Outrage – Catharsis (2019)

Черното слънце изгря над проклетия град. Огромен затвор от бетонни клетки, увиснали със страшните си силуети над дребни, пъплещи твари. Какво означава там някакъв си живот? Озлобени от нищетата си псета глухо лаят изтерзани бабички. Молят ги за къшей хляб. Отдавна напуснали физичността на телата си психонавти, втренчват химически погледи във всеки минувач, като че ли искат да питат нещо, но не знаят езика. Изпитите им от липса на съдържание лица са като жива прелюдия към портрет от некролог. Долу, в ниското се носи свежият утринен запах на бензинови изпарения от старата катафалка. Поне тя има работа винаги. Шофьорът ѝ се усмихва мазно на непълнолетно момиче, докато търка с настървение билетче от лотарията. Сребристите стружки политат към черния му панталон и остават там завинаги – като паметник на немърливостта. Сетне лъскав баровец го засича – отнася попръжня. Гробарят му се заканва и поклащайки глава сякаш му казва „На ръце ще те нося“. Обикновен делничен ден, започнал с цинична псувня и свити от злоба устни. Там някъде отзад бучи телевизорът. Пак войни. На кой му пука… Съседът консумира това, което си е платил – екстазът на оргазмиращото екскламиране се процежда през изронения панел. Едни пият кафе, а други са вече на водка. Осем часът е все пак. Мързеливият келеш едвам се дотътря до вратата си, а раболепните му комшии се тикат по петима в кутия на въжета – бързайте роби на капитала. Животът е такъв, какъвто си го направиш, ми казва уличен мъдрец, качвайки се на раздрънкания трамвай, докато черна лимузина го подминава славно. Нямам време да отговоря. Знам, че нищо не знам, но и знам, че много съм научил. Бръчките висят като черни жалейки по лицата на ония, дето уж трябва да са си го избрали…
Не знам само кога от весели хлапета с безгрижни сърца се превърнахме в черногледи чернодрешковци. Разбира се, някой някъде там ближе розов сладолед или се движи на ролкови кънки, мисли за любовта и шоколада и слънцето и тревата. Естествено има и от тия със златния загар на кожата, красиви като филмови звезди. За тях всички врати се отварят автоматично. Не е изключено те да не се притесняват за сметката за тока, нито пък да чувстват вледеняващата клаустрофобия на панелния живот. Те са в друг свят. Дели ни тънка стъклена витрина, но ни дели. От едната страна la dolce vita, от другата страна мизантропия.

Къде бягаш от това? Отговорът е никъде, защото това е животът, това е реалността. А всяка реалност има нужда от свой реализъм. От свои проповедници, които да я обичат не, но да я уважават. И то от онова уважение, което само творец може да изпитва към субектите и обектите на своята творба.
Винаги съм се възхищавал на реалистите сред тези музиканти, които все още държат на връзката си със земното. Способните на този реализъм. Днес ще ви занимая с идеалния пример за това. По-идеален дори от математическа теорема. Убедете се сами.


outrage

Септември 2019. Краят на едно много топло лято. Може би най-топлото, което човечеството е виждало до сега. Пожари унищожават вековните гори на Амазония, Африка и Сибир. Политическата върхушка отказва да обърне лице към проблемите на хората. Алчност и егоизъм раздират обществата от Лисабон до Ню Йорк и обратно. Повече от всякога се нуждаем от надежда и просветление. От Катарзис. За мен винаги е било много важно творецът да възпитава. Оценката за творчеството му преминава през оценка на това какво е успял да промени у хората. За това теми като днешната са по-емоционални от други. Имането на смисъл отдавна е заместено от нямането, и когато това стане ежедневие, лесно се превръща и в диагноза. Но тук случаят е много по-различен. Тук смисълът е съзидателното, а емоцията влиза в ролята на разрушителната му обвивка. Съзидание чрез разрушение, нирвана чрез истерия. Проглеждане в бъдещето, чрез дишане на миналото.

