Когато се роди хардкорът. В търсене на изгубените времена…(Италия: Част Първа)

Отегчението превзе всички мисловни дълбини на съзнанието ми, преди трайно да се настани срещу мен, като че ли е стар мой приятел. Болестта на съвремието, по-страшна от всички документирани ментални състояния, най-вече поради това, че е възприемана като норматив, в края на краищата поразява дори най-коравите в отшелничеството си. Симптомите се задълбочават, когато осъзнаеш, че от часове прехвърляш три мобилни апликации и един сайт, а онлайн комуникацията е преживяла такава езикова стагнация, че се е превърнала в нещо като дигитално мучене или лаене, в зависимост от все по-трудно разбиращото се настроение. Секунда преди алхимията на пост-модерното дигитализирано общество да виртуализира и последното човешко у мен попадам на реклама. Познати лица. На фона на тежка музика, изтупани в бутикови спортни дрехи мъже „гледат лошо“ иззад скръстени, татуирани ръце и шапки с прави козирки. Сетне, естетиката се допълва от дълбоко-символна графика – тояги на хикс са оградени от многозначителни акроними, бележещи освен това с кого си имаме работа, но и къде. Доглеждам рекламата и решавам, че ми стига толкова интернет за днес.
На следващия ден засичам стар познат в трамвая. – Ще ходиш на ‘хардкор’ тази вечер, нали – ме пита момчето, някак си с предопределено очакване. Нужни са ми няколко секунди, за да направя връзката с рекламата. Учтиво отклонявам поканата, прецених, че  ‘една спирка’ разстояние би ми била недостатъчна да кажа защо, за това просто кимам отрицателно – Не, ще пропусна днес. Истината е, че вероятно ще пропусна и утре. По път след това си намислих и перфектно непоклатимото оправдание – просто искам да запазя добрия спомен от преди години. От преди стерилността.
Няма да крия, изглежда никога не съм ценял достатъчно силно пресиления гангстерски имидж на това, което мнозинството в България нарича ‘хардкор сцена’. Изглежда и, че никога  не успях да прегърна широко прокламираната ценност на ‘обединението’, защото никога не станах свидетел на такова, камо ли на братството, като ‘бойно другарство’, защото (с много малки изключения) така и не видях битката на същите, нито срещу кого се побратимяват. С годините загубих както интереса, така и вярата си в искреността на такъв тип сбирки, често ползвани като социален трамплин за всеки, който иска да изгради популярен имидж в градската среда. Или да настигне хардкор-гурме-фешън снобите по ‘лайкове’ в социалните мрежи. Е, остана мъничък детски спомен за вълнението, но почти скрит в сянката на трудно преглъщаната реалност. А нейно събирателно остава това, което исках да кажа и на моя случайно засечен познат – хардкорът умря.
Разбира се, това се отнася до ‘онзи хардкор’. Би било доста несправедливо да го съотнесем към всички онези, които продължават и днес да градят независима сцена на плещите на собствените усилия и в името на общото благо – силна, етична, самостоятелна и борбена сцена с ясни и непоклатими цели отвъд личните стремежи.
Но къде започна всичко? Как от скандалджийския имидж на романтичните рицари на мира, хардкор-пънковете постепенно се превърнаха в грозно нашарени анцуглии с афинитет към популярната музика и изобщо вярно ли е това… За целта реших да вляза в грижливо подредения музей на контра – културата и да се пусна на разходка по най-тъмните му и шумни коридори. Настоящето четиво е история за това как се роди хардкорът. Една хроника на изгубените времена.

Подбрал съм няколко точки, намиращи се на различни места на земното кълбо, чиито хардкор-пънк сцени могат да бъдат определени като родоначални.

В първата част от това пътешествие ще бъдем в Италия. Всяка следваща ще сменя топоса и климата. Гарантирано само класики!

Летс факин гоу!

 


 

Италия, 2018г. Една от най-популярните дестинации за всички, които имат възможността да пътуват. Пица, сладолед, хубави жени, привлекателна архитектура, много култура, жизнерадостни дни, топли нощи. Романтиката на италианския начин на живот привлича дори най-консервативно настроените северняци със своята искреност. Мултикултурният облик на съвременна Италия често нарежда сититата на големите й градове наравно със свръх-натоварените мегаполиси. Въпреки това, Италия е успяла да съхрани до голяма степен автентичния дух и в града и в провинцията.
Кой да предположи, че тук, преди повече от 35 години една самородна сцена се е превърнала в еманация на недоволството от незавидното обществено положение на Ботуша. Едно поколение по-рано, хиляди младежи намират убежище от политическия и социален вихър в контра-културния начин на живот. Една забележителна социална реформа, случила се директно на улицата.

