Барни от Napalm Death: Месото е ненужно, а мейнстрийм политиката е пълно лайно

На 26.01.2007 г. култовите Napalm Death свириха за втори път в България в рамките на една година. Половин година по-рано свириха в Каварна на фестивала “Thrash Till Death”, а втория концерт беше в софийската зала “Христо Ботев”. Подгряващите банди бяха Envy (сега Redound), Urban Grey и Пропаганда.

Тогава обаче не живеех в София и реших да тръгна с влака в последния момент. След огромни закъснения и приключения по гарите, успях да пристигна в София към 10 вечерта, след което веднага се отправих към мястото на концерта, от който изпуснах една голяма част. Разбрах обаче, че българските банди са се справили доста прилично, а Марто, с когото тогава правихме DIY Conspiracy на български език, успя да си поговори с Барни от Napalm Death и да запише това интервю, което тогава публиквахме в нашия сайт.

Марк “Барни” Грийнуей е вокалист на Napalm Death от ерата „Harmony Corruption“ насам. Освен всичко друго, тогава той изнесе концерта на патерица! От мига, щом се качиха на сцената, той изкара така целия сет – сочейки от време на време публиката с патерицата и с микрофона постоянно на стойката.

До скоро си мислих, че това интервю е безвъзвратно изгубено, но най-накрая може отново да види свят. За съжаление, не мога да изнамеря нашите снимки от концерта, включително и тези по време на интервюто. Използваните снимки в интервюто са от Tangra Mega Rock.

barney2

Като за начало – ти всъщност вегетарианец ли си или веган?

Вегетарианец. По-добре е обаче да си веган. Млечните продукти, които консумирам са минимално количество и по принцип пия соево мляко. Веганството е наистина по-етичния избор. (Барни става веган през 2012 г. – бел.ред.)

22 години ли станаха? (Интервюто е правено в началото на 2007 г. – бел.ред.)

Не, 23.

По убеждения ли си такъв или просто заради диетата? Какво ти повлия най-силно в началото?

Да, по убеждения. Аз съм от Англия, която винаги е можела да бъде наричана “дом” на движението за освобождение на животните. От Англия тръгна цялата тази работа с правата на животните, състраданието и т.н. (Вегетарианското общество през 19 век, веганството също тръгва от The Vegan Society във Великобритания) По тази причина доста рано, още когато ходех на училище, някой пусна видео, показващо кланица…

На колко беше тогава?

На 10 или 11 години. В час ни показаха документален филм, който ме потресе. От този момент просто реших, че вече не ми се яде месо. Накрая престанах изобщо да ям месо. Останалото е история, както казват.

Ако не звучи досадно, какво продължава да те вдъхновява и до днес?

Продължава да е етиката. Също така, просто не виждам за себе си смисъл да ям месо, не ми е приятна идеята за мъртви животни. И, разбира се, от здравословна гледна точка. Вегетарианството има много преимущества – храната е, така да се каже, “по-чиста”, с по-малко мазнини и т.н. Много ми харесва, дори ако оставим етиката на заден план, просто като диета, идеално е. Така че не бих казал, че има за мен причина изобщо да помислям да се връщам към месоядството.

barney3

Имам въпрос, който е свързан с албума „From Enslavement To Obliteration“. Всъщност, наистина ли в него Лий Дориан пее в първата половина, а ти във втората? По някаква причина така си го спомням.

Не, Лий пее в целия албум.

Да разбирам ли тогава от пасажите, в които е обърнато внимание и на този момент, например “these factories our own hands built…”, че и той е такъв?

Да, той беше веган. Мисля, че все още е, но май е по-скоро вегетарианец. Но беше веган.

Добре. С него изобщо не съм запознат. Ти обаче също обръщаш внимание на тази тематика още от първите албуми, в които взимаш участие.

Така е, но имам нещо по-различно да кажа по въпроса. Напълно подкрепям вегетарианството и веганизма, но мисля, че хората имат право да им бъде предоставяна информация като фактите за ферми, кланици и т.н., но също така имат право и на личен избор. Не мисля, че е хубаво, когато се натрапваш на някого. Така не постигаш нищо. Хората трябва да бъдат оставени на мира.

В такъв случай какво ти е мнението за директен подход като например от страна на Vegan Reich, Earth Crisis и други банди в началото на 90-те?