Всичко това е част от бекграунда и впечатлението ми за новия албум на варненската група OUTRAGECatharsis, излязъл в началото на Септември тази година.
Дълго време обмислях дали да не се впусна в емоционален разказ за първите ми впечатления от тази група, за „едно време“, пътуването до Варна и първите хардкор x-mass-и в студена и мрачна София. Но реших да не го правя, първо защото вече мнозина го сториха (къде с право, къде не, но кой съм аз да съдя тези, които избираха да стоят пред клуба и да пият, вместо да подкрепят откриващите концертите банди), второ защото тези времена за добро или лошо няма да се върнат никога. Хлапетата пораснаха, а откриващите групи вече са тези, които закриват концертите. Малцина останаха верни на идеалите си, повечето се пръснаха в различни краища, така че тук носталгията няма да намери място. Само ще кажа, че помня OUTRAGE от много отдавна. Е, не от 1996г, но може би са били една от първите „хардкор“ групи на българска сцена, които съм гледал на живо. Много от тях вече не съществуват (а и не са били съществени също така), други са тук, OUTRAGE са от вторите. Десетилетна история, която сигурно има своите повратности, това могат да потвърдят или отрекат самите музиканти. Но без значение от горното искам да разберете, OUTRAGE са истински легенди. Всички помним онзи малък червен винил – сплитът Indignity/Outrage, който (поне за мен) бе първата българска хардкор-пънк плоча. Внос от Варна, както се вика, но всъщност колко много значение имаше в това…
Ще започна с основното. Варна винаги е била много различно място. Когато тук, в София, по улиците владееха нео-нацистите, там те не бяха добре дошли. Там имаше редовни пънк и хардкор концерти, а тук трябваше да се чака с месеци, за да получиш това, което „на морето“ бе факт всяка седмица. Дори когато нещата се обърнаха коренно през последните 10-тина-15 години, даже въздухът във Варна носеше онзи носталгичен мирис. Някои неща, обаче, си останаха непреходни. Indignity са си Indignity и Outrage са си Outrage. Икони. Две групи, които със сигурност ще стоят на челните страници в алманаха на българската направи-си-сам сцена, когато и да се появи той.

Няма да ви лъжа, не винаги съм бил запален фен на OUTRAGE. Даже, в пристъп на брутална искреност ще ви кажа, че имаше моменти, когато звукът на варненската група не беше моята чаша с чай, както биха се изразили английските джентълмени. Това не ми е пречило да оценявам и уважавам приносът им, както и да отчитам на каква подкрепа и последователи се радват момчетата. Никак не е трудно да се каже, че всеки от нас живее и се развива (други деградират), навиците и възгледите му се променят, а с обогатяване на мирогледа си човек може да види други гледни точки, които са му убягвали. Ето защо в последните години мнението ми за OUTRAGE и техния стил преживя своеобразен катарзис. Както казах, спомням си онези сравнително ранни години, когато звученето имаше значение точно толкова, колкото и имиджа. За това много люде предпочитаха да наблягат на облеклото и прическата пред посланието, музиката и идеята. Варненци, обаче, не бяха такива хора, а това е и причината, независимо от всичко, винаги да им давам шанс. OUTRAGE се промениха доста и от американски хардкор с течение на годините втежниха стила неимоверно. Около началото на десетилетието вече гледахме на групата с много по-различно око. Доста кръст, хардкор-пънк и кросоувър елементи навлязоха в музиката им, а разпознаваемото в тях се превръщаше в цел за догонване от страна на по-младите. В общи линии OUTRAGE надраснаха, а ние пораснахме. Както казах доста неща се промениха… сцената днес не е сцената от вчера. Десетки DIY гигове с групи и хора, които не сме и предполагали, че някога ще видим на живо. Всеки може да изгрее на село, пробвай на Шанз-Елизе. Всъщност това, което направиха OUTRAGE е да са герои и тогава и сега, като сега е много повече от тогава. Защото днес всички имаме интернет, а и мога да си позволя да си тръгна от концерт, който не ми харесва, защото утре ще има друг. Естествено никой не си тръгва за OUTRAGE. Повечето хора идват за тях. И има защо – това е група, която е пораснала на световно ниво.

И всички тези факти се потвърждават днес, Септември 2019, когато искате или не искате трябва да си признаем, че вече поостаряваме, а с това ставаме и докачливи и малко мързеливи. За това няма да обвинявам тези, които ще изберат да си пуснат за N-на-брой-хиляден път някой стар албум на група, отдавна останала в миналото, вместо да си пуснат Catharsis на OUTRAGE. Те просто ще изпуснат едно от най-съдържателните неща в българската сцена за последните 10-тина години.

Но стига локуми, хайде към същественото.

IMG_3837.JPG

На 01-ви Септември, вече станалите известни с безкрайния си ентусиазъм и сърдечност KONTINGENT RECORDS, издадоха лимитирана (50бр.) касетка с най-новия албум на OutrageCatharsis. Тези, които ме познават, знаят защо едвам изтраях до вчера, когато най-сетне успях да се сдобия с нея.
14 песни, записани в Playground Studio от Атанас Мачев и Тодор Войнски и смесени и мастерирани от известния в България покрай работата си с други български хардкор групи –  Marius Costache в неговото Studio 148 Bucharest, представляват този албум, за който може да се каже много, а може и да се каже почти нищо, освен – чуй го. Просто го направи.