Веднага след края на Втората Световна Война Италия попада в сърцето на зоната на влияние на западните съюзници. Логично, политическото ръководство на страната я повежда към интеграция с оформящия се западен блок. През 1949г. Италия става член на НАТО, а до края на 1960-те, не без помощта на „Плана Маршал“, се радва на невиждан икономически растеж, известен като „Икономическото чудо на Ботуша“. Настроенията в италианското общество, обаче, се развиват самостоятелно и разнопосочно от пътя, зададен им от италианския естаблишмънт.

una-storia-degli-anni-di-piombo-2-628x353

От края на 60-те до първата половина на 80-те Италия преживява един от най-трудните периоди в новата си история. Anni di piombo (Годините на Оловото) се характеризират с тежка икономическа криза (особено след петролната криза от 1979г.), широкоразпространени социални конфликти и действия на терористични групи от екстремисткия политически спектър, подпомагани както от Щатското, така и от Съветското разузнавания. Годините на оловото започват с убийството на италиански полицай на левичарска демонстрация, последвано от десетки враждебни актове на насилие между опозиционни групи. Кулминацията е убийството на лидера на Християн-Демократическата партия Aldo Moro през 1978г. и Клането в Болоня през 1980г.
В така изглеждащата атмосфера на противоборство, непрестанни работнически стачки и въздигане на автономните студентски, интелектуални и селячески движения изгрява и пламъкът на контра-културата като форма на тотална съпротива и отричане на настоящите авторитети.

 


 

Първата вълна… Началото.

 

db-pt0nxuaesge6

Пънк музиката и културата пристига в Италия вероятно още през 1977г. Въпреки, че италианското общество се радва на относителна свобода на изразяването що се отнася до популярната култура, пънк сцената в Италия следва малко по-различна еволюция от тази в други западни страни. Stooges и Ramones не добиват толкова широка популярност, за разлика от британската експлозия – появата на скандалните Sex Pistols и албумът им Never Mind The Bollocks.
За първи път думата „пънк“ е използвана от списанието Ciao 2001 по адрес на Edoardo Bennato, а между 1977г. и 1979г., малко или повече с объркване по адрес на Anna Oxa, Donatella Rector и други странни. Gaznevada и Skiantos идват от 1976г. нататък.
Между 1977г. и 1979г., въпреки медийното отчуждение, пънкът добива сериозна популярност. Експанзията се изразява в умножаване на групите, фензиновете и концертите, пръснати из цяла Италия. Въпреки това, към този момент по-голямата част от страната не е готова за това. Колкото по-близо е до заводите, толкова по-одобряван е този нов, авангарден стил.
Едновременно, поради нужда и, разбира се, от идеологическа гледна точка, D.I.Y. перспективата на пънк музиката и културата започва да заема все по-голямо пространство. Следователно броят на лейбълите, издаващи такава музика също нараства. Голяма част от записите, които се разпространяват са аматьорско записани в гаражни студия и размножени на обикновени домашни касетофони.
В Енциклопедия на Рока (Nick Logan, Bob Woffinden) като първи италиански пънк групи са посочени Decibel от Милано за албума им „Punk“ (1979) и Electroshock за пърформънс, при който, с помощта на спринцовка вокалистът на групата изтегля кръв от тялото си, която впоследствие разпръсква по публиката.

1979г. също така е годината, в която се случват за първи път големи пънк концерти. Patti Smith, последвана от Ramones, UK SUBS, Damned, Clash и други имат участия в Италия.
Именно концертът на Clash през 1980г., организиран от общината на Болоня, среща протеста на малка група пънкове, крещящи „CRASS NOT CLASH“. Това събитие осветява присъствието на анархо-пънка, довел в последствие до възникването на италианската хардкор сцена, вдъхновена от великобританския анархистки пънк и отчасти, нихилистичната и унищожителна природа на мрачната английска музика.
Към този момент Болоня е градът, разпознаван като родоначалник на италианския пънк. Плодородната почва за развитието на новата култура дава началото на новия джаз, алтернативната музика, ню уейвът, ноу-уейвът и разбира се пънкът, изобретен в Болоня в дните след 1977г.
Независимото Radio Alice, което излъчва малко известни, нови артисти, също оказва влияние.

