DIY Live: Autumn Acid, FEEDBACKER, RiP (20.05.17)

В страни от излишния патос, действително бяха времена, когато независимите събития бяха много повече екзотика, отколкото установен, тестван и разработен вариант за изкарване на петък-съботния времеви бермудски триъгълник. Не е чудно, че тогава беше и трудно да си представиш, че София може да е домакин на буквално дузина ивенти само за месец, с участието на множество чуждестранни групи – някои от тях много впечатляващи, други по-ентусиазирани дори от самите нас. Пънк, пост-пънк, хардкор, направи-си-сам,… и най-претенциозният вкус бе задоволен. На връх 40-тата годишнина от възникването на пънка в Англия, изглежда че преживяваме нещо като своеобразен връх в случването на родната сцена. Изгубих бройката на групите и колективите, които се самоорганизираха последната една година, списъкът е дълъг и продължава прогресивно да нараства, като към края на годината ще можем смело да кажем, че за периода 2016-2017 сме видели толкова много и толкова стилово разнообразни артисти и групи, колкото за цялото изминало десетилетие.

40 години по-късно.

Драматично и всестранно развиващата се независима сцена достига нов етап в еволюцията си. В пост-социалистическа България, където недостигът на комуникация преливаше в десетилетна, летаргична апатия, нещата се променят рязко. С първата поява на истински самоорганизирани събития, личностите и колективите, които стоят зад тях, клубовете, които ги промотират също, преминаха в следваща фаза. По ентусиазъм и алхимичност тези епохални моменти напомнят на годините в края на миналия и началото на този век, когато родните пионери положиха стабилните основи.

DIY Live. 40 години по-късно.

18527495_10210673723012869_3405839800690167802_o

Снимка: Велислав Кръстанов

След каменния мост, под влаковите линии, в страни от канала, високо по стълбите горе. Жужащият шум, познатите лица… Всичко това ни връща седмица по-рано, когато на същото място, друг DIY гиг събра любителите на алтернативния звук. Още седмица назад положението бе същото. Една рядко срещана поредица от концерти, ангажирала календарите почти без пропуск. Цял месец на събития – дали изтощението ще победи или не. По-скоро не.
Не всичко с емблема DIY е DIY. И изобщо какво означава това в свят на пълно обезсмисляне на думи, значения и понятия. За щастие, съботният ивент бе пример за точно обратното. Идеално аранжиран, той получи своите жизнени сили благодарение на усилията на всеотдайните организатори – Kontingent Records, и Lunatic.bg, които напълно в духа на анархистката традиция извъртяха главозамайваща самофинансирана пропагандна кампания, следите от която ще ни напомнят за този ден още месеци. В крайна сметка, логично довела до още по-радикален резултат – концерт, чийто звук ще текне дълго. Разбира се, най-вече заради трите главни причини за вечерта.

18620535_10210673728733012_6443250634507738142_o

Разврат И Поквара. Снимка: Велислав Кръстанов

Разврат И Поквара. Краят. Последната песен. Последният акорд. 9 години история, един от най-ярките, най-силни, най-въздействащи проекти, отражение на сцената за отминалото десет години. Толкова споделени спомени,… не вярвам да има някой, който е станал свидетел да е останал безучастен. Години, прекарани по ръба на грифа, лирики, които ще напомнят за смисъла от безсмислието… Пънк-хардкор бригадата от София направи множество незабравими участия, някои от които с едни от най-големите имена в европейската и щатска сцена. Разврат И Поквара постигнаха хлапашката мечта на пънк тийнейджърите, все още живи в нас – да бъдат рамо до рамо с групи като The System, Casualties, Lost Boys и много, много други. Това бе резултат от усилията, които постигнаха момчетата през годините – техните песни ще останат наследство, което някой ден ще бъде сред първите свидетелства, че тук се е случвало нещо значимо. Това нещо не постави своят край в Събота, вярвам, че ще виждаме РиП и в бъдеще. Силно се надявам, защото усещам, че някъде там е останало нещо недоизказано, нещо недоизсвирено. И тъй като тук доста е говорено за Разврат И Поквара, с надежда и очаквания ще оставя този край отворен . . .

