Pig Pride + Bad Icons + Razgruha + Krokodenixtix + Razvrat I Pokvara @ Underground Gallery = Humanitarian gig for GRICKO

В миналото, когато бяхме хлапета, пънкът и цялата бутафорна, субкултурна сценичност, която се стараехме да излъчваме, бе чисто и просто израз на някакво вътрестоящо в нас самите насилие, което намира израз в безконечни прояви на асоциален примитивизъм, автодеструктивно поведение и нихилистично отношение към всичко и всички. Този, по детски наивен лайфстайл, трябваше да бъде оправданието за инертността на поколенията преди нас, на тяхната слепота за проблемите в обществото, нуждите и терзанията на младите и все още непогубени души. В арогантността на шепа нарцистични личности прозираше провалът в автентичността, но и провалът в имитацията. Така поставен въпросът, той винаги е опирал до сумата от съмнителен музикален вкус с куха, често кичозна модна тенденция за хулигани с особено отношение. Осъзнаването и поне частичното разграничение от този порок е признакът на колективното ни израстване. А отвъд него стои нещо повече от 5 счупени глави и неспирни проблеми с полицията. Там е идеята за задружност, взаимопомощ и солидарно начало, без която нищо от т.нар. алтернатива в музиката и културата нямаше да съществуват per se. И тъй като времето само отми едва забележимите следи, оставени от епизодично появяващите се и изчезващи ‘суб-културисти’, на онези, които са останали на кораба не им остана нищо друго, освен сами да си проправят път през пост-соц кашата от денди търсачи на слава, сърфиращи по гребена на модата авантюристи, всевъзможни политически и сектантски вариации на една и съща система, деца без занимание и откровени маргинали. Да се опитат да се конституират като нещо, генериращо идеи, практики, решения в противовес на технологичното безвремие и всемирното обезличаване на всичко и всички. За целта на занятието ще си позволя да перефразирам мисълта на един от най-популярните в момента политически мислители и философи и подменяйки предмета на неговото съждение с този на нашето да заключа: Не се страхувайте, върнете се и се включете! Всички имахме своя аполитичен субкултурен „фън“, време е да сме сериозни отново.

Още с първите аматьорско организирани гигове на местни и (тук-таме) чуждестранни изпълнители се изпари идеализмът в това да отидеш да „подкрепиш“ независима група (която едва ли някога ще забогатее от дейността си), посредством изтриване на всичките си спомени за дните преди и след това и с фината елегантност на квартален побойник да събереш овациите в травматологията. Отново. И тъй като рядко става дума за сбирки на меломани и ценители на изкуството, това, което изглежда липсва е проектът. Идеята и каузата. Общата и конкретната… Тъкмо за това се решихме на радикална промяна – кауза не е да си купиш тениска на група, защото вокалистът има хубави очи. Кауза е да помагаш на някой, който има нужда и да знаеш, че това е правилното, този път е единственият и това може да е малка, но винаги е стъпка към голямата цел – събуждането на масово чувство за солидарност, ако не широко в обществото, то поне значимо за мащаба.

В съседна Македония, колапсът на Югославската Федерация, десетилетията на несигурност и капитални икономически промени доведоха тамошното общество до момент на социална трансформация от крайно жесток порядък. На ред с всевъзможните вътрешни проблеми и разделения, обществото трудно се справя с належащите реалности – бедността и безработицата са в постоянно критично високи равнища, а ръстът на нуждаещите се не секва. В тази, определено трудна ситуация, на помощ на бедните и нуждаещите се винаги са доброволно организираните колективи и личности. Една от най-светлите такива е скопянецът Гричко, който е добре известен на местната ъндърграунд сцена чрез своите дейности. Една от най-социално значимите му, обаче, е поддържането на скопския филиал на „Храна, не бомби“, който изглежда като последния пристан на отчаянието у много нуждаещи се хора. Гричко е боец, който търси начини да заличи несправедливостите, да помага и съзидава, а често това му коства доста. След редица нещастни събития (едно от които наводненията в Скопие) животът на Гричко става дори по-тежък от този на някои от хората, на които той помага. Влошеното му здравословно и икономическо състояние изправя човека до стената. За щастие, той не е сам. В помощ на помагача се стичат неговите приятели от родината, както и такива през граница. Горди сме, че с настоящия ивент прегърнахме за кауза помощта за Гричко, за да може той и семейството му да продължат да съществуват и помагат на други нуждаещи се. На 23.04., в София се проведе хуманитарен концерт без наслов, но с идея по-силна от националните граници – в помощ на Гричко се обединиха пътуващите на турне унгарски пънк/хардкор групи Pig Pride  и Bad Icons, заедно с три от най-темпераментните столични хайки в лицето на Razgruha, Разврат И Поквара и Krokodenixtix. Изборът за неделната вечер изглежда по-ясен дори от последствията от него.

