Егор Летов на 55

10 Септември 2019

Ден след девети.

Клепачите ми натежават под неустоимия напор на скуката. Дори всеобщото дразнение, издиктуваният от модерни комсомолци политически дневен ред, фалшивите обществени дебати и публични вълнения не могат да събудят дремещия аз. „Страната се руши, спасете страната“ – истерично кряскат лъжливи овчарчета с лукав, прибляскващ поглед. Дреме ми за спасенията ви. Физиологията най-добре изразява мнението ми за тези страсти. С други думи – от скука да ти се допикае. По телевизора плямпа гелосан парашутист – никому неизвестен специалист по всичко сипе странно структурирани изречения и размахва нравствено пръст. Гледам го в пръстта и някак си от вътре ми идва да му отговоря с конфигурация от три с преобладаващ среден. Водещата не е на това мнение – втренченият ѝ поглед резюмира „критичното“ ѝ мислене, а автоматизираният жест с поклащане на глава в съзвучие с тихото съгласие по-скоро напомня онези весели играчки от ранните години на прехода, които съпровождаха пътя на всеки уважаващ себе си шофьор на рейс. Пускам социалката. Там, като обезумели след лоботомия, един след друг потребителите на голямото синьо „Аз“ възхваляват историческите лъжи на един самозванец с мисия. Сигурно ги е страх от това да не бъдат отхвърлени. Ах, колко страшно е да си отхвърлен от съвременното общество. Или пък просто ги мързи да мислят. Да, защо ти е да мислиш, има други които са го правили вместо теб. Ти по-добре дзяй. Нищо по-страшно няма от малкият духом човек. Душевният сиромах. Съвременното общество е виртуално, зле асемблирано копие на реалното. Подмяна. За това, на прага на второто десетилетие от новия век е много трудно да разбереш кое е истина и кое не. Това прави дори дълбоко убедените хора по-скоро инертни тъпаци с кофти навик да си споделят вмирисаното на лук и мухъл мнение, сякаш някой го е еня. Апатията ми е заразна. Виждам и други, подминаващи тихомълком изпотените кариеристи, които до последно изцеждат химерата на избора. „Ето, избери си – нашето лайно е по-хубаво от тяхното говно! Бъди информиран“. Точно така, знай кое лайно е по-хубавото и наблягай на него. Дишай го, яж го. Живей с него и за него. Отгледай го, да стане едно голямо и могъщо лайно – всички да усетят миризмата му. Гордей се с избора си! Твоето лайно е по-хубаво от всички говна в страната. Снимай се с него, изпрати го по социалните мрежи. Не позволявай на никой да ти казва как смърди лайното, защото си е твое, ти си го избра. И то информирано.
Странно или не, в пристъп на мракобесие и отчаяние отново се сетих за една простичка, но много велика мисъл на гениалния поет и музикант, космическата фигура на непримиримостта – Егор Летов. „Я всегда буду против!“ Това ми даде още мъничко сила. Гневът се завърна.

АЗ ВИНАГИ ЩЕ БЪДА ПРОТИВ!

uzn_15040965586

Личности като Егор Летов са толкова фундаментално важни, толкова необятно обширни, всепроницателни и вечни, че дори години след физическата им смърт е трудно да се изговори вся и всьо по техен адрес. Виждам, и аз съм се пробвал в не толкова далечното минало, и макар и по ирония на съдбата това да се оказа цитирано в книга, не бих имал и най-малката претенция да обхваща дори в общи линии кой е той. Същевременно самият Летов с изненада и скромност би погледнал на световната слава, която той, творчеството и идеите му придобиха за периода на активния му живот – от средата на 80-те до смъртта му през 2008г. Но неговото „аз“ от съветската епоха, това от периода на „Руския Пробив“ през 90-те и от последващото десетилетие най-много биха се учудили, че дебатът се е пренесъл от задимените локали и тъмните градинки директно в руската федерална преса, световните музикални, лайфстайл и политически издания и списания, телевизията и интернетът.
Все още вярвам, че ще се минат много години преди да се каже достатъчно за Егор Летов, за това и няма да бързам да разказвам всичко, защото вярвам, че често ще имаме поводи да си спомняме за него.

