Десет български албума от последното десетилетие, които си заслужава да чуете и притежавате

Честита Нова 2020 година!
Броени часове от посрещането на новото завъртане на Земята около слънцето и на второто десетилетие от новия век. Изтеклите 10 бяха много… бързи. Но и доста важни по отношение на толкова много неща, че нито градът ни, нито сцената могат да бъдат качествено сравнени преди и след. Това, което представляваше ъндърграунд и алтернативната сцена преди 10 години и това което е сега са трудно сравними величини, разликата между които е по-честно да се изразява в малкото им останали прилики. За 10 години и светът се промени, хората също. Е, не всички разбира се, пък и да си признаем – някои навици си останаха същите.
Авторитетните издания правят класации, но тъй като мисля че музиката е въпрос на лично светоусещане, ще избегна тази досадна и не много точна практика.
Вместо това, днес ще си припомним 10 български албума от 10 български групи в няколко различни жанра, които след кратка беседа в тесен, но информиран кръг се съгласихме че могат да разкажат последните 10 години.


 

Естествено, че много от фундаментите под успехите на ъндърграунд сцената през последното десетилетие стоят в предишното. От all ages шоутата в клуб The Box до първите тресни пред скейт рампата в Grindhouse и от професионалния звук в елитния Mixtape 5 до DIY концертите във Фабрика Автономия и Underground Gallery много обстоятелства опосредстваха укрепването на една, можем спокойно да кажем – развита европейска сцена. Започвайки от края на (вече по-)миналото и началото на следващото десетилетие, струва си да си припомним какъв тип усилия се изискваха от групи, организатори и ентусиасти, за да сполучи един гиг. Десетки телефонни обаждания, техника на заем и много часове прекарани в софийските задръствания са само част от теглото, което трябваше да се измъкне, за да може да гледаме любимата си музика на живо. Големите концерти и нашумелите имена бяха запазена марка на утвърдените букинг агенти, а дългите зимни нощи и безбрежните летни дни се прекарваха в горещо очакване на новият календар. Кой ще ни посети, колко повода за събиране ще имаме, ще се появи ли „наше“ място или ще трябва да продължим дихотомията на лъскави кенефи, приютяващи непретенциозни младежи и непорасналите им каки и батковци… Е, това остана в миналото, защото десетилетието, което току що изпратихме промени абсолютно всичко. В годината, в която се озовахме по-близо до 2050г. отколкото до 1990г. е време за равносметки. За количествените и качествените промени малко по-късно, сега е време за първия от десетте избрани албума, които ще препоръчаме на читателите и следващите Sofia Rebel Station. Моля не взимайте предвид подредбата, защото тя не задължава никой да се съобразява с нея.

10.   Разврат И ПоквараЗадънената Улица (2010)

rip

Появата на Разврат И Поквара през 2008г. бе естествено продължение на отколешната тенденция софийската реалност да произвежда качествени пънк групи. След Т.В.У. и Ремонт епохата, столичната сцена осиротя, а българските пънкове трябваше да се съобразяват с настоящето, редувайки спорадичните пънк-хардкор концерти с далеч непривичните им анцунг-хардкор сбирки като единствена алтернатива на болезнената тишина. С оформянето на новата сцена, старите групи също се възползваха от образувалата се ниша и в началото на десетилетието можехме да наблюдаваме доста интересни „хибридни“ изяви. Тази тенденция се запази докъм 2015г., малко преди всички да поемат по собствените си пътища. Разврат И Поквара бяха високо енергична пънкрок група, която към края на съществуването си бе втвърдила доста звука си. Добили сериозна популярност като българският Vice Squad, оглавяваните от красивата си вокалистка пънкари направиха над две дузини участия из цялата страна, партнирайки си с групи като Damage, Lost Boys, F.A.Y.D., Нови Цветя, Lapsus Linguae, Autumn Acid, Pig Pride, Боли Ме Фара, Razgruha и още герои от дома и чужбина.
E.P.-то им „Задънената Улица“ бе записано и продуцирано изцяло в DIY дух в края на по-миналото десетилетие и реализирано в началото на 2010г. 9-те парчета, които станаха емблематични за групата добиха сериозна популярност и след само 2 години на бял свят бандата вече бе истинска легенда. Ако сте позабравили духа на тези столични пънкари, то Януари 2020г. е идеалния момент да си спомните нещо от преди точно 10 години. Зад не особено силния артуърк се крие цял нов свят. Ретро звученето, социалните и лични лирики, както и всеобщата енергия, която дава записа, отлично описват духа на ранните 2010. Носталгията набира скорост и със спомените за жестоките концерти в клубовете Fans, The Box, Underground Gallery и други.
Разврат И Поквара се разпаднаха окончателно през 2017г., оставяйки зад себе си този прекрасен запис. Тук можете безплатно да ги чуете отново.