a-281697-1239481979-jpeg

През многозначителната 1979г. се ражда и RAF Punk. Италианската анархо-пънк група е базирана в социалния център Cassero, от където членовете й списват Attack Punkzine, предвественикът на абсолютно култовият лейбъл Attack Punk Records, отговорни за издаването на хардкор и пънк групите от Емилия Романя – Irha, Anna Falks, Bacteria, Stalag 17, CCCP Fedeli Alla Linea, Disciplinatha, също така тосканците I Refuse It!, 5° Braccio и Kollettivo, марчигианите Rivolta Dell’Odio и Cracked Hirn, кампанийците Underage и Contropotere. От RAF Punk в последствие се ражда и Ой! класиката Nabat.

 


 

Втората вълна… Раждането.

Хардкорът от началото на 80-те е първото истинско и автентично италианско пънк движение, най-широко разпространеното, едновременно поради многото групи, които по това време свирят хардкор музика и заради множеството колективи и социални центрове, спомогнали случването на концертите и разпространението на записите. Огромна позитивна роля играят именно про-анархистките социални центрове и скуотове, както и, разбира се, някои от по-ранните групи, най-активните в изграждането на сцената RAF Punk, Wretched, Nabat и други, но всички идващи задължително от места със силно политизиран бекграунд.
Малко или много по същото време възникват и другите добре познати италиански хардкор групи, създавайки невиждана културна експлозия в годините между 1982г. и 1984г. Винаги част от ъндърграунд кръговете и далеч от помпозността на британския пънк Impact, Indigesti, Negazione, Wretched, Raw Power, Peggio Punx, Declino, Nerorgasmo, Kina имат своя най-голям успех именно тогава.
Италианският хардкор е силно емоционален и политически обуслован музикален жанр, който причинява неизбежни обществени промени, особено сред младите италианци от този период.
С възхода и падението на този жанр във Великобритания и САЩ, италианската сцена преживява своя импулс. Повечето от групите се разпадат след 1986г., малцина остават активни, но огромното културно наследство, натрупано за тези кратки 2-3 години на тотална лудост е един от паметниците на хардкор-пънк музиката в света изобщо.

clash-diapo

Концертът на The Clash, на Piazza Magiore в Болоня. 1980г.

Diego Nozza в неговата книга „Hardcore. Introduzione al punk italiano degli anni ottanta“ слага мисловна линия, разделяща италианската пънк сцена на първа и втора вълна, където за втората, свързана доста повече с анархо-пънк и хардкор-пънк музиката, крайъгълен камък се оказва протестът на RAF Punk на концертът на Clash в Болоня през 1980г. Чрез „Crass Not Clash“ и изявление, написано от Jumpy Velena, разпространено сред публиката, а по-късно и публикувано в Ciao 2001, болонските пънкове обвиняват Clash в идеологическа измяна, заради подписът им със големият лейбъл CBS. Тази случка също така осветява присъствието на анархо-пънка в италианското алтернативно общество.

documentario-virus

Други прокарват демаркационната линия във Февруари 1982г., рожденната дата на миланския социален център Virus, едно от първите места сериозно въвлечени в основаването на италианската хардкор-пънк сцена. Някъде между тези два момента е, когато финално се оформя движението, обединило целият полуостров, всички градове и колективи със своята продуктивна и дистрибутивна роля, предлагайки алтернатива на статуквото и на големите издателства. От Юг до Север и обратно в цяла Италия възникват независими лейбъли, самиздат групи, самопроизводство на касети и дискове, фензинове, фотокопия, непрестанен пощенски обмен и прочее, които конституираха истинска комуникационна мрежа, имаща връзка и с други подобни мрежи по света. Практиката на фензиновете да прикачат към всеки нов брой компилация с нови групи пък, освен значителен архив днес, прави от ди ай уай активистите истински лейбъли, както се случва с Attack Punkzine и T.V.O.R. Teste Vuote Ossa Rote от Торино. В този контекст групи, важни за бъдещето развитие на сцената публикуват своите първи творби, сред тях са 5° Braccio, Kollettivo, Anna Falkss, Holocaust di Gianluca Lerici, Indigesti, Disper-Azione, Peggio Punx, Reig, Dioxina.
Като живителна част от сцената, фензиновете достигат пика си в началото на 80-те, когато с по-малко или повече успех десетки локални издания излизат на бял свят. През Септември 1982г. се прави и първият опит всички тези издания и техните автори да бъдат обединени в едно в името на утвърждаването на по-малките локални сцени. Punkaminazione има едва няколко издания, но до ден днешен си остава единствен и светъл пример за „пънк мрежа“ на национално равнище, далеч преди интернет да съществува.

