FEEDBACKER – XII

Бяла колосана яка се подава изпод прилично изгладено сако. Вратът, стегнат в примка от същата тази яка, търси глътка свеж въздух. Ручеите пот на дискомфорта попиват в униформата, докато палецът нервно мести халката на безименния пръст. Гледам го, той ме гледа също. Мога да премеря пулса му с поглед, наблюдавайки как артерията се движи в синхрон. Гледката е като на престъпник, поставен на детектор на лъжата. Стенограмата казва –  лъже себе си. Той се вторачва в мръсните ми кубинки надменно. Сетне високомерието се снишава пред нахалния ми взор. Пия бира, а и сигурно мирише. Преглътнати слюнки предшестват неуверено подкашляне. Скоро погледът му се свежда надолу – изхвърленото билетче е по-интересно от всичко друго. До него е момиче. Хубаво момиче, а и как мога да кажа друго аз – некрасивият призрак от бетонния квартал. Да, аз съм от тези, които гледат в телефона ти. Имена не помня, но това в нейния бе на мъж. Дори за слепия просяк отзад бе ясно, че ѝ създава нерви. Безпокойството енергизира крайниците, за това се премятат крак върху крак. Като че ли иска да загризе пръстите си, но изкусния маникюр ѝ пречи. Срещу нея е хлапе. Ученик. Напомня ми на отдавна изгубени времена. Рошавата му глава се е опряла на мръсното стъкло, а дъхът му прави мъгла от капки по него. За какво ли си мисли, не знам. Исках да му кажа, че маратонката му е развързана, но не събрах сили. Дано не си разбие зъбите някъде. Спирка, а на нея се качват нови хора – костюмарът и хубавото момиче слизат, на тяхно място – грохнала бабичка и напомпан младеж. В очите му се чете несигурност. Надява се да е достатъчно здрав и релефен, за да не се вижда безнадеждността в празния му поглед. Оп, оттатък се клатушка разпасан контрольор – време е да слизам.
Рано сутрин и късно вечер всички са искрени, дори да не искат. А отвъд тази искреност – печалната истина – всички сме затворници на собствените си тела и животи. Бягството от там е невъзможно. Не и в този свят. Поробен си сам от себе си, а прангите които тежат на ръцете и краката ти често са твое собствено дело. Що за живот?
Питаха ме: Защо си толкова черноглед? Вместо да споря за количествените сравнения и ненужната въпросителна, отговорих – всеки може да обича, аз съм тука да ви мразя. Дори и не поставих удивителна, защото ми се стори селско. Не мисля, че е талант или някаква супер сила, просто е възпитателно.
Възпитателната роля на градската среда е много голяма. Още си спомням червените змейове по цариградско – всеки имаше своя песен, шум с други шумчета и всички бяха различни. И никоя не беше оптимистична. Защо бивам обвиняван тогава? Но, да, така е по-добре.
Прекарах живота си свързвайки изкуството на градонавтиката с това на музиката. Представете си, имам дори любими капчуци! Техните песни и есен и пролет са по-добри от всичко, което ще чуете по българска „музикална“ телевизия и радио.
За това и считам за важно музиката, която слушам да си има свой дом. Почва, от която да порасте. Да усещам и познавам средата ѝ, да ми е близка и да разбирам корените ѝ. Кое днес би могло да свърже безмълвността на бетонните панели и оглушителния шум на металните зверове, които трамбоват града, с крясъкът на социалната психологема и ритъмът на разбития паваж… Кой говори от името на всички тези елементи – съвкупно и поотделно. Кой разбира и превежда тяхната поезия. Кой може да даде форма на очевидно безформеното. Да, пристрастен съм и не, не съжалявам за това. Нищо от казаното не носи никаква стойност, ако има претенцията да е поглед отгоре. Дистанцирането е смърт, а живота е да си вътре.
Дълго чаках нещо ново да озвучи старите ми пътища. Пробвах тук-там… Редно е да си призная, че явно съм се превърнал в закостенял и придирчив мизантроп, вече трудно се откъсват дори одобрителните усмивки, където и когато не са заслужени, за това успокоявам съзнанието си с вечния  български лаф „за всеки влак си има пътници“.
И понеже споменах влак. Преди три години мнозина от нас се качиха на един, а като гледам пътниците му не намаляват, тъкмо напротив – увеличават се. Не знам дали да прибързам с извода, че това е добро. За сега просто ще кажа, че е показателно. А този влак си има посока,… така алегорично бих описал главния герой на днешната тема – F E E D B A C K E R.