9.   BlackmailBlackmail (2018)

blackmail.jpg

Живеем във времена, в които на мнозина би им се струвало, че Blackmail са тук от винаги. Е, 10 години не са малко, особено за група, но някои от динозаврите наоколо биха се ослушали. През изминалото десетилетие Blackmail променяха често състава си, като през него минаха много от значимите за сцената музиканти. „Изнудвачите“ записваха на два пъти, макар и да не харесват особено първия си албум, който зоват демо. След десетки концерти с т.нар. елит на хардкора и алтернативната музика у нас, момчетата успяха да съградят свой стил отвъд клишетата. Някои ги наричаха хардкор, а други пост-хардкор. Сами за себе си те използваха много повече етикета „рок’енд’рол“, въпреки че единственото рокендрол нещо у тях да бе прическата на вокалиста и поведението на китариста и основен композитор в бандата. В продължение на 8 дълги години Blackmail свириха на живо песни, за които очакването да бъдат издадени ту набираше скорост, ту стихваше. След демото от 2012г. на момчетата изглежда им трябваше време да рафинират своето звучене в пълна хармония с високите им професионални изисквания. Blackmail дори записваха в Зала България, което, поне за мен си остава единствения подобен случай в родината. Подгряваха световни и местни величия, а сетне се превърнаха в очакван и мистичен акт.
Едноименният им албум излезе през 2018г., но според мен носи духа и енергията на ранните 2010. Още с първите две, три парчета става ясно, че музикантите са били вдъхновени от множество жанрове и групи, тъй че всеки да може да чуе в творчеството им по нещо за себе си. За мен – много Leeway, много от по-късния Cro-Mags и малко от рокендрола на 80-те дефинират изцяло звученето на едноименния албум. В името на спомените от преди 10 години ви препоръчвам да чуете 10 от техните парчета, записани с висока доза професионализъм и взискателност. Истински артефакт.

8.   B.F.D.M.В Репетето (2012)

bfdm

За всеки, който е повече от няколко години наоколо, пък и за тези, които са от скоро, но имат афинитет към хубавия хардкор, BFDM е не просто познато, ами направо легендарно име. Спомените от великите им концерти не са носталгия по детството, те са истерия по едни много по-честни времена. Не мога да изчисля колко часове съм прекарал в слушане и крещене на старите записи на тази група, но със сигурност знам, че нито съм единствен нито неразбран. Разбира се, от тогава изтече доста вода, а групата се промени. За добро или лошо едни хора заместиха други хора, но това е кръговрата на живота. Важното е, че BFDM продължи да съществува и продължи да води своят самостоятелен живот. В началото на века и в последвалото десетилетие BFDM са се изявявали по-скоро като „черешката на тортата“ на някой специален концерт или фестивал, група изненада, за която всички биха дошли, една от малкото формации, която е успяла да обедини всички фракции на улицата.
Чакането за нов запис бе мъчително, но ето че в 2012 групата съумя да продуцира такъв. Не мога да сравня предишния с тогавашния и още по-малко с настоящия период на бандата, но мога да кажа, че „В Репетето“ бе хубав и корав отговор на едно непрестанно и изискващо търсене.
Сигурно помните, а ако не помните – отидете и вижте олдскул графита с четирите букви, който стои като царски отпечатък върху тухлена стена срещу Парка. Всеки път, когато мина от там се сещам и си пускам една от най-любимите ми български хардкор групи. И макар и до ден днешен да предпочитам старите им неща, „В Репетето“ определено носи духа на времето си и едно от емблематичните издания за изминалото десетилетие. Твърд звук, акомпаниран от познат глас, крещящ на фона на доста разчупени и дори на моменти „фънки“ структурирани парчета те хвърля в алюзията на настъпващата информационна епоха. Трудно е да се определи жанрово дали е повече метъл или повече хардкор, но най-правилно е да се каже просто – добро е!
Тук можете да си спомните „В Репетето“.

