(One last) Voyvoda + Baby Face Clan @ Terminal 1

Парадоксално е как съвременният човек отбелязва края на годината. Една цикличност, следвана като фанатично суеверие, на границата с религиозност, или поредният трик на култа към консумирането – последните дни от дванадесетмесечието, които обичайно отдаваме на страстта си към самоунищожението, ама колко хубаво самоунищожение само…
По стара традиция от незапомнени времена последните часове от изтичащата година са време за равносметка. Сякаш остатъка от времето не е, но кой знае, сигурно ни е далеч по-лесно да предизвикваме съвестта си за кратко едва в края на годината, сетне да удавяме мъчителните изводи в литри малокачествен алкохол като реакция на наученото. Схемата работи, а за трубадурите на новото безвремие това изглежда като начин на живот.
И така, улиците на града, на прага на новата година, изглеждат също толкова безучастно апатични, колкото бяха и миналата, а вероятно и по-миналата, но кой ли помни толкова. Покрай празниците черногледците се стараят да прогледнат, а отзад тържествената престореност и най-коравите опитват да проявяват емпатия в ритъм с пулса на студените светлини от бързия зимен град. Какво чудесно време за тържество. Или за опело? Обещавам, няма да сея отчаяние.

От край време краят на годината е моментът, когато рок(добави-още-много-неща) сензацията Baby Face Clan показва своето ‘бебешко’ лице пред бг публиката. Насо Русков и компания избират датата 30.12. за ежегодно, единствено явяване пред светлия бял свят, което го прави събитие от съвсем различен магнитуд. По стара традиция, една от малкото ни международно признати групи кани свои приятели и изпълнители, които имат принос към алтернативната музикална сцена, свой собствен имидж и не на последно място са значима част от културния хабитат в родината. Честно да си призная, нямам представа кои са били тези избраници в миналото, от запознати разбрах, че миналият 30-ти Декември това са били Анимационерите на Гурко. Но настоящите са ни доста добре познати. Пред очертаващия се концерт на Baby Face Clan и Voyvoda, единствено гостуване на The Stranglers би могло да ме възпре или отклони от устремлението ми.

Когато разбрах, че Voyvoda, една от най-стойностните ни съвременни групи, планира своето оттегляне, знаех че ще го направи запомнящо се. За своята дългогодишна история на записи и турнета, войводите изградиха еклектичен образ на едно от най-добре пазените софийски тайнства – техните изпълнения и записи са дългоочаквани, а атмосферата, която създават не може да се сбърка с нищо друго. Така че нямаше две мнения за това какво ще се прави на 30-ти Декември вечерта, предпоследният ден от 2016 година.

Наравно с трудовата младеж, в края на седмицата и края на годината, се почувствах длъжен да допринеса за нивото на всеобща неадекватност, нещо в което, повярвайте ми, съм адски добър. И вглеждайки се в красивия артуърк на плаката за тазвечерния концерт, изключително напомнящ ми на постерите за партитата на Long Evilo тук в столицата, взех мъдрото решение да не оставям нещата на произвола на съдбата, а да се погрижа собствено градусът да се повишава обратнопропорционално на падащите температури навън. С бодростта на финансово олекнал от празничното сурвакане коледар нахлух в една от най-популярните дискотечници наоколо – Терминал 1. Където, впрочем, сурвакането не спря, но за това малко по-надолу.

За човек, посетил и продължаващ да посещава най-грандиозните ъндърграунд дупки, по петите на изявените изпълнители от т.нар. алтернативна и непопулярна сцена в родината ни, се оказвам доста толерантен, попадайки в средата на попаджийския дискотечен кич. Вероятно пръст в това има и бароковото решение за писоар в мъжката тоалетна, което ме привлече със скритото си послание – пикайте ни на стената. Звучи като идеално място за една „златна пикня“, каквато несъмнено е всяка, генерирана от напитките на бара – забава за рокфелерски синове и щерки и за тези, които имат намерение да си изпият заплатата в наливни бири. Освен явното несъответствие между портфейлното съдържание и условията на иначе усмихнатите барманки да продължат да ни сипват, разликите в гледищата ни за уреждане на клуб за жива музика се множаха. Заради едно от тях се сдобих с персонална охрана, много скоро след старта на шоуто.

