Машината на времето: Discharge live at Citta Club, Kawasaki, Japan (1991)

Всеки малко или много е мечтал да постигне недостижимата алхимия на пътуването назад във времето. Дали, за да поправи стара грешка и така да промени съдбата си или с користни цели – няма значение, от зората на човечеството и откриването на Времето като феномен, това е малката фантазия на дребния, не знаещ почти нищо за света и космоса човечец. Няма к’во да се лъжем, всички сме такива и мнозина от нас биха платили една торба пари, за да подушат времена, отдавна отминали и с прям пътешественически ентусиазъм да закрачат по новите стари пътища. Или пък само да погледнат, да подушат. За щастие това е невъзможно за сега, а щастието се корени във факта, че едва ли някой би останал да живее в настоящето при такива условия.
Благословени сме, обаче, да срещаме фрагменти от миналото под формата на остри и натрапчиви за сетивата ни епизоди – например някой специфичен мирис. Като този в провинциалната бакалия – там мозъка ти рязко се пренася 20-25 години назад и отново си пред кварталния магазин на опашката за кренвирши и безалкохолно. Или пък шум, песен, стихотворение. Много са нещата, които могат да събудят болната носталгия и да те изкарат извън обувките ти право в миналото, оставяйки горчивия вкус от безуспешните опити да се задържиш максимално много време там. Тази перспектива работи дори за непреживяните мигове – като че ли се отваря портал във времето, през който можеш да почувстваш непочувствани емоции.
Нещо такова ще се опитам да постигна и аз с първата част от поредица, която съм нарекъл „Машината на времето„. В нея ще се опитам да пренасям вас и мен в други времена, назад в миналото, за да усетим вкуса и атмосферата на емблематични концерти и събития, които са оставили запомнящ се отпечатък. Знам, че и вие криете по един такъв случил или неслучил се спомен, така че, както винаги, вратата остава широко отворена за всеки, който има желание да разкаже нещо интересно.
И преди това да се е превърнало в тийнейджърски лексикон – старт.


Колелата на машината се завъртат, пространствено-времевия континуум се изкривява, машината полита и сетне пристига.
Календарът показва дата: 23.02.1991г., 28, почти 29 години назад във времето и няколко хиляди километра на Изток – озоваваме се в японския град Kawasaki, където в централния клуб Citta, с вместимост 1300 души се очаква за първи път в историята си да свири легендарната британска хардкор-пънк група Discharge.

e0467b1a658e57f89211e2518be9c9aa

Намирам за неуместно точно тук да представям Discharge, но за малцината, които са попаднали наоколо без да знаят за какво точно иде реч, ще кажа няколко ориентировъчни изречения под строгата подкана незабавно да попълнят дупките в знанията си.
Discharge е култова английска пънк-хардкор банда, основана през 1977г. в английския град Stoke On Trent. Заедно с Crass дават началото на протестната вълна в пънк музиката, която музика, по време на тяхното създаване вече е комерсиализиран популярен продукт, предназначен за масово използване. Освен радикалните политически и социални послания, Discharge са пионери и в музикално отношение, основавайки цяло ново течение, което в последствие дефинира десетки поджанрови вариации в екстремната музика. Може да се каже, че Discharge е една от групите създатели на екстремната музика изобщо, вдъхновявайки появата на десетки, стотици, а защо не и хиляди британски и чуждестранни състави, сред които са и пионерите в т.нар. траш метъл, в кръст и в грайндкор музиката. Discharge са родоначалници на дефинитивния хардкор-пънк жанр „d-beat„, който се характеризира с особен и иновативен барабанен ритъм в менящо се темпо, съпроводен от шумни китарни акорди, политически и социално ангажирани текстове и определена визия, много близка до тази на старите пънк и бъдещите метъл групи. Влиянието на Discharge в популярната музика и култура е трудно да бъде измерено, но последващите събития и процеси са напълно красноречиви. Стилът на Discharge, заедно с музиката от ранните им албуми обикаля цялото земно кълбо, предизвиквайки експлозивно зараждане на нови стилове и жанрове в музиката и ъндърграунда изобщо. На Острова, в САЩ, Япония и в Северна Европа d-beat епидемията води до основаването на многочислени „dis“ групи, а техните последователи се превръщат в брутална ескалация на пънк културата, сами по себе си. Групи като Disaster, Mob 47, Anti-Cimex, Skitsystem, Moderat Likvidation, Disclose, Crude SS, Disfear, Driller Killer, Crucifix са нищожна част от огромното световно движение, което се ражда от творчеството и примера на Discharge. D-Beat жанра пък се развива мълниеносно и смесвайки се с други хардкор-пънк под-жанрове става основа на най-екстремните музикални течения изобщо – crust, grindcore и пр. Там списъкът с повлияни от групата става на практика неизчерпаем. Десетките концерти на Discharge с други английски групи, множеството от които повлияни от самите тях, създава допълнителна аура около култовия образ на една от най-успешните пънк банди в историята изобщо. Културното наследство на Discharge не се изчерпва само с дефинирането на под-жанрове и основаването на цели нови течения. Групата и нейните идеи съумяват да пробият до всяко едно ъгълче на популярната музика и култура, бидейки в днешни дни разпознаваем и дори търсен символ от множество музиканти и известни личностни. Логото им е популярен артефакт от музикални клипове на изпълнители от съвсем различни жанрове, филми, улични графити, художествени и лирични творби и пр. и пр.
Discharge е дълбоко уважавана група от всички култови метъл банди от 80-те и 90-те години, като техни трибюти са записвали Metallica, Sepultura, Nausea, Anthrax, Machine Head и много, много други. Оригиналният вокалист на групата Cal Morris е номиниран от самия James Hetfield за класацията на списанието Rolling Stone „100-те най-велики певци на всички времена“.
Няма да е пресилено да се каже, че Discharge е група, крайъгълен камък за музиката като цяло, а техният принос задължително следва да бъде оценен максимално високо, нещо, което малко или много и днес е факт.