7.   UpyrAltars/Tunnels (2013)

upyr

Годините след 2010г. бяха любопитни и с нещо друго. Едновременното сливане на екстремните жанрове в едно, характерно за западните и северните сцени от десетилетията преди това, стигна и България. Този особен момент срещна и завръщането на позабравени стилове като блек метълa. Т.нар. Блек Метъл ривайвъл заля Европа, а родината ни не бе изключение и редом с множеството актове, които ни посетиха през тези години, на хоризонта се появиха и родни групи на световно ниво. Чини ми се, че сред първите бяха и Upyr. Супергрупа, създадена от музиканти, известни ни от други сцени и банди направо прониза мрака с няколко особено еклектични лайва, последвани от издаването на касетка на Altars/Tunnels. Признавам си, блек метълът никога не е бил моето нещо, но ето че този албум не слезе от касетофонния ми дек в продължение на поне една година. Пропитите със злокобен мрак и болка едва 4 на брой парчета бяха абсолютно достатъчни, за да създадат култов статут на младата група, съставена от опитни метъли. За съжаление, в края на десетилетието, от този свят си отиде вдъхновението, създателят и основният двигател на Upyr – Боро Бродник. Той не успя да стане свидетел на издаването на дългоочаквания сплит с Whitehorse, а ранното му отпътуване към Валхала бе и логичната причина групата да спре да съществува.
В крайна сметка Upyr се прероди в нов акт, наречен по името на покойния Боро – Brodnik. Мисля, че за всички, които искат да си спомнят Боро, а и тези, които са просто фенове на чистия и неподправен блек, най-добре ще е да си пуснат Altars/Tunnels. Този запис носи специфичната атмосфера на блек метъл възраждането в нашата страна, където поне 6 месеца в годината условията на мразовит студ и лед са повече от подходящи.

 

6.   FeedbackerXII (2019)

feedbackerxii

Периодът 2010-2020 бе характерен и с появата на много нови групи. Голяма част от тях никога няма да чуем, а други ще ни досаждат с до болка изтърканите теми, които експлоатират. Скуката в многообразието може да бъде по-убийствена дори от немотията, но този случай е много различен. С възраждането на алтернативната и ъндърграунд сцена в България, опитът от западните сцени все повече се прилагаше като норматив. От DIY етиката до комплексното узряване и изразяване на идеи и практики, пресечните точки с музикалните проекти не са чак толкова много. Една от най-значимите, обаче, се зове Feedbacker. Един от първите родни актове, който настъпва на борда на нойз и нойз-рок жанровете много бързо доби популярност както у дома, така и в чужбина. Супер дуото, даващо своето начало от пепелта на други култови местни групи, завладя сърцата на почти всички, както в метъл, така и в пънк и хардкор средите. Тази година, най-накрая станахме свидетели на издаването на дългосвирещия албум „XII“. Предхождащите го записи, разпространявани главно на касетка и в дигитален формат, обиколиха и най-долните мазета, бяха слушани и на най-изпърдялите колони в най-мрачните и най-влажни дупки на музикалния и клубен ъндърграунд живот. Feedbacker имаха честта и удоволствието да свирят на множество ивенти с родни и чуждестранни агенти, да сътворят турнета, за които доста групи само биха си мечтали. „XII“, обаче е нещо много по-различно от просто музикален албум, което си пролича по всичко – от отношението на артистите към промоцията му, артуърка и рецепцията от страна на публиката, чак до фактът, че дуото с 50% променен състав продължава да бъде силно очакван акт. Без скрупули мога да кажа, че Feedbacker са едно от явленията на отминалото, а надявам се и на настоящото десетилетие, а дългосвирещият им албум заслужава своето място сред най-значимите от началото на новото хилядолетие. Микс от нойз, пост-пънк и самоотвержен шугейз, „XII“ остава без аналог по родните ширини. Не знам дали е нещо, което следящите ни радио редактори биха пуснали по радиото преди 22.00ч., но определено е сред онези, задължителните за всеки от нас албуми. Това е и причината горещо да ви препоръчам да го чуете, а после и да закупите този прекрасен пример за музикално и естетически издържано изкуство.

