Тачъргейт – началото на фалшивите новини и пионерите на хибридната война

Криза. Дипломатически маневри. Политически пируети. Обществен отзвук, медиен хаос. Успехи и неуспехи. Коалиции и партньорства. Преговори, задънени улици. Заплахи и страх. Страх и параноя. Паника. Пропаганда. Лобизъм. Интереси. Истина или лъжа – кой знае. Никой не знае нищо и всички знаят всичко. Конспирация. Фалшиви новини. Ерозия на доверието. Недоверие. Протести и искания. За и против. Против, но после какво? Искания и обещания. Избори. Намеса в изборите. Задкулисни договорки и подпрожекторни усмивки. Бунт. Стачка. Гражданска война. Закон и беззаконие. Страни и фракции. Фракции и идеологии. Политики и средства. Оставка. Бягство. Шпиони. Отравяния. Смърт. Натиск. Икономически санкции. Анекс и аншлус. Нахлувания и изтегляния. Война. Хибридна война. Независимост. Независимост, но от какво?
Този облак от думи би могъл да бъде перфектният синтез на всичко онова, което вълнува умовете ни тези дни. Политика.
Политика – тази толкова мръсна за презадоволените конформисти дума,  изведнъж изпълни ежедневието на довчерашните келеши и превзе речта им като неизлечима болест. Хомо-политико, политическият човек на днешните дни се роди от безхаберието, незаинтересоваността, неинформираността и ерозията на обществото, такова – каквото го познаваме. Не винаги това е лошо, даже напротив – епохалните промени винаги водят до аномалии, които в последствие обществото трансформира в собствени норми. А това е промяна в статуквото. В епохата на интернет и социалните мрежи мнението, особено политическото такова, е жизнен въпрос, който едва ли не отличава потребителите едни от други. Неговата стойност, обаче, намира реални измерения единствено в гласуването на избори, най-висшата функция на активния гражданин. Всички останали форми на активно гражданство като протест, стачка, бойкот и други, често се превръщат в детайли на нормалността, дали поради умишленото клиширане на самото действие от недоброжелателни сили или поради фактът, че голяма част от настоящите активни граждани са немотивирани да отдават жертви, не мога да кажа. Но фундаменталните разлики в политическата култура на различните народи в Европа и по света би могло да бъде обяснение. Докато едни стачкуват и влизат в сблъсъци заради наболели социални въпроси, други предпочитат комфорта на интелектуалството в интернет. Трудно е да се каже коя хранителна среда е по-важна – тази на информацията или тази на дезинформацията и в тази връзка убедено можем да заявим, че мнението на множеството, считащи себе си за активни и активно разсъждаващи граждани е формирано на база потоци от информация, достигащи през различни канали – от училище, през медиите та чак до социалните мрежи, всички те подлежащи на манипулация.
Политиката на днешния ден може да се заключи в това кому вярвам аз. Пост-модернистичния поглед върху истината като променлива с много функции, прави невъзможно установяването дори на фактологическа обстановка. Винаги може да се появи някой и да каже – не е вярно, манипулация е. Лъжа. И мнението му да добие валидност само поради отрицанието.
Това, само по себе си, дава достатъчно широко пространство на класическата пропаганда да подготви някои от най-важните си трикове, един от тях е дезинформацията.
Фалшиви новини, фейк нюз – това клеймо на новото време може да бъде използвано както за разобличаване, така и за дискредитиране на дадена информация. Ако вярваме на масмедиите (най-големите майстори на фалшивите новини) този феномен е измислен в точно определен момент от точно конкретни служби, за да послужи на съвършено видни цели.
Аз, разбира се, не съм съгласен и ви предлагам една друга гледна точка.


Thatchergate1

Тачъргейт. Началото на фалшивите новини и пионерите на хибридната война.

Годината е 1983. Няколко месеца след войната за Фолклендските острови британското общество не изглежда като страна победител в един от ключовите епизоди на студената война. Консервативното правителство на Маргарет Тачър е успяло да настрои по-голямата част от британските поданици срещу себе си – остеритет и лишения, съкращения и работнически стачки, бедност, сетне и война застигат Острова. Антикомунистическата Ос между Лондон и Вашингтон, обаче, успява да хвърли Западна Европа в дълголетен страх (функции, на който, битуват и до ден днешен), който от своя страна се отразява във всички сфери на живота.
80-те години се оказват изключително плодотворни за музиката и изкуството във Великобритания. Освен с разширяващата аудиторията си популярна култура, артистичният живот на британците може да се похвали и с всеобхватна ъндърграунд (суб)култура, където множество местни артисти експериментират със звук и имидж. Често, някои от тях са и носители на радикални социални и политически възгледи за живота, а комбинацията между двете създава някои от най-емблематичните младежки движения. Излишно е да се впускаме в детайли за корените и развитието на тези движения към онзи момент, но е редно да се каже, че всички те са в своя апогей. Скинхедс и футболните хулигани пълзят от работническите квартали към размирните стадиони, докато еволюирали, пънковете окупират изоставени сгради, превръщайки ги в социални центрове. Завръщащите се стари моди наводняват улиците на Лондон и големите градове, а дупката между поколенията изглежда вече безвъзвратно голяма. Старите поколения, учени че само усърдният труд в името на бизнеса и държавата и преклонението пред църквата и традиционните ценности имат значение, се сблъскват с орди от радикално настроени хора от новото време. Десетилетия преди интернет, протестното говорене и поведение намират своя апогей във всеобщите недоволства от статуквото навсякъде по света. Един стар свят трябва да си отиде, за да направи място на новия свят.