 

feedbacker-logo-transparent

Както преди, така и сега ще подчертая, че не знам как бих встъпил в подобна тема, без дори да се опитам да поставя, макар и абстрактно, някакви граници на обстоятелствата. Знам, че за неколцина това е досаден и не много полезен навик, но за мен е единствения начин да определя реалната стойност и приложимост на коментираното. Без това, всичко останало би изглеждало като малко налудничав поглед върху странни изразни средства, всички сте го чували нали… поне веднъж, някъде, някой е питал. . . КАКЪВ. Е. ТОЗИ. ШУМ.

Преди две години Деси и Иван ми споделиха, че „всичко навътре от кожата е убежище“. Трудно е да не им повярваш, но знам че трябват доказателства. Две обиколки около слънцето и дузина концерти по-късно, всеки, който е следвал творческия им път е сигурен в това. Тя – често усмихната, но болезнено концентрирана, а той – винаги мрачен и скептично-замислен; Те – еклектичната смесица от разностилие, но единомислие, разноцветност, но еднотоналност, много общо с всичко, но и малко общо с всичко, някак си изкусно съчетание между лична душевност и обща атмосфера, действително една особена аура. Feedbacker е малък, но сигурен мост между множеството секти и настроения, между тези, които са навън и тези, които са навътре от кожата си, между търсещите и предлагащите убежище. Особено вторите, най-вече тях. Най-силната черта на Feedbacker е именно това, те говорят на общ език както с човешките емоции, така и с градските пейзажи.
След едно EP и два сплита, крайно време бе на „бял“ (нарочно е в кавички) свят да излезе и първият им албум.

a2864866249_16

Автор на художественото оформление е нашумелият артист Гален Желязков

Записван дълго време в собственото им студио, посредством личен труд и пример, новият албум следва да бъде възприеман като своеобразен връх на направеното от групата до този момент. Многозначителното “XII„, което е избрано от артистите като заглавие, е и името на първата песен от него. Твърде много и същевременно твърде малко информация; трябва да го имаш, трябва да го слушаш. За да разбереш. Ах, колко типично за Feedbacker.
Не мога да кажа, че съм на ти с т.нар. нойзрок. Мога да кажа, обаче, че познавам шумът на Фийдбекър като азбуката на майчиния си език. Свързват ни общи мисли и емоции, за това ми е трудно да се абстрахирам. Само няколко часа след началото на интернет стрийма на албума, вече бързах да сменя обстановката, за да мога да го изпитам в пълнота. И ето ме, обратно в трамвая при онзи с тясната яка, притесненото момиче и комплексираната батка. Всъщност, добре, че беше контрольорът, защото слязох край ТЕЦ-а тъкмо навреме за “Светло Бъдеще„.
Ако си част от т.нар. ъндърграунд сцена и имаш достъп до интернет е невъзможно да не знаеш за първият клип на групата, заснет именно за това парче.

Правилните изразни средства в комбинация с подчертаната естетика на думите, музиката и визуалното, правят този клип едно от най-ценните неща, с които сме се сдобивали последните години. Успешният проект на неговия режисьор и сценарист безспорно засили очакването към албума неимоверно.

