THE SYSTEM live @UNDERGROUND GALLERY + RiP, A.F., B.T.

Вчера, докато си проправях път в септемврийската жега през тълпата отрудени съграждани с напукани от труд ръце и избледняли от слънцето и времето дрехи, си дадох сметка, че малко са хората, които могат да си позволят паралелен живот. Страничен на пост-модерното колело, където ти си малка част от добре смазана машина. Друг на обществената матрица, консуматорският идеал за съществуване без право на възражение и избор. Чужд на ценността на модерния, технологичен свят, който в пошлостта си става цинична притурка към голямото цяло – робския камък на шията на човека. Извън системата. Против и срещу нея. Малко са тези, които успяват да изправят извития от регулярните удари гръб и да тръгнат срещу течението на реката, против идеологията и въпреки студения и ръбат реализъм. Тук не говоря за пламенните революционери, загубили ума си в деколтето на утопията, а за обикновения човек. Живият човек. Този, който краде време за себе си, за да живее и чувства далеч от функционерството си в една разболяла се система. За човека, за него самия. И докато ме спохождаха тези мисли, потапяйки се в индустриалния свят на бетона, желязото и идеалните ъгли, се почувствах късметлия. Почувствах го за себе си и за всички онези, които съумяват да проявяват упорство и да рисуват нови светове. Вчера трябваше да бъде един такъв ден. Измислен и изобретен от ръцете и умовете на колектива – общото усилие за общата цел. Бягството заедно. Дали успяхме?

