Это просто P L O H O

Реалното не съществува. Не може да бъде изречено, написано, изсвирено. То може единствено да се бори с нас травматично-агресивно, всеки път, когато макар и за миг, човекът търси смисъла в себе си. Тогава то идва, само за да разруши ултимативно всички наши фантазии, стремежи, всичко отвъд. Сблъсъкът е болезнен, осъзнаването му отнема време. Или цели вечности.
Възхищавал съм се на тези, които се опитват да одухотворят реалното, да му дадат изражение, да го опишат и нарисуват. Не заради наивната романтичност във винаги предизвестения край, нито заради ахиловата смелост, която се изисква… a заради красотата в живописта. Изяществото на обречеността и сизифовският труд в обрисуването, обговаряне и изписване на реално(стта)-то. Истински лудите без диагноза.

Това изглежда е и причината за нестихващата ми обсесия по изпълнители и творци, органически свързани с неспирния стремеж да изразят себе си като едно кохерентно, общо-цяло, еднакво отдалечено и вплетено в реалното, като негов псевдо изразител, огледално отражение на сблъсъка – там където свършва фантазията и започва студеното, замъглено от дъжд стъкло на трамвая.

В личната ми представа изникват имената на десетки изпълнители, състави и артисти, които малко или много са успявали да имитират това тънко равновесие и в идеалистичен порив да достигнат наркоманската транс-нирвана на всепроникването. Моментът, в който не можеш да улучиш копчето на асансьора или цветовете се слеят монохромно, дори без всеотдайната помощ на опията. Как се описва най-точно емоцията, която извира неповикана от корените на съществата ни, всеки път, когато друг възбуди чувства, колкото близки, толкова и дистанцирани. Всички те, отвъд колоните и компютрите, от винилите и касетките, обаче имат своето реално и въображаемо, което се изхабява между редовете на, понякога доста наивните им, но искрени и последователни лирики. Малко преди всичко да се банализира като прах по грамофонна плоча, нека си пуснем само още една песен…
а днешната, тя е студена и равнодушна. Като баща си – необятният Сибир.


Это просто P L O H O.

55ae26050486497cc931de4fded01af4

Какво истинско може да е останало в огромната имитация, която е съвременното общество в информационната епоха? Руският пост-модернизъм, като отроче на съветската анти-утопичност е изключителен пример за това. Отвъд лъскавите телевизионни опаковки и многохилядните тиражи стои нещо автентично, поникнало от коравите почви на лишената от всякакви топли емоции, безкрайна в своята строгост и непоклатима в монолитната си категоричност руска пустош. Самотата на безкрайната равнина, като пространствен проблем на психиката, е непренебрежимият фактор – сибирското реално.

Седмицата няма да ми стигне да опиша (бел. авт.: Калоян Праматаров е направил ето този героически опит за просветление)  и документирам фундаментите на модерната руска алтернативна сцена – всички те, здраво впили основите си в същия този Сибир. От Гражданская Оборона, Коммунизм и всички проекти на Егор Летов,… Янка, Бомж, чак до Инструкция По Выживанию, културното наследство на едно от най-далечните и изолирани места в света може да се окаже в пъти по-живо и натоварено с емоция и смисъл отколкото всяка имитаторска дан от метрополията. Доказателствата за това лежат пред нас – многообразието от стилово и идейно повлияните артисти в руската и световна рок сцена е толкова голямо, че днес, стиховете на човеци като Летов и Янка, проникновеният музикален идеализъм на сибирската школа и обречеността в нагледа на степния дух са обиколили целия свят. Стартът за следващото поколение руско-сибирски мечтатели е много висок, а от тази висота и очакванията към тях, съизмерими с величието на предшествениците.

Определено руската група PLOHO заслужава да носи тежкото име на своите бащи. И в тази си, по равно близост и дистанцираност от семантиката на думата „плохо“, сама по себе си е идеална реплика на шизофреничната (руска) реалност.

d31382424da0408ec0c92970097765ab

Ако още не съм ви изгонил, а тъкмо напротив – значи сега е моментът да подплътим думите със звук.

Наистина е трудно да се разглежда съвременната сибирска рок сцена извън призмата на ГрОб. В резултат на това, каквото и да правят, руските състави трудно могат да се отделят, дори частично, от имиджа и идейния дискурс на Летов. Това, повече от очевидно, рефлектира пряко върху експресията на артистите чрез странната, но силна връзка между индустриален Сибир и пост-пънк естетиката на великобританските групи от края на 70-те и 80-те години. Най-трайният белег на тази очевидна връзка е фактът, че повечето съвременни руски пост-пънк групи изпълняват творбите си изцяло на роден език. Ploho не правят изключение от това правило и се придържат към руския език, когато става дума за техните лирики и послание.