5.   OutrageCatharsis (2019)

outragecatharsis

Създадени през отдалечаващата се вече 1996г. във Варна, Outrage спокойно могат да бъдат окачествени като едни от ветераните на българския хардкор. Непрестанното им присъствие в сцената вече 24 години не спира да акумулира интерес както сред тези, които са ги гледали десетки пъти, така и сред тези, които тепърва се запознават с тях и тяхното творчество. Най-ранните ми спомени за Outrage са от епохалните за по-миналото десетилетие коледни сбирки „Hardcore X-Mass“, където варненците откриваха за хедлайн групите. Макар и стилът им да се менеше през годините, най-ценното на групата е, че не предаде своите идеали и никога не разочарова своите фенове. Дълго се чудих дали да включа този албум в списъка с емблематични за изминалото десетилетие записи, тъй като той се появи твърде късно – едва през 2019г., а влиянията в него, продукцията и пост-продукцията слабо напомнят на нивото и общата атмосфера на този период. За мен Catharsis не е еманация на отминалите десет, а по-скоро фрейм от бъдещето. Въпреки това, той е издаден през 2019г. и подобно на London Calling на The Clash, който излиза на бял свят през 1979г., ще живее живота си в идното десетилетие, където тепърва ще получава своите оценки.
„Catharsis“ съчетава няколко стила в себе си. Подобно на гореспоменатия феномен, Outrage съумяват да съберат в едно хардкор, пост-хардкор и блек метъл, което ги слага редом с най-нашумелите имена на алтернативната ъндърграунд сцена в световен мащаб. За това имането и слушането на този албум се явява задължително за настоящето.

4.   Ънален ДиспутЪнален Диспут (2014)

analen_disput

Ънален Диспут се появяват някъде в края на по-миналото десетилетие и от тогава насам се превръщат в една от най-добре пазените софийски тайни. От секретните концерти в столични подземия до опустошителните гигове по фестове и самостоятелно, скандалната група със скандално име трупаше репутацията си на лошите момчета, които ходят с високо вдигнат среден пръст. Част от гореспоменатото завръщане на пънка, момчетата засвидетелстваха своята преданост към каузата – хармоничен к.р за цялото общество, политическата класа и всички по веригата от горе до долу и обратно. Мизантропски поглед над нищетата и критика в стил лека хумореска обуславяха обилно напоените с метил сбирки, които обикновено завършваха в конфликт с правоохранителните органи и мирни граждани. Като всяка друга група, така и Ънален Диспут преживяха промени в състава си, а сетне изчезнаха безследно като хартиените еднолевки. Едно кратко, но напоително (във всички смисли) съществуване, по голямата част от което остана скрито за масовата публика, в крайна сметка еволюира до появата на това, което смятам да нарека най-добрия пънк албум на десетилетието. Едноименният Ънален Диспут хвърли бомбата на времето си в едни размирни години малко преди и в средата на отминалото десетилетие. 13 композиции в неподправен неандерталски стил – опростени рифове, махленски крясъци и атмосферата на заслужена обреченост съпровождат творбите, изсвирени в духа на олдскуул пънка – анархистки, непоклатим и непреклонен. Без Ънален Диспут 2010-2020 не би бил възможен за описване период.
Едноименният им албум никога не бе издаден на твърд носител, за сметка на това, типично по анархистки, пънкарите го пуснаха за свободно слушане в интернет и е грехота да не сте го чували и да не е сред любимите ви.