IMG_0884

В страни от темата, все по-популярната теза, че няма нищо проблемно в това краят на месец Април да е 0 градуса, имаше почти 100% шанс да срещне акт на невиждано насилие срещу подкрепящите я, ако не от друг, то поне от мен, аз, борещият се с ледения вятър, някъде там между реката и складовете, в една от най-красивите промишлени зони на града. И ако не бяха нашите верни партньори и приятели от Ъндърграунд Галерията, този метеорологичен феномен можеше да се превърне в истински кошмар за горещо желаещите гига да се случи на всяка цена, ако и това да означава мъкнене на дизелов агрегат под моста на Пиротска. Хубавата новина, обаче, беше, че такава перспектива няма и концертът е приютен на сигурно и приятно място. Като казах място – всички знаете за често проявяващата се източно-европейска пост-соц обсесия по хладната атмосфера на индустриален, материален полу-разпад. Нашият колектив не прави изключение.  Под изкривените от времето и забравата ламарини се белеят отдавна изгасналите лампи на производството – тук, днес, по земята се въргалят останките от изграденото преди години, а ние с опитомено настървение ги тъпчем и ритаме в тъмните кьошета, където ще тънат в забрава още поне толкова години. Няма шега – естетиката на складовете в мъртвото сърце на индустрията е нашето чувство за красота. Малко извратено по същество, чувство на отдаденост към клаустрофобичната разруха, сякаш делиш нещо повече с тези стълби и онези врати… неработещият асансьор и бедните опити за алтернативен арт, приглушената светлина и леко долавящият се аромат на влага и земя. Тогава и вулгарните думички по олюпените стени засияват като поезия, като че ли друг стои някъде там и наглася всичко в определен порядък, само за да изпита сетивата…

Последни приготовления, разбира се, старите навици не се забравят, ще го потвърдят колегите от вътрешното министерство. Освен специалното внимание на правоохранителните органи, неделно-лежерната публика интригува и дилърите на спиртни напитки, барманите на бара и изобщо всеки, който може на раменете на великия Менделеев да те откъсне от крайно съмнителната реалност, която ни обгражда. Жужащото множество се пренася в индианска нишка по стълбите, а отзад стоманената „завеса“ се чуват и първите акорди…

IMG_0920

Bad Icons. Най-добрият начин да откриеш ивент е, една от гостуващите групи да се възползва от инерцията и енергията в неговото начало. Е, гостите от Унгария бяха точно такъв пример. Симпатичният квартет, начело с младата си вокалистка успя да прикове вниманието върху себе си мигновено. След прецизен чек за унгарците не оставаше нищо друго освен да дадат старт на лудницата. И то какъв… Близо половинчасов сет агресивен пънк, право от улиците на Будапеща. Bad Icons свирят поносима кръстоска между това, което едно време ние наричахме стрийтпънк и неизбежният хардкор пънк, но винаги на роден език. Крещящи вокали с енергичен, но премерен съпровод е лицето на унгарските приятели. Повод за гордост е и съпричастността, която демонстрираха към каузата на събитието. Отличен пример за това, което може би е унгарската сцена, или пък приятно изключение от нея, не знаем, но Лошите Икони събудиха само позитивни чувства чрез отдадеността си към D.I.Y. етиката.

