The Arson Project. Интервюто.

В Източна Европа, част от континента с традиционно силни корени в екстремната музика, има едно крайно разпространено мнение сред множеството рок фенове. За голяма част от тях всичко „по-нататък“ от Металика е неслушаем и хаотичен шум, в най-добрия случай иронична шега или просто немузикална композиция за странници с малко извратено чувство за естетика. Прочее, тази същата естетика не случайно задраска нота в един от най-емблематичните си графични символи. Антимузикалната репутация на екстремната музика, сиреч воистина всичко по-нататък от Металика и Слеър, постави стотиците фенове на хардкор-пънк и метъл групи в маргинализираната позиция на нещо като сектанти, кланящи се на извратен (за възвишеното сетиво на феновете на Пърпъл) култ към болката и диаболичната асиметрия. В тая връзка, някои от вас ще си спомнят и физиономиите на отвращение у мнозина, иначе алтернативни младежи и девойки, които ще свързват жанрове като грайндкор и хардкор единствено и само с изкривена представа за саундтрак на много интензивен в кошмарността си хорър филм. Или тайно корейско мъчение за пленени американци. В това число слагам и себе си, човек възпитавал музикална култура от хлапе с величия като Джо Стръмър, твърде трудно и твърде болезнено скача в дълбоката, тъмна и хладна яма, където крайността е норматив, а нормативът е нещо важно. Е, изключения винаги има, преди 13 години не вярвах, че и аз ще съм едно от тях.
Отзад сплъстените косици, вмирисаните рокерии и други изтъркани 90-тарски клишета, обаче, всички знаем че стои нещо много повече. Истински култ с корени в традиционни, макар и неконвенционални жанрове, като хардкор-пънк и траш-метъл, най-радикалните и крайни проявления на рок музиката впиват пръсти в суровата среда на презадоволените от ‘шоу бизнес’ и пластмасова поп музика младежи. Дългите ръце на музикалния терор ме застигнаха през приятелската среда, която поетапно ме завлече от олд скуул ретро пънк музиката към хардкор-пънк водовъртежа и сетне в окото на бурята – най-екстремните жанрове, плъзгащи се по опасното сечение на шума и смразяващия ритъм. Ето ме сега, години по-късно, фанатичен бранител на Великобританския звук от средата и края на 80-те. Настрани от лепилото и капсите, друго култово за упадъка на западната младеж музикално-лайфстайл течение определено владее пост-апокалиптичните мисли на безкрайно радикализиращите се елементи. Napalm Death, Sore Throat, Siege, Brutal Truth, Anal Cunt, списъкът с имена е по-дълъг от списъците с виза за ада. И след (вече) години стаж в изгърмяването на слушалки и колони с гордост и непоклатима сигурност мога да кажа, че фундаментите на екстремния звук са много по-дълбоки от традиционната и повърхностна представа за него.

Обратно на родна почва… Българската традиция в грайндкор/хардкор средите винаги е била предмет на дебат. Кой първи, кой втори, ясно е едно. Когато на Острова групи като Napalm Death буквално са отвявали перчемите на местните ентусиасти, тук, освен две почти криминални пънк групи е имало единствено топлото чувство, което оставя предвкусването на неродената щерка на Данчо Караджов.

Майната му. 2017 е. България се чувства тъкмо като Англия в средата или края на 80-те. Разликата е в мащаба. Имаме пънк, хардкор-пънк, дори нойз групи. Грайндкор сцената ни е един от най-сплотените и задружни колективи наоколо. Идеален пример за това на какво са способни малцина добре организирани и мотивирани ентусиасти. Трябва да се каже, че това, което сътвориха за последните години е впечатляващо.

Малко по-назад във времето… Спомням си как авторът на интервюто, докато бяхме ученици в гимназията неколкократно се опита да ми представи своя „шум“. Което за заразено с Clash, Dead Kennedys и Ска музика хлапе звучеше повече като да ме вържат за стол и да ме бият с черпак през тенджера. Днес (както и тогава, разбира се) сме от една и съща страна на барикадата и с нетърпение очакваме утрешния ден, когато ще се състои поредното доказателство за гореописаната задружност на един от най-важните колективи в независимата столична сцена. На гости, на рампата в Грайндхаус ще свирят The Arson Project. Шведски грайндкор. Finest.

21476034_715337642000918_1029890307_n

За да не се отнасям… всичко, което трябва да знаете за тях в 7 въпроса, зададени от Калин, китаристът на най-нашумялата грайндкор бригада в България, а и една от най-добрите хардкор-пънк групи, съществували някога по родните черноземи и прахоляци – RAZGRUHA.


1. На първо място – благодаря за това интервю. Да поговорим малко за новия ви албум – Disgust. Мина доста време от издаването на Blood and Locusts и на други места сте споменавали, че са ви били нужни няколко години, за да довършите новите записи. Какво поддържаше групата активна междувременно? И коя част от това, да бъдеш в подобна банда е по-важна – създаването и записите на нови песни, или свиренето на живо и турнетата?

Никлас: Ние благодарим за въпросите! Рядко даваме интервюта и винаги е забавно, когато се случи. Смятам, че страстта в това да обикаляме на турнета и да свирим на живо са основните неща, които ни задържаха заедно между двете издания (2008/2017) и докато пишехме Disgust. След издаването на Blood and Locusts предприехме серия сериозни турнета, които продължиха около три години. След това почувствахме, че е дошло време да напишем и изцяло нов албум. Заради географски ограничения – бяхме разпръснати из цяла Швеция – това беше малко или много невъзможно. Можехме да се виждаме за репетиции само преди турнета и така и нямахме време да пишем нови песни. Имаше моменти, в които измисляхме нови неща, но нищо от тях не беше с качеството, към което се стремяхме. След като групата се събра отново в Малмьо, ни отне приблизително девет месеца да успеем да създадем новия материал, и още две години да го запишем, миксираме и издадем. Без знанието, че издаването на албум ще ни предостави нова възможност за организиране на турнета и свирене на живо, поне аз мисля, че нямаше да имам интерес да мина през този огромен и сложен процес, да отделя толкова голямо количество време и един тон пари (хаха). Писането на песни е забавно, но и абсолютно несъвместимо с обикалянето на света за турне.

