Dagenham Dave – Първият фен на The Stranglers

“I’m not gonna cry. I bet he hit that water high.“

Когато през 1977г. групи като The Clash, Buzzcocks, Sex Pistols и The Stranglers са в социо-културния фокус първо на британското, а по-късно и на всички т.нар. западни общества по земното кълбо, медиите, в това число телевизии, радиа, вестници и списания надигат глави през твърдите стени на политическата цензура от онзи период, за да се вторачат във вълнуващия гламур на новоизгряващите звезди. И тъкмо преди пънк културата да излезе на лъскавия подиум за дефиле по високите етажи на обществото, същите медийни хроникьори и обикновени колумнисти на заплата, доизграждат имиджа на този нов и вълнуващ субект на социалното. Резултатът е безопасният бунт на децата от средната класа. Безопасен като безопасните игли в ушите на бъдещите министри, културни дейци и известни хора, безопасен като снимките от лъскавите списания, рекламите за продукти за коса или витрините на бутиците. Пънкът е мъртъв, защото стана безопасен, а това бе решението на неговите създатели. Фокусът на обективите бе по-силен, а мирисът на парите непренебрежим. За някогашните деца от бедните квартали на индустриалните градове би било проява на клинична лудост, ако не изживеят поне за миг своите добре заслужени минутки на слава. А за някои от тях тези минутки станаха месеци, години и десетилетия. Това обаче изглежда е било за добро, защото даде път на тези, за които политическата критика бе по-важна от латексовите костюми, а анти-конформизма достигаше отвъд витрината на секс-шопa на Вивиан Уестууд. Даде път на далеч по-решителните деца на пънка, за който вече беше време да си ходи.

Разбира се, не винаги е било така.

Обратно към годините преди ключовата 1977г. Clash не съществуват, Pistols дори не предполагат едни за други, а Buzzcocks евентуално разучават как работят китарните усилватели, когато The Stranglers вече свирят своите първи гигове в Лондон и околията. В битката за глътка въздух и популярност, английските рок групи доизживяват изпадащия в смертелна агония жанр в концерти, напълно лишени от всякаква емоция. Големите лейбъли са почти невъзможна дестинация за която и да е новопоявяваща се група, а самофинансирането е химера от ранга на живот на друга планета. Имането на инструменти, оборудване и място за репетиции е равносилно на сизифовско усилие, а и също толкова безсмислено с оглед на това, че над 90% от новите групи приключват кариерата си още след втория концерт. Малки кръгове ентусиасти все още се борят за спасението на рок’енд’рола, но и това изглежда кауза пердута без нещо ново, нещо смислено и нещо, което да те кара да очакваш. Всичко звучи добре, ако има кой да ти го каже.

И така, The Stranglers свирят в малки запушени клубчета, борейки се да разширят аудиторията си от 3-ма на 10-ма (без гаджетата) и да покрият поне част от разходите си. Опитът показва, че това е пътят, който мнозина не завършват, така че често изпълненията им приключват в минорно настроение. В своя статия за punk77.co.uk Chiswick Charlie, Duncan Doughnuts и Bren Gun си спомнят за тия години и за един точно определен човек. Наричаният „първият фен“ на The Stranglers – Dagenham Dave. Следващите редове са неговата кратка и тъжна историйка. Историята на Dagenham Dave. Човекът, на който The Stranglers посветиха песен от вторият си и вероятно най-успешен албум.

 


dagdave2

За едно от ‘роуди’-тата на Stranglers през далечната 1976г. първата среща с Dave е Зимата на същата година. След поредния слабо посетен концерт във Фулъм към сцената се приближава смугъл човек. „Страхотен гиг“, казва той, а момчето от екипа кимва одобрително. Пияната осанка на мъжа му придава не много сериозен вид. Моменти по-късно развълнуваният фен вече разменя думи с групата. Това е Dagenham Dave и същият концерт е вторият на групата, който той посещава. Този момент се оказва исторически както за Stranglers, така и за него самия. След вторият път, в който вижда Hugh, Jet, Dave и JJ на живо, той се заклева да не изпусне нито едно тяхно изпълнение до края на живота си. Нещо, което в крайна сметка става факт. Дейв впечатлява бандата още веднага, защото определено е характер с главно Х. А Стренглърс обожават характери.

Всъщност Дейв идва от Манчестър. Син на миньорско семейство, възпитан в много строга работническа среда до края на живота си остава силно подозрителен към всяка форма на власт. Отдаден социалист, Дейв работи много и най-различни дейности, повечето от които съсредоточени в кръга на физическия труд. Доста едър човек с две персоналности, така си го спомнят неговите съвременници, като за него се твърди, че също така е и с потвърдена диагноза – параноидна шизофрения. Обичайно спокоен и ведър, но понякога, когато се напие, ставал доста агресивен с много малко фактори, които могат да го възпрат. В това число и 5-6 човека не биха му били проблем, ако в ръцете си има бутилка или стол. Разбира се, без нито един спомен от свършеното снощи, Dagenham Dave оставял всичко за мига.

