Ангел Симитчиев: „Музиката трябва да е горящо или студено кълбо от емоции, което те поглъща.“

Поглеждам през прозореца с отегчението на възрастна домакиня. Вятърът разнася безбрежно боклуци. Погледът ми следи полета на пластмасова торбичка между парапетите на многоетажката. Свободата и своенравието на движението ѝ напомнят на повратности. Навъсеното небе едвам се опитва да проплаче. Безсилно време. Въздъхвам и после си казвам, че не просто искам, но ще погледна на реалността малко по-ведро, малко по-оптимистично, позитивно! Усмихвам се. На нелепата идея, не на друго. Разбира се, че вече съм почти неспособен да извлека позитивното от статичната монохромна картина на смърт, безвремие, отегчение. Една сива пиеса в студен театър. Скучноватият, стереотипен типаж от долния етаж пуши настървено цигара на балкона и току поглежда надолу. Никога не знаеш дали е за да се изплюе или за да прецени своя полет отвъд парапета. Некролозите пред входа доказват, че колкото са плюнките, толкова са и полетите. Безпросветен реализъм в три тона.
На свой ред звучно засилвам през устата си флуиди. Разминават се на косъм от плешивото теме на скучняра. Усмихвам се пак,… има напредък.
По пътя между бетонните мастодонти търся вдъхновение за нещо различно. Като на неврастенично хлапе ми хрумват една след друга безумни идеи. Боря се срещу Желанията. Искам да измия надрасканата скулптура на видра върху църковната чешма или на свой ред да надпиша посланието си върху грозния, посивял панел. Не че е значимо. Искам да измия очите си, за да се върнат тия, които скришом дезертират,… да редактирам емоцията.
Искам нещо ново, пък било то и добре забравено старо. Сам отегчавам себе си със стъкло в ръка. Броя овце насън, плъховете в канала наяве, плочките в тоалетните, минутите до края на работния ден,… Често изпитвам носталгия, не по времената преди, а по усещанията. Порастването е пряко свързано със загубата на вълнението. Търся думи за почти мъртви чувства. Там където думите не вършат работа има други способи. Усмихвам се отново – за трети път днес. Този път усмивката ми е искрена, защото знам какво ще сторя. Машинално посягам към безчувствената технология. Уви, пак съм прав – Тя студено си мълчи.
Що за коледно настроение?! Навън лампичките, като епилептично предизвестие на неудържима еуфория, оцветяват изнурено грохналите, наравно  с дръзките млади лица.
Когато реших да ви срещна с настоящия гост на скромната ни рубрика, бях напълно наясно, че това ще създаде атмосфера далечна от глуповато празничната инертност. Един почти паганистки поглед в страни. За късмет, аз самият твърде рядко успявам да се откъсна от мрачно килийния си хоризонт. Което ми позволява да разпознавам черните профили…

a

Срещнах Ангел Симитчиев вероятно някъде около 2010-2011г. Тогава с него деляхме една сцена в преломни за нея времена, когато органични промени се случваха, а хоризонтите се приближаваха един към друг. Старите хардкор-пънк естетика и отношение отстъпваха място на по-новите, по-младите, по-мотивираните. Разнообразието носеше дъха на нещо ново и вълнуващо. С тази младежка еуфория изгряха и някои имена, които днес авторитетно красят плакати на родни и европейски ивенти и правят концерти заедно с най-големите имена в жанровете, в които се подвизават.
Много различни един от друг, но и еднакви в доста отношения, с Ачо поддържаме обща концепция за много от аспектите на това да бъдеш част от независимата сцена в родната реалност.
Но кой е Ангел Симитчиев? Музикант, мулти-инструменталист, отдаден D.I.Y. активист и човек с позиция. Ако последните 6-7 години си имал общо с вариациите от шум и ембиънт до структуриран хардкор и метъл, то едва ли си пропуснал и личността на Симитчиев, драги читателю. Ако все пак това име ти е убягнало, долните редове идват, за да покажат голямото и многофакторно влияние, което Ангел е оказал на настоящето развитие на алтернативната сцена. Дали това ще остави ярка следа предстои да видим,…

c

Ангел Симитчиев участва и е участвал в дузина проекти от миналото и настоящето. Някои от тях са: Mytrip, Leaver, Dayin, King Of Sorrow, eht, Rain Bird, Throat Fisting, Expectations, Frenchbulldog и др.