В притихналия сценичен сумрак, един по един пред усилвателите наизскочиха Voyvoda. Пост-пънк квартет, изградил репутация сред много и разнообразни групи от хора и личности. От пънкарските сборища до войводските друмища и от блянът за свобода и революция до авантгардния прочит на емоционалността и духовността, тези момчета съумяват да синтезират всичко от един многолик и многополюсен свят и да го сведат до една простичка формула – тяхната музика и послание. Толкова многопластово, колкото и директно в намеренията си, изкуството на войводите е точно това, което с цената на кръвта си дори, родните възродители са целяли в борбата си за личностна и народна еманципация в далечното минало. Това е и което ме привлече дълбоко за каузата на Voyvoda, частица от която тази вечер се очакваше да си отиде… завинаги или не… за добро или по-скоро не. Още с първите акорди енергията се пренесе в пространството пред сцената. За съжаление, безучастната публика, която със сигурност не бе индиферентна, но незнаеща как да изрази емоцията си, не се поддаде на провокациите ми за малко от доброто старо ‘движение’ отпред. За сметка на това аз вече имах попечител, който да следи за „непристойно“ поведение. Честно казано, не ми пука за мнението на управата на тази дискотека, но групи като Voyvoda просто не бива да бъдат гледани като на театър, защото това не е постановка. Както предполагам всички са се убедили още веднага – експлозивността на сетът в комбинация с експресията на музика и идея не бива да срещат изкуствената студеност, която Терминал 1 е създал. Anyway, както би казал самият Насо Русков, това, което изглеждаше да е последното участие на Voyvoda бе просто още една брошка сред множеството други, които бандата закичи на ревера на столичния ъндърграунд. Близо час бърз и безкомпромисен пънк, много дарк и пост елементи и почти всички класики, които сме свикнали да чуваме, когато войводите са на сцена. От „War, Peace, War“, през „Aramia“ до „Староверец“ и „Boylover James“, всички посветени раздадоха глас и гърла заедно със скромните артисти. Чувството за общност, обединена около едно пулсиращо сърце е най-големият успех на групите, а за Voyvoda това е просто една от онези безпогрешни характерности, без които трудно бихме могли да си представим техен концерт. Думите не стигат или не са достатъчно силни, за да опишат синтеза на емоцията с наслаждението от сътвореното – все искрени чувства събудени чрез изкуството на групата, а то, само по себе си вече е прекосило океани и планини и обикаля по света. Единственото по-силно бе тъгата от това, че вероятно отшумяващите последни акорди ще застинат във вечността… непродължени. Не искам да го вярвам и искрено се надявам след година отново да ги видя на сцена и да чуем нови техни композиции. Но днес, днес вече ги няма…

С отзвучаващите китари на Voyvoda и ентусиазмът ми изтече като ‘една пикня за пет лева’ в гъзарския възел на дискотечницата. Един последен Войвода за всички староверци, които дойдоха да се убедят в тайнството на опелото. Възпоминание за революционера и войводата в нашата сцена – от задушница до задушница.

И все пак – голямото уау тепърва се очакваше. Препълнената зала вече подмени част от състава си, а с нея със сигурност и атмосферата. Очаква се на сцена да излезе легендарната българска група – Baby Face Clan, предвождана от шармантния (съжалявам, не се стърпях) си фронтмен, всеизвестния на всички любители градонавти, човекът бомбе и костюм – Насо Русков. Най-споменаваният музикален и моден идол от футболните студия до тъмните клубове е олицетворение на това как ярката личност успява да обедини около себе си различни стилове и влияния и пак да не изглежда ненужно разпилян или прекален. Макар и да не съм по никакъв начин толкова компетентен в модата, колкото него, се радвам за Русков, че не беше решил да си домъкне ръкавиците, с които по-рано сутринта шашардиса водещите в БНТ. Но всичко останало, част от органическото му Аз, бе снощи в клуба – неповторимият английски акцент, способен да издразни със своят перфекционизъм дори някое лондонско кокни, изправената и костюмирана осанка на лицето на клана, гримът и нестихващата енергичност са това, заради което множеството фенове на групата запазват ежегодишно тази дата от календара си.
Честно казано, слушал съм не малко за първите участия на Бейби Фейс в мрачните мазета през 90-те години, но частичният ми спомен за евентуално единствения път, когато съм ги гледал преди вчера, ми довяваше усещане за дистанцираност. Свикнал комуникацията с групите да протича на линейно ниво рядко давам шанс на групи със самочувствието на Бейби Фейс Клан. В техният случай, обаче, няма две мнения, то е оправдано.
Определено мога да кажа, че стилът на Русков и компания не е това, в което вярвам, но същевременно трябва да се отбележи, че такива групи дори в по-голям мащаб за рядкост. Динамичен, но изпипан, музикантски, но и малко хулигански сет, типичното за Бейби Фейс, което очакват вероятно и техните фенове. Изпълнение, напомнящо ми много на британските пънк легенди The Adicts, снощното представление на Baby Face Clan е нещо, за което ще се говори идните седмици и месеци – енергично и топло, дружеско, но и малко ‘денди’, много рокенрол и Островна естетика, One Night Relapse изглежда да си изпълни задачите напълно. Като изключим анти-клубната атмосфера на дискотеката Терминал 1 и подценяването от озвучителите на първата група, изживяването си заслужаваше напълно и ако догодина завръщането на групарите е пак със заслужила пънк група, то няма съмнение, че ще се видим отново.

А сега към поредният повод и още едно наздраве. Изпращаме една относително неприятна за музиката и ъндърграунд културите година, в която загубихме личности и музиканти с голям принос и културно значение и поглеждаме напред към 2017г. – юбилейната, 40-та година от отварянето на Кутията на Пандора – възникването на пънк музиката и културата във Великобритания в далечната 1976-1977г. Дано приятните ни поводи са повече. Наздраве!

Advertisements
Публикувано на Uncategorized и тагнато, , , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s