Кармична мъдрост или перипетии с Cro-Mags

След всички думи свързани с протеста в България, дали пречи, дали помага, дали е купен или е обязден от рептили-анунаки искам да се знае, че поне адски много деца се учат да карат скейт по затворената улица във Варна. Всяко нещо носи позитиви, неочаквани, болезнени позитиви.

Винаги ще помня как стигнах до музиката на Cro-Mags. Бях за пореден път без пари, полудял от гнусни разговори с хора и скитосвах в Студентски град. Всеки път когато се чувствам най-зле, музиката ме спасява по неведомен начин. Беше горещо, всички се бяха скрили на сянка и единствените хора, които не бягаха от жегата бяха момиче и момче, които раздаваха някаква книга в синя подвързия. Тъй като кармичния закон в света повелява отчаяните луди да се срещат с още по луди аз ги заговорих. Говорихме си за джаз, за двете бас линии в една песен на Хърби Ханкок, за Джон Колтрейн и когато разговора стигна до музиката на жена му – Алис Колтрейн и това как е живяла и в какво е вярвала(медитирала е, чела е Бхагавад гита, посещавала е ашрами) момичето се разгърна в дяволска усмивка изпълнена с криви зъби и започна да говори за книгата, която се опитваше да пробута. На кратко една от свещените за будистите и хиндуистите книги. Казаха ми, че може още да си говорим на подобни възвишени теми стига да дойда с тях – кой гладен луд би отказал? (Всеки би) Тук спестявам лични религиозни мнения и прехвърлям метафизично материята на разказвача, четящия и действащите лица, в стил късния Хенри Милър към неупоменат адрес някъде в Студентски град където хората си имаха импровизиран храм. Всичко беше свръх сериозно, нетипично за веселяците-нихилисти каквито са будистите и сякаш фин прашец се рееше във въздуха в този апартамент. Не бях ял от дни, ядох може би най-вкусната храна, която съм ял в живота си. Когато седнах на земята да си довърша стотната порция бутнах нещо като статив, от който паднаха най-различни ритуални предмети, сред тях, до дясната ми ръка – Best Wishes на Cro-Mags. Обложката веднага ми грабна окото, кришнарите ми казаха, че мога да задържа албума, тъй като го били взели с нагласата, че това е религиозна музика, не thrash punk от Америка.

Нарасима, аватар на бога Вишну, възстановява Дхарма като унищожава всеки. който харесва кавър групи.

Нещата около Cro-Mags определено са хаотични. Като започнем от разпри, кой каква част е писал от ужасяващия им първи албум, през постоянната смяна на хора вътре в групата, през наемане и уволняване на музиканти точно по време на записа на Best Wishes и стигнем до наши дни, където вече съществуват две различни групи – Cro-Mags с Harley Flanagan на вокали и бас и Cro-Mags JM с John Joseph на вокали. Нищо не е чуждо на хората от тези групи и всички може би знаем за коцерта от 2012 година, когато Flanagan се опита да атакува останалите членове на групата. Самия Harley има интересен живот, от малък е сред контракултурата, във Фабриката на Andy Warhol, Allen Ginsberg пише интродукция към негова книга с поезия и проза написана като дете, практикува Джу-Джицу, бил е в затвора и още и още. Очевидно кармичния кръг има да се върти още много и още доста уроци предстоят на хората от групата изобщо.

Harley на 9 години. Гърба на горе спомената книга – вижте какво пише Ginsberg за вокала и си представете човека на 14 години по време на Age of Quarrel.