По-малко от час от началото, а масата с мърч-а на гостите е вече преполовена. По доволните изражения се вижда, че надскачаме очакванията. Но ето какво следва…
Ако уикенда беше 5, а не 2 дни, то тогава и петте нямаше да стигнат на KROKODENIXTIX и антуражът им от верни съпортъри да си допият. Изглежда времето да се повдигне градусът с поне няколко деления е безвъзвратно настъпил. Няма съмнение, столичната метъл-хардкор шайка не може да си позволи обратното. И така, Krokodenixtix се оказа медицинско състояние, а не препарат за почистване на силно замърсени повърхности плюс влечуго. Състоянието, което обаче докараха метълистите също е близко до медицинската патология. Доволна порция от добре познатото ни ‘тупа-лупа’ през алкохоло-носталгичната призма на вече поостарелия хардкор фен е всичко, което можеш да искаш от нетипично хладната за сезона неделна вечер. За всички, които още не бяха изфирясали достатъчно, че да не помнят, сетът на столичани ще остане като първият взрив за вечеринката. Осколъчни ди-бийт обстрели, пронизващи вокали и профанно, анти-системно поведение – това е, което готвачите от кроко-кухнята са приготвили за вечеря. А на мнозина тя се услади. Метълически хардкор-дибийт се опитваше да тества земетръсната защита на сградата и тъкмо бе пред ‘пробив’, когато вдигналата се прах и летящите обувки и кенчета се съединиха в един общ хаотичен образ, който ще остане и най-яркият спомен от техния сет. Силно уважавана в екстремните сцени група, Krokodenixtix препотвърдиха позиците си с едно отдадено изпълнение, посветено както на всички присъстващи, така и на каузата ни – надежда за Грицко.

В онази част от денонощието и спиртомера, когато цветовете се сливат в едно, а кокошата слепота прави сенките и силуетите да се преплитат, тогава и само тогава магията на митичните караконджули от софийските подземия започва да действа. С шамански замах и почти сектантска прецизност под прожекторите се насочват едни други герои на столичната сцена – ядосаните пънкове от Разврат И Поквара. Много е говорено за едни от най-честите гости на българските пънк/хардкор концерти, но винаги не е излишно да се припомни историйката. А тя, почти по пасхалному е поучителна.  Макар и без своята вокалистка, в неделния мрак, триото бяха силно убедени в нуждата да разбият всяко останало парченце статичност у вече добре раздвижилата се публика. Класически сет, съдържащ нови и стари парчета няма как да остави безучастни дори най-инвалидизираните алкохолици сред нас. Проникновените и искрени послания в текстовете на групата са нещото, което може да ти убегне, опитвайки се да избегнеш шут в главата с кубинка. Всичко останало си е по старому. Старошколски рифове, достойни за мятане на гребени и един ритъм, който, поне мен лично ме връща пет-шест години назад. Развратаджиите дадоха всичко от себе си, за да привлекат вниманието на всички дошли да ги видят, а с това и да го насочат към кутиите за дарения – приоритетът тази вечер. Учудващо без скандални прояви, но с много и тежко съприкосновение между разгорещилата се тълпа от разнообразни елементи – това е стилът на Разврат И Поквара. Идната седмица ще ги видим отново, но този път в пълен състав.

Бърз поглед към бара – бирите са преполовени, бърз поглед и към мърча – там също без изненади – повече от половината тениски и касетки на нашите гости вече ги няма. Pig Pride и Bad Icons обещаха процент от всичко, което продадат за хуманитарната кауза, но момчетата и момичето дариха и от себе си. Дълбок поклон и уважение за жеста!

Време е, обаче, нещата да станат истински сериозни. За тая цел винаги имаме жокер, една от най-силните ни карти се зове Razgruha. Ако не си чувал тези момчета, значи не си бил наоколо последните години или изобщо не се интересуваш от настоящето на ъндърграунд, алтернативните и екстремни стилове. Освен, че са лицето на едно цяло поколение хардкор-пънкове, Razgruha са и сред най-цитираните, когато става дума за жанра олд-скуул грайндкор. Група без аналог на родна почва, грайнд-терористите променяха състава си няколко пъти, още толкова обещаваха дългосвирещи албуми и два пъти по толкова издаваха апокрифни записи, благодарение на които, ритъмът и музиката им не са непознати. Даже напротив,… но кога Razgruha стана една от най-добрите хардкор-пънк (и единствената грайндкор) група в България, вярвайте ми не разбрах. Но това си е чистата и неподправена истина. Отново изключително сърдечен и позитивен сет в пълен дисонанс с атмосферата на уродливо, на моменти, животинско блъскане, което представлява агресивният поход на старата школа към сърцата и кървящите уши на феновете. Близо 30 минутен истински, неподправен, искрен, задълбочен, философски, политически, приятелски, унищожителен сет и ето, че Razgruha вече трябва да мислят за по-дълги бисове. Който не е гледал тази банда на живо, той не познава формата и съдържанието на това, което ние наричаме ‘старата школа’. Над люлеещия се под, синтеза на освободената енергия с предаденото послание резонираше обратно чрез подивялата маса люде,… по физиономията на двойка чужденци попаднали на концерта, благодарение на постер на улицата се разчиташе и тяхната оценка – „This is fuckin’ crazy man“, се обърна единият от тях към своят приятел… и изобщо не грешеше – Razgruha са пълна лудост, която съвсем скоро ще имплозира, оставяйки нищо след себе си, освен… разруха.