71782b2e0a8043e5c35a656389f40630

Нещо повече – зад всичко това стои един много по-дълбок политически контекст. В сянката на разпада на СССР и упадъка на социалистическата система, възраждането на младежките субкултури и руската рок сцена изглеждат тъждествени на политическите промени. С много по-широко поле за изява, почти криминалните ъндърграунд сбирки добиват значимостта на политически и социални събития, комуникирани максимално дълбоко и всестранно с публиката на нейния роден език. Няма съмнение, че в тази среда на опосредственост автентичният руски дарк започва да добива фундаментални измерения.

Ако погледнете на световната карта къде се намира Новосибирск ясно ще си дадете сметка колко близо до живота – социален, икономически и политически са градове като София, които традиционно считаме за отделени от големия поток. Какво ли би било, ако Ploho се бяха появили в София, а не в Новосибирск? Вероятно не биха просъществували, не и в този си вид. А що се отнася до него – интернет пространството, както и официалните страници на групата съдържат твърде малко информация извън мистичния разказ за група с отношение, равносилно на житейско обяснение.

 Ploho възникват през 2013г. в Сибир, в град Новосибирск. С членове, замесени в множество и различни проекти от началото на 90-те до сега, руската колд-уейв банда има за старт отлична музикантска база. Група Ploho са съумяли в най-добрите традиции на стила, внасяйки в обкръжаващото илюзорно пространство своя безкомпромисен поглед над обичайния ред на нещата. Обръщайки го чрез своето влияние в строг, линеен ритуал на студените емоции и несъзнателните действия на социума, Ploho градят в епоха на дезинтеграция, материална психоза и екзистенциална тревожност. А музиката им, както може би очаквате, далеч не е в дисонанс с това.

Руският колд-уейв. Това явление заслужава цяло изследване. Ploho са част от най-новата история, но както вече стана ясно, страстни последователи на традицията.

15380bebc63b264bbc2d0b8f578e44aa

За краткото време от 4 години между 2013г. и 2017г. руската група осъществява общо пет издания. Две дигитални EP-та – „Смирение и Отрицание“ през 2014г., издадено самостоятелно и „Ренессанс“ през 2015г., издадено от Dewar’s Powerhouse Studio. Групата реализира до 2017г. три пълносвирещи албума. През 2015г. самостоятелно касетният „Новостройки„, през 2016г. отново самостоятелно дигиталният „Культура Доминирования„.  Тази година излезе и последният, трети пълносвирещ албум „Бумажные Бомбы“, издаден от Orbita Tape Record на, внимание, МАГНЕТОФОННА ЛЕНТА. Тук хипстерите от Кристал сигурно вече получават захароза…

Творчеството на Ploho е онази идеалистична амалгама от винаги преувеличения трагизъм на лирическия герой и стряскащата тъждественост на дарк музиката им с отчайващата реалност. Няма две мнения, в истинността си, Ploho, изглеждат като от друг свят.

За отдадените фенове на дарк и колдуейв гамата в пост-пънк жанровете първото преслушване на Ploho може да изглежда като разходка из руско-съветския алманах на алтернативната музика. Ако сте чували това и преди, не означава непременно, че е фалшива имитация. Прочувственост, по славянски безпощадна в прямостта си, може да ни обърка дали говорим за музикална група или кръжок по споделяне. За това, някъде там, между паническите китарни рифове и гробовния синт се прокрадва формата. Трудно доловима на пръв поглед, отвъд клиширания имидж на групата, нейната форма остава добре пазената тайна на съвременния руски ъндърграунд.

Пост-тоталитарната тъга, насложила се като монументален камък върху загубилото път и посока общество има много лица. Концертите на Ploho, обаче, изглеждат като отличен израз на една невъзможност, заключена в грешно тяло. Клубовете, независимо от тяхното посещение отесняват за музиката и формата на тази група. Подобно на други техни съграждани, така и Ploho отлитат на крилете на свойски, радикален романтизъм, генериран от остатъците на човешкия и обществен разпад.

Не ми остава друго, освен горещо да ви препоръчам тази студена банда, приветствайки нейните основания като свои реалности, да ви представя един нов прочит на историйка, стара като света, без надежда за нещо повече от смигваща съпричастност…

Всъщност… точно това, което самите Ploho биха искали.

Advertisements

About JollyStomper

Не поглеждай назад - там няма нищо. Нито крачка напред - избягваш всички.
Публикувано на Uncategorized и тагнато, , , , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

One Response to Это просто P L O H O

  1. dave каза:

    Дальневосточное обычно рождаются вырожденным…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s