Всъщност този въпрос не съществува.
И така, ето ни отново на познатото място. Честно, изглежда сюрреалистично. Слънчевите лъчи на късното лято се извиват изпод кривия навес и като че ли се разбиват в купчините скрап и отпадъчен материал, изоставени като паметник на ненужността. Понякога се чувствам съпричастен към него символно. Приятелският глъч току изчезне зад индустриалната симфония на преминаващия влак, за да се завърне в металическия звън на ламаринените прегради. Нужно е само да вдигнеш погледа си към озъбените от липси лампи, за да усетиш ироничната нотка на надписа ‘осветление’, върху остарелия от неизползване ключ. Всичко останало е аромати и онзи стипчив вкус в устата, който те кара да си мислиш, че пренаситеното с желязо и твърди материали място всеки миг ще оживее. В странно изкърцване, в сновящите напред-назад хора, в допотопната тоалетна, където се ходи само по светло… в изоставената рикша и голямата тежка врата, която се подпира на контра с тесла. Всичко това е поетиката на мястото. Има и още. В усмивките на хората, но и в импровизираната бесилка, траурно увиснала на врата на грозна реплика на женска статуя. В не-знам-колко-са-защото-не-ги-броих стъпалата от ‘долу’ до ‘горе’, където се извисяваш, за да слезеш надолу пак – физическото усилие, което бомбардира със задачи всяка пора по епидермиса.
Някой попита с шеговит тон – концерт ли ще има? Всъщност и този въпрос не съществува. Забравете го, защото концерт нямаше. Имаше нещо друго, по-голямо от участие на три-четири групи пред петдесет-сто човека. Повече от ‘виж новия ми кец, доста е хип, нали’ и ‘дай целувка на обектива за сутрешния таг’. Над ‘мойта група е по- от твойта’ и спонсорския кич. Едно постижение на свободния дух и воля, рационалната мисъл и целеустремеността на група от хора, които знаят защо го правят. Мотивирани от дълбоките си несъгласия с реалния свят, в търсене на истината от хора, които правят същото от над 30 години в люлката на протестната култура – Англия, колективът-организатор положи усилие, което бе възнаградено стократно. Защо?
The System беше не просто важна за сбъдване мечта, но и стъпка напред към неща, които никога не сме имали. Организирана сцена, солидарни колективи, политически и културен обмен на идеи и практики, артистично-музикална среда, възпитаване на ценности от друга епоха, затвърждаване на постигнатото, взаимопомощ. За това вълнението взимаше връх над безразличността и досадата, които напоследък често се настаняват, когато сглупя да бъда нормален, позитивен и социален посетител на събития. Това беше друго, и отвъд баналностите, но ето и доказателствата.
Глъчта се пренасяше ефирно от вън – вътре и от долу – горе, докато стръмните бетонни стълби не отесняваха. В очакване на началото пространството се изпълваше с хора, докато пулсът на сградата отмерваше плавно последните мигове преди голямото начало. Ще си призная – не съм присъствал на такова българско събитие до сега и да ме извинят тези, които не са съгласни, но това беше почти перфектно съчетание на всичко, което може да се иска от една петъчна пънк вечер. Първите няколко десетки, които си заплатиха входа получиха безплатни нашивки и стикери, подарък от групата и перфектен спомен от иначе незабравимата вечер. Тениски, винили, колекционерски албуми на The System, всичко беше свършило още преди половината посетители да са имали шанса да ги видят. Постъпленията от тези продажби групата дари за благотворителната кауза, която намери място в събитието – помощ за две животинчета в нужда. Много политическа литература – книги, студии, периодика, също приковаха вниманието на по-любознателните. Клубният сумрак пред сцената постепенно се изпълваше. Внимание. Първи акорди…
Казвал съм и преди – щом става дума за Разврат И Поквара всяка нотка на обективност у мен изчезва. Толкова лична и близка, по музика и послания, жива, даже животворна група, софийската ни сцена не притежава към днешна дата. Всяко изпълнение на пънкарите ме връща във времена, които мога да си спомням само с добро. Ретро пънк звук с много и разнообразни влияния винаги е отъждествявал това, което представляват Разврат И Поквара – една група от идейно непримирими люде, с отличен музикален вкус. Срязващ звук срещу бърз ритъм, гневни вокали за софт послания, огнен темперамент за смразяващо изпълнение. Резултатът е на лице – да изразят бурната си радост и одобрение пред сцената вече има хора, които не щадят телата и дробовете си – хардкорпънк с много борба, лакти и кубинки иззад потреперващи стени. Софийската бригада отново се доказа като незаменима константа във всяко заслужаващо си събитие от този ранг. Сетът на развратаджиите продължи около половин час и вкара всички в отлична форма. Най-вече несмогващите да продават бира бармани.
Забраната за пушене в залата даде възможност на всички желаещи да практикуват екстремни танци по-дълго време, редувайки ги с кратки почивки между групите или музика и литература от масите.
След Разврат И Поквара на сцената се очакваше да се появи още една българска група.
Мотото на всеки един търсач на силни усещания е, че животът започва там, където свършва зоната ти на комфорт. В тоя ред на мисли, една от най-екстремните в много смисли група в България е винаги в готовност да те изкара от спокойствието ти, довеждайки ситуацията до опасни нива. Всички знаете кои са те. Знаете и текстовете им. Пролича си вчера, когато цялата тълпа крещеше с пълен глас. Пролича си и когато подът все едно щеше да колапсира на долния етаж, летящите бутилки бира окъпваха всичко и всички наоколо,… но най-вече когато с финалните акорди последва дълъг момент на овации. Никой не е безучастен. Малко повече от 30 минути протестен пънк в пролетарски дух е равно на много пот и болки в мускулите и костите. Непрестанното движение пред сцената създаваше усещането за извънредност – случва се нещо, което не става често. Хорови вокали върху сърдити рифове, суров ритъм за сурова реалност и идеалистични послания от корав имидж. Изпълнението им премина свръхзвуково и никой не разбра кога свърши. Важното е, че го имаше и това бе от голямо значение.
