Doug Brown: „Грайндкор стилът е музика за цял живот, животът ти е грайнд“

Първият ми сблъсък с понятието „грайндкор“ бе на една олющена софийска стена, имаща нещастието да се е превърнала в известен столичен кенеф. Пропитата с урина и вековен мухъл повърхност бе нещо като аналоговата версия на синия клюкарник. Финални присъди и полови членове за редица популярни спортни организации се редуваха с воюващи по между си символи във фино-елегантен езиков стил. Това правеше атмосферата на изхождане там някак си ангажирана с личното мнение на всеки средношколски делинквент с нещо за писане под ръка. Романтиката с дъх на изоставена кооперация бе дълго време емблемата на града ни, аромат който небцето помни с векове.
Но в средата на този облак от думи и знаци гордо стоеше грозно издраскания надпис с кирилски букви „грайндкор“. Това стоя години, ако не и десетилетия. Сякаш кмета се гордееше с него!
Не много по-късно започнах да се срещам със същината на понятието и трябва да си призная, първите ми впечатления идеално съвпадаха с битието на онзи графит, който мнозина от вас сигурно помнят отлично.
Сред търкалящите се бутилки от „Пещерска“ Гроздова и евтина бира, глава надигаха двама гръмогласни персонажи. От гърлените звуци, които бълбукаха се отличаваха само няколко нецензурни израза, а какафонията се допълваше от някакъв ужасяващ шум в далечината. Безценното изражение на домакина на фиаското помня до ден днешен. Неговият грях? Ами много просто – бе поканил в дома си грешните хора на първо място, но много повече това, че бе допуснал аматьорската грешка да отговори на въпроса „Какво слушаш“ с „Всичко“. Ясно бе, че не слуша Napalm Death.
Трябва да си призная, че любовта ми към грайндкора не бе от първи поглед. За хлапе расло с The Clash и реге, първите стъпки в хардкор-пънка бяха чисто нова вселена, на която не можех да се насладя изведнъж. По-напредналите ми приятели често промотираха класически грайндкор албуми по купони и партита, но почти не срещаха нужната оценка. Макар и на крехка възраст, осъзнавах че има логическа градация в екстремната музика, за това определях тези хора като „напред във времето“. Но тази детинска интерпретация може да звучи доста смешно, ако всъщност нямаше много сериозен логически фундамент, изначално заложен дори във възникването на стила. Чиста психология. И да, грайндът е нещо, към което трябва да изпитваш нужния респект, дори когато ‘не е твойто’. Или по-точно казано ‘докато’ не е твойто.
Естествено, ето ни години по-късно на лайв на Napalm Death. Разбира се, подготвени като руски естествоизпитатели на дълъг рубеж зад полярния кръг, кръвта и химическите ѝ добавки кипят като вода под стар български бързовар, а мислите и думите летят като бластбийтовете прострелващи опиянената публика. Една нирвана насред звуков тероризъм. Последните стотинки се изгребват от джоба, но щастливите лица домъкват тениски и албуми на любимата група. Изражението на госпожата в рейса на прибиране, зяпаща тениската на която пише буквално „Смърт От Напалм“ върху снимка на последствията от бомбардировки над Виетнам, е най-ценната реакция, която ще отмъкна със себе си.
И музикално и идеологически грайндкорът дойде при нас като последен стадий в екстремната музика, най-висша форма на протест, най-образцов и финален етап от градацията. Най-съвършена еманация на яростта и гнева, разочарованието и волята за промяна, за по-добър и човечен свят.


slave

След стотиците филми и книги, които проследяват генезиса и историята на пънка, на хардкора, на скинхед движението, на всички онези субкултури и жанрове, променили облика на модерния град все още оставаше една празнина, която необяснимо за никого стоеше незапълнена дълги и мъчителни години. Никой не бе направил дори опит да разгледа един от феномените на 20-ти Век в музиката, това, което обедини всички алтернативни субкултури в едно и им сложи обща корона. Никой не бе говорил за грайндкорът.