Обратно към 1991г., след близо 4 годишно отсъствие, Discharge се събират отново. В последните дни на предишния състав през далечната 1986г., групата записва „Grave New World“ – мейнстрийм метъл албум с много глем влияния, който подкопава авторитета им и не е приет радушно от старите фенове. В „Шведска Енцикопледия на Пънка“, в статията посветена на MOB 47 се разказва следната история“
Discharge организират кратко турне из Острова, за да подпомогнат популяризирането на новия си албум – „Grave New World“. За целта канят няколко групи да свирят с тях на предвидените концерти. Един от тях е в Лийдс, а подгряващата група е MOB 47. Тълпата буквално откача, когато шведите излизат на сцената. В клуба настава хаос – от тавана буквално валят хора, в миг клубът е почти опустошен. Този експлозивен старт дава добра заявка за появата на Discharge, но… Всъщност не става точно така. Малцината останали да слушат хедлайнера го освиркват, предмети политат по музикантите. Трудно е да се опише разочарованието на публиката, която е принудена да гледа съвсем различна банда от тази, на която са били фенове в миналото.

Много вероятно този тъжен епизод също да е част от решението на членовете на групата да прекратят съществуването ѝ същата година. Но 4 години по-късно настъпва известен обрат.
Cal Morris събира групата с Andy Green на китара, Anthony Morgan на бас и Garry Maloney на барабани. Това не е най-автентичния, но не е и най-експерименталният им състав. В тази форма бандата записва „Massacre Divine“ – албум също с отчетливо метъл влияние, в който Морис отново променя вокалите си, този път към по-гърлено крещене, което в комбинация с втежнените рифове създава впечатление за поне частично пренасочване. Discharge веднага организират турне за популяризиране на албума си, което също не е особено добре възприето. Освен една малко по-особена част от него, а именно – посещението им в Япония. Единственото посещение на Discharge в Япония до ден днешен.