И така, влачех безпомощно крака в есенните листа и едвам повдигах главата си по посока комините мастодонти, само за да видя, че е твърде рано да димят и твърде късно да ги няма. Традиционният ми „оптимизъм“ се засилва от тягостните викове на Иван, смущаващите тонове от бас-китарата му и повлияващия ритъм на Деси. Някак си, наистина е трудно да се откъснеш от концепцията, за която артистите са се постарали толкова много. А тя, опряна на неконтролируемите емоции, които може да изпитва човешкото същество, прелива в сменящи се стени от шум, невръстенични викове, дълбок и разтърсващ ритъм. Определено в общият замисъл е хвърлен доста труд, като албумът реално представлява добре обмислена комбинация между усилията на няколко артиста – музиката на Иван и Деси, тяхната поезия и изкуство, визуалното оформление чрез обложката и рисунките на Гален Желязков и зададеният по-рано тон от видеоклипа и неговият автор – Габриел ЕА Кларк. Всичко това създава атмосферата около “XII“, без която тази творба нямаше да бъде себе си.
Направи впечатление и грамотният, много доближаващ ни до световните стандарти маркетинг, който спомогна популяризацията на албума още преди неговото официално излизане. Чрез тийзъри, загадъчни руни и традиционната за групата атмосфера на обща паника, възникна средата, в която “XII“ ще се разгърне.

Самият албум се състои от едва 6 композиции, но малко над половин час хаос, шум и емоция, които ще бъдат достъпни първоначално на лимитиран тираж касетка, а по-късно и на твърд винил, които от своя страна ще бъдат разпространявани от няколко лейбъла: Kontingent Records, Sweetohm Recordings, Nothing to Harvest Records и Dischi Devastanti Sulla Faccia. Дълъг и авторитетен списък от лейбъли, който ще има сравнително лесната задача да популяризира този, може да се каже доста иновативен за българската сцена албум.

0017647270_10

Типичен за окултния сатанизъм артуърк съпровожда касетката и винила на “XII“

Факт е, че FEEDBACKER е сериозна хапка, която едва ли ще е по силите на всички. Въпреки, че съм сигурен, че искрените към себе си биха могли да намерят нещо свое в него, мнозина няма да имат рецепторите и опита да го направят. Както се случва с повечето подобни неща – албум като този ще бъдат оценени в пълнота чак след време, когато страната и сцената ни настигне точката на развитие, от която той е създаден.
Затруднявам се да посоча любима композиция, но може би едноименната “XII“ и “Светло Бъдеще“ ще са нещата, които ще чувам по-често. Вярвам, преценката е силно индивидуална, за това не бързам да налагам мнение.

“XII“ е много специален и поради друга причина. Сътворяването и излизането му на яве се съчетават с кардинална промяна. Както изглежда Feedbacker никога повече няма да бъде това, което бе до сега. За добро или лошо. Духът на ритъма – барабаниста Деси се разделя с проекта, за да отстъпи мястото си на Теодор (RAZGRUHA, ex-FAYD), с когото за Фийдбекър настъпва нова епоха. Толкова нова, че в моето съзнание това ще бъде нова група.

Моята препоръка, както винаги, е да не изпускате възможността да чуете парчетата на живо, на първо място и на второ да не се поколебаете да си закупите албума. Защо това е важно – музиката на естествен носител (не МП3 и Стрийминг) носи много по-силен заряд, поради фактът, че на нея ѝ е отредено определено физическо пространство, а слушащият я, трябва да положи усилие и да обърне внимание. Разбира се, качеството на записите е много по-високо, а не на последно място, това е единственият сигурен начин да подкрепите любимите си артисти.

Feedbacker – XII в подземните локали от 01.11. нататък!

Онлайн стрийм на XII може да чуете тук, в официалния bandcamp на бандата.

About JollyStomper

Не поглеждай назад - там няма нищо. Нито крачка напред - избягваш всички.
Публикувано на Uncategorized и тагнато, , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

5 Responses to FEEDBACKER – XII

  1. ayo/nayo каза:

    Здравейте! Искаме да се свържем с Jolly Stomper, фенове сме му, искаме да го поканим на едно събитие, не намерихме „контакти“ тук, затова си позволяваме да се опитаме да направим връзката с коментар.
    Ще се радваме много ако Jolly Stomper ни пише на мейла, за да му пишем и ние после за какво става дума.

    Благодаря и съжаляваме за спама!

  2. ayo/nayo каза:

    Оставили сме го в полето за коментар, там не се ли вижда?

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s