Италианската сцена и светът…

През 80-те, а и през последващите десетилетия, италианската хардкор сцена, като явление става доста популярна и влиятелна. Това не е без помощта на известният щатски фензин Maximum Rocknroll. Създаден в Сан-Франциско през 1982г., зинът излиза с рубрики и ревюта, често фокусирани върху чужди групи и сцени. „Италианският хардкор“, както сами го озаглавяват, се ползва с постоянна колонка, намирайки толкова много последователи по света, че дори днес може да бъде видяно и чуто как щатски групи цитират италиански като такива, вдъхновили ги да свирят хардкор-пънк музика.

wretched

Реклама на Libero Di Vivere, Libero Di Morire на Wretched в Maximum Rocknroll

Подобно на италианската, шведската сцена се радва на перманенто място в редовете на един от най-четените зинове в световен мащаб.
През 1984г. R Radical Records на Dave Dictor от MDC, заедно с Maximum Rocknroll издават емблематичният двоен албум-компилация International P.E.A.C.E. Benefit Compilation, която включва заедно с банди като Crass, D.O.A., D.R.I., Septic Death, Conflict, Reagan Youth, White Lies, Subhumans, Dead Kennedys, Butthole Surfers, и италианските Declino, Negazione, Peggio Punx, Wretched, Contrazione, Impact, Cheetah Chrome Motherfuckers и RAF Punk.

Както всяка голяма сцена, така и италианската може да бъде делена и разделяна на различни принципи. Териториалният вижда поне дузина локални сцени, сред които някои по-значими, други по-малки. Емилияна, Ломбардия, Пиемонт, Рим, Тоскана, Северо-източната сцена… всички те имат своите прилики и разлики, най-вече сред групите и техните стилове. Най-отчетливо, обаче, е делението на идеологически принцип.
По принцип италианското движение се разделя на три типа, спрямо политическата и социална мисъл. Първият – анархо-пацифистката клика, мотивирана и вдъхновена от идеите за обществено устройство на групи като Crass, Flux Of Pink Indians и прочее. Вторият тип – тоталните нихилисти. Обикновено обединени около любовта им към опиатите и дълбоко засегнати от хероиновата епидемия. Третият тип, формиращ се най-вече около Ой! сцената и скинхедс, тази клика поставя идеологическия си фундамент в анархо-синдикализма и поддържа твърде малко контакти с другите две групи, обвинявайки първите в елитизъм, а вторите в деградация.


 

Групите и музиката.

 

Видно от изложеното по-горе италианската сцена е един от родоначалниците на световното хардкор-пънк движение. Без съмнение основанията за това са комплексни – оформянето на възгледите на артистите, чрез социалното положение и нуждите възникващи от новите условия са сред първите фактори, но творчеството на групите е това, което в последствие поставя фундамента на цял културен цикъл от многослойни и сложни връзки между групи, фенове, издания, културни и социални центрове и прочее… Подбрал съм няколко банди, които с чиста съвест могат да бъдат наречени пионери не само в италианската сцена. Няколко имена, които са важни за правилното разбиране на италианския хардкор.

 

NEGAZIONE

negazione20-20la20tannerie20-20162005201987

Negazione е класическа хардкор-пънк група от Торино, Италия, съществувала през 80-те години на миналия век. Заедно с други групи като Blue Vomit, Indigesti, Nerorgasmo, Declino, Peggio Punx и други оформят локалната сцена в Торино и Пиемонт. Освен това, Negazione са абсолютно изражение на това, което Maximum Rocknroll наричат „Italian Hardcore„. Бидейки група с огромно влияние, освен у дома, но и по света, Negazione стават вдъхновители на банди из цялото кълбо. Сред тях са и Turbonegro, които не веднъж ги цитират като влияние.
Negazione се формира през 1983г. в Торино от Roberto „Tax“ Farano (барабанист на Declino) на китара, Orlando Furioso на барабани, Guido „Zazzo“ Sassola – вокалист и Marco Mathieu на бас, отчасти събирайки съставите на 5° Braccio и Antistato.
Не след дълго Orlando Furioso е заменен от Michele D’Alessio с когото Negazione издават първия си запис – сплитът на касетка Muchio Selvatto заедно с Declino.

r-1069599-1321347668-jpeg

Ossa Rotte tapes и Disforia Tapes издават този албум, който по-късно е и препечатан на плоча от Children Of The Revolution Records.
Може да забележите на обложката характерният за изданията на Crass Records слоган „Pay No More Than…“, очевидно директно влияние от английския анархо-пънк.