photo_1986_band_475

И сега към Япония.
Странната островна страна далеч на Изток, която след края на Втората Световна Война достига невиждано технологично развитие с шеметни темпове. Работливите японци издигат страната си от прахта на военното и атомно унищожение, доближават я до Западния свят (но не съвсем) и съвсем скоро задминават всички развити страни по много показатели. Самият лидер на НР България, Тодор Живков, след посещението си в Япония някъде през 80-те години заявява в типичен свой стил – „Да тичаме срещу тях няма да ги стигнем“ и това, между другото, се отнася не само до България и страните от социалистическия блок. Този технологичен напредък се отразява невероятно много и на музикалната индустрия – почти всички сфери на музиката са подчинени на японската инженерна мисъл. Спокойно може да се каже, че японците са тези, които вкараха тока в музиката. Аудио и стерео технологиите им, напредничавите и дори малко екзотични за времето си джаджи, звукозаписните методи в областта на аналоговата, а и на дигиталната среда достигат космически нива. 80-те се превръщат в десетилетието на инженерния триумф на Япония. От Шинкансен до Сони и от Панасоник до СЕГА и Нинтендо, японците са недостижимите лидери.
Всичко това, разбира се, си има своята цена. Японското общество като традиционно консервативно се сблъсква с първите вълни на световната глобализация в един процес, който довежда до немедленни и коренни промени в самата му основа. Гледайки съвременните японски забавни предавания е много трудно човек да си представи, че преди 30 години тези хора са били възможно най-консервативното общество на планетата, факт, който важи за някои негови членове дори и днес. Трудно е да си представим и каква е била реакцията на коренните жители на острова, когато по улиците им се появяват първите пънкари.
Японската музика, както и тяхната сцена и пазар за този тип изкуство са дълбоко подценявани десетилетия наред. Най-вече от стария Западен Свят, за който се твърди, че е измислил всичко. Там се ражда и подигравателното „Big In Japan“ – синоним на „Никому си неизвестен“, клише, което в последствие се обръща на 180 градуса, но към онзи момент служи, за да покаже колко незначителни са отсъстващите от редовните английски Top Of The Pops класации. Когато към средата и края на 80-те години тази нагласа започва да се променя и все повече артисти свирят в Япония, вече е прекалено късно. Местната сцена е самозародила се и макар и силно повлияна от музикалните течения и групи на Запад си остава твърде самобитна. Пънкът не е изключение в това отношение.

Прочети повече за японския ъндърграунд:
Из дебрите на японския ъндърграунд: Stop Jap! [Част 1]

Бруталност, насилие и умопомрачително безумство. Така може да се опише най-кратко културният феномен на радикалната японска ъндърграунд сцена. Провокирана от сериозните класови разделения, предизвикани от шеметния технологичен и икономически възход, от непреодолените ценностни пропасти между млади и стари и известната изолация, която японското общество преживява заради езика и островният си характер, ъндърграунд културата на японците завладява обширни територии и множество умове и сърца. Едва ли ще е лъжа, ако се каже, че пръст в тази експлозия имат и Discharge. Обективно казано, пръстът изглежда да е бил доста голям.
Честно да си призная, в този момент ми е наистина много трудно да се сетя за друга европейска или дори щатска група, която да е имала толкова силно и константно влияние над японската ъндърграунд сцена, каквото влияние са оказали Discharge. Най-култовите японски хардкор-пънк групи, които междувременно се радват и на небивала популярност, са вдъхновени пряко от творчеството на англичаните. G.I.S.M., Gauze, KURO са само най-видните от дългия списък. За много от тях сме писали подробно тук, не мога да си спомня всички. Най-култови от повлияните от Discharge, обаче си остават легендарните Disclose. Приемани по цял свят като част от светлия пантеон на D-Beat-а заедно със самите Discharge, Disaster, MOB47 и Anti-Cimex, японците добиват култова известност по целия свят. Техните записи обикалят дистрота и концерти от Европа до САЩ и от Южна Америка до Африка. Благодарение на дейноста на някои американски и европейски зинове, японската сцена става известна и на Стария Континент и отвъд Атлантика. Записите с екстремно шумни и често неразбираеми групи стават марка сред феновете на екстремната музика, статукво което се запазва чак до ден днешен.

И така, пак към 1991г., едно цяло десетилетие и малко от условното появяване на пънк и хардкор музиката, японците най-накрая имат възможност да видят на живо своите кумири, една от най-чаканите групи на острова – Discharge. Повече от десетилетие японските фенове очакват този момент и няма да е лъжа, ако се каже, че именно това зарежда атмосферата до краен предел около първото и единствено гостуване. Наистина, представете си колко много време японците чакаха да видят тази група и да я чуят на живо. Това е и причината да избера концерта в Кавазаки за първи в настоящата рубрика.

