Стиг Милър: Пънкът е да бъдеш креативен и оригинален, да мислиш самостоятелно

Крисчън Милър, известен още като Stig da Pig, Stigus Maximus или просто Stig, беше китарист на легендарните банди Amebix и Zygote.

През последните няколко години Стиг се занимава предимно със своя собствен солов проект и няколко други артистични колаборации. В новите му песни без съмнение се усеща отчетливото влияние на мрачната и тежка музика на Amebix, но преди всичко се характеризират с дълбокия глас на неговите вокали и мрачната ембиънт атмосферата, обхващаща експерименталния му звук.

След една много странна и трудна година за всички ни, като за начало на 2021 г. реших да си поговоря именно с пънк легенда като Стиг. Краткият ни разговор включва теми като скорошното преиздание на единствения албум на Zygote (бандата на Стиг и Спайдър след разпадането на Amebix през 1987) и заветът на Amebix върху глобалната DIY пънк общност.

Оригиналното интервю на английски ще можете да прочетете в сайта на DIY Conspiracy, но сега можете да видите това интервю за първи път именно тук в Sofia Rebel Station.

Снимка: Richard Parkhouse

Здравей, Стиг! Много се радвам на възможността да говоря с теб! С какви неща се занимава миналата година? Сигурен съм, че е била странна за всички, така че ми е много любопитно да разбера какво се случва покрай теб. Имаш ли вече някакви новогодишни резолюции за 2021?

Stig: Ами, в последните няколко години работя по няколко музикални проекта, обаче в тази последна година се захванах с нова колаборация с няколко приятели. Всичко обаче все още е в QT процес. Така че не мога да кажа нищо повече за момента.

И, да, “Странни” времена несъмнено, но да бъда честен, аз така или иначе вече съм си “социално дистанциран” поначало.

По последния въпрос, просто да остана жив и здрав, и колкото се може по-креативен, би било най-доброто нещо в тази или която и да е друга година. По този повод започнах да се уча на някакви базови умения по миксиране и записване на музика, както и други различни неща от „живота“.

Единственият албум на Zygote, „A Wind of Knives“, беше наскоро преиздаден на винил от Pine Hell Records в Щатите. Можеш ли да ни разкажеш за историята на бандата и как стана част от музикалното ти приключение? Как беше приет вашия звук при появата на бандата след разпадането на Amebix? На хората харесваше ли им?

Stig: Доколкото си спомням, Zygote започна през 1987 след спирането на Amebix. Аз и Спайдър останахме без банда и решихме да започнем нещо ново, което да ни движи напред и така започнахме да репетираме с Джордж и Тим на същото място, където преди това репетирахме с Amebix в Бат, т.нар. “Stote Hall” (маза, в която стените бяха облепени с картони от яйца). Това беше къщата, в която повечето членове на The Smartpils живееха по това време. Тогава не знаехме нищо как да си пазим слуха и свирихме много, много силно. Дори на репетициите ни цялата къща се тресеше, а ушите ни свистяха с дни след това.

Мисля, че това беше наистина като ново начало за мен. Така започнахме да свирим с всеки и навсякъде колкото можем, така че хората наистина да влязат в нашето нещо.

Zygote на турне

Разказвал си истории как си открил пънка и ъндъргаунд музиката толкова рано в живота си в много други интервюта през годините. Мислиш ли, че пънкът е най-освобождаващото нещо в живота ти, когато се случи за първи път в края на ’70-те?

Стиг: Когато се случи за първи път, беше изключително вълнуващо нещо за мен да видя и чуя хора, които чувстват същите неща като мен. Пънкът направи така, че да се чувствам по-малко самотен и окован в ужасната реалност, пред която бяхме изправени по онова време.

Как успяхте да направите прехода от звучащия като Crass и Discharge хардкор и анархистки пънк към много по-мрачна, тъмна и меланхолична музика, смесваща пост-пънк и метъл както никой преди това? Какво ви доведе до тази промяна?

Stig: За мен Crass бяха велики и Discharge все още са велики! Но ние освен това правехме нашето си собствено нещо, не искахме да звучим като никой друг и беше много важно за нас по онова време да бъдем “оригинални”. Все още е много важно за мен да бъда колкото се може по-оригинален във всичко, което правя, дори със соловите ми неща се опитвам да не звуча като никой друг.