Първото, което задължително трябва да се отбележи е нивото на професионализъм, както в изсвирването, така и в записа и мастъринга. Изключително професионален албум, с много високо ниво на звук и детайл. Изглежда че групата и инженерите, работили по сглобяването на песните са хвърлили доста труд, но това определено си е заслужавало. Видно още от първите секунди – модерното преди време „избичване“ на нивата е останало в миналото, а на негово място хармоничният звук с внимателно преценени настройки създават както от една страна правилната и търсената атмосфера, така и нужната на този стил музика мощ.  Казвайки стил, трябва да подчертая, че (поне за мен) би било доста трудно да се определи един стил, под чиято шапка стои „Катарзис“. Еклектична смесица от няколко екстремни жанра, плюс отделни елементи, характерни за тях, правят албума много разнообразен, но далеч не разфокусиран, тъкмо напротив. Постигането на консистентност при разностилие е характерно само за най-опитните сред музикантите. Така кохерентният състав на произведението се запазва без да се налага на слушателя да му бъде подсказано какво точно слуша.
При всички случаи новото интересно в стила на OUTRAGE е блек метълът. Макар и никога да не са били далечни на метъл музиката, даже напротив, OUTRAGE изглежда съумяват да оседлаят една тенденция в хардкор-пънка и екстремните жанрове, а именно смесването им с чист блек метъл или с елементи, характерни за него. От една страна OUTRAGE представят песни, които са изцяло издържани в блек метъл стилистиката на звук, от друга страна запазват до голяма степен жива и връзката с по-старите си влияния, което може да се види и чуе много отчетливо, дори да е за секунда или две. Следващото , което си заслужава да се отбележи е продължаването на тенденцията за втвърдяване на хардкор звука – бързи барабани, гневни вокали, често следвани от новия елемент – вторият вокал, се смесват с много шумни китарни рифове, редувани с кросоувър елементи. Тази влудяваща съзнанието смесица е един неспиращ поток от думи и звуци, който не може да остави безпричастен слушателя, който и да е той, какъвто и стил музика да слуша по принцип. „Лъжа“, „Без посока“, „До последен дъх“ и „Това е реалност“  са най-любимите ми тракове от този албум, като това, естествено е едва на първо четене и смятам, че списъкът ще се увеличи и ще достигне пълния капацитет на близо 40-те минути варненска експлозивна истерия.
Смисълът. Това, за което говорихме толкова много. Ако не сте от хората, които умеят да разпускат с тероризираща блъсканица (макар и хармонична), то тогава може и да намерите за безпредметно да търсите смисъла зад всичко това. Тук обаче идва следното обстоятелство – уникалната вокална техника, демонстрирана и от двамата вокалисти, както и студийните умения на инженерите зад записа и мастъринга изваждат кристалния звук, от който може да отчлените и чуете всяка една дума от текста. Изключително предимство, което малцина сред екстремните групи имат. А текстът – гръбнакът на песента може да бъде обект на съвсем отделен разговор. Реализмът, за който говорех по-горе най-добре се отразява в мислите, споделени с широката публика от самите автори. А те – мрачни и хладни, представляват нищо повече от моментна снимка на едно общество такова, каквото се вижда през очите им. Отлично подбрани думи, на разбираем и вседостигащ език предават посланието на групата, което от много години е едно и също – погребваме самите себе си, трябва да направим нещо, вижте последиците… За мен този съюз, между думите и музиката създава магията, която чрез артистичния подход на творците се превръща в мощно оръжие за масово осведомяване – единственият правилен подход за комуникация с поколенията. А в тази игра на магии и заклинания OUTRAGE са богове.

За цялостта на албума, разбира се, спомага и уникалният артуърк. Дело на талантливия български артист Гален Желязков, който в миналото беше въвлечен в рисуването и съставянето на плакати и дизайни за български и чуждестранни групи, вкъщи и по света, артуъркът идеално улавя нюансите на музиката и посланието и ги синтезира в обща картина, достойна за самостоятелно представяне. В общи линии Гален е приятното доказателство за това, че България разполага с много добри визуални артисти, които могат и са част от нашата сцена.

Поради изключително лимитирания тираж на изданието е сигурно, че мнозина от вас няма да успеят да се докопат до бройка. За това, обаче, са помислили самите Outrage и целият албум е качен за безплатно преслушване в техният бендкемп акаунт.

Kontingent Records и Outrage представят новия албум „Catharsis“ от 1-ви Септември тази година, като за целта има организирани промоционални гигове. Следващият такъв ще се състои в София, в Четвъртък 05.09., когато заедно с Hexis и Morild ще се опитат да срутят „Фабрика Автономия„. Излишно е да казвам, че всички ние ще сме там. А ти ще бъдеш ли?

About JollyStomper

Не поглеждай назад - там няма нищо. Нито крачка напред - избягваш всички.
Публикувано на Uncategorized и тагнато, , , , , , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s