23.02.1991г. Клуб Citta, Кавазаки. 1300 японци очакват излизането на Discharge на сцената. Твърде малко информация имаме за самия концерт, само едно две мнения, отдавна написани в овехтели интернет форуми могат да върнат лентата назад. Един потребител си спомня, че е бил в клуба и до там. Друг казва – беше скандално. Някак си му вярвам. Защото, за щастие, японците, като бащи на музикалната техника не са се поколебали дори за миг да запишат целия сет – аудио и видео. Днес, тези обскурни видеокасетки са на практика ненамираеми. Но за наше огромно щастие, някой притежаващ този артефакт се е погрижил да запише всичко в дигитален формат, а сетне да го качи в youtube. На вашето внимание – пълният запис по песни от първата до последната плюс кратки интервюта с членове на групата и саундчек.

 

Знам, че мнозина от вас ще кажат, че Discharge на живо в Stoke през 1983г. e триста пъти по-велико, защото там виждаме групата в най-оригиналният ѝ състав и в пълната ѝ мощ. Не бих могъл нито да отрека, нито да се съглася. Великите лайвове от началото на 80-те години, от където доста бъдещи вокали на екстремни групи са се научили да въртят микрофон за кабела са абсолютно историческо и културно наследство, но това, което се случва в Япония е съвсем различно. Друг мащаб.

Първото, което си заслужава да се отбележи е, че през 1991г., когато свирят в Япония, Discharge са напълно преобразена метъл група. Това не е задължително лошо. Даже в случаят именно това обстоятелство води до фактът, че всяка песен от сетлиста им е изпълнена поне два пъти по-бързо. Това създава френетична атмосфера както на сцената, така и извън нея. Въпреки, че концертът в Кавазаки е част от турнето за промоция на новия албум, Discharge са твърде наясно, че първото им участие в Япония не може да бъде под неговия знак. За това и в сетлистът участват почти всички (ако не и всички) класики.
Само ако можехме поне мислено да се преселим в препълнения клуб сред всичките кожени якета, спайкове и пирамидки, щяхме да усетим енергията и експлозивността в първите секунди от началото на типично нехарактерното интро, чак до първите акорди на Warning. И какво начало само… Discharge изсвирват Warning на поне няколко оборота по-бърза скорост, а това в съчетание с високо-професионалното озвучение прави концертът още по-специален. Всеки инструмент се чува идеално, макар че, като че ли по ирония на съдбата японците са забравили да включат микрофона на Cal, който изкрещява първите си лирики толкова мощно, че те отекват в цялата зала през мониторите му.
Standing outside, looking in… standing outside, looking in…
Врящото множество отпред посреща групата с военна обстановка. Летящи хора и крайници се виждат в редките случаи, когато камерата хване врящият котел пред сцената. Обожавам групи, които не си губят времето да се представят и да говорят за себе си и творчеството си – щом срещу теб има 1300 човека, значи се знае кой си и за какво се бориш – давай нататък.
Това правят и Discharge. Любимият ми подход към лайв изпълнения на екстремни групи е създаването на „стена от шум“ и симултантното изсвирване на поне няколко парчета едно след друго. Това прави атмосферата невероятно наелектризирана, а сетът стегнат и разумен. Енергията на хардкор-пънк музиката се заключава именно в такива моменти.
Другата причина, поради която този концерт е толкова велик е в самото отношение на артистите. В кратките интервюта, които дават по време на саундчека, Cal и компания говорят предимно за настоящето и за това, че се чувстват щастливи от това което правят. Самият Морис казва, че се чувства узрял и различно от когато е бил на 17, но това не му пречи да изповядва идентични визии за света и живота.
В крайна сметка Discharge правят един запомнящ се концерт, който остава перлата в това им турне, а и според малка справка е горе-долу единственото с прилично качество, което можем да си позволим да гледаме днес. Втвърденият метъл саунд, енергията на самите артисти и незаобиколимият бекграунд на самия концерт, а именно къде и кога се случва, правят 23.02.1991г. една много специална дата, на която с голямо удоволствие бих се върнал, ако и да е само, за да изгледам концерта на живо.
Всичко останало е видно от записите, за осъществяването на които са се погрижили работливите японци.
Става известно, че освен в Кавазаки, Discharge свирят и в Токио, но информация или записи за този концерт така и не съм намирал до сега. Вярвам, че е било не по-малко впечатляващо от това.

About JollyStomper

Не поглеждай назад - там няма нищо. Нито крачка напред - избягваш всички.
Публикувано на Uncategorized. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s