си кажем честно, ние самите в много отношения не сме същите. Понякога дори не говорим на един език, а се подминаваме с леко сконфузни усмивки. Всеки или всичко, рано или късно поема по свой път и само ситото на времето може да отсее кой ще остане от ляво и кой ще отиде в дясно (без капчица идеология в гореказаното). За нас това време вече е дошло и няма логика, която да ме убеди в полезността на остарялата и леко носталгична мисъл, която никога не ще възприеме новата посока и взор. Най-вече съм убеден, че всяко нещо си има конкретно приложение, задача, мисия, ако щете. Sofia Rebel Station изпълни своята мисия и достигна до очите, ушите и съзнанието на хиляди, предавайки основното ни послание – борете се, творете, не се предавайте! Днес тази идея е споделяна от мнозина и видно няма да умре с краят на този или онзи уебзин, тъй както сцената никога не спря да съществува, дори след най-големите и тежки свои загуби. Най-важното е постигнато, а второстепенните цели са преизпълнени. Оттук нататък – нови цели и нова мисия.
Да, точно така. Най-големият философ – майката природа го е доказала емпирично милиарди пъти – краят на едно е начало на друго, така че, дори сред вас да има хора, които наистина тъжат или ще им липсва това пространство, с абсолютна сигурност мога да ви убедя че: 1. В най-скоро време може да очаквате нещо ново, хубаво и вълнуващо. 2. Краят не винаги е нещо лошо, понякога е глътка свеж въздух. 3. Ако сте стигнали до тук, значи нищо не е било безсмислено, следователно няма поводи за тъга, а това е най-важното.

Плакат за локален лайв с чуждестранни гости, дело на Виолета Заранкова


За мен лично, Sofia Rebel Station често е бил отдушник на емоционални и други вътреличностни товари, които съм облекчавал чрез музика и преживявания, а в последствие съм търсил хората, които биха вибрирали на същата честота. Твърде много пъти тези хора сами са се появявали на нашите страници и са търсили нещо ново, нещо вълнуващо. Страх ме е, че напоследък никак не можем да им го дадем, което само по себе си прави продължаването живота на този проект сантиментално. За да избегнем тази ненужност, ние, екипът на SRS взехме решение за неговото окончателно прекращаване.
Бяха прекрасни 11 години, благодарността от наша страна към стотиците читатели на изданието и всички, които ни подкрепяха през годините е безмерна и трудно се побира в текст.
И за да не стане патетично дълъг този пост-прощение, искам в лично качество да благодаря на множество личности и организации, които спомогнаха осъществяването на нашата идея.
На първо място, разбира се, искам да благодаря за всеотдайността на моят вечен приятел и съучредител на Sofia Rebel Station – Skunksa. За службата на всички автори, които са участвали в проекта: Влади, Чочо, Мишо, Къци, Патрик, Калето, Шентов, Митака, Жоро, Преслав, дано не изпускам някого, простете ми, ако да. За партньорството на: DIY Conspiracy, Tigersuit, Улично Дело, HC Spirit, I Hate Mondays Radio, Against The Odds, Терозин, Lunatic.bg, Ugly & Proud Records, For The Kids Booking, No Crew No Fans Just Friends, RE-ACT, Kontingent Records, Sofia Waste Water System, БНР, БНТ, Z-Rock, Радио Варна и Марто от „От Другата Страна“, Тангра Мегарок, Евроком, М2 и всички издания и медии, които са промотирали нашето дело или са били наши съратници. За възможността да свирим, организираме концерти или просто да се забавляваме на: The Box (RIP), Studio (RIP), Alcohol (RIP), Underground gallery (RIP), Non Sleep Hostel (RIP), Neu Berlin (RIP), Thrash Zone (RIP), Fans, Mixtape 5, Gabba Bar, Grindhouse skate club, Фабрика Автономия и множество други пространства и заведения, чиито имена не помня или съм забравил, защото действително са много.
На всички хардкор-пънк, Ой, уейв, ска, метъл, грайндкор, пост-пънк банди, които са били част от наши ивенти, вдъхновявали са ни или сме се забавлявали заедно, но най-вече на: Битов Терор, Voyvoda, Razgruha, Indignity, Outrage, Ънален Диспут, Feedbacker, BFDM, Rejection, Blackmail, Разврат И Поквара, Bright Sight, Junk Yard, The System, Omega Tribe, Kataxnia, един куп унгарски банди, Krokodenixtix, Totalni Klosari, ТВУ, Ремонт, F.A.Y.D., Боли Ме Фара, Lunatic Theater, Anti Future, UPYR, Savage Ravage, Expectations, Start Today, Shemale Zero, Нови Цветя, Muddy, Them Frequencies, Warscum, Hatebomb, Anti-System, Глас Народен, Lapsus Linguae, Last Hope…………………….. този списък може да продължи още много дълго. На множество личности – най-вече на жена ми Виолета, която бе дизайнер на сайта през повечето време, на Диди, която си подели с нея работата по плакатите за наши концерти и в рамките на това изработи някои от най-големите шедьоври в сцената, на Andy T, Gerard Evans (Flowers in The Dustbin), Jimi (The System), Paul (Manlifting Banner), The Shend (The Cravats) – за приятелството и връзките с английската сцена, на Алесандър (за приятелството и многото показана музика), Даро, Кунца, Марто (за същото), на Чобата (за непрекъснатото вдъхновение), на Бай Петьо, Теодор и всички, които са търпяли музикалните ни напъни, на Мицата за здравословния хейт, на Тошето (за нестандартната покана за изложба), на Крисо (за приятелството, музиката, концертите.., абе той си знае)……. този списък също е безкраен.
Извинявам се от името на всички ни, ако през годините някой е останал обиден или с лоши чувства, желаем късмет и успех на всички, които продължават да се занимават със светлото дело – разпространението на нашите идеи и ценности, DIY културата, алтернативната музика и сцена. Тези неща спасиха нашите животи, вярвам още много такива хора ще има и за напред.