През 2018г. обаче, тази трагична грешка бе поправена. Появата на документалния филм „Slave To The Grind“ бе нещо много дълго очаквано. Ексклузивните премиери по света и у нас предизвикаха такъв интерес, че днес, година по-късно, първият документален филм за грайндкора все още предизвиква интерес като към голям холивудски блокбъстър. Това не е шега, това е изводът от десетките прожекции, посетени от стотици, дори хиляди хора, както и от истерията, която лентата предизвика на най-големия и авторитетен фестивал за екстремна музика – „Obscene Extreme“.

Нашият приятел и журналист от радио „Варна“ Мартин Николов се свърза с Doug Brown – автор, режисьор и продуцент на филма, за да му зададе няколко въпроса. В предаването „От Другата Страна“ това интервю бе излъчено преди време, но сега е време да види свят и черно на бяло.

Sofia Rebel Station ще ви представи разговора на Мартин с Doug без редакторска намеса.

Enjoy!


 

 

– Представи се и ни разкажи защо реши да направиш филм за грайндкора?

– Казвам се Doug Brown, режисьор и продуцент съм на филма „Slave to the Grind” и собственик на „Death By Digital” – музикална дистрибуторска компания, която е фокусирана върху разпространението на документални филми за тежката музика. . Приключвах предишния си филм „Never Enough“, който е за колекционерите на музика, когато ми хрумна да заснема „Slave to the Grind”. И правейки филм за хора, които колекционират какво ли не, а самият аз харчех много пари за грайндкор албуми, защото тази музика е голямата ми любов, реших, че заснемането на филма е добра идея. Посещавах много концерти, осъзнах, че стилът има много вариации и различните форми по целия свят. И т.к. съм и режисьор на документални филми, почувствах, че е настъпило перфектното време, да създам нещо, което преди не е правено. Постоянно гледам документални филми и ролята ми на продуцент е да открия тема, която никой все още не е експлоатирал. Има много филми за блек и траш метъл, за банди като Iron Maiden, Metallica, Rush, но никой не говори за дълбокия ъндърграунд, музиката е позната, но останалото е табу. Усетих, че е дошло времето за една такава лента. Грайндкорът съществува повече от 30 години, но нямаше нищо създадено за него. Казах си, че ще го направя, скочих в дълбокото, събрах компетентен екип и го направих. Тези, които са гледали филма, го одобряват и аз съм доволен от крайния резултат.

– Първата ми мисъл, когато видях заглавието на филма „Slave to the Grind” беше албумът със същото заглавие на Skid Row…

– Да, „Slave to the Grind” е популярен израз. Ако си метъл фен, веднага ще се сетиш за този албум на Skid Row, който аз също притежавам. Добър албум е, не е нещо, което слушам през цялото време, но за този тип метъл е много добър. В същото време исках заглавие с думичката „grind” в него. Хората, които слушат грайндкор, не го правят само за един ден. Грайндкор стилът е музика за цял живот, животът ти е грайнд. Винаги съм харесвал посланието, което заглавието „Slave to the Grind”  носи. Ако за първи път чуеш този израз, веднага ще се сетиш за това, че си роб на ежедневието си, т.е. на пръв поглед представата не е особено добра. За това трябваше да му предадем позитивно значение, защото има много хора по света, които обожават тази музика и не могат да спрат да се вдъхновяват от нея. Те правят всичко свързано с тази музика от любов, без да изкарват кой знае какви пари. Тук става въпрос за пълното удоволствие от стила. От това, че грайнд общността е много единна. Определено заглавието носи двойно значение, някои се шегуват заради албума на Skid Row, но сме подготвени за подобни коментари.

– Как избра групите за филма?

