Millions Of Dead Cops + BT + You, Perverts + Punkyblues

Не, не мразиш понеделниците. Мразиш капитализма. Мразиш, че Понеделник, сам по себе си скапва Неделя. Че трябва да станеш рано, да си легнеш на време… Мразиш, че в Понеделник те чакат още 4 такива дни, а този дори не е започвал.
Така се чувствам аз всеки Понеделник. Без онзиденшния. Него го очаквах с нетърпение. Честно казано дори повече от Съботата, която ми се случи в меланхолията си да бъде по-делнична от делника.

И ето ме в крайна сметка, малко след заветното „шест часа вечерта“, да бързам към Бърза Помощ (иронично, нали), сакън да не се стоплят бирите в хладилника или декадентската тенденция да не секне прогресивния устрем, който за поредна вечер изглежда ще събере ‘онези елементи’. Луди психотици, маниаци, делинквенти. Добри момчета и момичета, но и крими контингент. Влюбени, разлюбени, пияни и… да… това няма да го казвам. Но докато Волтрон сам се сглабя болт по болт, там някъде между миризливия канал и въшлясалите складове, топлата романтика на индустриалния комплекс компенсираше скапаното, почти есенно време с живописните багри на ръждата, декомпозицията, живота на материята пост-мортем. Не веднъж съм казвал, че това място ми е толкова любимо, защото там е, където физическата свобода се среща лице в лице с душевния затвор, давайки му така жадуваната форма, от която обикновено не се отмества критическият поглед на неприлично пияния поет.

Невръстенични викове, придружени с фриволното поведение на свободния радикален елемент, може би отстрани изглеждат като проява на сериозни личностни отклонения, но отвътре това е просто малка доза носталгичност по анархичните времена на юношеството, когато по право ти е позволено да си шумен, хаотичен и ирационален маргинал, симпатично романтичен в безперспективността си, но и напълно сериозен в себезаявяването.

По тъмното и изронено от времето и хилядите нозе стълбище се пренасяха десетките, прежалили понеделнишката вечер в полза на поредния леко шизофреничен, малко странен, но невиждано приятелски, радикален и прогресивен гиг. Признанието трябваше да дойде по-късно.
А сега… кръстосване на пръсти и молба за това ПОНЕ тази вечер да приключим по леглата си. Защото в районното е студено, в канала мокро, а в болницата твърде топло! Е,… май се разминахме. Този път.

С генерално разклатена от напитки и бохемство телесност, присъствието по-скоро изглежда като извинение за посещение на концерт. Индустриалните количества алкохол и съединения размиват границите и съвсем скоро всичко извън целта на мероприятието изгубва значение. Барабар с полюшкващите се украси, някои радикалисти бяха взели решението денят и буквално и преносно да бъде писан „дъждовен“. Дъжд пред открилия се хоризонт.

19225465_307267363047705_4213687284064925750_n

Поредният уникален плакат, чийто автор е известният ъндърграунд артист DeeArt, или просто Диди 🙂

Гледал съм Пънкиблус някога в далечното минало в един не-особено пънк бар. Нямам никакви спомени, освен че трябваше да мине вероятно повече от десетилетие, за да имам възможност отново да ги чуя. Разбира се, вече с други уши и очи, спомен този път ще остане. Ретро-пънк/рок представен от ентусиазираните Пънкиблус изглежда като добре пазената тайна на малцина люде от друга епоха. Споделих на приятели, че този тип отношение към музиката, характерно за зората на нашите стилове и сцени е много ценно, защото е неподправено и показва искреността като нещо естествено произлизащо от човека. Сериозни, но и забавно-поучителни текстове, примитивен пънк-рок саунд и неповторимият изглед на една група, която е заслужила името и мястото си в българската рок сцена. Приятно бях изненадан и от факта, че голяма част от посетителите подкрепиха Пънкиблус, които откриха един концерт, очакван да стане най-малко легендарен. Вярвам, музикантите са се забавлявали така, както и публиката го правеше.

Отзад мъглявата смесица от алкохолни пари, цигарен и друг дим, понеделнишката глъч можеше да учуди дори най-оптимистично настроените.

Без никакво учудване, обаче, мина сетът на една от най-скандалните в много смисли български ъндърграунд групи. Ако не сте чували за You, Perverts!, значи си нямате ни най-малка представа, че българската сцена, от известно време насам си има съвсем истинска куиър пънк група. Самоопределящите се като феминисти, анти-сексисти и анти-хомофоби, You, Perverts! определено заемат една от най-радикалните позиции в музикалната и политическа алтернативна сцена. Техният провокативен имидж и още по-провокативна гражданска и обществена позиция ги правят един наистина интересен за наблюдаване акт. Слушайки групата за втори път, оставам с впечатлението, че феминистката и про-гей банда не стои на едно място нито музикално, нито политически. Развитието в много и различни посоки дава нови хоризонти пред една, иначе ограничена за експлоатация равнина. Какво могат да ни кажат You, Perverts!, което вече не сме чували? Когато видите тяхното име, отидете и проверете сами. Съдейки по реакциите на публиката едва ли ще останете разочаровани.

