DIY LIVE: Καταχνια vs. Razgruha @ Fabrica Avtonomia

Придвижвам се като призрак сред подобни нему призраци. Въпреки старанието ми чаршафа поне да е цветен, безразличието надделява. Лишени от емоция, тълпите огорчени от съществуването си хора се просмукват като през цедка към бича на ежедневието, където послушно свеждат глава пред тираничната реалност. А тя, с жестокостта на палач, изрязва големи парчета от физическото и безплътното Аз всеки път, когато везните се наклонят в едната или другата посока. Очите търсят изкуствената светлина на виртуалния свят в трескаво очакване на нотификация, съобщение. Някои чакат милионите от тотото, други чакат да получат просто една точка. Колкото да засвидетелства присъствие. Сблъсък на светове, но някак ироничен такъв – богатството на празните ръце е трагедията на пълното сърце. Човешкото вече е изчерпано, модерният градски човек е перфектно смазана машина, съвкупност от добре заучени и отиграни реакции. ‘О, здравей, как си’ (фалшива усмивка). ‘И аз се радвам, да..’ (още една фалшива усмивка). Оцеляването днес е въпрос на професионално лицемерие. Отдавна отрекъл се от всичко това, правя и невъзможното да се отделя и  да осмисля хаотичното крачене между различните монументи на пост-модерното. От пейката край църквата до поредния, потопен в химически съединения локал, кабаретният живот имитира бягството, от което всички имаме нужда. Не искам да живея сам в тълпата. Плаши ме тишината в шума и това, че всички закоравяваме. Още утре може да се разминем на улицата като сенки без дори да се забележим. И го правим вече. Та кои сме ние, някакви далеч не амбициозни, но самочувствени ароганти. Всички сме еднакви.

Ненавиждам Сряда. Няма по-безсмислен и тегав ден. Тегав като Понеделник, но безсмислен като Неделя. Същевременно Сряда не е нито Неделя, когато макар и натоварен от очакване все пак си почиваш, нито Понеделник, когато искаш-не искаш се мотивираш, за да го добуташ до някъде поне, обикновено до безсмислието на срядата или в по-добрия случай до гарнизонния Петък. А колко само няма да се събудят нито в Сряда, нито в Петък… Заради всичко по-горе безкрайно много уважавам тези, които дават дори това, което нямат, за да се внесе уравновесение в хаотичните делници и самоунищожителните празници. Ето, обаче, че смислена Сряда е възможна. Нещо повече – очакван ден беше изминалата такава.

Въпреки, че знаех, че пътя е дълъг и че за подобни събития и мъртъвците възкръсват, онова зареждащо чувство беше там. Виновните? Kontingent Records, разбира се.


Не знам по какво се разбира, но епикурейската рационалност на шепа запътили се към събитието на месеца люде, отведе ситуацията на съществено различно равнище. Сиреч, математико-химическата логика на потреблението се извиси над делничното смирение, с което се хвалят всички трезвеници. Веществените доказателства за това, вероятно вече отлежават на дъното на някоя столична кофа. С щедростта на бохем-революционер и скромността на девица от швейцарските алпи пристъпвам по терлички в един вече доста добре познат двор на взаимности. Материалното разложение е обагрено в живописно жълто и оранжево, а срутената мазилка, обменяла флуиди с живи човеци десетки пъти напомня на нещастната съдба на тъмните ъгли в още по-тъмните улички. Въпреки това е хубаво,… по свойски хубаво. Металическият софийски въздух с пролетно трептене спуска нощта, докато мощни лампи разкриват всички тайни. Шеговити закачки, обилно напоени със смях и глъч. Случайна засечка на погледи, може би спомени, може би малко носталгия. Ценното на всичко това си остава общата вибрация. Някои не биха го разбрали.

За щастие ние не сме сред тях. За това и не бе нужно много подканване, за началото на една вечер, която ще се помни.
Е, Kontingent Records наскоро откриха перфектната формула. Кръстиха я „DIY LIVE“ и от тогава до сега всичко случило се под този знак е останало знаменито. Датата 11.04.2018 е отдавна запазена за две много специални групи и едно още по-специално събитие. Подробностите са без значение, защото срязващият шум вече е на лице, а в сиво-синкавата тъма изгрява осанката на една… без преувеличение…  МОНУМЕНТАЛНА банда.

