R A Z G R U H A – Power Money Greed (2017)

Тичам надолу по стълбищната клетка като обезумял. Звукът, който издават обувките ми при досега със стъпалата отеква в бетонната празнина и резонира в мръсните, потънали в 28 годишна прах прозорци. Разминавам се с множество боклуци, някои от тях издават моменти, случвали се по тези стълбища. Разминавам се с куп надписи. Желания. Пожелания. Някой си Мартин, обича някоя си Виктория. Възможно е силиконовият отпадък в дясно да е плод на тази любов. Но по-вероятно тя никога не е узнала, за сметка на пост-соц цокъла, боядисан в охра. Той знае много неща. Включително за сексуалната ориентация на Пешо, кой е най-добрият софийски отбор, мисли и страсти за кварталния полицай…за жена му също. Прескачат кадър след кадър. Прелитам през езика на стените, прескачам по две, три стъпала. Всяка следваща моя крачка е по-тежка, с всеки изминал етаж олеквам. Бързам бавно, тичам мудно. Не мога друго яче, чувам и усещам стимула да правя по-дълбоки, по-уверени крачки, макар и почти на пръсти.

Само няколко минутки по-назад натискам бутона на асансьора. Разбира се, че няма да дойде. Очакват ме хиляди стъпала надолу и незабравимата есенна миризма на български гурме специалитет в бидон. Слагам слушалките и с вълнението на Жоро Христов при вида на Богдана Карадочева на токчета пускам нещо ново. Нещо специално. Високите очаквания искам да срещна с ниския език от стените, с хладната реалност на стълбищния пъзел. Нужен ми е стимул за поизправяне. С първия акорд политам надолу.

Logo

Малко са нещата, които могат да ме извадят от консервативния вкус за музика. Повечето, които ме познават, знаят че твърде рядко давам шанс на нещо, чиято обложка използва повече от три до пет тона и то всичките в гамата на сиво-черно-бялото. Също като чисто новата гледка, с която се сдобихме в късния Ноември. Буквално или фигуративно това се отнася най-вече за групите, които имат претенцията да творят в музикалния стил и жанровата естетика на хардкор-пънка и отвъд него. Твърдо убеден, че всичко е казано, някой трябва много упорито да тропа, за да мога да му отделя времето, което бих дал на японски пост-апокалптичен хардкорпънк от 80-те.

В конкретния случай, обаче, хем говорим за една група, която хич не формално изпълнява изискванията, които консервативния ми наглед е наложил върху фонотеката ми, хем изведнъж се оказва в центъра на коментарите ми – винаги… Тъй като това всякога е било крайно-субективно издание и никой от авторите тук не е крил това, без капка неудобство ще заявя – днес си говорим за една от НАЙ-ДОБРИТЕ  БЪЛГАРСКИ ХАРДКОР-ПЪНК ГРУПИ ЗАВИНАГИ!

Истинско явление!

Няма смисъл от пространствено представяне, това е RAZGRUHA.

23770239_745014789033203_975655980_o

Създадени през пролетта на 2011г. в София, RAZGRUHA са българската група, която е най-близо до оригиналното разбиране за автентичен грайндкор. С някои промени в състава за последните години, но без промяна в енергията и стила си, столичните звукови терористи вече почти 7 лазарника избиват от главите на феновете на екстремната музика еретичните помисли, встрани от ортодоксалния, брутален грайндкор. Razgruha са били част от едни от най-знаковите за столичния и български ъндърграунд събития, като са подкрепили на сцена впечатляващ списък от европейски и американски имена. Квартетът имат пръст в повечето интересни екстремни концерти наоколо и всеки ги познава като отдадени на D.I.Y. каузата, жертвоготовни и честни момчета. Групата издаде култово демо, последвано от сплит и EP-то от 2015г. – Circle Of Bastards. В тези си записи момчетата показаха голямо техническо и професионално развитие. Тъкмо заради това, промоцията на чисто новия им албум „Money Power Greed“ е едно от събитията на годината. Казвайки това, не преувеличавам ни най-малко. Доказателството…

Front

Късметлия съм да съм сред първите, които ще слушат новата порция дългоочакван ритъм и мелодия. Звучи шеговито, съотнесено към хардкорпънк/грайндкор група. Предупреждавам ви, ако очаквате поредния ширпотреба поп албум за лигльовци – шапкари и стойкаджии, откажете се. Разгруха не изневерява на своите принципи.

И ето ме пак, летя по стълбите надолу, а в главата си чувам пълна деконструкция. Непоколебим във високите си очаквания към продукцията, нямам търпение да чуя какво са сглобили (абсолютно сами, впрочем!) грайнд-злодеите от панелния ужас, който наричаме свой роден град.