– Когато започвахме филма, бяхме решили да поканим основно четири-пет банди. Нямаше как да има филм без Napalm Death, Brutal Truth, Terrorizer или Repulsion. Това са основните банди. Те стояха в основата на идеята. Аз съм обсебен от стила, слушам много ъндърграунд групи и може да е странно, но някои от моите любимци дори не успяха да намерят място във филма. Това обаче е начинът да направиш най-добрата история. Защото в края на краищата аз съм разказвач, има влияния както от голямата, така и от малката сцена, а аз трябваше да покрия и двете. Исках да покажа и малките, и големите групи. При малките сцени буквално не можем да обхванем всичко. Навсякъде има страхотни и надъхани банди. Има места, които са представителни за всяка една грайнд сцена по света. Например в средния запад има толкова много млади и надъхани грайндкор банди – Pizza Hi Five, Софиър Коръри и много други. Можех да поканя във филма за участие, която банда си поисках, банди, които изглеждат различно, но имат едно и също послание в музиката си. За това и разказването на история е по-важно от някои от групите. Можехме да вкараме във филма, колкото музиканти си поискаме и за щастие всеки един от тях беше съгласен за участва.Предварително знаехме кои места да покрием на различните континенти чисто географски. Исках да идем на колкото е възможно повече от тях, но в един момент имаше опасност нещата да станат прекалено много. И идеята на филма да се размие. Интервюирахме много хора, които за съжаление не намериха място във филма. Интервюирахме невероятни музиканти, например всички от  банди като Noisem, фантастична банда, имаме разговор с Менисекшън Пауър Вайлънс или Capitalist Casualties, но те не бяха включени във филма, защото искахме той да бъде по-кратък от 100 минути и да не изместваме фокуса от историята. Направихме така че да разкажем историята по най-добрия начин.

– Може би във втората част ?

– Да,кой знае… „Slave to the Grind” part 2 – „Slave Grinder”!

79191333_2691234380943564_7383079563854610432_n

 

– Филмът ще допринесе ли за популярността на стила грайнд?

– Не знам, с мен се свързаха много хора, които са гледали филма, не са конкретно фенове на музиката, не слушат подобен стил, но споделиха че им е харесал и са започнали да уважават грайндкора. Това за мен е голям успех. Представихме го на големи фестивали за наистина сериозни участници, видяхме невероятни продуценти и режисьори, но публиката, която харесва документални филми, но не е грайндкор фен, го хареса, което означава много за мен като продуцент. В същото време може би между тях има фенове на Metallica, които никога не са си пускали нещо по-тежко от тях и се оказва, че в момента разбират идеята зад грайднкора, оценяват го. Филмът имаше успех. Много е лесно да намразиш някой, който крещи и нарежда агресивно, което по принцип е нещо разбираемо за стила, но зад това има много повече – има философска страна. Можеш да откриеш много в текстовете на песните. Има толкова много банди, които с лириките си разпространяват сериозни послания. Дано хората разберат идеята зад стила както и смисъла на текстовете. Едва ли след филма грайнд групите ще започнат да издават за големи лейбъли, но пък някой фен на Metallica може да поиска да се запознае с музиката на P.L.F. или Warsore.

– Как би описал грайндкор стила на някой, който няма идея каква е тази музика?

– Трябва да започнеш от две различни неща като смисъл – хеви метъла и пънка. Грайндкор за мен е агресията на хеви метъла, например Slayer, много хора ги знаят, но с музика със скоростта на автомат. После слагаш пънк рифове. Грайндкора не е някакъв подстил на метъла, това е важно да се уточни, защото много хора си мислят точно това. Можеш да го определиш като смес между дет метъла и пънка, поставени на обороти, но той има собствена природа. Той е отделна категория, който е взел назаем по нещо от метъла и пънка. Ако мислиш за музиката, мисли за нея като музика на стероиди.

– Имаш ли любим момент от филма ?

– Ще ти разкажа за любимия ми момент зад сцената и който гледа този филм, ще го разбере по-добре. Във филма има един концертен материал на Haemorrhage фестивала „Ear Slaughter” в Монреал, Канада преди няколко години. Бяхме стигнали до гор грайнд момента от историята и имахме нужда от концертно изпълнение. Точно преди групата да се качи на сцената, някой от публиката донесе огромна торба с кочани, а друг донесе торба кондоми. В един момент по време на изпълнението на Haemorrhage, бях на място, което не беше толкова безопасни. Навсякъде започнаха да хвърчат кочани с кондоми. Един ме удари много здраво по главата. Огледах се наоколо и осъзнах, че навсякъде летят покрити с царевица кондоми. Доста необичайно поведение. Обаче за мен това е един от любимите ми моменти, който добавихме в лентата. Редакторите добавиха тези моменти, след като вече имаха всичкия материал, който аз и двамата ми оператори бяхме заснели, а ние бяхме покрити с всякакви хвърчащи из публиката неща, царевица, храна и презервативи. Независимо, че беше доста опасно за снимане в някаква степен, тези кадри са малко по-специални от останалите. Ако ги гледаш, ще си помислиш, че грайндкорът е нещо отвратително и гадно. Трябваха ни часове, за да направим подходящите кадри и да го представим в най-добрата му светлина. Та, този момент ми е любим. Никога не бях гледал Haemorrhage, тази испанска гор грайнд банда – те са фантастични и горещо ги препоръчвам на всички. Този път може да няма кондоми и царевица, но Haemorrhage са жестока банда, която препоръчвам на всички.