Ако жизненият статус на всички съчетали пънк/хардкор/нойзрок/блек коктейла можеше да се отъждестви с нарочната атмосфера, то клаустрофобичното стълбище и придвижващата се по него човешка маса ‘чернодрешковци’ щеше да е перфектната му илюстрация. Нагоре-надолу. Надолу, надолу, нагоре, надолу. Пак нагоре.

18742375_10211404239835137_1573939313_o

Feedbacker. Снимка: Георги Челебиев

И пак надолу. Feedbacker.
Най-добре пазената тайна. Ако трябва да призная нещо, то е че не очаквах това, което ще видя. Толкова перфектно сливане с пейзажа, такова умело внушение… Почувствах голямо съжаление, че съм изпуснал първите лайфове на тази, най-нова и пре-любопитна група. Нойз рок дуото от София безпроблемно може да бъде окачествено като един от най-авантгардните, но същевременно утилитарни по смисъла на фундаменталните послания и емоции проект. Те са представители на един, все още, малко познат тук завой в алтернативната сцена и рок музиката изобщо. Очевидно повлияни от сериозен набор стилове и течения, шумните звезди на съботното соаре трудно се задържаха в кожите си, а музиката им като че ли търсеше пролуките, през които да напусне залата. На фона на емоционално наситената, музикантски изпипана, хаотично-подредена безкрайност от шум и мелодия, стих и ритъм, позитивният имидж на музикантите идваше като завършен детайл в красивото съчетание на противоречия, което е Feedbacker. Силно впечатляващ, сетът на столичани бе едно от най-добрите музикални събития, които успях да проследя тази година. Бас, барабани, ефекти и един добре познат глас. Лирики, за които няма емоционални или физически бариери. Като сънуван вече сън, градско дежа вю, без лустро, само чисто като канала възприятие. В този триъгълник се заключва и формулата, която прави Feedbacker толкова лична група. И то от първия път. От изправената фигура до размазалия се в прахта.
Ако чуете или видите това име – последвайте го, това е.

Причината за тази сбирка, посещението на гръцката група Autumn Acid, стана и повод за малко ретроспекция. Последните години, по-съвременните стилове в по-тежкия спектър на алтернативната музика получиха своите минути на сцена тук. Гръцката блек/нео-кръст/слъдж/пост-метъл банда е част от тая тенденция и според феновете на жанра – един от най-силните такива актове, посетили родината ни.

18745005_10211404239795136_405233177_o

Autumn Acid. Снимка: Георги Челебиев

Със своя типичен кръстпънк изглед, съчетан с по-съвременни елементи Autumn Acid вече приковаха към себе си високи очаквания. И изглежда, че ги оправдаха. Черен като деня навън сет, изпълнен с огромни дози от нео-кръст/пост-метъл естетиката и атмосферата – дълги парчета, мрачни рифове, мракобесен ритъм… Есента дойде през пролетта. Крещящи вокали, редувани с мелодия – шизофренията в музиката – синтез на идеята с вдъхновението и на еволюиращия жанр с догмата. Дори да е not my cup of tea, стилът и посоката на Autumn Acid са впечатляващи. Усилието и трудът, който музикантите са положили за да изградят това, което ни представиха в Галерията заслужават само адмирации, от които, в крайна сметка трудно се отърваваха до самия край на изпълнението си.
София има силна нео-кръст/мелодик-хардкорпънк жилка, посята преди години с първите такива концерти. По всяка вероятност Autumn Acid са останали доволни от това, което са видяли, поне толкова, колкото останаха удовлетворени всички, направили си труда да дойдат в Събота и да послушат малко ангажирана музика с приятели.

Kontingent Records, Lunatic.bg и техните приятели направиха едно ‘показно’ за това какво е D.I.Y. и как, ако искаш – има начин. Прекрасен спомен от обнадеждаващ епизод в развитието на алтернативната музика и култура в България.

Advertisements

About JollyStomper

Не поглеждай назад - там няма нищо. Нито крачка напред - избягваш всички.
Публикувано на Uncategorized и тагнато, , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

One Response to DIY Live: Autumn Acid, FEEDBACKER, RiP (20.05.17)

  1. shentov13 каза:

    Reblogged this on feedbackerи коментирано:
    SofiaRebelStation gig report ❤

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s