Прогресира ли музиката след всички тези перипетии? Все още Ню Йорк Хардкор ли е и богата ли е както вътрешния свят на хората в нея? Най новия албум се казва In The Beginning и всеки, който си мисли, че това име означава буквално рестарт на Cro-Mags би бил прав защото още първата песен започва с буквално същите рифове и качващо се темпо като We Gotta Know от The Age of Quarell. Thrash, punk, hardcore, както и да го назовем формулата е същата и ни говори за още предстоящи трудности и евентуални падения и възход чрез рифовете, които сме чували милион пъти, и нищо, което да ни изненада. Първите няколко песни свършват преди да сме чули каквито и да е запомнящи се мотиви. Бих казал, че ако не бях свикнал с вокалите и ако Cro-Mags не бяха една от първите хардкор групи изобщо, които чух, може би не бих могал да кажа, че албума е издаден тази година. Всичко е точно както преди без никаква промяна. Може би Harley иска да покаже, че е абсолютен майстор на това, което правят те, преди да тръгне към неизследвани територии. Почти няма брейкдауни в песните, сякаш са загубили някак идентичността си и просто искат да правят малко по бързи песни в памет на Motorhead. В случай, че тези аргументи някак не Ви стигат, по време на четвъртата песен в тантрическия метъл се включва именно Phil Cambell от Motorhead, за да предаде малко идентичност на песента. Солото в края е непогрешим ранен, гаражен, даже демо Motorhead.

Лириките все още са за борбеност, бунт срещу идеята, че това, което ни обгражда ни прави такива каквито сме, но не бих казал, че ако ги прочетете ще бъдете вдъхновени. Има дори песни като PTSD, където идеята е сякаш за някакъв исторически реваншизъм от името на военните ветерани и как те убивали и прочие, но в крайна сметка имат съвест(някаква). Разбирам какво е миналото на хората в Cro-Mags и какъв кръг от хора ги заобикалят, опит за подкрепа към всички ветерани, особено в Америка, където повечето такива полудяват, заради липса на психологическа подкрепа е доблестен акт, но някак празен имайки предвид слабата лирика. Единствената промяна в темпото и в идеите е по време на The Final Test където Harley пробва чист вокал със изключително много ривърб, сякаш е лишен от тяло дух. Получих дежа вю с последните неща на Bad Brains където най-великия вокал,за мен, в хардкора звучи изцеден. Това беше първата ми асоциация когато слушах албума, продължавам да твърдя, че звучи точно толкова безсилно. Целия албум звучи особено – на първо място са вокалите, после баса, после солата на китарите, като всяка песен има поне едно, и най накрая рифовете и барабаните. Мисля, че това отнема от силата на албума и от потентността изобщо на съдействието между инструментите. Сякаш Harley бърза да чуем него, пък за другите каквото остане.

Бездънен ентусиазъм – Harley като малък сред тълпата с Andy Warhol.

След това продължаваме към One Bad Decision и Two Hours, които са на тема грешките в живота и затвора. Crusty, D-Beat, хардкор, ама от Ню Йорк. Two Hours се казва така, понеже включва семплиран разговор между Harley и някой друг, който когато го питат „Какво става, кога излизаш?“ отговаря – „Със сигурност, не след два часа.“. Бих искал да кажа нещо повече за албума, но цялото преживяване беше като да слушам демо на група, която преди е бълвала идеи и сега просто съществува. Cro-Mags са ми абсолютни герои, не си представям вътрешността на ядрения ми бункер по време на следващата икономическа рецесия без плоча на The Age Of Quarrel, но това, което чух сега ме разочарова. В тези времена е важно да си говорим истини и да рефлектираме върху изживяванията ни, не се знае какво ни дели от следващото завъртане на рулетката на житейския кръговрат. Този сайт за мен никога не е бил типичен сайт за ревюта с точкуване – или нещо е добро или не е. В този дух на нещата този албум премина през времето, което му беше отредено и за жалост съвсем скоро ще бъде забравен.

Публикувано на Uncategorized и тагнато, , , . Запазване в отметки на връзката.

3 Responses to Кармична мъдрост или перипетии с Cro-Mags

  1. Miroslav The Metal Lord каза:

    Прекрасно ревю…Браво…

  2. GP каза:

    Анди Уорхол и Джо Стръмър*

  3. Maximusbfd каза:

    Can I contact Administration?
    I’ts important.
    Regards.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s