– Къде е акцентът – върху групите или върху различните стилове?

– Филмът като цяло е исторически. Как се е зародил и развил стила. Започва 1984-85 в Мичиган с Repulsion, после отиваме в Бирмингам, после пак в САЩ. Първата половина от филма е история, после се разглеждат различните сцени, гор грайнд и минс кор стиловете.

78749282_2691234337610235_7417857030741819392_n

– Как ще става разпространението на филма?

– Обиколихме с този филм различни фестивали, ще го издадем и на двойно ДВД. Филмът е дълъг 100 минути, имаме още толкова неиздаден материал, който включва интервюта с вокалиста на Repulsion, концерт на Cripple Bastards, материал за философията зад грайндкор стила…

– Някакви нови грайнд банди,които да препоръчаш ?

– Харесвам всички варианти на грайндкора. Харесвам Repulsion както и нова банда като Cretin, които звучат като Repulsion. Но харесвам много и банди, които експериментират с грайнда като Fuck the Facts или Antigama. Те включват в музиката си и бавни моменти. Групи като Sulfuric Cautery свирят много брутален гор, а барабанистът им е звяр. Couple Skate – това са двама горграйнд пичове. Meth Leppard от Австралия са в бонус материала. Powerxchuck също. Organ Dealer от Ню Йорк са много добра банда, там всеки е много талантлив. Китарите звучат като Terrorizer, но с уникален почерк.

– Какво прави филма толкова специален ?

– В момента има адски много конкуренция навсякъде. Нашата идея е да представим филма и идеята за грайнда в барове – местата, където бандите свирят. Обичам да слушам музика вкъщи, но обичам и да ходя по концерти. Този филм трябва да се гледа с приятели. Аз го гледах например на „Obscene Extreme” с барабаниста на Nasum.

– Кой е първият грайндкор концерт,който си посетил ?

– Стана случайно. Слушах траш и дет метъл и отидох да гледам Obituary или пък май бяха Cannibal Corpse, които свиреха заедно с Napalm Death. Тогава не подозирах какво е това грайнд. Не бях чувал толкова бърза музика. Eдин от първите концерти, на които съм бил, беше на Soilent Green. През 2001 гледах Dimmu Borgir и тогава с тях свири грайнд банда, която харесах повече от Dimmu Borgir. Купувах албуми, четях благодарностите към други групи и веднага си поръчвах техните албуми.

78394687_2691234210943581_4213408538518618112_n

– Най добрият грайндкор албум за теб?

– За мен лично е „From Enslavement to Obliteration“ на Napalm Death. Много скорост, но има и бавни моменти. Най доброто нещо от Mitch Harris. Също така и „The Peel Sessions” на Napalm Death.

– Какво е бъдещето на грайнда според теб?

– Digby Pearson от „Earache Records” спомена, че може би ще е нещо смесено с електроника, но аз не мисля така. За мен бъдещето лежи в едно завръщане към корените на стила. Големите лейбъли не издават грайндкор, но има все повече ъндърграунд банди с олдскулл звук като Warsore. Иначе, ако трябва да избирам топ десет на грайндкор албумите, пет от тях ще са издание на „Earache Records”. Но тези лейбъли вече издават съвсем други неща.

– Имаш ли своя грайнд банда?

– Не, аз съм барабанист, но свиря фънк и RnB.

About JollyStomper

Не поглеждай назад - там няма нищо. Нито крачка напред - избягваш всички.
Публикувано на Uncategorized и тагнато, , , , , , , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s