С всяка изминала секунда, с която се приближавахме до историческото участие на The System залата изглежда оживяваше все повече и повече. В тъпканицата пред входа имаше абсолютно всякакви хора – столични и не-столични пънкове, фенове на алтернативната музика, политически активни и ангажирани хора, представители на медиите, дори и костюмари. Пълен шизофреничен анахронизъм – събрали сме се във възможно най-концептуалното място в града, където всяка гайка и бурмичка диша собствен въздух, за да гледаме британска пънк легенда с толкова история, колкото родната ни сцена не би могла да акумулира за следващите три десетилетия, ако и да започне от сега. Да вярвам ли или не. Предпочитам още да не вярвам, макар че по всичко си личи, че е неизбежно. На сцената са The System. Последни приготовления. Всички влизат. Започва се.
И в най-смелите си мечти не съм си мислил, че е възможно да покажем на българска публика нещо с такива стойности – The System са онази брънка от протестната и политическа музика, която никога не се поддаде на славата, парите или парламентарната политика. Вместо това, ветераните останаха верни повече от три десетилетия на своят идеал и на това да разказват на хората за него. Макар и да са носители на типичния за Великобритания депресивен нихилизъм, Джими и компания са вярващи в каузата борци, които продължават своята борба наравно и до последно. Какво по-голямо признание от това да споделят тези мигове с нас. А какви мигове само… Аз лично не си спомням да е имало такъв концерт наоколо. Бил съм на много посетени и на по-малко посетени, но заряда и енергията, които вчера се пръскаха във всички посоки бяха без аналог. При покачващата се температура, стържещите китари и сърдития, каращ се вокал, застана дълбокия смисъл на всичко това. Да се разпространи идеята. Измежду прелитащите крака и ръце и в облака прах се виждаха и познати и непознати. Колоните вибрираха в такт с музиката, а фанатичните викове отекваха отвъд. The System свирят в София. Подборката съдържаше класики като „Dogs of War„, „Their corrupting ways“ и др., както и парчета от новия албум. Зашеметяващо изживяване в стил легендарната британска анархо-пънк сцена от 80-те години. По моя преценка около час тежък политически, протестен пънк, радикални послания в D.I.Y. дух, много шум и гняв, покъртителна блъсканица пред сцената и огромно натрупано напрежение – идеалната замеска за всеки търсещ силното усещане. Преди време Джими каза, че пънк сцената се е нуждаела от шут в задника. Точно това направиха британците снощи. Много истинско и прямо, честно и праволинейно – така видях аз единствения по рода си концерт, чийто легендарен статут тепърва ще се разнася от видялите го с очите си. С последните акорди на изнемога от жега и умора залата се готвеше да се срине под напора. След биса последва тишина, а тълпата бавно се оттегли назад…
Възможно ли е 2016г. в България да се случи нещо, което се е случвало 1980г. във Великобритания. Явно е възможно. И виновниците за това тепърва ще го осъзнават. Гледката на разграбените щандове, усмивките от задоволство и оцененият труд правят умората още по-сладка. Освен това, The System направиха уникален жест, дарявайки постъпленията от продажбата на мърча за каузата, която събитието прегърна.
Видяхме The System  на живо, но това далеч не бе всичко. За да сложат край, и то подобаващ, на този уникален ден към сцената се отправиха Anti Future. Добре познатата ви хардкор пънк шайка от столицата има какво да ви покаже ново. Еволюирали за последните месеци, в които не съм ги виждал, безпътниците вече звучат дори още по-сурово и надъхано. Бесен български хардкор пънк, напомнящ на ранните английски години и на някои американски групи не остави архитектурната конструкция на сградата да си почива. Напротив, направиха точно обратното. Малко преди полунощ пънкарите все още тресяха всичко наоколо, изстрелвайки парче по парче от тежкия си арсенал. Изключително добро представяне на момчетата, които създадоха значителен шум и тропаница в комбинация с резки вокали и много предизвикано движение. Истински хардкор за напреднали – не се допускат начинаещи! С последните отшумяващи акорди си отиваше една запомняща се нощ,… за да се превърне в история.
Историята на организацията на този гиг е не по-малко спонтанна и непринудена, отколкото хилядите истории от Острова, които сме чули, чели или прочитали. Става дума за една идея, възникнала буквално от чистосърдечната любов към тази сцена и прераснала в план за изпълнение, осъществен от отдаден, макар и свойски колектив. Групово финансирано, събитието представляваше важно доказателство пред всички, които се съмняват дали този модел би работил или не и макар и да има трески за дялане основната цел бе преизпълнена. Имахме възможността да видим група от калибъра на The System, това бе широко оценено и най-важното,… всички искат още от същото. Хубави групи, добри поводи за сбирки, творене на култура, жива и дишаща, създаване и култивиране на емоция, кауза и плам. Книги, различни материали, храна, музика. Тези елементи и много други, известни на тънките познавачи на ‘занаята’ са част от голямото цяло, което бе постигнато и тепърва ще бъде подобрявано.
Аз лично съм благодарен, че имах възможността. Беше велико!

Advertisements

About JollyStomper

Не поглеждай назад - там няма нищо. Нито крачка напред - избягваш всички.
Публикувано на Uncategorized и тагнато, , , , , , , , , , , , , , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

One Response to THE SYSTEM live @UNDERGROUND GALLERY + RiP, A.F., B.T.

  1. Bager каза:

    За поетичното „изгубили ума си в деколтето на утопията“ авторът заслужава редица похвални бири.
    Ще ги получи!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s