thatchergate

В същата 1983г., английският арт колектив и пънк група CRASS бавно, но сигурно превземат пространството, оставено от оттеглящите се стари групи, продали музиката и революцията си на големите звукозаписни компании срещу лелеяните 15-тина минутки слава и твърд кеш в плик. Това е явление, което няма нужда от особено представяне, но за малцината, които се чувстват несигурни следва да се обобщи: Crass e групата, колективът, който на своите плещи износи популяризирането на радикалните идеи в лицето на анархизмът като политическа доктрина, начин на живот и движение на съпротива. Защитавайки прякото действие, феминизмът, анти-фашизмът и правата на животните, Crass се превръщат в своеобразни проповедници на новия морал като контрапункт на старите, традиционни възгледи за света и живота. Колективът е толкова радикален в концепциите и изявите си, че не веднъж попада в полезрението на полицията и разузнаването, а нарастващата популярност на идеите им, произтичаща най-вече от дейностите на хората, въвлечени в него, се превръща в цялостна заплаха за устоите на обществото. За съществуването си между 1977г. и 1984г. Crass успява да развие култ от последователи, които, близо 40 години по-късно не спират да разпространяват техните идеи чрез музиката, визуалното и поетично изкуство на групата. Днес Crass е сред най-популярните имена изобщо, повлияли десетки, ако не и стотици световно-известни музиканти и артисти. Тяхното иконично лого (R.I.P. David King) е непогрешим символ, който неизменно съпровожда редица други изкуства, намирайки място и форма сред графитите, графичният дизайн и татуировките. Едно наследство, което остава монументален отпечатък върху историята на музиката и културата изобщо.
В 1983г., обаче, Crass стават пионери и в нещо друго – политическа манипулация чрез измама или иначе казано – фалшивите новини.

1238e

Преди пет години, през отдалечаващата се вече 2014г., британското правителство разсекрети документи, хвърлящи светлина върху един твърде любопитен (от наша гледна точка) момент от Студената Война. Момент, който, според някои е бил в основата на притеснителна ескалация между враждуващите лагери, основана на подозрения за тежка шпионска измама, изправила света на прага на трета световна война. Преувеличен или не, този факт дава чудесна отправна точка за разсъждение по повод силата на провокацията, а от там и силата на обикновения човек.

screen-shot-2014-01-03-at-09-1-35-22

Снимките на разсекретените писма са собственост на Cras A History – A guide to Crass History

През 1983г. някои световни медии на Запад излизат с интересна новина. San Francisco Chronicle и The Sunday Times първи я отразяват. Държавният департамент на САЩ докладва за артефакт – звукозапис на разговор между Роналд Рейгън (тогава президент на САЩ) и Маргaрет Тачър (тогава министър-председател на Великобритания). Това е телефонен разговор между лидерите на двете страни, в който шокиращи твърдения биват направени.

crass-hoax-letter-2
crass-hoax-letter

Разбира се, Държавният Департамент на САЩ заявяват, че това е пример за намесата на СССР във вътрешните дела на страните от Запада, главно чрез изработката на пропаганда. Същите подчертават, че настоящето се явява сериозен напредък в методите и качеството на изработка на подобен род пропагандни провокации.
Но какво реално стои зад това?

През 1982г., веднага след войната за Фолклендските острови пънк групата Crass решават да размътят водите още повече. След записа на „Sheep farming in the Falklands„, който сам по себе си причинява достатъчно обществен отзвук, на Penny Rimbaud (един от основателите на колектива) му идва следната идея. Тъй като Eve Libertine (също част от колектива, известна с вокалните си изяви в парчета и пърформънси на групата) имала глас, ужасно наподобяващ този на Маги Тачър, възникнала идеята да бъде направен запис на разговор между нея и Роналд Рейгън. За ролята на Рейгън бил избран американски второстепенен актьор. Целта на евентуалният запис била да бъде атакувана управляващата позиция на Тачър, с което да бъдат предизвикани незабавни промени на Даунинг Стрийт. Това, обаче, никога не се случило. Не и по този начин.