Егор Летов на 55. На днешният ден (бел. авт. 10.09.2019) тази година, ако не си бе отишъл през февруари 2008г., Летов щеше да навърши 55. Интересното е, че си спомням кристално денят, в който прочетох, че лидерът на Гражданская Оборона вече не е сред живите. И макар и интернетът вече да бе развит, той все още бе далеч от това, което представлява днес, за това бе впечатляващо колко много хора бяха провокирани, така да се каже, от смъртта на един артист. Едно от големите доказателства за това, че и днес и тогава си говорим за може би най-големият руски рок музикант. Трансепохална личност. Но тъй като днес е рожденият му ден, реших да го отбележим с малка, типична Летовска историйка, която научих от Андрей Фефелов, писател, литератор, журналист и главен редактор на вестникът „Завтра„.

131

Егор Летов в пика на Протестното Движение, 1993г.

Но преди това – обстоятелствата.
За всички преживяли разпадът на СССР това неминуемо ще остане една от най-големите геополитически катастрофи на съвремието. Колапсът на една десетилетна система, организирала живота на стотици милиони души не може да бъде понесен на крилата на надеждите на известна част от тях. Ефимерността на свободата скоро щеше да бъде погълната от страхът от бъдещето. Да зашиеш златно копче на скъсано яке, или за това как перестроечните надежди пораснаха до километрични опашки при откриването на първия ресторант на Макдоналдс в Москва, само за да се сгромолясат в тинята на войната в Чечня, социалната разруха и бедната пост-съветска сивота. И докато Горбачов бързаше да реже лентичките на авангарда на западния триумф, първите истински капиталисти бързаха да направят своите милиони, крадейки от общото. 90-те години бяха нулеви за руското общество – опитът за културен и икономически скок към Западния строй бавно, но сигурно се стопи и разтвори в сложната обстановка на полу-мирен преход от социализъм към капитализъм, тъй както ледът се топи в чашата на Борис Николаевич Елцин. Руската самобитност през 90-те можеше идеално да се опише именно от личността на президента на страната – тежко пиян, налуден и откъснат от реалността човечец, който въпреки авторитетното си минало понастоящем е всенародно посмешище. Тъгата в политическото и културно отстъпление на обществото от международната, пък  и родната, сцена се пропива в атмосферата на вакуум и се настанява като лоша миризма от стар панелен блок. Дори да се махне, винаги ще я помниш.

tz9cqyfq9lss2n9p9s

По улиците на тези пост-съветски градове израснаха много артисти, музиканти. Почтени и талантливи хора, борбени и саможиви, някои от тях се бяха подготвяли за този момент с десетилетия, а други бяха принудени да се адаптират веднага. Люде като Летов, синове на две различни епохи, обаче, бяха твърде малка, но ярка част от едно общество, поставено като че ли нарочно в клинична смърт. В тази отровена обстановка, радикализмът и протестът изглеждат единственото здраво нещо.

Тъй като смятам, че протестното движение и „Руският Пробив“ са много обширна и разнопосочна тема, считам че си заслужава да бъде основна за друг път, когато се намираме на дума за Летов. Именно в пика на т.нар. протестно движение, през далечната 1993г. се случва и първата среща на Фефелов с Егор Летов. Както изглежда, тя е останала и най-запомняща се.

kmo_143687_00046_1_t222_130541

Летов в компанията на скандалния поет, журналист, публицист, политически деятел и дисидент Едуард Лимонов, началото на 90-те години.

През Октомври 1993г., спомня си Фефелов, трябваше да се проведе много любопитно събитие. В Дома На Културата „Горки“ в Москва на пресконференция се събраха интелектуалци, опозиционни лидери и рок музиканти с цел да демонстрират общата си воля, идеали и визии за бъдещето. Това събитие, по същество следва да бъде квалифицирано като политическо, но и културно такова, защото след основната част се планира да се проведе малък, но затворен рок концерт. Духовната опозиция в лицето на трима Александровци: Проханов, Дугин и Казинцев сама по себе си е предизвикателство, но присъствието на рок-музикантът Егор Летов до тях е обстоятелство, което се отразява фатално на развоя на събитията. Фефелов бърза да подчертае, че никога през живота си до тогава, а и след това не е виждал нищо подобно.