 

3.   RAZGRUHAMoney, Power, Greed (2017)

razgruha

През пролетта на 2011г., една дългоочаквана мечта намери своя път. От приятелските кръгове на изгубеното поколение на демокрацията израсна една от най-важните за десетилетието групи – Razgruha. Формирани като грайндкор състав, Razgruha никога не успяха да станат пълноценна част от българската метъл сцена и макар и доста пъти да са свирили с групи в този или близки нему жанрове, предпочетоха да начертаят свой път по който да вървят. Ирония на съдбата или не, този път делеше много повече с пънк и хардкор-пънк съставите, DIY практиката, самоорганизираните колективи, анархистките и левичарски кръгове, активистите и пацифистите в екстремната сцена. В последвалите на създаването им години, Razgruha, като всяка друга група в растеж променяха своя състав. Към средата на десетилетието той вече бе стабилен и способен да надгражда постигнатото. Без много усилия, фокусираните върху професионализма, но и отдадени на безкористните си идеи и практики, момчетата бързо се превърнаха в една от най-добрите, най-разпознаваеми и най-търсени хардкор/грайндкор групи въобще. Това мълниеносно развитие доведе до моментът, в който, екстремен концерт без тяхно участие бе посрещан с голяма доза учудване.
След едно демо и един сплит за Разгруха бе крайно време да издадат албум, който да оставят за поколенията като маркер на всичко онова, което се случи в нашата сцена за тези 10 години. Добрата новина дойде през 2017г., а „Money, Power, Greed“ моментално се превърна в класика. Френетичният хардкор пънк, социални текстове, картечни барабани и унищожителни китарни рифове до толкова се набиха в съзнанието на мнозината, посещавали техни концерти, че хич не беше чудна гледката на твърде разнородна тълпа, дошла специално за грайндкор юнаците. Техният дългосвирещ албум е еманация на усилията за изграждане на една живителна сила, която без срам и задръжки да можем да наречем собствена сцена. Самородна, саможива, но и крайно благородна, даряваща безвъзмездно и предлагаща закрила и на най-отхвърлените. Тотален контрапункт на елитисткият и понякога циничен модел на поведение на мейнстрийм хардкор сцената. „Money, Power, Greed“ е албум от световна класа, един от малкото, които наистина достигат нивото на флагмените в този и други стилове. Няма да излъжа, ако кажа, че дори абстрахирайки се от личните си приятелски взаимоотношения с момчетата, Razgruha остава една от най-най любимите ми групи не само в България, но и по света. Според мен този албум е абсолютен must have за всеки ценител на екстремните жанрове.

 

2.    RejectionДупка Без Дъно (2014)

От прахта на друг култ от миналото – Omerta се издигна осанката на това, което лично считам за най-добрата българска хардкор група след боговете от Indignity – Rejection. С две много обскурни, но още по на място демота, издадени в началото на десетилетието, Rejection влязоха с шут и вече над 10 години нямат намерение да си ходят. Считана от мнозина за противоречива, групата е проводник на естетиката, мисленето и поведението на класическите хардкор-пънк банди от миналото. Политически, екологични, социални и психологически теми занимават мозъците от бандата, които през 2014г., след дългогодишен труд най-после успяха да родят своето чедо – „Дупка Без Дъно“. Без да се колебая и за секунда ще заявя, че това е най-добрият хардкор албум за десетилетието и няма кой да промени това. Инфарктен албум, записан по високите стандарти на най-добрите в жанра, съчетава всичко, което харесваме в тази музика – експлозивност, искреност, отдаденост, кауза. Съвършено записаната музика и изключително високо професионалното мастериране превръщат този запис в истинска находка. Старошколски хардкор пънк, мелодичен, но не натрапчив вокал плюс терористичния барабанен ритъм на най-добрия барабанист в сцената правят магията тук. Честно казано, говорил съм и преди, но мисля че думите не стигат да се опише значението и тежестта на това издание, видяло бял свят благодарение на СамИздат усилията на момчетата от групата.
Множеството участия на Rejection по фестивали и ъндърграунд концерти са им спечелили славата на корава група, добри музиканти и човечни приятели.