Считано от днес сайтът на уебзина прекратява своята дейност. Материалите ще останат достъпни до месец Септември, след което най-вероятно ще се преместят в мемориален блог, където ще имате възможност да си ги препрочитате, ако имате желание.

Дейността на промоутърската организация Persons Unknown продължава. Съобразено с настоящата обстановка ще бъдат обявени и новите проекти за идната 2022г., продължавайки с PUNK006, който се надяваме да бележи голямото завръщане на живата музика.

Фейсбук страницата Sofia Rebel Station ще продължи да съществува, гарантирайки че аудиторията на уебзина в социалните мрежи ще остане информирана за бъдещи събития, както и ще може да се наслаждава на хубава музика и смешки.

Електронната ни поща sofiarebelstation@gmail.com продължава да функционира. Ако имате желание да ни споделите нещо или просто да си поговорим – добре сте ни дошли.

И както казах по-горе, очаквайте нещо чисто ново и готино съвсем скоро.

През последната година от своето съществуване, Sofia Rebel Station бяхме ние:

Аз, JollyStomper
mitkoxvx
patoisvn



Довиждане, а не сбогом!


„БОРБАТА ПРОДЪЛЖАВА, УЛИЦАТА НИ ЗОВЕ!“

About JollyStomper

Не поглеждай назад - там няма нищо. Нито крачка напред - избягваш всички.
Публикувано на Uncategorized. Запазване в отметки на връзката.

1 Response to 2021 – презареждане; Всеки край е ново начало

  1. ayo/nayo каза:

    Много хубав материал. Дължа много на Sofia Rebel Station, на концерти съм се запознавал с JollyStomper, говорили сме, страхотен човек. От тук чух за много групи, които не съм познавал и съм си припомнял други, които съм забравил. Материалите винаги са били страхотни не само от информативна гледна точка, но и от литературна. Истински алтернативно място, място за суб-култура, контра-култура, защо не и анти-култура. Краят винаги е края. Новото начало – това зависи – от вас, от нас, от всички. Разединението и „всеки за себе си“ начин на мисленето е по-силно от всякога. Мисля, че и тук прекрасния капитализъм има не само пръст, но и цяла ръка. Както и да е – исках само да кажа едно голямо благодаря за всичко! За музиката, понякога „музиката“ ( но това не я прави по-малко ценна), за вдъхновението, за вярата.

    Мога да кажа само: До скоро и ако имате нужда от нещо – знаете къде да ми пишете, ако искате, де!

    ayo/nayo

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s