Когато казвам, че Ачо има осезателно влияние върху развитието на алтернативната сцена в последните години имам предвид нещо твърде конкретно. С 4 настоящи музикални проекта и цели 8 групи и самостоятелни инициативи в миналото, днешният ни гост е един от най-активните членове на DIY съобществото ни. Освен с музика, Ангел се занимава и с писане, като негови текстове са побирани на страниците на множество издания, сред които са DIY Conspiracy, Heathen Harvest, Kultura.bg, Heathen Harvest, Capital.bg, BNR.bg, Mo’ Fidelity, Rawk’N’Roll Zine и др.
Бил е на сцена над 200 пъти от 2012г. насам. Участвал е в концерти както в България, така и в чужбина.


  •  Къде се намира Ангел в края на 2017г.?

Всяка година приключва в средата. Началото е далеч, но краят никога не се вижда. Тази година донесе, но и взе много. Доста съм изтощен, май не по приятен начин.

  • Вярваш ли в нещо?

Вярвам само в нещата, които мога да убия.

  •        Какво коства на един самостоятелен творец да съществува и придава нови значения на заобикалящия го свят?

    Единствената пречка е да превъзмогнеш чуждите разбирания, които все някой се е опитал да ти натика в устата. От там нататък безкрайни нощи, безброй излишни разговори, с хора, на които по подразбиране не им пука за теб или за нещата, които правиш, много пътуване, тоест колкото може да понесеш… Най-безумното е обаче, че сякаш задоволството винаги взима превес. Задоволството, че съществуваш встрани от лепкавата рутина и вместо това дълбаеш своята малка следа (или рана) в света или пък само в себе си. Да, остави света, в себе си.
  • Съществува ли вдъхновение?

    Съществува, но не означава нищо, ако нямаш нуждата и дисцплината да го използваш.

    b

  • Какво е музиката? Има ли конкретна форма и посока или е точно обратното?

    Като всичко, което човек прави, задължително трябва да има посока иначе си балон, който може да напълниш с вода, въздух или лайна, но никога със смисъл. Формата вече е много условно понятие. Когато на 17 открих ембиънта бях на седмото небе, че не е нужно музиката да има разбираема структура, за да те движи напред в дълбините си. В последствие ми стана по-интересно да създаваш по-достъпни форми, в които хората отново да могат да се губят. Велико е, че има и хардкор и метъл банди, които го постигат. Музиката трябва да е горящо или студено кълбо от емоции, което те поглъща. Това само по себе си май пак е форма.

  • Ако трябва да изразиш Ангел само по един единствен начин, какъв ще бъде той – Ангел музикантът, Ангел промоутърът, Ангел учителят?

    Скоро бях на изпит за докторант и ми зададоха подобен въпрос. Никога не бих могъл да бъда само едно нещо, защото тях да бъда отегчен от него до гроб. Или всичко или нищо. Доста стрейт едж отговор.

  • Хардкор, дроун или нойз?

    Хардкорът е музиката, която ме е научила как да живея живота си без да бъда паразит или нечий роб. Дроун и ембиънт музиката са свобода и безкрайно пропадане. А нойзът… Както казват деветимата „People make noises when they’re sick“. Така че отново, всичко или нищо.

    d

    Снимки: личен архив на Ангел Симитчиев

     

  • Дълъг ли е пътят между хлапашката наивност и уравновесеният зрял реализъм? Къде между двете си ти?

