Omega Tribe: „Искаме да вдигнем знамената!“

Привет.
Есента е тук. Изтръгна и последните късчета лятно безвремие с леденостудените си ръце. Изгони гълчавата младеж от градинките и площадите, запокити множеството, наместо което настани дъжд, хлад и празни, мокри улици. Дори блоковете ни са интроверти и не пускат никой – нито вън, нито вътре.  Жизнерадостният шум, отстъпва на истеричната вакханалия, лежерната ефирност на индустриалното напрежение. С природата и гардероба се променят и навиците,… привичките.
Лятото си отиде, а с него в миналото останаха освен носталгично-романтичните чувства, но и някои фундаментални постижения. Без излишен патос, тази есен беше по-вдъхновяваща от всичките ни несбъднали се пролети. Парадоксално, но точно като плодовете на земята, така и тази есен бяха ожънати резултатите от усърдието на мнозина и не мога да скрия вълнението си от този факт. Отвъд тежкото унаследено, столичната ‘сцена’ започна да се осъзнава и еманципира, да създава взаимовръзки и да показва неща, на които не сме вярвали, че са възможни за демонстрация в пост-социалистическото общество, закъсняло за почти всичко в областта на популярната и алтернативната музика и култура.
Скромният ни принос към това са серия от, бих казал дори емоционални, от гледна точка на заряда и идеята, интервюта, в които целта е българската публика да се докосне до частица от автентичната контра-култура на миналия век, такава, каквато са я направили нейните изобретатели. В тази поредица място намериха Andy T, Gerrard Evans от Flowers In The Dustbin, Jimi от The System, Shend от The Cravats и др.,… които казаха много повече, отколкото би казала поредната прозаична сказка за шумотевините в подлеза и онези странни хора със странни прически,.. нали се сещате. Истината е, че независимо от всичко, всяка хроника си има и пожелателна част.
Днес, обаче, имам удоволствието на вашето внимание да представя разговора си с една група, която няма нужда от интродукция.
За първи път пред българска аудитория, в едно от първите си интервюта след завръщането, специално за Sofia Rebel Station, класическата великобританска пънк група, пионери на английското анархо-пънк явление, фундаментална част от историята на протестната музика и култура – OMEGA TRIBE.

През 1981г., в Барнет, Северен Лондон се сформира Omega Tribe. С Hugh Vivian на китара и вокали, Daryl Hardcastle на бас, Pete Fender – китара и Pete Shepherd на барабани, живот се дава на едно от най-еклектичните чада на втората вълна британска пънк музика. Първото им EP – „Angry Songs“ е издадено от Peni Rimbaud и Crass Records през 1982г., като в последствие добива култов статус. Последващият им запис е LP-то „No Love Lost„, което, издадено от Corpus Christi Records през 1983г. заема водеща позиция сред любимите албуми на мнозина, печели сърцата и признанието на почти всички от тогавашната т.нар. ‘анархо’ сцена и изгражда репутация на един от най-важните записи в историята на този стил музика. Доста по-мелодичен, албумът на Omega Tribe става влиятелен пример, следван и продължен от много групи…

През 1984г. Sonny Flint се включва като барабанист, докато Peter Shepherd става перкусионист. Част от Omega Tribe става и Jane Keay – саксофонист и флейтист. Осезаемата промяна в стила се забелязва след година на промени в състава и особено след издаването на дванадесет-инчовия сингъл „It’s a hard life/Young John“ през 1985г. След напускането на Pete Fender същата година и на вокалистът Hugh през 1986г. групата се трансформира и спира да се нарича така, като вместо това използва за участията си просто The Tribe. Sonny Flint напуска през 1987г., а Omega Tribe окончателно се разделят следващата година.
През юни 1995г. Omega Tribe се събират за участие по случай 60-ят рожден ден на Vi Subversa и продължават с кратко турне под името Charlie. Проектът, обаче не съумява да оцелее дълго.


През Август 2016 новината, че Darryl, Hugh и Sonny събират Omega Tribe отново, обиколи континента бързо.
Sofia Rebel Station бе сред първите издания, които потърси легендите за разговор относно миналото и бъдещето, плановете, успехите и неуспехите. Благодарение на нашия приятел Sonny Flint българската публика има възможност да надникне отвъд завръщането на анархопънк ветераните.


Mill Hill Music Complex. Северен Лондон, 24-ти Септември, 2016г.

(H) Hugh Vivian
(D) Daryl
(S) Sonny
(K) Keith

След години на липса Omega Tribe са отново заедно. Какво ви провокира да се съберете?