crass1

Pete Wright, басист на групата, талантлив музикант и едитор, предлага да изработи аудио колаж, вместо разговор между Eve Libertine и актьор. В годините преди дигиталната епоха, само по себе си кански, къртовски труд на подбор, изрязване, напасване и редактиране на ленти и записи с гласовете на двамата световни лидери. Самият Rimbaud си спомня: „Това беше най-величественият продукт на обработка, който някога съм виждал през живота си, макар и да беше в стила и полето на КГБ, както стана ясно, заради това, което Пентагонът реши че e“.

thatchergate_doc

Касетката е изработена в пълна и конспиративна тайна в студиото на Southern Records. Трол фабриката на CRASS работи с един единствен саунд-инженер, а всяка вечер, готовите материали биват пренасяни на сигурно място в дома му. Никой не разбира за операцията. След като бива завършена, Pete Wright взима със себе си касетата и я пренася в Европа, където започва да я разпространява напълно анонимно.

Нищо повече не се чува.

1238

През 1984г. въпросният запис достига до обществото. В него, Маргарет Тачър и Роналд Рейгън обсъждат наболели световни проблеми. Рейгън въвежда Тачър в идеята си да превърне Европа в поле на ядрен сблъсък със СССР, а Тачър признава, че под нейно командване британският кораб HMS SHEFFIELD е бил пожертван, за да бъдат сринати всякакви възможности за примирие с Аржентина.
Така изработен, провокативният запис дава повод на щатските служби да заключат, че настоящото е по своему активно мероприятие на КГБ или свързани със съветското разузнаване диверсионни групи, които са усъвършенствали методите си на работа до притеснителни нива.
За съжаление на авторите му, обаче, Тачъргейт, както по-късно става известен аудио-колажът никога не постига финалната си цел – свалянето на Тачър от поста ѝ на министър председател. Постига, обаче, друго – превръща се в първата истинска “фалшива новина“ в т.нар. демократичен свят и остава в историята завинаги.

Пълна стенограма на записа:

Thatcher. own business!

Reagan. I urge restraint. It’s absolutely essential or the area ‘be “through the roof”.

T. Look, our objectives are fundamentally different. Al Haig…

R. Secretary Haig….

T. doesn’t seem to be able to find a solution.

R. Why eliminate “Belgrano”? You directed this. The Argentinians were then going…. Secretary Haig reached an agreement.

T. Argentina was the invader! Force has been used. It’s been used now, punishing them as quickly as possible.

R. Oh, God, it’s not right! You caused the “Sheffield” to have been hit. Those missiles we followed on screens. You must have too, and not let them know. What do you hope to gain?

T. What I said before -“Andrew”- ….As “cruise” go in, I want incentives at all levels….

R. There’s a deal….a third more submarine ballistic missiles, and you will see that the United States forces remain deployed. The intermediate range missiles are U.S. defence. You proposed building them in Europe. Build up the economy. They don’t work, they’re social programmes…. The United Kingdom is a….er….little nation….

T. You still need those nations, and you’re given long term international markets.

R. We are supported by our allies, whether they want, or not.

T. I, I don’t understand you….

R. In conflict, we will launch missiles on allies for effective limitation of the Soviet Union.

T. ‘mean over Germany?

R. Mrs Thatcher, if any country of ours endangered the position, we might bomb the “problem area”, and correct the imbalance.

T. See, my….

R. It will convince the Soviets to listen. We demonstrate our strength….The Soviets have little incentive to launch an attack.

T. Our British people….

R. London! ….

T. I think….

R. Let that be understood…………………………………….“

crass_papersgfvfvfvvf

Въпреки, че записът е произведен и разпространен в пълна тайна, през Януари 1984г. The Observer излиза със статия, която разкрива истинския автор. По-късно същата година Sounds препечатват случката, за да я увековечат финално на страниците на историята. Как Observer достигат до информацията за това, че Crass са автори остава пълна загадка.

30 години по-късно MI6 разсекретява документите по случая, с което се слага финал на сагата Thatchergate.

Penny Rimbaud дава интервю за списанието Вайс, в което разказва подробности, а фенове на групата качват в мрежата предаванията, посветени на Тачър-гейт. Брилиянтен ход и отлично свършена работа се превръщат в един от най-големите успехи на радикалните музиканти и събитие, което ще се помни поколения напред.

Части от записът могат да бъдат чути в песента на CrassPowerless with a guitar от LP компилацията “Devastate To Liberate“.

Повече подробности и материали свързани с Тачъргейт можете да намерите на страниците на великия уебзин Kill Your Pet Puppy.

Ето и аудиозаписът:

About JollyStomper

Не поглеждай назад - там няма нищо. Нито крачка напред - избягваш всички.
Публикувано на Uncategorized и тагнато, , , , , , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s