Фенството е отвратителна болест. Човешката обсесия, която води до абсолютно разпарчетосване на нещо непонятно по тертип на стар корабен ел. техник докато от святинята останат само платки, винтчета, гайки и едно мазутено петно от идеята е нещо е покъртително. Всеки от нас го има. Някои го развиваме с удоволствие, като някакъв таен душевен спорт. Когато говорим с някой друг звучим като детектив Дейл Куупър и дано хората се пазят от всички слюнки, който се разхвърчат когато обясняваме какво точно сме правили и как всичко е свързано с първия път,в който сме чули At the Movies на Bad Brains.

Otoboke beaver са от Киото, кръстени са на местен бардак и не им пука от нищо и никой.И четирите момичета, успяват някак с музиката си да предадат този трепет, който ни заобикаля – ту спокойствие, ту страх от идващата прокоба. Цялата тази кинетика в музиката. Този дълбок басов фънк от ритъм секцията. Тaзи сигурност, че каквото и да става ще става и това е, нито крачка назад. Едновременно Кавабата и спокойната песен на цикадите и Мишима със ужаса и нихилизма на всекидневието. Текстове, които говорят за модерното, толкова изкривено и странно каквото е, че ни напушва на смях. После ни става лошо защото се намираме в излиянията им като в гротеска. Как така Otoboke beaver ме знаят и знаят как се чувствам? Още ли съм в този цветен клоунски карнавал наречен модерност?

Бих искал да запознавам хората само с пъстри групи. С тези индивиди, които се различават. Ако трябва да споделя един клип, който за няколко минути, обхваща идеята на тази група и това, за което говоря бих споделил този:

В него членовете биват обсаждани от някакъв фен или произволен човек, който просто ги засипва с референции към музика, за да ги впечатли. Последния кадър с надписа Relax и контраста с френетичната музика успява винаги да ми оправи настроението, каквото и да ми се случва през деня. Целият албум прелива от енергия готова да измъкне всеки от безразличието. Всичко през грайндкор, фънк, пънк и прочие бива пречупено през тяхната призма. Не знам дали някой ден ще чуете тяхна песен във Sillicon Valley, както стана с Napalm Death, но съм сигурен, че стеснителните екстровертки от Otoboke beaver с техния албум ITEKOMA HITS ще бъдат едни от най смислените 27 минути от деня Ви.

Сещам се за една книга, която ми бе открадната. Там имаше един много силен цитат от Мишима Юкио (един велик автор-нихилист от Япония, който за жалост е малко познат у нас), който до ден днешен мога да рецитирам почти без грешки и който перфектно обобщава:

“Истинската опасност е просто да живееш. Разбира се, да живееш означава да усетиш хаоса на битието, но най вече е една луда игра, да разкъсваш живота, миг по миг, докато хаоса не стане константа, и така да черпиш сила от несигурността и страха, който носи той, та да съградиш наново живота си.“