През 1985г. Negazione издават сами 7“ EP, легендарното „Tutti Pazzi„. Този запис бележи още една промяна на барабаните. Fabrizio Fiegl от Upset Noise взима палките. Турнето за промоция на EP-то минава през Дания, Холандия и Германия, където Negazione жънат огромен успех. Скоро след концерта групата издава и второто си самиздат EP – „Condannati a morte nel vostro quieto vivere„.

Историята на Negazione с Холандия продължава и през 1986г., когато записват там и издават за недерландския лейбъл Konkurrel дългосвирещия албум „Lo spirito continua“, считан от критиците за абсолютно релевантен и днес. През следващата, 1987г. се появява и „…nightmare„, EP, което отново е записано в Холандия, но този път за American New Beginning. До края на 80-те години Negazione остават силно активни – през 1988г. след началото на дългата връзка на италианците с немския лейбъл We Bite Records се появява и втория дългосвирещ албум – Little Dreamer и в последващите години две EP-та („Behind The Door„; „Sempre„) с Elvin Betti от Gow на барабани. Wild Bunch/The Early days съдържа ранни творби на Negazione от периода Юни-Декември 1984г.

Началото на 90-те среща още промени в състава, Giovanni Pellino Jeff поема барабаните, а Neffa, който взима стопроцентово участие в третия дългосвирещ албум става постоянен вокалист.

Съществуването на Negazione приключва на 19 Юли 1992г., тъкмо след участието на групата на фестивалът Monsters Of Rock.

Album

EP

Cassette

Raccolte

Compilation

  • 1983 – L’incubo continua (LP – Disforia Tapes) – con Kollettivo, Cracked Hirn, Obiezione, Hyxteria, Crash Box, Underage.
  • 1984 – International P.E.A.C.E. Benefit Compilation (2xLP, R Radical Records)
  • 1986 – Emma (2xLP, M.A. Draje Records)
  • 1989 – Untitled (Flexi, 7″, S/Sided, We Bite Records)
  • 1995 – We Bite Records 100 (2xLP, We Bite Records)
  • 1995 – Hate / Love (2xCD, LoveHate80, SOA Records, Mele Marce Records)
  • 1995 – Network of Friends (2xLP, Social Bomb Records)
  • 1998 – Network of Friends Vol. 2 (2xLP, Plastic Bomb Records, Ataque Sonoro)

 


 

WRETCHED

421px-wretched

Wretched са хардкор-пънк група от Милано, Италия, формирана през 80-те години и дълбоко свързана със социалния център Virus. Заедно с Crash Box, Maze, Disper-Action са част от хардкор-пънк сцената в Ломбардия, а пък с торинчани Blue Vomit, Nerorgasmo, Indigesti, Raw Power, Peggio Punx, Negazione, Underage, Declino и други италиански пионери са сред бащиците на жанра.
Wretched е една от най-влиятелните италиански групи не само у дома, но и по целия свят. Силно повлияни от английския анархо-пънк и групи като Discharge и Crass, бандата от Милано се откроява видно със своите силни политически послания в анархо-пацифистичния, либертарен и анти-милитаристки фокус. Това превръща Wretched в много повече от просто музикална група, те се превръщат в образ и въплъщение на контракултурните ценности.

432127_357930597620017_1059070171_n-700x458

В Италия Wretched са сред първите, които започват да се самопродуцират и самоиздават. Това също така е сочено като единствения възможен начин за еманципация от всепоглъщащия пазар. Това тяхно действие спомага за основаването на независимата пънк сцена, която през годините се развива като голям алтернативен кръг от записи, фензинове, концерти, и самоуправляеми социални центрове.

Wretched се раждат през 1982 г. в Милано. Меко казано „тегаво време“. Както беше споменато по-рано, те са активни промоутъри на миланския социален център Virus, който в годините в края на 80-те е важен елемент от италианската алтернативна и политическа сцена. Първият им запис – сплитът с Indigesti е записан още същата година и днес е считан от колекционери и фенове за „Светият Граал“ на италианските пънк винили.