    Пътят не е дълъг, въпросът е колко бързо искаш ти да се движиш в живота си. Май по-скоро винаги съм бил реалист за това, което се случва „навън“. Истинската емоционална кочина е завинаги в главата ми. Все още понякога се заблуждавам, че хората могат и да са добри. Ще дойде време и ще се отуча напълно.

  • Какво мислиш за така наречените „сцени“ в България? Какво липсва и какво постигнахме?

    България е на правилния път. През 2017 бях на събития и концерти, които ми показаха, че в София (и не само) е пълно с хора, които искат да променят реалността. Критичната маса все още е недостатъчно отворена, но тя никога не е била целта. През август правихме концерт във „Фабрика Автономия“, на който имаше 50-60 човека, които изкупиха един тон мърч на госта ни от Англия. Двайсет дни по-късно отивам в Лондон и свирим пред 20 човека и си казваш, окей София всъщност е доста добре. Не слушайте мамините синчета и колцентър бохемите, които се кълнат в евтините полети до поредната берлинска или лондонска дупка. Не ни липсват събития. Липсва ни критика и уважение, към нещата, които другите правят. Липсва ни смелостта да излезем от вкъщи, да дадем пари за вход и после да кажем „Това е лайняно“ в лицето на човека, който се е изложил, или да го поздравим, когато е било хубаво. Бетонните дупки, в които живеем са направили сърцата ни студени по много грозен начин. Но и това ще се оправи. Само още няколко отровени поколения трябва да измрат. Нямам търпение.

  • Изкуството може ли да е престорено?

    Може и не е задължително резултатът да е лош. Важното е изкуството да оставя нещо в теб. Ако те кара да се чувстваш зле – супер, ако те кара да създадеш нещо по-добро – супер, ако ти е все едно и се чувстваш като пред витрина на магазин в мола, значи е боклук. И искрените неща, и престорените могат да са слабо изкуство.

  • Ако трябва да отличиш един от своите проекти по един единствен признак, кой би бил той?

    Никакви маски, никакви претенции, просто отломки от моя свят. Съжалявам, ако някой е разочарован, че някоя песен не е била за него хаха.

  • Дори само за спорта, би ли участвал в „супергрупа“, ако можеш да селектираш музикантите в нея. Кои ще са те?

    До момента съм свирил с всички хора, с които някога съм искал да свиря, понякога музиката не е достатъчна, за да продължиш, затова не знам дали напълно разбирам концепциите на „Супер групите“. За мен по-интересно е да видиш как сработена банда излиза отвъд своите рамки. Например слъдж зверовете Trysth, които издават ремикс албум или пък BROND, които за пръв път свирят акустично пред 20-тина сливенски хлапета, защото вече 3 часа няма ток, а те са жадни за музика.

  • Призован си да изброиш пет артиста или групи без подредба. Кои са те?

    Melekh, Upyr, Outrage от Варна, КПД-0 и Evitceles.

  • Какво следва през новата година?Ще започнем годината с една обща касета на Mytrip и Valerinne, която започнахме миналия февруари в Букурещ. До първата половина вече има поне дузина концерти, на които трябва да се появя с Leaver, Mytrip и King Of Sorrow. Най-важното за 2018 г. е десетата годишнина на Amek. Планирани са поредица издания и поредица от концерти, с които ще извадим музиката, в която вярваме от дупките и ще я представяме на местата, в които тя заслужава да бъде чута. На голям звук и без никакви компромиси.

    Повече информация за творчеството и бъдещите проекти на Ангел Симитчиев може да получите тук.

Advertisements

About JollyStomper

Не поглеждай назад - там няма нищо. Нито крачка напред - избягваш всички.
Публикувано на Uncategorized и тагнато, , , , , , , , , , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

One Response to Ангел Симитчиев: „Музиката трябва да е горящо или студено кълбо от емоции, което те поглъща.“

  1. Жоро Копро каза:

    Евала на момчетата от Mytrip!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s