Капитан Ненавидит Море

Не знам колко часа се бях взирал в изронената мазилка насреща ми. От глухото боботене едвам се долавят думичка, две. Отзад разпиляния от времето шкаф надничаше нелицеприятната повърхност на занемарения зид,… вероятно бил убежище на хиляди погледи в миналото, сега негостоприемно приютяваше празния ми взор. За миг затварям очи, а след това – нищо не се е променило. Какво са пет секунди в сравнение с вечността на 24-те часа. Всичко е преходно и това е единственото успокоение в неуравновесеността на твърдата и сурова среда, където по неволя екзистирах. Инверсията от вледеняващо студената стена и топлия ми гръб изпращаше тръпки по цялото тяло и водеше до очаквана колизия в корените на мисълта ми. По-студено е от хладта на въпросите, оставени без отговор, дори и от мразът на човешкото безразличие или мълчание. Не знам дали тази душевна пустота или болката от окованите ръце предизвиква по-осезаемо сетивата ми. Как попаднах тук? Изменчивостта на времето ще даде формата и съдържанието, а емоцията… тя ще остане като фон, подобен на олющената, мръсна и изтощена от всякакви погледи стена.
А отзад нея – златната столична есен. Циганско лято. Пъстротата на падащите листа, нежната милувка на все още топлите слънчеви лъчи, шареният и мек килим, покрил иначе грозноватия и разбит паваж. Наивният оптимизъм на децата, които събират кестени от земята и пропукващият се реализъм на съзерцаващите ги родители. Отзад нея, където мечтите имат посока и перспектива, но и където леденото кубче във вътрешния ляв джоб на якето не се топи. Лицата остават индиферентни, крайниците се движат механично. На тялото му е горещо, но мислите остават студени. Инстинктивно търся поредното убежище на погледа, най-често намирайки го в прораслите фуги на пътя, неуспешна метафора на по-важните друмища в живота. Освободената ръка автоматично посяга към ключа за освобождение на ума, този ден трябваше да бъде илюстрация на човешката неспособност за справяне със свободата, на нежеланието тя да бъде.
Не мога да не декорирам този момент, но наистина не знам как и с какво. Не станах художник, при поетите конкуренцията е толкова голяма, че трудно чуват мислите си. Всичко ми звучи клиширано, повечето неща ме вбесяват. Естествената мизантропия избуява, оставам сенките да ме подминават. Емоционалният ми компас е объркан дори повече от музикалния ми плейър. Но тези две „машинки“ рядко ме предават. Нямам на какво друго да се доверя. Изглежда и сега ще е така,…

В слушалките ми зазвуча нещо. Вероятно съм направил физиономия на пълно отвращение след като едвам дочаках моментa да сменя песента. Да, не ѝ дадох дори малък шанс. Дойде следващата. И нея смених. После следващата, след нея друга. Току бях решил, че потропването на трамвайните колела е по-привлекателно от всяка превъзнесена в собственото си битие формация, когато звукът се промени. Консервативният ми наглед за музиката се пропука.


c41ad658a32b2721d8e86789cf46fe1c

Защо обущарят ходи бос? Дали е защото сигурно е свикнал с обувките до пълно омерзение? Защо шивачът често ходи скъсан? Дали е защото ненавижда конецът и иглата. А защо капитанът ненавижда морето? Дали е защото черните му дълбини го дърпат с цялата си мощ или защото той е поредната самотна душа попаднала на възможно най-неправилното място. Нещо като мен броени мигове преди плейърът ми да начене Капитан Ненавидит Море.

Почти всичко важно в пост-пънк музиката и културата последните 15 години се случва на Изток. Откакто британският ню и дарк уейв преминаха от зрялата си фаза към поетапно утихване, истинските стожери на този комплициран и многослоен стил започнаха да изникват като черни кръстове все по – на Изток. Френският колд уейв постепенно се вля в модерната електронна сцена, а монументалните достижения на Югославския пост-пънк останаха като черно-бял спомен от отминала и вече, може би, мъртва епоха. В лицето на необятната руска шир, обаче, колд и дарк уейвът, пост-пънк основанията на модерната независима сцена, намериха плодотворна почва, в която да пуснат дълбоко своите корени.
Още от времената на СССР, изпълнителите от Москва и Петербург до Сибир и Владивосток трупат репутация на сериозни и самобитни изпълнители. За разлика от мрачните десетилетия през 80-те и 90-те, днес руският пост-пънк е по-известен в световен мащаб от всякога. Европейската клубна сцена е подиум за множество нови и интересни групи – от минимал синт до класически пост-пънк и готик рок, руските групи са новата вълнуваща тенденция в независимата музика и култура. Ако по някаква причина сте пропуснали Утро, Motorama, PLOHO, Human Tetris и още една цяла сурия депресивно мракобесие, това е още един добър вход през който можете да влезете… там.

maxresdefault

Капитан Ненавидит Море.

Въпреки завидното присъствие на новата руска пост-пънк група, сведенията за тях са твърде оскъдни. Отвъд скучноватите биографични справки, попадаме на дузина интервюта с бандата, изпълняваща песните си предимно на руски език. Дарк-електро, дарк-уейв и още очакват дръзналите да се гмурнат в творчеството на един от най-вълнуващите европейски проекти напоследък. Триото е съставено от Игорь Кармазиков, Никита Адонин и Едуард Шаров. Ако сте рускоезичен човек – запомнете тези имена, ще ги чувате често.

r-8888593-1470849664-5960-jpeg

Сердце Родины“ е дебютният им, пълносвирещ албум издаден през 2015г. от руския лейбъл Muz Icona. 12 композиции в lo-fi стила на модерния нойз и готик рок пробиват пътя на една от най-младите формации на източната страна.

Емоционалният заряд на атмосферичните изпълнения прави групата неподражаема и абсолютно еквивалентна на пионерите в жанра. Самостойни, творбите на Капитан Ненавидит Море стават еталон за искрен и неформален подход към музиката. Далеч от празнословието и имитацията, руснаците са откровени и веществени, близко до духовното, но и впелетени в материалното. Монохромният свят на Капитан Ненавидит Море е поле за експерименти на съзнаваното и несъзнаваното.

r-9613514-1483655961-8440-jpeg

Две по-късно, албумът „Портрет Покойного (Часть 1)“ е издаден самостоятелно на диск и в специален формат. Това издание затвърждава групата като един от най-очакваните актове под прожекторите на ъндърграунд сцената. Пет пост-пънк композиции, много мрак и твърде малко престорен позитивизъм маркират и заявяват пътя по-който триото ще се развива занапред. Малко е да се каже, че съм влюбен в това, което правят тези момчета – това си беше любов от пръв поглед.
И преди тя да е утихнала отзад неразбирането…

Истинският шедьовър до сега, EP-то „Траур“, с което Капитан Ненавидит Море се утвърждават напълно.

r-9613372-1483653813-6480-jpeg

Траур“ е издаван едновременно от Sierpien Records и Muz Icona. И е нещо, което не искате да пропуснете, ако сте изкушени в този жанр.

 


Тази година на бял свят излезе и последното им EP – „Убей„.

tyg6pixk0qy

Него може да слушате или подкрепите директно тук.

Advertisements

About JollyStomper

Не поглеждай назад - там няма нищо. Нито крачка напред - избягваш всички.
Публикувано на Uncategorized и тагнато, , , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s