THE ARSON PROJECT 2017 CC JPEG

2. Disgust е много разнообразен албум. Как композирате песните си? Спонтанен процес ли е или някой пише готови идеи, които после репетирате?

Никлас: Бих казал, че е повече или по-малко спонтанна работа. Най-често аз и барабанистът ни Оскар подхвърляме идеи, може да е риф, който съм написал докато той разгрява, след това разработваме идеята. Понякога ни отнема два месеца да напишем десет секунди, а понякога завършваме нова двуминутна песен само за няколко репетиции. Това, което обединява песните е, че преди да бъдат завършени, всеки от групата е имал възможността да даде своите идеи и вдъхновения. Никога не ползваме неща, върху които няма абсолютно съгласие.

3. Очевидно Disgust има силно политическо послание. Какво е вашето мнение за политическата обставновка в света днес? Каква е политическта ситуация в Швеция?

Никлас: Това е огромна тема, но с опит да дам кратък отговор и да обясня с няколко думи посланието на Disgust, аз виждам ситуацията в Швеция, а и в останалия свят, като нарастващо торнадо от лайна. Колапсът на околната среда е зад ъгъла, хората показват все по-малко и по-малко уважение помежду си и започват да се страхуват един от друг заради налудничави причини, градове биват сривани със земята, а политическите лидери се интересуват повече да обвиняват срещуположни политически партии, от това да изградят възможни решения. Целият този цирк се случва докато богатите стават по-богати, а бедните биват хранени с лъжите им, сигурно докато всички се превърнем в огромна маса невежи зомбита, които нямат власт да променят бъдещето към по-добро.

4. The Arson Project са силно DIY. Издадохте албума си сами. Оскар е създал обложката, сами движите процеса по организацията на турнетата си, новите ви две видеа също са правени от вас. Това етическа и артистична позиция ли е или просто част от това да свириш в грайндкор банда? Каква е цената – финансова и лична – да правите всичко сами?

Никлас: Мисля, че е и двете. Когато бяхме нова и непозната група, ни се налагаше да вършим всичко сами. Оттогва научихме много и реално това се превърна в натуралния начин да организираме групата, вече от години. Цената в пари и време е огромна, но също толкова е голямо и удоволствието, когато постигнем нещо. За близо тринадесет години отдадох много от свободното си време на групата – най-вече да резервирам дати за свирене, да изготвям промо материали. Горе-долу сумарно това е равно на няколкостотин часа при организацията на голямо турне. Отворени сме към това хора да правят неща за нас, стига тези неща да не са противни на личната ни и групова етика, или пък по някакъв начин да не нарушават артистичната ни свобода. Точно затова, когато свириш на ъндърграунд пънк/метъл концерти, това обикновено означава да вършиш всичко сам (хаха).

0009009922_10

5. Обикаляте, свирейки на живо, много откакто издадохте Disgust. Как успявате да правите толкова дълги турнета?

Никлас: Да, ще сме свирили на около 60 концерта в 25 държави преди турнето около Disgust да приключи. Основната причина, която ни накара да успеем, най-вече се дължи на опита, който вече сме натрупали с турнета и пътуване през годините. Познаваме се от дълго време, преминали сме през много заедно и това прави нещата по-лесни – адаптирането към този начин на живот и срещата с различни ситуации. Също така помагат детайлното и фокусирано планиране, многото работа, спестяването на голямо количество пари и подготовката за най-лошия сценарий – трябва винаги да си една крачка напред.

6. The Arson Project е една от малкото грайнд групи, които идват да свирят за втори път в България. Как избирате дестинациите си? Каква, според вас, е причината толкова много банди да не се отклоняват от свиренето в Западна и Централна Европа?
Никлас: Ние сме хора, на които е нужно многообразие, за да поддържаме креативността си. Обичаме да пътуваме и да виждаме нови неща. Ако има място, където имаме възможност да свирим, а и хора, които да искат да ни видят, то влиза в списъка. Това, което най-често ни спира са парите, за съжаление. Различните групи имат различни приоритети, но Източна Европа е трудна дестинация, най-вече заради голямото разстояние и риска да изгубиш твърде много пари при организацията на такова пътуване. Особено трудно е за по-малки групи и хора, които нямат възможността да отсъстват задълго от работа. През годините сме свирили на много места, отклонявайки се от „затвърдените“ локации, и научихме, че това винаги си струва.

a2086369660_10

7. Това може да ви се стори като глупав въпрос, но – какво е грайндкор? Как бихте описали стила на човек, който никога не е чул и една такава песен?

Никлас: Агресивна, сурова и динамична музика с единия крак в пънка, а с другия в метъла. Или, както старият ни китарист казваше: „Това е като пакет месо, хвърлен в бъркачка за цимент“.


Концертът на The Arson Project е УТРЕ, 09.09.2017г. в скейт-бар Грайндхаус, София. С тях ще свирят българите RAZGRUHA, Warscum и румънците Killer Victim. Входът е 8 лева, а началото след 19:00ч.

Advertisements
Публикувано на Uncategorized и тагнато, , , , , , , , , , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

One Response to The Arson Project. Интервюто.

  1. порки каза:

    Евала за интервюто!
    „топлото чувство, което оставя предвкусването на неродената щерка на Данчо Караджов“ е тотален KVLT 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s