(H): Не ни хареса (в) липсата… (шегувам се). Един вид инцидент. Инцидент и случайност. Мисля, че беше правилният за нас момент. Щастлива случайност.

Последните години се наблюдава голямо завръщане в анархо-пънка. Много групи се събират да записват нов материал и да обикалят Великобритания и Европа. Политическият климат днес ли е същия като този през 80-те или причината е другаде?

(H): Не мисля, че политическият климат е същия. Мисля, че е доста различен.
(D): Доста по-зле е, ако ме питате…
(H): Не знам какви биха били причините за пънк-завръщането, нито дали са обвързани с политическия климат.
(S): Мислите ли, че е реакция на музикалния климат тогава,.. защото по телевизията излъчват доста скапана музика.
(D): Мисля, че климатът като цяло се е променил заради интернета. През 80-те нямаше интернет. Нямаше мобилни телефони. Всичко беше близо. Отиваш да свириш, хората идват и това е единствената връзка, която имаш с тях. Днес те знаят, че идваш година преди това. Те знаят какво ще свириш. Доста е различно, отнася се и за света на политиката. По-лошо е.
(H): В дигиталната епоха има повече потенциал за разпространение на посланието, отколкото преди и с възхода на това, което може да опишем като ‘активност’ се свързва необходимостта от възстановяване баланса на посланията, които се въртят около нас. Може би. Спекулирам.
(K): Би било интересно да разберем как българите виждат навлизането на троцкизма в Лейбъристката Партия?

Честно казано, много хора мислят, че това завръщане е за пари. Има доста големи и популярни фестивали в Европа и САЩ днес, също така някои групи са по-известни сега, отколкото през 80-те. Мислите ли, че тези групи, които са повече или по-малко привлечени от надницата са основна причина за тия размисли?

(H): Мисля, че някои групи действително се чувстват в средата на ден за заплата, но това си е тяхна работа и ние нямаме никакъв интерес към заплащане за това, което правим.
(D): Първият ни концерт заедно, след 30 годишно прекъсване, е благотворителен гиг срещу фашизма.
(H): Аз съм лично заинтересован в това да свирим благотворителни концерти. Имаме едно изключение, концерт който не е с кауза, но другите два, които сме потвърдили са. Гига в Брайтън не е благотворителен, но благодарение на тези концерти и ние можем да дарим нашата лепта, което аз ще направя със своята част. Според мен е много важно това, че се опитваме и успяваме да използваме това, в което бяхме въвлечени през 80-те. Мрежа от единомислещи хора, това е което търся, хора, които правят неща не заради заплащането, а за да се свързват с други такива хора.
(D): А не можем ли да запазим парите, тъй че да можем да запишем CD или нещо такова?
(H): Да, това е добра опция.
(D): Не казвам, че искам някакви пари, но ако искаме да правим записи ще трябва да спестим от някъде. Какво мислиш Sonny?
(S): Абсолютно съм съгласен, обичам записите.
(D): Аз обожавам записите.
(S): Ако можем да вземем малко пари за това би било супер. Не го правим за печалбата, защото никога не сме, не в това е идеята, нали?
(D): Не. Така или иначе не се правят пари от това. Не става въпрос за парите, а да покажеш това, в което вярваш. Да си наоколо, да се срещнеш с хора… Надявам се концертите, които сме имали, тези които ще имаме тепърва да са, как да кажа, нещо като „Събития“. Не просто шумотевица и крясъци, искам да са събития. Искам да вдигнем знамената и банерите. Наистина го желая. Това е важно, тъй както го правихме преди години. Аудиторията би могла да бъде тук и да мисли. Различно е. Беше просто брилянтно, когато Crass и ние го правехме. Имахме си скапаните банери…
(H): Целта на банерите и знамената беше да покажат собствеността на мястото, нали? Ставаше дума за това да се завземе пространството и да се покаже, че вече принадлежи на нещо различно.
(D): Дам, не просто светлина от прожектора… не би ли правил нещо подобно?
(H): Това е, което казвам и аз, че считам за важно – опитът да се свържеш отново с движението в опозиция на това да си просто поредната завръщаща се рок група.

Какво беше да си ‘пънк’ или ‘анархист’ тогава? Повече мода или повече политика? Как е днес и намирате ли песните на Omega Tribe актуални с днешни времена?