10 парчета безпощаден олдскуул грайндкор – разнообразни, но брутални китарни рифове, разрушителна бас линия, истеричен, гърлен вокал, свръхзвукови бластбийтове и постоянна промяна в темпото… това е само повърхностно картината, която се открехва пред всеки понечил да преслуша новата екстремна хубост. Радикална политика, радикални идеи – философски реализъм и трезва, хладна оценка за заобикалящия ни свят и общество. Razgruha не са помръднали и на йота от монументалните си възгледи за живота, тъкмо напротив – все по-стремглаво и смело ги заявяват. 14 минути за 10 парчета? Какво по-класическо от четвърт час музикален тероризъм идващ направо от столичните канали. Ще кажете – нищо ново, но това не е така. От гаражния звук, който бе характерен за по-ранните записи на групата, Разгруха са еволюирали до най-високото професионално ниво – там, където амбицията за продукция на високо качество не се противопоставя на D.I.Y. етиката, която е неизменна част от квартета. Десетте композиции са тематично подбрани и, поне според мен, перфектно подредени в един албум, след преслушването на който оставя чувство за завършеност. Нито думичка или звук повече или по-малко.

live

В тоя ред на мисли… не ми е познат друг подобен запис, изработен, записан и смесен изцяло самостоятелно със собствени сили, техника и умения. Money, Power, Greed звучи като професионално записана тава, на която е обърнато МНОГО време. Чистият звук, въпреки това, не прави албума да звучи преиначен, тъкмо напротив, нито капчица от естественото в звученето не е изгубена. Другото важно е, че не е изгубен балансът между професионалното и първичното, макар и да си личи, че за парчетата е инвестирано време и усилия, продукцията не звучи превзето. Скромна, но съдържателна обложка – освен графичното послание, Разгруха разчитат на вродената в групата интелигентност – посланието идва черно на бяло, под формата на лирики и музика. Никакви излишества. Същото се отнася и за живите им изпълнения, които от край време са станали епитом на екстремната музика в родината.

procrastinate razgruha cover wht

„Procrastinate е DIY crust/hardcore банда със силно и директно антиавторитарно послание. Групата е активна от 2013 и е създадена в Кардица, Гърция. Въпреки, че идват от малък град, в момента Procrastinate са сред най-активните колективи в богатата DIY хардкор пънк сцена на Гърция. Както вкъщи, така и навън, Procrastinate държат да свирят в автономни, самоорганизирани пространства и скуотове, които подкрепят и промотират антиавторитарния начин на живот. Затова и нашата Фабрика Автономия е най-логичното място за това специално събитие! Музиката им е описвана като metallic hardcore, crust-grind, crust punk, hardcore punk… но те самите казват, че не си падат по етикетите. Текстовете им засягат теми като всекидневните житейски битки, социални и политически теми, както и лични преживявания. До момента Procrastinate са издали две EP-та: Subjugated Herd CD и Ideals to Burn 7”. Първата им дългосвиреща плоча излиза от култовия лейбъл Sweetohm recordings с артуърк от The art of Alex CF (Fall Of Efrafa, Light Bearer, Carnist, Momentum, Archivist, Morrow…“

 

Такова масивно събитие, разбира се, няма как да не бъде отбелязано с още по-масивен гиг. За това са отговорни известните специалисти в занаята – Kontingent Records, които на 22.11.2017, с помощта и гостоприемството на Фабрика Автономия организират унищожителна вечеринка.

Ето и детайлите:
▲ Фабрика Автономия
▲ 22.11.2017
▲ Врати: 19:00
▲ Начало: 20:00
▲ Край: 22:00
▲ Вход: свободно дарение*

Ако си фен на истински непринудения хардкор-пънк, на радикалната политика и екстремната музика… ако чувстваш колективния дух за важен, а музиката за неразделна част от битието ни… ако си чувал RAZGRUHA, то тогава знаеш, че не трябва да изпускаш промоцията на „MONEY POWER GREED„, както и да притежаваш новия албум на впечатляващата група.

DO IT DIY!


*КАКВО ЗНАЧИ „СВОБОДНО ДАРЕНИЕ“?

♥ “Free as in freedom, not as in free beer”—Richard Stallman ♥ * Свободно дарение не значи безплатен вход. Свободно дарение значи, че искаме да изградим една сцена, в която всеки който споделя ценностите ни е приет и добре дошъл, независимо от финансовото му положение. Всеки сам решава с колко може да подкрепи групите. Вярваме, че никой няма да подмине касичките, които ще са на разположение на входа на събитието, както и на бара във Фабрика Автономия. DIY означава сцена без „звезди“ и „фенове“. DIY означава самоорганизация и инициатива на приятели за приятели. Нашата цел е да се забавляваме и да споделяме важни за нас послания без да зависим от „бизнес“ отношения. Всички събрани средства отиват директно за групите! НЕ ПРОПУСКАЙТЕ КАСИЧКАТА! ♥ ПОДКРЕПЕТЕ СЦЕНАТА! Виж повече: http://diyconspiracy.net/prix-libre-the-gift-economy-of-diy-punk/

 

 

Advertisements

About JollyStomper

Не поглеждай назад - там няма нищо. Нито крачка напред - избягваш всички.
Публикувано на Uncategorized и тагнато, , , , , , , , , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

One Response to R A Z G R U H A – Power Money Greed (2017)

  1. Pingback: RAZGRUHA vs. Procrastinate @ Fabrica Avtonomia | SofiaRebelStation

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s