Не много забавната истина за песента „Hajde Da Se Drogiramo“

Сутрешното слънце огряваше с надежда чудовищната стоманобетонна сграда, предназначена да бъде жилищен блок за многохилядното сборище от типични българи – закоравяли комарджии, умопобъркани работохолици, пропаднали пияници, амбициозни кариеристки, срамежливи тийнове, евтини проститутки, изгубени творци, психясали лели, отегчени интелектуалци, вмирисани старчета, честни домоуправители, нечестни крадци, набожни вярващи, компютърни плъхове, безмозъчни хулигани и… аз. Понякога, лъчите на това наивно по своята природа образувание, ненужно осветяват крайно нелицеприятните аспекти от живота в големия град. От озверялата леля, която търка с последната си монета фиш от пет лева, през купуващия си евтина водка в осем сутринта чичак, та чак до безплътността на зависимите от всевъзможни вещества тапицирани скелети, има какво да се цензурира. Когато светлината вдигне булото на нощта, булката отдолу не е чак толкова красива.
Животът в модерния град се чувства като че ли боза, а не кръв се движи във вените ти. И някъде там, тази захаросано лепкава меланхолия прави духовно братство с безплътната скука. Фундаментът на психонавтиката. Отзад всеки скучен ден многозначително вежди повдига господин Менделеев, питайки „Почему?“.

В тоя епитаф на градски живот често избирам да разпиша оплаканите с нещо от безкрайната колекция човешки музикални умотворения, способстващи по-доброто възприемане на заобикалящия ни свят, но не задължително. В ден като онзи от всичко най-гадно на света си избрах Hali Gali Halid – Hajde Da Se Drogiramo; В тоя момент една част от вас се смеят неистово, други гледат неразбиращо и вероятно биха потърсили в интернет за какво става дума, а трети просто нямат избор и си пускат на секундата едно от най-култовите хърватски парчета в историята на рок музиката.

 


На тези от вас, на които им е станал смешен моят избор е твърде вероятно да им е бил смешен и монументалния за сръбската кинематография филм – MI NISMO ANDJELI (1992).

maxresdefault1

В началото на 90-те години, Република Югославия е поставена под сурови санкции, наложени от ООН под давлението на САЩ и победилият в Студената Война Западен блок. Сред санкциите е и пълна забрана за прожектиране и разпространение на Холивудски филми в югославските кина и телевизии. В подготовката за това, което по-късно ще се превърне в кървав разпад, страната е подложена на сериозен външен натиск. Противно на очакваното, тази културна блокада всъщност дава невиждан тласък на югославската кинематография. Много сръбски филми от този период запълват тази празнина, а Mi Nismo Andjeli е сред пионерите в това отношение.

Излезлият през 1992г. филм, режисиран от Srdan Dragojevic бързо добива сериозен комерсиален успех, преди да се превърне в култов филм за цялото пост-югославско пространство, а и за другите славянски народи на Балканите. Както оригиналният филм, така и втората (2005) и третата му част (2006) станаха доста популярни и в България.

hqdefault

Заснемането на филма по случайност съвпада с началото на разпада на Югославия – дълга и мъчителна война в продължение на която са извършени много военни престъпления от участниците в нея, кулминиращи в битката за Вуковар.

В тази обстановка на терор и несигурност, кастингът на филма, както и неговият режисьор са принудени да се крият из различни градове, отбягвайки повиквателните за фронта.

mv5bodg5odq0odqtmgexzi00mzdhltk4zmutzjjiymm5ywu2odi0xkeyxkfqcgdeqxvymziwmtiwodc-_v1_

Mi Nismo Andjeli разказва историята на Nikola и Marina – Белградски студент плейбой и едно от завоеванията му – 18 годишна ученичка, която забременява от него. Дявол и Ангел в борба за живота и решенията на Nikola са основната му линия, а изпъстреният с референции към поп-културата и тогавашната реалност сюжет осигурява на филма голяма гласност сред тогавашното общество.


