Motorama /RU/ live @ Mixtape 5

3,…2,…1,…

отброявам минутите до края на работния ден. Не съм единствения, няколко мига по-късно препълнения с уморени от живота хора трамвай се залюлява отмерено и с траурно спокойствие аварира пет спирки по-късно. Сетне друг идва и  на свой ред потъва в зимния мраз, осветен от светофари и стопове на коли. Плета и преплитам облечени в розово пръстчета, докато си играя на ‘орлов взор’ с представител на „типичната“ българщина, който вероятно ме смята за заплаха за демографията. Отдавна не съм случвал да посетя събитие с приготвена торба очаквания. Обикновено я оставям на излизане, прилежно подпряна зад вратата. Тази вечер, обаче е различно. В средата на делничната седмица, вече солидно подготвен и с написано домашно по химия и физика, използвам наученото за опорните точки, за да се придвижа невредим до мястото, където се очакваше да станем свидетели на дългоочакван ивент. И като казвам дългоочакван, новината за гостуването на руската група Motoroma определено беше посрещната с много ентусиазъм и най-топли чувства от българската публика, която се оказа не чак толкова малобройна.

И ето, че пак си проправям път с различен успех сред събралото се множество и с билетът, който по-скоро прилича на фактура от топлофикация, отколкото на пропуск за музикално събитие, удостоверявам правото си да пия надценена бира и да си държа торбичката в ръка (и онази с очакванията и една друга, която по стара охранителска традиция НЕ може да остане за съхранение, та си оставаме принудени да си другаруваме цяла вечер), но и да имам пълноценно музикално изживяване, което да ме остави впечатлен и с добри спомени.
Дочух, а после и прочетох, че ние не сме били единствените, които умишлено закъсняха с цел да изпуснат откриващата група. С име, странно напомнящо на популярен коктейл, българите са добре познати на столичната клубна сцена и очевидно се радват на някаква популярност. Но аз определено не съм от тяхната публика, съжалявам да го кажа и вероятно щях да се въздържа, ако в самият край самите те не ме предизвикаха да го направя, изпълнявайки кавър на Joy Division. Е,… ако някой от вас по лудо стечение на обстоятелствата чете това, то тогава за напред имайте предвид следното – има едно правилно при кавърите на Joy Division – НЕ правете кавъри на тази група. Никога. Нито вие, нито ваши познати, ако имате такива, които го искат. Никой не може да пее като Иън Къртис, както и никой не може да пее като Димитър Воев, все пак, ако си мислите, че можете да допринесете с нещо повече от това да се чуят пет познати акорда, то тогава вложете в изпълнението повече от обречен опит за наподобяване на оригинала.Въпреки това, съдейки по събралата се тълпа още нищо не бе изгубено. Сигурен съм, мястото с най-много чифтове Доктор Мартенс на глава от населението в този ден, тръпнеше в очакване да стане свидетел на рядък момент в бг ъндърграунд (?) и алтернативната сцена. Предпразничната меланхолия и хладният пейзаж идеално способстват за онази специфична среда на взаимствено съпреживяване, емоция и трансцедентност, преливаща в нирвана на сетивата, винаги когато артистът удря тънките струни на човешката душевност. Е, това не се случи, вместо това, уви, имахме среда на нарочност, насилена ироничност и типичната за навлизащите в модерната поп култура преекспонираност до комични нива. И като изключим пичът, който най-искрено припадна в краката ми, имам основания да се съмнявам в искреността на голяма част от хората, стълпили се да докажат своят социо-културен статус чрез съпричастност към нещо, което им се струва дълбокочувствено. Спекулирам, но така виждам ‘пост-ироничният’ имидж на мнозинството готови да дадат 40 кинта за текстилна торбичка с надпис, но същевременно ходят обути с гуменки на минус 10.
Хубаво е, че организаторът бе предвидил, че следващият ден все пак (макар и не за всички) е работен и причината всички да сме там няма да се бави с излизането си на сцена.