 1.   VoyvodaAramia (2014)

aramia

Някъде в началото на новия век на бял свят се появява групата Voyvoda. Първоначално, достояние на по-тесен кръг, столичната пост-пънк шайка започва да трупа известност и да гради репутация посредством малки, но много интимни и запомнящи се участия. След издаването на The Confederacy и няколко EP-та, през 2012г. излезе вторият им дългосвирещ албум – „Iztok“. Експерименталният звук, някъде между пост-пънк и балканския комита фолк дават абсолютно уникалната визия на Voyvoda, благодарение на която бандата доби рязка и всеобхватна популярност. Този албум бе издаден и на плоча, ставайки един от първите български пост-пънк албуми, които родните и чужди дистро лейбъли разпространяваха. Турнетата на групата в Европа и концертите им у дома създадоха допълнителна мистична аура, а неизследваната територия на балканската и българската история възбудиха интереса на хора от различни краища на популярната и ъндърграунд сцена. С ръка на сърцето мога да кажа, че на мен лично „Iztok“ повлия като нищо друго, излизало в България до сега, но днес изборът ми за албум на десетилетието на тази група е друг.
„Aramia“ е третият дългосвирещ албум на Voyvoda, излязъл през далечната вече 2014г. Обещанията за това, че и този запис ще бъде издаден на винил останаха напразни, защото това не се случи никога. Въпреки това „Aramia“ се оказа, поне по мое мнение, най-качественото, премислено, искрено и вдъхновяващо нещо, появявало се на сивия хоризонт за въпросните 10 години. Едно мрачно пътешествие в света на войводите, история за всеотдайност, жертвоготовност и целеустременост. Живописна картина от звуци, предаваща емоцията на надежда и отчаяние, любов и терзания, страх и безстрашие, жажда за живот.
Експериментален прочит на исторически събития от век назад съчетава традиционно звучене с пост-пънк, колд-уейв рамка – истинска творба шедьовър на много добри музиканти.
Е, радвам се, че не бях единствения, който високо ценеше труда на Voyvoda, които до 2016г. включително, се радваха на непрестанно растящата си популярност, евентуално довела до отшелническо смиреното решение да потънат в хиатус от тогава насам. Не бих казал, че войводата е мъртъв или че няма да се срещнем отново, защото знам, че „те не умират“. За това най-доброто, което мога да направя е да отдам признанието, че Voyvoda бе най-забележителният акт за изминалите 10 години, а техните творби, без изключение, са уникални и задължаващи.„Aramia“ е апотеоз на всички онези вдъхновения в материалния и нематериалния свят, а както добре знаем, работата на всеки един творец е да комуникира своите фантазми през призмата на собственото си творчество. Е, Voyvoda го правят магично.


 

 

 ОЩЕ повече групи от периода 2010-2020!

savage

Без да се замисля и за миг бих заявил, че млада група на десетилетието безспорно са Savage Ravage! Уникално явление, достигнало до нас директно от класните стаи на столичните гимназии показа, че с труд и взаимственост може да се постигне много. Порасналите вече момчета промениха първоначалния си състав, но от времената на първото им E.P. (2013) за мен ще останат спомените за една от най-класните и професионални тежки групи на съвремието. Страхотен и майсторски траш метъл се преплитаха с олдскул хардкор за гарантирана месомелачка на всеки техен лайв. Savage Ravage не останаха неоценени и през тези години бяха редовен участник в най-големите хардкор и метъл форуми, свириха със световни и локални имена, направиха запомнящи се концерти. Още по-радостното е, че Savage Ravage са тук и днес, творят и свирят и нямат намерение да престават.

expectations

Една от най-продуктивните групи на десетилетието се зове Expectations. Цели 4 албума издадоха хардкораджиите за последните 10 години и заслужено се превърнаха в един от хедлайн актовете в столичната клубна сцена. С десетки концерти из цялата страна и няколко турнета в Европа и Балканите, Expectations станаха едно от лицата на българската сцена пред чужбина. Високо ценени от публиката в Румъния, Гърция, Сърбия и други места, момчетата добиха популярност отвъд Калотина, Кулата и Дунав мост. Expectations са сред главните виновници за установяването и развиването на „модерния хардкор“ в България. Със своят неизменен мелодичен стил и позитивен апириънс, те станаха нещо като емблема на съвременната хардкор сцена. Най-големият им принос за мен е популяризацията на стила в социални кръгове, далечни на хардкора изобщо. Това позволи отчасти обновление на т.нар. сцена и разширяване на кръгозора, сътрудничеството и фенската маса дори. Expectations са една от малкото български групи, които успяха да създадат изцяло свой кръг от последователи, а това е още един пример заслужаващ адмирации.