(S): Мисля, че е работа на другите хора да преценят актуалността спрямо своя собствен опит. Имам предвид, не мисля, че което и да е от посланията ни се е променило с времето.
(D): Не са по-малко актуални.
(K): За някой, който не е запознат с това, за първи път е тук и чува материала сигурно е актуално.
(D): Благодаря, че казваш това.
(H): Да бъдеш пънкар през ония години беше въпрос на лична политика. Не можеш да избягаш от факта, че тийнейджърите са залостени в идентичността, чувството за принадлежност и тези групички като цяло… Не съм сигурен по време на пънка дали съм бил или съм се идентифицирал като такъв.
(D): Ти беше с гребен!
(H): … но изглежда винаги ще бъда помнен като пънкар. (смее се) Мисля, че трябва да се запази правото да можеш да се наричаш или не както пожелаеш. Това, което беше – чувство за принадлежност към нещо, и мисля че това беше силата на музикалното движение, което даде много силни чувства на хората. Солидарност с други хора с подобни гледни точки.

Какво е истинското значение на бунта? Въставане срещу старите ценности или нещо повече?

(D): Какво е бунтът?
(H): Може би, бунтът е да заставаш зад това, което считаш за правилно. Вие знаете, има хора, които са готови да кажат : „Не, не мисля, че това е правилно и не съм готов да продължавам да участвам в него“. Може да е това. Сигурен съм, че от човек до човек има разлика.

Omega Tribe сега и тогава. Какви са разликите? Различни ли са хората от когато започнахте с групата?
(S): Не съм толкова смазан (пиян) както тогава.
(D): Те ще бъдат различни, но по какъв начин различни?
(H): Да, 30 години опит оставихме зад гърба си. Във всички смисли, места и неща. Гледаме на света през различни очи, но не, мисля че не сме различни хора.

Какво мислите за днешните поколения? Жертва ли са те на технологичния консумеризъм и ако да, какъв е лекът?

(H): Аз мисля че предишните поколения са жертва на някакъв вид консумеризъм, също така смятам, че младите хора използват технологията да споделят идеи, и това, във връзка с темата за посланията може да се разглежда като предоставяне на алтернатива в епоха, в която мейнстрийм медията е изцяло на страната на естаблишмънта. Действително няма мейнстрийм медия, която да представя алтернативна гледна точка. Ако искаш да разбереш какво става във Великобритания вероятно трябва да четеш Le Mond Diplomatique.  Al Jazeera може да ти даде гледна точка, но никой във Великобритания няма да ти даде нищо, което да има дори минимална допирна точка с истината, логиката или поне балансиран анализ на това, което се случва. Това, което правят младите хора с информационните технологии е чудесно. Разбира се, не само те, но мисля, че голяма част от инерцията зад тези неща е генерирана от млади хора.

– Имате ли любими нови групи? Ами старите?

(H): Коя е любимата ти група Daryl? (смее се)
(D): Всъщност знам… CRASS. Все още са, след всички тия години. Лириките на групата са точно толкова актуални, колкото бяха и преди.
(S): Аз слушам джаз.
(D): Не казвам, че слушам Crass през цялото време, но не можех да кажа Sister Sledge или The Damned. Слушам всичко. Имам предвид, те ни питат коя е любимата ми група.
(S): Предполагам, че има много нови пънк групи, но просто не знам кои са.
(D): Не слушам никоя от тях.
(H): Някой ни беше изпратил линк във фейсбук…
(S): Даа, с пънк групи от Африка и други неща, които харесах.
(H): Има доста музика, която си заслужава да се чуе.

– Бъдещи планове? Нов албум, турне в Европа?

(H): Да, би било страхотно, би било чудесно, но още нямаме такъв план.
(D): Няма план. Просто ни се обадете и може да дойдем да посвирим при вас за не много пари.
(H): Може да спретнем гиг в България?

В тая връзка, знаете ли нещо за България и ако наистина имате шанса, ще дойдете ли за концерт тук?

(H): Да, бих се радвал много. Не знам почти нищо за България, ако трябва да съм честен.
(D): Аз също.
(S): Азбуката им прилича на руската, нали?
(H): Даа, шрифта.
(D): Столицата е София.
(H): Христо Стоичков, това е всичко.
(K): Ще дойдем там, наистина искаме да опознаем България.


Искам да изразя специални благодарности към Omega Tribe, Hugh, Daryl, Keith и най-вече Sonny, без чиято помощ този разговор нямаше да бъде факт.

Advertisements

About JollyStomper

Не поглеждай назад - там няма нищо. Нито крачка напред - избягваш всички.
Публикувано на Uncategorized и тагнато, , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

One Response to Omega Tribe: „Искаме да вдигнем знамената!“

  1. Pingback: Omega Tribe interview in Bulgarian zine Sofia Rebel Station |

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s