Srdan Dragojevic използва за филма си повече от интересен саундтрак. Благодарение на огромният успех на лентата, песните, част от него, също добиват завидна популярност. Безспорно най-големият хит сред тях е Hajde Da Se Drogiramo. Мислена в конотацията на филма тази песен лесно събужда смях и забава. Но знаете ли кой е изпълнителят и каква е историята зад тази му творба?

halid

Това е Hali Gali Halid и дори да сте изтънчен познавач на югославската рок музика може да изпаднете в заблуда. Зад този артистичен псевдоним стои Goran Bare, вокалист и основател на доста известната хърватска рок група Majke. През 1991г. Bare издава албумът „Vo-Zdra„, част от който е и Hajde Da Se Drogiramo – на първи поглед пародийна сатира, която остава по-скоро весели чувства сред тези, които чуват за първи път и я свързват с Mi Nismo Andjeli. Звучи като глупава песничка от добра комедия, но всъщност крие далеч не смешна история зад себе си.
Тъкмо преди издаването на албума Vo-Zdra Bare официално прекратява съществуването на групата си Majke. Възходът на хърватската банда е спрян от трагично обстоятелство. Връщайки се от репетиция, най-добрите приятели на Bare – Marin Pokrovac, китарист на Majke, Goran Bratosev – Bratanac и Pavel Pap загиват в пътен инцидент. Това събитие тласва Goran Bare към тежка хероинова зависимост.
През 1991г. той прави първи плах опит да се отърве от дрогата. Това съвпада с популяризирането на парчето.
Дори завръщането на реформираните Majke на сцена не променя хода на съдбата му. Продължаващите проблеми с наркотиците и задълбочаващата се социална криза на територията на бивша Югославия обуславят нелекия живот на музиканта. През 1995г., само една година след като дава живот на първородния им син, приятелката на Bare – Mirjana умира от свръх доза. Останал сам с детето си на този свят, същата година Goran успява да се откъсне от дрогата… макар и за малко. След кратко време отново се завръща към хероина, зависимостта от който лекува повече от три пъти – всичките безуспешно.

Може да се каже, че Hali Gali Halid е пародийна група-изпълнител, защото по същество е точно такава. Bare, разчитайки на природния си певчески талант и непоправимото си чувство за хумор композира и изпълнява няколко парчета, в които, на фона на типично гаражно рок-пънк звучене прави пародия на фолк-народняшки вокали, по пример от навлизащата по това време в Югославия турска популярна музика. Комбинацията, обаче, е шокиращо релевантна.
Десетилетия преди множество балкански групи, къде сериозно – къде на шега, да започнат да смесват фолк(поп) и фолк(народняшки) напеви и ритми с модерна рок музика Hali Gali Halid го е правил. И то повече от успешно. Listen Loudest Label, движен от приятелят на Bare – Zdenko, издава 500 бройки от 7“ винил, който бързо бива изчерпан в границите на страната. Към това време LLL е активен лейбъл, като неговата дейност е документ-доказателство за развитието на хърватската пънк сцена в годините на гражданската война в Югославия.
Наред с малко известния бекграунд на парчето и изпълнителя стои и доста различен прочит на творчеството му. Далеч от смешно-сатиричното е тъжно-носталгичното. И ако се абстрахираме от филма, атмосферата и емоцията, която носи е диаметрално противоположна на комедийния образ.
Тежък минималистичен lo-fi рок, който на моменти прилича повече на неандерталски пъб рок или шумен пост-пънк се смесва с на първи поглед странна вокална линия. Наподобяваща модерната по това време поп-фолк музика с всичките ѝ типични извивки и акапели, вокалната работа на Bare създава впечатляваща енергия. Нихилистично-самоунищожителният текст, изпят на фамозния за тия цели сърбо-хърватски език има влудяващ ефект на вклиняване в съзнанието. Веднъж чул словата – Hajde da se drogiramo / ma, nek se oci sjaje / hajde da se drogiramo / to je ono najljepse / sto nam srce poznaje е почти невъзможно да не се понесеш нататък в парчето и в типичен стил и темперамент на народите на запад от Ниш да ти се прииска да откриеш огън с автоматично оръжие във въздуха. Смяната на темпото или фееричния преход в средата му не променят общото усещане за атмосферата, такава каквато е закодирана в едно не чак толкова весело парче.

И така, носейки се на крилете на една откачена притча, чийто корени са далеч от комедията, преосмислям предназначението на нещата, тежестта на значението им и какво следва от всичко това. А изводът какъв е – оставям на вас. Може ли нещо трагично да бъде разказано като нещо смешно е въпрос на гледна точка и определена доза цинизъм.

Нека това бъде поздрав за всички, които знаят и помнят Mi Nismo Andjeli, както и за тези, които знаят Hali Gali Halid отделно от филма. Най-вече за тези, които едва сега разбраха истината за този непреходен хит.

About JollyStomper

Не поглеждай назад - там няма нищо. Нито крачка напред - избягваш всички.
Публикувано на Uncategorized и тагнато, , , , , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s