 

През 1983г. Wretched издават и първият си 7“ – „In nome del loro potere tutto e stato fato„. Същата година излиза и вторият им 7“, култовият запис „Finira Mai?„, който за първи път събира в себе си анархо-пацифистичното послание в духа на „Chaos Non Musica“, опитвайки да изрази едновременно желанието да се достигне отвъд музиката и особеностите на следвания от тях „анти-музикален“ жанр, базиран на екстремни нива на насилие, бруталност, бързина на композициите, като пълно отражение на екзистенциалното отчаяние и безизходица, ярост и борбено въжделение за живот далеч от задушаващите окови на буржоазно-милитаристката, капиталистическа власт.

1216fbd1469aa96843add9109ab41084

През 1984г. Wretched основават собствен лейбъл – това е Chaos Produzioni.  В същата година чрез него издават и първият си дългосвирещ албум – абсолютната класика „Libero Di Vivere, Libero Di Morire„. Този албум, пък, се превръща в есенцията на италианския хардкор-пънк – бърз, груб, но премерен и осмислен. Изключително агресивен, но политически социален. Същата година American R Records на Dave Dictor и Maximum Rock’N’Roll канят Wretched, заедно с други италиански групи да вземат участие в историческата P.E.A.C.E. Benefit Compilation.

l-73255-1401884607-6057-jpeg

Освен Wretched Chaos Produzioni издават и Disper-Azione, Impact, Stinky Rats, Rapt и Final Blast.

През 1985г. Zambo от Urbano Expansion сяда зад барабаните, което оказва голямо влияние върху стила на групата, който се променя към доста по-мелодичен и технически прочит на ранния италиански хардкор. Групата заминава за дълго турне в Англия, когато, според живи свидетели Wretched подаряват логото, с което друга легенда – Extreme Noise Terror стават известни в последващите години. По това време те записват още един 7“ и вторият си дългосвирещ албум, не по-малко монументалния „La tua morte non aspetta„, който може да се счита за бащата на модерния европейски (а по-късно и щатски) хардкор, с много кросоувър и хеви-метъл елементи, но със същия заряд и ярост.

1986г., във връзка с неразрешими проблеми, сред които съсипания глас и гласни струни на Mario, групата бавно започва да се оттегля. През същата година Wretched свирят и последното си шоу във Virus, в компанията на британските легенди Antisect.

Поради вечната отдаденост и фундаментална си роля във формирането на италианската хардкор-пънк сцена, записите на Wretched трудно напускат Италия и са много редки, ценни и търсени артефакти от колекционери и фенове по цял свят.

EP

LP

CD

 


 

INDIGESTI

 

87-08-30-indigesti

Indigesti са италианска хардкор-пънк група от началото на 80-те години, която заедно с вече цитираните по-горе групи е считана от световните фензинове от онова време за олицетворение на италианският хардкор, понятие въведено от Maximum Rock’N’Roll.
През 1982г. във Vercelli се провежда първата репетиция на Indigesti.  Rudi Medea, Enrico Giordano, Roberto Vernetti, Massimo Corradino дават начало на групата. Първият им запис е самопродуцираният сплит с Wretched. Squadra Realta пък излиза същата година, за да бъде преиздаден години по-късно от American Bad Compilation Tapes. Първото от няколкото разделяния на Indigesti идва едва на следващата година.

87-08-30-indigesti-sharphill-bass-by-kockie

Този първи период на Indigesti може да бъде описан като суров, бърз и ожесточен хардкор-пънк срещу обществената игнорантност и социалните норми. Песни като „No al sistema“, „Mass Media“ и „Polvere Fastidiosa“ поставят са олицетворение на това.

Silvio Bernelli от Declino се включва в групата през 1985г., за да я съживи. Бас линията остава подобна на тази в първия период на бандата – екстремна бързина и внезапност. Това, обаче което се променя са текстовете, които стават доста мрачни и меланхолични, изключвайки типичните за хардкора от това време слогани.

През 1985г. след европейско турне Indigesti се завръщат в родината с нов албум – „Osservati“, издаден за новородения TVOR. Следват и още промени преди 1986г., когато за American BC Tapes & Records EP, именувано „The Sand Through The Green„. Веднага след турнето, последвало албума групата се разделя отново.