Dagenham Dave (прякор измислен от Hugh заради предишна месторабота на Dave) бил забележително интелигентна личност. Самоук, за него нямало непозната територия – от класическа литература до политическа философия и от история на музиката до история на изкуството. Винаги интересен събеседник, Дейв можел постоянно да учудва слушателите си с нови и нови интересни познания. Голям фен на класическата и на джаз музиката, Charlie Parker последовател.

dagdave1

Dagenham Dave нямал два от предните си зъба, които били заменени от изкуствени. Една от любимите му шеги била да ги маха, за да развесели събеседниците си.

 

 

Dave и любимата му Brenda (Bren Gun, наречена от Hugh) живеели в хотел в Есекс, което фактически означавало, че двойката всяка вечер била на различно място в Лондон – театър, кино или група на живо. За тях било напълно нормално да отидат на концерт на Стренглърс и на следващия ден да гледат Лондонската Филхармония.

За любовта на Dagenham Dave към Стренглърс свидетелстват от самата група.
По времето, когато той се запознава с тях, те свирят пред нищожно малко публика в треторазредни пъбове за надница, която е често под тази на сервитьора. В крайна сметка за Стренглърс не оставало нищо, а разходите за път и храна растели непрекъснато. Но насреща е Дейв. Той бил с тях на всеки техен концерт, купувал храна и напитки за групата и екипа ѝ, често харчейки повече от 50 лири дневно, за да подпомогне това, в което вярвал. А той най-вече вярвал в самите Стренглърс, като непрекъснато им повтарял това. Дейв наистина обичал тази група и когато били заедно, за тях не съществували проблеми, не и от финансов характер. Забавният клоун или най-добър приятел, Dagenham Dave винаги бил в центъра на вниманието.

1976г. е точно това време, в което появата на групи като The Damned, Clash и Sex Pistols променяло облика на музикалната сцена в Лондон. С новата вълна се появили и новите хора. Изцяло различна аудитория започнала да посещава гиговете на Stranglers. Въпреки, че Дейв харесвал музиката, трудно може да се каже, че можел да се идентифицира с пънкарите. Тъкмо тогава бандата се сприятелила с група пънкове, посещаващи пъб във Finchley. Hugh ги нарекъл Finchley Boys и скоро след това те започнали да се появяват на техни концерти често. За първи път мястото на Дейв било оспорено. Друг бил клоунът, други били в центъра на вниманието. Разбира се, това не останало без реакция и Дейв им скочил още при първата възможност по време на сета на Стренглърс в 100 Club. Сам срещу 7, той успял да вземе поне 5 в бой без победители. За него останали две пукнати ребра и счупена скула.

16602790_10154899429717604_1999154490430201614_n

Може да се каже, че Dagenham Dave бил от онези хора, които се грижат за другите повече от за себе си. Той се притеснявал за всичко свързано с групата – къде ще е следващия концерт, ще има ли пари за записи и до къде се стигна с преговорите със звукозаписни студия. Той бил душата на групата и в добро и в лошо.

През 1977г. най-накрая The Stranglers достигат до подпис с голям лейбъл. United Artists подписват с тях, което е огромен успех за групата и за всички, които са вярвали в тях през тези години. Най-вече за самият Дейв, който като съвременник на записа на албума „Rattus Norvegicus“ не се свени да подсказва на продуцента Martin Rushent как точно трябва да звучи записа. Това, обаче, изглежда да е началото на края за Dagenham Dave.

Любимата му Brenda, която прекарва последните години с него не може вече да издържа и напуска Дейв, за да заживее с майка си в Есекс. Той прави неколкократни опити да си я върне, умолявайки я да не го изоставя. Това за съжаление не се случва.

За това, на 9-ти Февруари 1977г. Dagenham Dave слага край на живота си, хвърляйки се от Тауър Бридж в ледените води на Темза. Първият и най-голям фен на The Stranglers си отива от този свят в самотата на собствените си проблеми, но остава голям белег – споменът за себе си.

The Stranglers му посещават песен, една от най-хубавите им песни, според мен, уникално аранжирана, успяла да улови както духът на времето, така и личното в историята на Dagenham Dave и Стренглърс.

Днес, над 40 години по-късно митът за първият фен все още витае наоколо. За това се грижат и самите Стренглърс, които не пропускат да си спомнят за него, когато изпълняват „Dagenham Dave“.


 

Dave was from out of town
Manchester’s likely too
Had read De Sade to Marx
More read than me and you
Scaffolding pays good bread
It pays for drugs and kicks
Dave only had one love
Had no real need for chicks
Dave was so far ahead
But now he’s dead
I’m not going to cry
I bet he hit that water high
I guess he lost control
And welcomed in the night
It was too much for him
What were his thoughts that night?
The river Thames is cold
It keeps on flowing on
But it left Dave alone
It just kept flowing on
There’s city sickness here
But now he’s dead
Late night a street in the west of the city
There was a place there where he lost himself
Strange feelings did he feel there
Strange people did he meet there
Angry sounds did he hear there
Like the howling of bulls
I’m not going to cry
I bet he hit that water high

About JollyStomper

Не поглеждай назад - там няма нищо. Нито крачка напред - избягваш всички.
Публикувано на Uncategorized и тагнато, , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s