amoral

Създадени през 2006г., макар и от добре познати стари кучета, А-Морал са лицето на новата варненска хардкор и пънк сцена. Станали известни с дебютния си албум „Шутове за всички шутове“ (2007) и последвалият го „Живот на Кредит“ (2010), варненци бързо набраха скорост и височина. Експлозивните им и саморазрушителни лайвове от началото и средата на десетилетието оставиха траен отпечатък, а всяко ново тяхно участие е приветствано и очаквано събитие навсякъде из страната. През 2015 и 2017 А-морал издадоха още албуми, а историята изглежда ще има и продължение…

Дори ОЩЕ повече групи от периода 2010-2020!

Невъзможно е да се изредят всички, които имат някакъв принос към музикалната ъндърграунд сцена, но в изминалото десетилетие концерти правиха и албуми записваха още групи като Last Hope, Anti-Future, Нови Цветя, Muddy, Them Frequencies, Coprostasis, Piranha и други.
Появиха се и нови банди, някои от които практикуващи невиждани и нечувани до сега жанрове и стилове на изразяване. Сред тях са Lunatic Theatre, Hajduk, King Of Sorrow и пр.
Всички те оставиха своята следа в отминалото десетилетие и биха могли да намерят място под една или друга форма тук.


Но не само групи бяха замесени в организацията и възраждането на ъндурграунд алтернативната музикална сцена в България. Множество нови и стари букинг агенти, журналисти, фотографи, музиканти, клубове, ентусиасти и прости фенове направиха всичко това възможно. Появата на места като Grindhouse Skate Club, Фабрика Автономия, Белият Паяк и др. промениха правилата на играта. Концертите в Underground Gallery, на неутрални и дори непривични места направиха експириънса още по-интензивен.
Разбира се, най-голяма похвала заслужават буукинг агентите, които останаха активни през това десетилетие – For The Kids бяха сред първите, които започнаха да внасят свежест в позамиращата сцена. Благодарение на тях видяхме много актове от мелодичната и модерна хардкор сцена, някои пънк и експериментални групи. DIY Conspiracy се погрижиха радикалните пънкове да останат доволни, а Sofia Waste Water System формираха най-новото крило в екстремната музика, организирайки ударно редица събития с участието на световни величия. Persons Unknown – свободен анонимен колектив и Sofia Rebel Station пък осигуриха първите участия на легендарни имена в световната протест пънк сцена. Kontingent Records издадоха някои заглавия, но също така бяха замесени в организацията и провеждането на редица нойз и пост-пънк събития, които обогатиха всички ни. No Crew, No Fans, Just Friends бяха добре пазената тайна на ъндърграунда – колектив, който бе зад едни от най-запомнящите се лайвове.
В общи линии бе едно страхотно десетилетие, в което успяхме да гледаме групи като The System, Anti-System, M.D.C., M.O.D., D.R.I., Omega Tribe, Agnostic Front, John Joseph Cro – Mags, Exploited, Skarface, Batushka, Motorama, Kataxnia, Storm Of Sedition, Brujeria и още много, много други.
Зинопечатането и поддръжка на медиините канали бе друго много важно. В ръце държахме Tigersuit, Улично Дело и някои други по-малки издания в бандитски формат. Разбира се, с нас бе и Sofia Rebel Station, DIY Conspiracy, Lunatic и още други знайни и незнайни кътчета на уеб пространството.

Беше щуро, благодарим ви!

About JollyStomper

Не поглеждай назад - там няма нищо. Нито крачка напред - избягваш всички.
Публикувано на Uncategorized и тагнато, , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s