Джордж Флечър и Стиг в Zygote

Иронично, този вид аутсайдерско изкуство, който направихте с Amebix, а по-късно и със Zygote, стана основа за възхода на кръст (crust) жанра, субжанр на пънка и метъла, който е много по-политически и активисти ориентиран от всичко, което си правил с твоите банди до тогава. Някога гледал ли си на Amebix като на политическа банда изобщо? Имам предвид, като изключим очевидните влияния от политически банди, участието ви в скуотърското движение и свиренето с леви/анархистки банди.

Stig: Ами, ние нямаме песни с текстове “Fuck Thatcher, she’s a cunt!” или “War! War! It’s not very good!” и т.н. Въпреки това, ние сме събирали пари за различни политически каузи, бяхме много близки до идеалите на Анархизма до толкова, че свирихме заедно с много такива банди по това време. Ние обаче се интересувахме от Човешкото състояние – “Защо сме тук? Какъв е смисъла на всичко това?”, “В някакъв Ад ли живеем? Ако е така, защо?” – повече езотеричен вид политика, според мен. (Стиг се опитва да не звучи прекалено претенциозно)

Като изключим мрачната музика и образи, които представлява всеки от музикалните ти проекти, ти винаги си се ебавал зверски с пънк сцената и всичките ѝ клишета откакто съществува. В сайта на DIY Conspiracy бяхме публикували това старо твое интервю. Става ли ти смешно като четеш такива шедьоври на мисълта след толкова години?

Stig: Хахахаха! Какво му е лошото на малко вятърничевост… смехът по време на скапани времена е от първа необходимост. Животът беше пълно лайно по онова време, нека си признаем, животът сега е още по-голямо лайно! (освен ако не си някое Милиардерско лайно от Силиконовата долина)…

Когато ти попречат да може да се смееш изобщо, значи са спечелили! Върни си своята Човечност, крещи! викай! смей се! бъди мил! създавай! твори Изкуство!

Какво значи пънкът за теб днес? Фашизмът е във възход. Климатът отвръща на удара срещу самозабравилото се Човечество. Намираме се в глобална пандемия…

Stig: Да бъдеш съзидателен, да бъдеш оригинален. Да мислиш самостоятелно, да поставяш въпроси. Да бъдеш верен на себе си.

Гледах няколко документални филма и видеа за пънк сцената в Югоизточна Азия, страни като Малайзия, Индонезия, Мианмар и Филипините. Изглежда, че неща като крайна бедност, алкохолизъм, наркотици, бездомност и изцяло липса на бъдеще са все още реалност за пънкове в големи части на света. Значи, много е яко да видиш как тези хора се борят, въплъщавайки изцяло пънкарския дух, солидарност и DIY етика, за да може изобщо да оцелеят на улицата, но е също така много тъжно да видиш някой да живее такъв живот, изблъскан в периферията на общество. Какво мислиш за това като някой, който е бил част от годините „без бъдеще“ по времето на Тачър (не че сега нещата във Великобритания са много по-добре)?

Stig: Да, комуникирам си с няколко млади пънкове от Индонезия, Малайзия и Филипините чрез социалните мрежи и имейл. И те наистина изглежда да се борят срещу всичко почти през цялото време, но те в същото време имат тотална любов към своята сцена и се вълнуват от нея и дават цялата си подкрепа докато “нормалния” Свят има много малко или нищо да им даде изобщо.

Разбирам това… Това е жесток живот, който можеш да оцелееш само докато си млад и имаш мрежа от приятели, с които да го живееш… Със сигурност ще ти се отрази в живота и ще остави своите белези завинаги.

Има ли някои нови, модерни банди, които ти харесват? Имаш ли любими албуми от 2020?

Stig: Винаги съм отворен да чуя нещо ново и вълнуващо, но нищо не ме е грабнало през 2020. Според мен споделянето на файлове ще стане първостепенно в правенето на музика в идващите времена и трябва всички да станем добри в това!

Благодаря ти много! Нещо да добавиш?

Stig: Не, наистина няма! Мисля, че отговорих на всичко… Наздраве!!

Публикувано на Uncategorized и тагнато, , . Запазване в отметки на връзката.

1 Response to Стиг Милър: Пънкът е да бъдеш креативен и оригинален, да мислиш самостоятелно

  1. patoisvn каза:

    Яко интервю – обаче как пък едно нещо не го е грабнало за цяла година, което да препоръча или спомене. Може би е бил супер зает.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s