Странното е, че се чувствам недостатъчно способен да кажа нещо за Motoroma, което техните фенове не са чували вече или не знаят. За мен този изпълнител е сравнително нов, бе ми препоръчан едва тази година и аз, като дълбоко загубен в съветския, а по-късно и руски пост-пънк, бях силно впечатлен от наличието на толкова интересна и някак си предразполагаща група от съвремието ни. В последствие разбрах, че Motorama, самите те, са наследниците на друга моя, а убеден съм и ваша любима формация – Утро. И ето я магията – албумът на руските авантгардисти вече е редовен звуков фон в обитаемите от мен пространства, тогава, когато не тормозя съседите си по принуда с някой морално деградирал ужас и звуков терор. Да си призная, торбата с очакванията бе препълнена и нямах търпение да чуя каква атмосфера ще ни забъркат големите гости от Ростов На Дон.
Малко преди да почувствам тропащият на вратата ми фалит на сцената под бурните овации на дузина екзалтирани девойки се появиха и Motorama. Първата изненада бе, че групата очевидно не е в пълен състав. Не знам поради каква причина, но липсата на членове, както се разбра до самият край на вечерта, действа негативно на изпълнението.
Първи акорди на пост-пънк шоуто на тримесечието – тълпата притихва и ето, че онзи ритъм, познат ни от творчеството на Motorama вече е тук. Ентусиазмът ми, обаче рязко спада, правопропорционално на изтичащият сет на руснаците… Както вече споделиха и други, убеждението, че сме направили фундаментална грешка спрямо тях и музиката им все повече се загнезди. Наместо енергичните и атмосферични парчета, познати ни от записите, от сцената на Микстейп 5 се чуваше изморена и ленива версия на типичната за руския пост-пънк тъмна и студена мелодичност. Музикантите от групата стояха на сцената като нарочно събрани, а вокалистът – отегчен от работата си, скучаещ тип. Отзад мрънкането, което трябваше да мине за пеене, се усещаше опитът за овладяване на ситуацията, нещо, което обаче не направи впечатление на стоящите на първа линия, екзалтирани от присъствието на Motorama фенове и фенки на дълбокия глас и мистичното поведение. А що се отнася до групата, поведението им наистина можеше да се счета за мистично, но не в театралния, а в буквалния смисъл – мистерия бе, защо през цялото време руснаците не спряха да излъчват безразличие и незаинтересованост. Въпреки това, изглеждаше, че една част от публиката се радваха да чуят любимите си парчета, други се опитваха, макар и трудно да съпреживеят техните послания, но архитектурата на музиката им хич не се получи. Наместо това се настани трайното чувство за досада, нещо което далеч не е първото впечатление от Motorama и по никакъв повод не може дори да се помисли за предшественикът им – Утро. Уви, в София, Сряда вечер приличаше повече на моден подиум, отколкото на пост-пънк концерт със заряд и послание. Не бих казал, че съжалявам – чух парчета, които до тогава съм слушал единствено през слушалки и колони, а живото впечатление е доста важно. Бих казал дори, че след средата на сета на Motorama, вече успешно бях започнал да се адаптирам и абстрахирам от създалата се стерилност и да се опитвам да погледна и чуя отвъд. Не знам до колко се е получило на други,…. краят за мен дойде неочаквано, тъй както протече цялото им изпълнение – като едно парче с равен, непроменящ се основен тон, съпроводен от досаден на моменти напев, напомнящ на опит за достигане на непостигната дълбочина. Финалът затвърди изводът, че Motorama e група за вкъщи. За колони, слушалки,… за парка и пейката. В Микстейп не им се получи, но дано скоро дойдат пак, за да опровергаят резултатите от това им посещение.
Все пак, мисля, всички са благодарни на организаторите, които успяха да докарат група, която тепърва ще гради своята кариера и популярност, а софиянци бяха сред тези, които успяха да се докоснат до тях и макар и да не успяха да си вземат нищо за спомен (защото някой явно бе решил, да постави Санкт Петербургски цени на дисковете, плочите и тениските), ще запазят живо очакването за нещо по-добро, следващият път.

Advertisements

About JollyStomper

Не поглеждай назад - там няма нищо. Нито крачка напред - избягваш всички.
Публикувано на Uncategorized и тагнато, , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

One Response to Motorama /RU/ live @ Mixtape 5

  1. Pingback: Дурное Влияние | SofiaRebelStation

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s