Защо Buzzcocks беше най-важната група

В мразовитата декемврийска нощ новината за смъртта на Pete Shelley, основател и лидер на световно известната британска пънк икона Buzzcocks, разтърси музикалния свят, оставяйки милиони фенове и последователи съкрушени. Афтършокът от неприятната вест, съобщена първо от брат му в социалните мрежи късно снощи (06.12.), тепърва ще резонира в общественото пространство от Острова до най-далечните точки на САЩ и Япония и обратно. Интернет бе залят от хиляди съобщения, изразяващи съболезнования и разказващи спомени и лични преживявания, свързани с Buzzcocks. Последвани от статии в най-големите великобритански ежедневници, онлайн музикални издания и фензинове, реакциите на музикалната общественост в Европа и по света са впечатляващи. Със сигурност множеството британски и континентални медии днес ще посветят част от програмата си на това, което смело може да се нарече най-важната група в историята на пънк музиката.

gettyimages-84880206-pete-shelley-buzzcocks

На 06.12.2018г. Pete Shelley си отиде на 63г. възраст

През 1975г. Howard Devoto и Pete Shelley формират Buzzcocks в Манчестър.  Двамата приятели едва ли са имали представа каква роля ще играе тяхната група съвсем скоро, нито пък какво влияние ще продължи да оказва дори десетилетия след това. След напускането на Devoto през 1977г. (формира Magazine), Shelley става основен композитор, китарист, текстописец и солист на Buzzcocks, факт, който съвсем скоро след това засвидетелства невероятното израстване и комерсиален успех на групата.

Заедно с The Clash и Sex Pistols, Buzzcocks стават родоначалници на културно и музикално явление, развило се през следващите години и десетилетия в много и разнообразни направления, десетки музикални стилове и поджанрове, модни, спортни, политически и други социални проявления на един и същи феномен – пънкът. Тези три групи също така стават, най-общо казано, пионери и бащици на трите главни разклонения на същия този феномен. Buzzcocks имат заслужения късмет да са родоначалници на най-влиятелното от трите деца на пънк експлозията.

2014thebuzzcocks_getty85244294221014

„Пънкът е роден в Манчестър“, казва Steve Diggle в интервю по повод поредица от събития, провели се в Лондон във връзка с 40-тата годишнина от емблематичната 1977г. Той допълва, че Buzzcocks довеждат Sex Pistols в Манчестър, когато и вторите осъзнават, че пред себе си виждат раждането на истинска сцена.

Стилът, който изобретяват Buzzcocks, не без помощта на гениалния Shelley, става флагмен на ранната независима сцена, известната по-късно Манчестърска Музикална Сцена, пънкрок, пауър-поп и поп-пънка като цяло. Взривоопасната смесица от майсторски кондензиран поп с огнено-бърз пънк бързо спечелва истинска слава на групата. Buzzcocks свирят на турнета в САЩ и Европа с The Clash и Sex Pistols, а първите им албуми – „Spiral Scratch“, „Another Music in Different Kitchen“, „Love Bites“ маркират началото на голямата революция в рок музиката. Сърдечна искреност отзад младежки гняв е това, което те могат да предложат на работническата класа в Англия в края на 70-те години


„Buzzcocks беше музика, на която можеш с еднакъв успех да правиш любов и да се биеш“

Едва ли има някой, който не е бил докоснат от „Ever Fallen In Love (with someone you shoudn’t’ve)„, на първи поглед глуповата песничка с мелодично поп звучене, която в последствие ще се окаже най-известният хит на Buzzcocks, достигнал (определено подценено) до 12-тото място в Top Of The Pops, световна слава чрез многобройните си препечатки във филми, компилации, реклами, телевизионни предавания и прочее и прочее. И няма недокоснати, защото искреността на изказаното в далечната 1977г. прави думите и мелодията релевантни и днес. Защото няма някой, който да не се е влюбвал (в този, в който не трябва). Парадоксалното е, че именно този, ако мога да използвам грозната купешка дума шлагер, сумира в себе си философията на Buzzcocks. Парадокса се съдържа в това, че никоя от мейнстрийм медиите и тогава и днес не може да подмине това парче равнодушно, за разлика от не до толкова розово-бонбонените гигове, които групата осъществява. Така например, британски журналист, изпратен да отразява един от тези ранни Манчестърски концерти казва: „Клубът бе разрушен на половина, а групата още не бе излязла на сцената. Собственикът бе видимо недоволен, но нямаше какво да се направи. Когато те излязоха на сцената, всичко ескалира„.

large

Сред изказалите съболезнования още в първите часове след смъртта на Pete Shelley бяха: Glen Matloc от Sex Pistols, Mike Mills от R.E.M., Авторът на „Трейнспотинг“ Irvine Welsh, Duran Duran, Slaughter And The Dogs, The Stranglers, Captain Sensible и много, много други

Buzzcocks е невероятно явление. Бандата успява да обедини около себе си и творчеството си хиляди хора, принадлежащи към различни културни и социални групи, множество от които биват повлияни от Shelley и групата му и на свой ред основават музикални групи, някои от които задминават по популярност и самите Buzzcocks.

Мелодичният вокал на Shelley, комбиниран със строго-ортодоксалното китарно звучене без проблем биха могли да бъдат каквото си поискат в края на 70-те години. Тази мулти същност на артистичния образ на Shelley и другарите му прави възможна широката популярност която добиват благодарение на творчеството си.

В последните десетина години, реформираните Buzzcocks свириха на турнета и фестивали почти непрестанно. Въпреки, че видимо са остарели и позагубили младежката си енергия, манчестърските легенди бяха една от най-очакваните групи навсякъде, където се заговори за тяхно участие. Препълнените клубове и фестивали, често дължаха успеха си именно на Buzzcocks. Уви, не успях да ги хвана на живо, нещо за което ще съжалявам винаги.

gettyimages-96949110-1024x1024

Buzzcocks е една от групите свирили на известния фестивал Rock Against Racism, провел се в Манчестър през 1978г.

Наследството на Pete Shelley като музикант и лидер на Buzzcocks ще остава да живее дълго след неговата кончина, защото неговата група бе най-важната от трите, считани за безспорни родоначалници на пънка изобщо.

Със Сид Вишъс, Джо Стръмър и Пит Шели на оня свят, спокойно можем да кажем, че 41 години след основаването си, пънка от генерация 1977 е вече официално мъртъв.

В Памет на Pete Shelley, някои от най-любимите ни негови творби.

About JollyStomper

Не поглеждай назад - там няма нищо. Нито крачка напред - избягваш всички.
Публикувано на Uncategorized и тагнато, , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s