Мога да кажа, че те в един момент започнаха да имат проблеми със свободния избор. Някои банди от хардкор сцената бяха например против абортите. Съжалявам, но съм изцяло за правото на избор.

hailseitan

Спомена, че Англия е “родината” на движението за правата на животните. Как стояха нещата всъщност в началото? Как изглеждаше всичко това?

Хората бяха доста по-отворени, което като че ли сега е проблем.

Сега май просто всички са наясно с всичко.

Не е само това. Мисля си, че с новопоявилите се закони против тероризма в САЩ, да кажем след 11 септември, когато всеки стана доста параноичен, определени групи започнаха да бъдат определяни като терористични. Animal Liberation Front е една от тях. Изглежда трябва да останат ъндърграунд.

Може би не бива да са толкова директни, все пак в наше време хората са толкова по-информирани…

Да, но ми губиш мисълта. Искам да кажа, че правителството плаща крупни суми за контрол и наблюдение. Вкарват се активисти в затвора за какво ли не. Ако някой иска да остане активен, единственият начин е да бъде ъндърграунд.

Аз наистина съм съгласен с повечето действия, които A.L.F. предприема, но мисля също така, че ако по пътя започнеш да нараняваш човешки същества, вече се стремиш към свят, в който животните всъщност получават повече уважение и това се явява дисбаланс. Ако нараняваш хора, съсипваш цялата идея.

animal-liberation-front-alf-d0012747228

Е, ние сме от бившата източна страна на Завесата, където до преди известно време такава информация не беше достигала. Така че не бих казал, че малкото хора, които се занимаваме с това, сме до такава степен нетолерантни. По-скоро сме надъхани да популяризираме веганството. Както и да е. Текстовете на Napalm Death са от самото начало доста социални. Интересува ме дали хората са вниквали в тях тогава или са били просто група пияници, които харесват екстремна музика?

Доста хора обръщаха внимание на текстовете. Случваше се хлапета да говорят с нас по концерти по тези въпроси. Харесваше им фактът, че Napalm се вписва в много жанрове – метъл, пънк, хардкор. Както и да е. Работата е там, че когато музиката им харесва и видят какво всъщност казва групата, това ги кара да се замислят. Дори ако не са съгласни с всичко, все пак мислят, което е хубаво.

Това да кажем са били деца, с 10 години по-малки от вас. Чувстваш ли, че сте им повлияли по този начин?

Всъщност това, което винаги съм казвал, и в което има известна ирония, предвид че някой е повлиян от нас, е, че трябва да мислиш за себе си, да бъдеш себе си и да можеш да намериш собствената си сила. Защото, когато сам намериш силата, светът около теб става по-спокоен. Да разбираш сам себе си означава, че се разбираш повече и с околните. Това просто е по-добрият начин.

Napalm-Death-Save99-peta2-Ad

Друго, което ме интересува, е дали има млади метъл групи, които имат същата идеология като тази, която ми изложи преди малко?

По всяка вероятност. Не мога да кажа имена, тъй като не следя толкова много модерната сцена, но съм сигурен, че има много такива. Все пак групите отразяват живота. Те са хора, живи съвкупности от хора. Според мен хората забелязват, че мейнстрийм политиката е пълно лайно и никой не се опитва да помогне на никого. Всичко са само жестове и PR. Така че според мен все повече хора си дават сметка за свободното мислене и че всички установени начини за водене на политика са безсмислени.

Което е добре. Значи има надежда.

Да.

Така. Почти приключихме, но имам и накрая въпрос, свързан по-скоро с музиката. Въздържам се от въпроси, на които вече знам отговорите. Мисля, че последните ви четири албума са по-екстремни от доста от предишните. Какво ще кажеш за тази агресия при положение, че си вече по-стар?

Аз съм на 30 и няколко.

По дяволите, много съм тъп. Мислех, че си на възрастта на Шейн и музиката те държи млад. Извинявам се.

Няма страшно.

Всъщност, точно за това с младостта – чувстваш ли сила да продължаваш да правиш това, което правиш? Затова и обърнах внимание на последните ви четири албума.

Разбирам те, но последните четири албума бяха по-скоро резултат на свежест, тъй като бяхме решили доста проблеми…

Нещо като рехабилитация.

Така е. Но за агресията – възрастта никога не пречи на нищо. За себе си не бих казал, че ще загубя способността да правя това след петнайсетина години.

Което е добре, защото ще има какво да слушам.

Публикувано на Uncategorized. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s