Още преди да е достигнал до Дома На Културата, на младият тогава журналист и писател му прави впечатление атмосферата на обща обезпокоеност. Пред входа на сградата голяма група подпийнали пънкари се опитва да влезе. Целта им е да гледат концертът на Летов. Охраната, подкрепена от все още малък брой полицейски служители категорично отказва достъп на младежите, обосновавайки се с това, че събитието е закрито, пък и „Тук няма какво да се мотаете…“
Със сетни усилия журналистът се добира близо до входа, където ситуацията бавно, но сигурно ескалира. Секунди преди да покаже своят пропуск, Андрей вижда в далечината втора, много по-голяма и шумна тълпа от пънкари, която с викове и крясъци приближава входа. Сам той казва, че при този изглед взима далновидното решение да не чака „среща на Елба“ и да влезе час по-скоро.

hqdefault

Фрагмент от поредната ексцентрична пресконференция на Лимонов и Летов, 1994г.

В осветеното фоайе на вторият етаж цари атмосферата на светски салон. Гладко обръснатият Александър Дугин говори вдъхновяващо на Александър Казинцев, сетне двамата едва се обръщат към Летов. Фефелов си спомня Летов, който стои отстрани и кимайки одобрително, ежесекундно коригира с тънките си пръсти позицията на големите си квадратни очила, които се изплъзват по характерния му нос.
Фефелов, развълнуван от компанията, бърза да се присъедини към дискусията изказвайки мнение, но внезапно бива стъписан. Гледката, която се разкрива иззад събеседниците го потриса немедленно.

През прозореца се вижда как в настъпващия мрак, дузина доста мръсно облечени младежи с вид на представители на племето Ирокези щурмуват зданието по водосточната тръба. С ловкостта на котка, някои от тях успяват да се доберат до правилния етаж катерейки се директно по фасадата.

С началото на славната пресконференция става ясно, че сградата е напълно обкръжена. От улицата се носи характерен тътен, като от многочислена демонстрация. Изглежда, че всички млади от работещите покрайнини, от всички околни предградия са напуснали блоковете и входовете си, за да се стекат тук. „Егор, Егор, Егор!!!“ С този боен вик отдолу, разпаленото множество стеснява обръча около Дома на Културата. „Това бе народът в най-прякото, флуидно, спонтанно, експлозивно и широко значение на това понятие“ казва самият Фефелов.

В един определен момент, стъклата на всички етажи рухват, а вратите биват избити от пантите им. Младото и непознато племе нахлува вътре в сградата с оглушителен вой и нецензурни думи.

Няколко мига по-късно и ситуацията ескалира напълно. В помещението започват да навлизат добре екипирани с кръгли каски, щитове и палки – печално известните със своите зверства части на ОМОН. (Бел. авт. Специализирано звено за борба с безредиците и срещу организираната престъпност). Посрещнати са от залпове стъклени бутилки, предмети, счупена мебелировка. ОМОНци, незасегнати от тези действия започват методическото пребиване на всичко живо, преимуществено децата и младежите, дръзнали да щурмуват зданието на Дома На Културата.

Безпощадната битка приключва с пълно поражение за невъоръжените пънкари, разбити с палки и ритници, сетне обгазени от специалните части. Да, точно така. Специалните части използват сълзотворен газ, за да разпръснат остатъците от тълпата.

Както става ясно по-късно, тълпата унищожава и подпалва дузина коли, магазини и улични спирки. Част от тях отвличат дори трамвай!!! В тази пост-апокалиптична обстановка приключва ѝ така наречената пресконференция-концерт.

За всичко това, основна причина бил един слаб, дългокос човек с тихи, мирни очи, със спокойно и уравновесено поведение. Това е Егор Летов. Ако още беше жив, днес щеше да е на 55г.

Нека отбележим неговото рождение с тази кратка, но по своему показателна Летовска историйка, но и с малко музика от именития сибирски гений.

About JollyStomper

Не поглеждай назад - там няма нищо. Нито крачка напред - избягваш всички.
Публикувано на Uncategorized и тагнато, , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s