През 1994г. Vacation House Records на Rudy Medea издават „Sguardo Realta 82-83„, който е ретроспекция на ранните творби на групата.

Няколко хардкор групи са вдъхновени от хаотичния и интровертен стил на Indigesti. Едни от най-известните сред тях са Sub-Depressions, които записват за Vacation House Records.

Историята на Indigesti е описана в новелата „I ragazzi del Mucchio“, чийто автор е бившият басист на групата Silvio Bernelli.

През 2012 г. на тридесет годишнината от създаването си Indigesti се събират отново. Оригиналният вокалист Rudy Medea напуска през 2014г.

 

 


 

DECLINO

degenerikdeclino8

Declino се появяват в Торино, в началото на 80-те години на миналия век. Като част от Пиемонтската пънк сцена, заедно с групи като Peggio Punx и Negazione, Declino са автентични свидетели на първата вълна. Заедно с Raw Power и Wretched са олицетворение на италианският хардкор, специфичният жанр, който разглеждаме днес.

През 1982г. в Торино, от бивши членове на Wargasm и 5° Braccio се ражда Declino. Sandro „Sandr’opp“ Bramardi вокалист, Max Occhiena китарист, Silvio „Tato“ Bernelli на бас и Kabullo на барабани, заменен по-късно от бившия барабанист на 5° Braccio Orlando Furioso са първият състав на влиятелната група. През 1983г. Contro Produzioni Records издават първото им EP. Последвалото турне, обаче, не спира Orlando Furioso да се присъедини към Negazione.

declino2btorino

През 1984г. смяната е факт – Roberto „Tax“ Farano, член на Negazione и бивш китарист на 5° Braccio  се присъединява към Declino. Mungo V.R. също се включва. В този състав Declino записват сплитът с Negazione „Mucchio Selvaggio„. Касетката е издадена на винил две години по-късно от Childred Of The Revolution Records, където е документирано и свръх успешната колаборация на сцена между двете групи на концерти в Германия, Холандия и Дания.

Същата година Declino взимат участие в P.E.A.C.E. Benefit Compilation по подобие на други италиански групи, наричани взаимно „италиански хардкор“.

През 1985г. групата се разпада след турнете си с Negazione. Tato Bernelli се присъединява към Indigesti, за да може десетилетия по-късно да опише историята на двете групи в автобиографична новела за живота му като хардкор музикант.

Албумът „Eresia“ излиза пост-мортем.

През 2003г. SOA Records и Agipunk публикуват колекция от песните на Declino между 1982-1985г. – „Come una promessa„.

Album

  • 1983 – Controproduzioni (EP) (Contro Produzioni Records)
  • 1984 – Eresia (Belfagor Records)
  • 2004 – 1982-85: come una promessa, (CD, Soa Records) (LP, Agipunk)

Split album

  • 1984 – Mucchio selvaggio, с Negazione (издадено на касетка и преиздаден от Children Of The Revolution Records на винил)

Compilations

  • 1983 – Torino 198x (Cassetta, Disforia Tapes)
  • 1984 – International P.E.A.C.E. Benefit Compilation (2xLP, R Radical Records)
  • 1994 – Prima Della Seconda Repubblica (Cassetta, Provincia Attiva)
  • 1995 – Rovina Hardcore – Live 1981-1985 (Cassetta, Provincia Attiva)
  • 1996 – No One Can Decide For You (The Furious Years Of Italian Hardcore-Punk In 7 Inches) (CD, Antichrist Dionysus)
  • 1997 – All’Ombra Della Mole – Torino 1982 / 85 (Cassetta)
  • 2005 – Punk In Italia (CD)

 


Ако си стигнал чак до тук, значи много обичаш италианския хардкор (признавам, има защо) или историйката ти се е сторила интересна. За награда – филмът на Angelo Bitonto, Giorgio Senesi и Roberto Civilia, записан благодарение на F.O.A.D. Records и LOVEHATE80.IT – „ITALIAN PUNK-HARDCORE 1980-1989, THE MOVIE„.

Уникален труд събира в двучасовият филм цялата история на италианския пънк и хардкор в най-горещото десетилетие за Ботуша. Интервюта с Raw Power, Wretched, Negazione, CCM, Indigesti, Kina, Peggio Punx, Impact, Upset Noise и много други…

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ…

 

 

About JollyStomper

Не поглеждай назад - там няма нищо. Нито крачка напред - избягваш всички.
Публикувано на Uncategorized и тагнато, , , , , , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s