RAZGRUHA са най-доброто, което можеш да избереш за Сряда вечер.

Знам, че вече ставам досаден. Знам и че вероятно се повтарям, но… но! За краткото време от едва година-две Razgruha се превърнаха от приятната изненада на концерта и симпатичен квартет свирещ авангардна музика в чисто и просто НАЙ-ДОБРАТА, музикално, идейно и имиджово екстремна група в България. Гордостта на алтернативната хардкор-пънк сцена доказа това за пореден път. Експлозивен сет с всичко творено от бандата вече се струва прекалено малко и твърде кратко за жадните сетива на всички истински последователи на праисторическия стил в жанра пънк – грайндкор. Не съм броил минутите, в които се блъсках в задушевна обстановка с десетина тийнейджъра, осмелили се да застанат на първата линия на откосите, но времето буквално прелиташе тъй както парчетата на разгрухарите. Старата школа, много блъскане, познатият ди-ритъм, бласт бийтове, кръст звучене, истерични вокали, смразяващия хаос на всичко това накуп… Не знам кой би отказал да се върне директно в 1989г. на цената на едно дарение и на крилата на великите RAZGRUHA. Аз не бих, и мисля точно това се случи.

Грайндкор и кръст от София. Разгруха.

А вечерта бе още млада. Разбира се, не толкова млада, колкото посетителите на този мини празник, но все пак достатъчно незряла, за да може нейните деца да си позволят още някой друг час между двете реалности. На две ръце от работните дни и на хиляди животи от реалното, сглобките на остарялата сграда се разместваха с всеки, по хирургически прецизен удар. Докато архитектурата оцеляваше, котелът върна детските спомени и хлапашката емоция.

 

Καταχνια е доста популярно напоследък име в съседна Гърция.

Апокалиптичен кръст с много странични влияния от метъл и пънк музиката е най-общото, което представлява стилът на солунската банда. Силно популярни в Гърция, момчетата имат натрупано самочувствие, което напълно покриват. Лично за мен, сетът им бе изключително сполучлива селекция, в която имаше равни дози от звученето на групи като Amebix, Deviated Instinct, както и не прекалено, но все пак отчетливо залитане към по-модерния европейски звук. Музикален армагедон с физически последствия за съпротивяващите се на невъзможната за възпиране емоционална енергия, това в общи линии бе едночасовия сет, изтощил до краен предел всеки включил се в забавата отпред. Прах и летящи кенчета е всичко, което визуално мога да възпроизведа от изминалата нощ, а най-хубавото е, че не ми пищят ушите и не усещам тежестта на екстремната музика с главата си. Това е вероятно защото в пролетната Сряда, благодарение на Kontingent Records станахме свидетели на едно, освен много лично, но и много професионално изпълнено събитие от-до.

Ако чуете името на Καταχνια или Razgruha искам да си спомните за този текст и да посетите без право на обжалване.

Вечерта приключи тривиално, както всички други. С болезненото осъзнаване, че реалното се завръща и ти трябва да се съобразиш с това, както ще се съобразиш с болките в остарелите за подобни еквилибристики кокаляци. Един последен поглед преди широкия булевард да приюти изтънелите, но пълни с емоция душици на клети организми в депресивна регресия.

Много отдавна София не бе виждала група като Καταχνια.

След време, сигурен съм, Καταχνια ще се гордеят, че са свирили с Razgruha дори повече, отколкото нашите момчета се гордеят с горното. Но днес, големите звезди, макар и  едвам забележимо по-големи, са именно гърците.
Имах възможността да наблюдавам солунските кръст пънкове по време на концерта им с Varukers в Кавала и още тогава ми направиха впечатление на силно технична и значително опитна група. Е, смело мога да кажа, че концертът им в София беше в пъти по-добър.
Дали защото е началото на дългоочакваното им турне или защото свирят за първи път при своите съседи не знам, но Καταχνια така или иначе не остават много избор.

Advertisements

About JollyStomper

Не поглеждай назад - там няма нищо. Нито крачка напред - избягваш всички.
Публикувано на Uncategorized и тагнато, , , , , , , , , , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s