Най-голямото ми притеснение, по отношение на Ъндърграунд Галерията, където се проведе поредният епизод от нашия шизо-сериал е ДА НЕ ПРОПАДНЕМ НА ДОЛНИЯ ЕТАЖ.
Който някога е бил там знае колко уютно е мястото. Който някога е бил там на хардкор-пънк концерт, знае за адреналина, който получаваш, усещайки как вибрациите се разстилат по пода с всеки тласък, всеки скок и всеки сблъсък пред сцената. Който, обаче, е бил там на Битов Терор, то той знае притеснението от това подът да не се срути.
Основателно ли е?
Мисля да.
Битов Терор. Една група, която предизвиква много и различни реакции. Едни ги мразят, други обожават, но какво от това, животът е така устроен. Всеки, който беше пред сцената в онази леко хладна понеделнишка вечер със сигурност е от вторите. Изключително вдъхновяващ и изпълнен с енергия пънк сет – много блъскане отзад и отпред сцената. Класики, които се пеят с пълно гърло. Голи и изпотени от движение и алкохолна злоупотреба тела. Сърдите физиономии и стиснати юмруци. Радикални политически послания – радикални реакции. Въпреки всичко – много усмивки и добре прекарано време. Не знам как по-синтезирано да представя една, както се казва ‘играна игра’. В добрия смисъл на думата Битов Терор нямат с какво да ни изненадат. Никога разочаровани, никога предадени, хората, които идват да слушат или да се включат в мелето си остават причината това да се случва константно. И да, подът наистина трепери, но на кой му пука. Под звуците на почти всичко авторско плюс запомнящия се ‘лиричен’ кавър на Конфронт понеделнишкия концерт се подготвяше за големите звезди на вечерта… освен самите Битов Терор…

Да, това са те…

За някои – десетилетия на очакване, за други – поредният див късмет. За мен – плод на желание, план и усилие. Това са M.D.C. Millions Of Dead Cops или което и да е от десетките им имена – щатската пънк-хардкор легенда се разписа в София. Трудно би било да се повярва, че групи от този ранг ще продължат да посещават столицата ни, че изминалите събития не са били плод на случайност или извънредно обстоятелство… че това най-накрая се случва на нас. Но то е факт. Още със самото влизане и разполагане на M.D.C. не малко люде побързаха да разгледат какви благини изваждат американците по масите. Добре зареден мърч с много плочи, дискове и тениски зарадва феновете на групата, някои от които са слушали M.D.C. много преди други сред нас да са се родили. Дружеската атмосфера и всеобщото усещане за нещо голямо-случващо се преобразува желанието в неистова истерия. Съвсем скоро, под звуците на познати химни и зад слоганите за тотално отрицание от консуматорската култура, множеството, дошли да видят един забележителен гиг на една не по-малко забележителна група като че ли се сляха в едно. Запомнящия се вокал на Дейв Диктор, останал в съзнанието на много фенове на пънк и хардкор музиката се материализира току пред нас. Неустоим момент за всеки ценител и съмишленик. Не желая да навлизам в подробности, а дори да желаех, не бих могъл, защото думите и техните значения не съумяват да изразят атмосферата на единение, която се разпростираше отвъд на първи поглед насилственото пространство пред музикантите. John Wayne Was a Nazi, Multi Death Corporation, Dick For Brains  и още най малко дузина класики извадиха от джобовете си старите пънкари. Едва ли са виждали нещо по-осемдесетарско от бивш склад, превзет от пънкове на всякаква възраст, които неистово се мятат наляво и надясно, противоположно на изхвърчащите кенчета и обратно в мешавицата от закоравели анти-фенове на Тръмп… Целият хаос, шум и прах изведнъж секнаха. Час след полунощ още един легендарен концерт приключи, за да си го спомняме с добро и носталгия. Още един разказ за внуците и още един повод да мечтаем, че сцена като нашата е възможна и за в бъдеще. Всичко, разбира се, зависи от нас самите.

Едва ли има някой, който да не изразява най-искрени благодарности към всички отговорни за това събитие. Едва ли има някой, който да е идвал на концерти последните година и половина и да не е повторил, потретил… И да е пожелал още такива вечеринки, независимо дали е Понеделник, Петък и Неделя. Защото смисълът на всичко това е да сме З А Е Д Н О.

Advertisements

About JollyStomper

Не поглеждай назад - там няма нищо. Нито крачка напред - избягваш всички.
Публикувано на Uncategorized и тагнато, , , , , , , , , , , , , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s