Насочвайки се към заключителните минути на събитието, трябва да отбележим, че то бе повече от добре посетено. Приятели, познати, непознати, дори чужденци от далеч дойдоха да бъдат съпричастни, да помогнат и/или да пийнат едно две в типичната за нашите среди обстановка. Действително най-доброто, което можеш да направиш, наместо комфортния стол пред некомфортния телевизор.

Към края на вечерта и емоцията, както веществата и умората започнаха да се понатрупват, но никой не се предава преди края! А да го поставят, имат честта унгарците – Pig Pride.

Когато чух за първи път Pig Pride и с оглед на това, че се очертаваше евентуалният техен гиг или да пропадне или да се състои в някоя подземна клоака, си помислих, че тази група идеално би подхождала на зародилата се и вече отлично оформена екстремна метъл-пънк сцена. В компанията на актове като Krokodenixtix и Razgruha, Pig Pride щяха да покажат в пълнота всичко, което имат. За щастие, точно това се случи и благодарение на всеотдайността на всички наши приятели от групите, колективите и организираната сцена в София, стана повече от добре! Е… очаквано или не – свръхзвуков гиг на унгарското трио – метълически ди-бийт, избиващ често на кръстпънк, чисто имиджово и стилово се сля с обстановката и нажежи до финална експлозия атмосферата. Радикален хардкор с отчетливо френетични вокали, много шум и блъсканица,… знам че звучи по-скоро като мъчение, отколкото като адреналинов кик, но дори най-добрите писатели трудно биха могли да намерят думите, за да опишат колко краен може да бъде подобен концерт. Въпреки музикалния тероризъм, благият нрав на музикантите и техните приятели бе основното, което правеше впечатление на всички. Отново отдадени на каузата, зад която застават, Pig Pride посветиха целият си сет на софийската сцена, която ги приюти, нахрани и пои и на болният приятел, за когото се събираха средства. Трудно е да се каже повече от показаното, така че за (не много) пролетната неделна вечер не оставаше нищо друго, освен да погълне в хладния си мрак последните отзвучаващи тонове… Минути по-късно сцената бе събрана и всички се насочиха към реалността.


 Вчера, 24.04., в присъствието на 4-ма от организаторите и инициаторите на хуманитарния концерт, бяха отворени двете кутии за дарения, в които всеки един посетител можеше доброволно да дари каквото сметне за удачно. С оглед на тежката икономическа ситуация за всички нас, ограниченото време и ресурси, както и голямото ни желание да направим нещо, каквото и да е то, за този, безспорно добър човек, не очаквахме толкова позитивен и обнадеждаващ отговор. Зовът за помощ за Грицко събра точно 182 лв. от около 100-тина присъствали, което е малък, но СИЛЕН жест, който връща вярата ни в това, че общи добри дела са възможни и че сме на прав път. Още тази Събота средствата ще пристигнат до нуждаещия се, а надеждата ни за това, че той в крайна сметка ще се справи с трудностите е по-силна от всякога. С най-добри чувства пожелаваме на Грицко бързо възстановяване, както и още много години на бойното поле срещу мизерията и неравенството.

Специални благодарности на Ъндърграунд Галерията, както и на всички, които участваха в организацията на концерта, разпространението на мълвата, свириха, пиха, пяха с нас, дариха за Гричко и биха повторили всичко това отново. Респект!

Advertisements

About JollyStomper

Не поглеждай назад - там няма нищо. Нито крачка напред - избягваш всички.
Публикувано на Uncategorized и тагнато, , , , , , , , , , , , , , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

One Response to Pig Pride + Bad Icons + Razgruha + Krokodenixtix + Razvrat I Pokvara @ Underground Gallery = Humanitarian gig for GRICKO

  1. Gricko каза:

    Fala

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s