Пънкът в София (2000- 2015)

Punk-s-not-dead-punk-rock-14926257-658-521

София в края на 90-те години. Големите пънкове се събираха покрай паметника, Царска и Докторска. Спомням си отделни, ярки образи – Давид, Берта, Гугутката, Румко, Катя, Ася, Крум, Пънку, Телешка глава и много други- около които ние, петнайсет- шестнайсет годишните, току що прослушали пънк, лапета, гравитирахме и попивахме истории като сюнгери. Пиехме евтин алкохол, пафкахме (e, и не само) и си разменяхме музика – предимно касетки, често стотен презапис, на английски анархо-пънк и ой банди и нашите си, родни, броящи се на пръстите на двете ръце, пънк групи: Конфронт, Контрол, Чувал- Чувал, Хиподил, ДДТ, Холера, Кокоша глава, Аве Мария. Спомням си че имаше един сърбин, Джапич от Белград, по това време живееше в София, за да не го вземат в казармата. Та същия този герой, един слънчев ден цъфна с двайсетина диска, на които в mp3 формат бяха записани по яките банди от югославската ню-уейв и пънк вълна (Директори, Хладно пиво, Атеист Рап, Пекинска Патка) и ни ги даде, ей така, да си слушаме. Зариби ни здраво, а след това изчезна като да не се беше появявал. Враг № 1, разбира се, бяха скинарите – тъпоглавци, които се събираха в Борисова градина и Кравай, и не пропускаха да наминат. Имаше доста грозни истории, неведнъж сме се сражавали, спасявали и покривали, но така или иначе в играта на котка и мишка имаше тръпка и ни накара да отстояваме твърдо своята идентичност. Компанията беше доста голяма- 50- 60 човека, следите на повечето от които днес ми се губят- все пак 15 години са си доста време, а и голяма част от тях попораснаха. В периода 2000-2010 година се появиха и първите пънк банди на хора от тайфата: ТВУ, Битов Терор, Ънален Диспут, 1 април, Ремонт и др., част от които просъществуваха в кратък период от време и се разпаднаха, а друга част- продължават да забиват и до днес. Разбира се появиха се и много нови банди. В поредица от статии, интервюта и разкази София ребъл стейшън ще се опита да предаде историята на софийския пънк в периода 2000-2015, такава каквато всички ние ще си я припомним и с общи усилия ще възстановим.

Битов Терор

13435787_973464796101922_2008225498_n

С Марто се срещнахме за първи път през 2003 година в подлеза на софийски университет. Спомням си, че бях в компанията на т.нар. „Дизайн Крю“ (Лили, Ани, Ади, Тони, Тонката), с които тъкмо бяхме довършили две бутилки мента и прекосявахме подлеза, за да се доберем до клек- шопа от другата страна, когато той просто се появи. Беше с мацка. Червен мартинс, бръсната глава, червени, ярки гащи. „Видяхте ли, бе хора какво стана“. Не бяхме видели. „- Тъпите фашисти. Тъкмо си бях взел бутилка вино и трябваше да я счупя на единия в тиквата“. Е, щом е трябвало. Бяха го нападнали, но беше видимо доволен. Явно и те си го бяха отнесли. През следващите години често го виждах на улицата, по купони, репетиции, концерти, един от първите SHARP скинове наоколо, приятел и вокалист на бандата „Битов Терор“. 

Здрасти, Марто! „Битов терор“ е една от първите ой-групи в България. Кое ви провокира да сформирате бандата? Разкажи ми по-подробно за нейната история.

Битов Терор” съществува от 2005 г., вече повече от 10 години. Оригиналният състав на бандата включваше, освен мен, Здравеца, Боро, Шентов и Братовчеда. Преди „Битов”, всеки от нас се беше занимавал с музика непрофесионално. Бяхме свирили в различно групи като Controversial Diagnosis, КПД-0 и др. Черпехме идеи и вдъхновение от любими ой групи като Non Servium, Kaos Urbano и разбира се, от най-старата бг пънк/ой банда – „Конфронт”.

Първият ни концерт беше в стария бар „Пънка”, където заедно с ТВУ и София Ска Скинс подгрявахме сръбската ой група „Прилично празни”. Спомням си, че преди това се бяхме събирали само за 2-3 репетиции. Следват безбройни концерти както в България, така и чужбина. През годините съставът ни претърпя няколко различни трансформации. В момента, от старите сме аз и Здравеца, заедно с Малкия, Светльо и Косата.


През годините сме свирили с легенди като Oi Polloi, The Buisness, Total Chaos, Bull Brigade. За нас е било удоволствие да делим една сцена с Боли ме Фара, ТВУ, Omixlh, Pavilionul 32, Глас Народен, Ънален Диспут, Кактус, Desease, Indignity, Anti future, The Ayilar, No Sin, София Ска Скинс, Момчета с кубинки, Oi! Askimoi, Pankreas, Разврат и Поквара, Spit your Rage, Ofisboyz, Varlin, Tarabostes, Under Siege, Bring it Back, Karkinoma, Πεμπτη Καστα, Meinhof, Recycle bin и много други. И така до днес. Историята продължава…

Групата е идеологически ангажирана. Кои са основните неща, за които се борите чрез музиката, текстовете и действията си?


Въпреки, че определената идеологическа ангажираност никога не е било задължително условие, за да бъдеш член на групата, има няколко основни принципа, от които никога не сме и няма да отстъпим. Първо, в „Битов Терор” няма лидери. Всички решения, свързани с групата, се взимат колективно, след обсъждане.

Музиката винаги е била силно средство, чрез което се достига до повече хора. За това, чрез текстовете си се опитваме да покажем истинското лице на анти-хуманни идеи и идеологии като расизъм, сексизъм и ксенофобия. Противници сме както на национализма, така и на болшевизма. Крайно време е всички да разберат кои са истинските причини за проблемите ни, а не само да се търси удобен противник, върху който да се излее цялата вина и омраза. Защото проблемите идват от самата Система. Ако трябва само с няколко думи да опиша нещата, за които се борим, то те биха били – свобода, равенство, солидарност, безвластие. Защото един друг, по-добър свят, е възможен!

10897796_10202746186367110_6856725100002200038_n

От десет години сте на сцена, свирите на различни места в България и извън нея, кои са основните пречки, с които се сблъсквате и какво ви кара дапродължавате?

Ние винаги сме били D.I.Y. група. Правим си всичко сами, със собствени средства, и с помощта на приятели. Никога не сме разчитали на лейбъли или спонсори. И това ни дава определена свобода. Разбира се, не винаги е лесно. Доста често ни се налага да заделяме от парите си за храна или за други разходи и да ги даваме за техника, репетиции, записи или пътувания. Това, което ни кара да продължаваме, е фактът, че наистина вярваме в нещата, които правим.

По какъв начин гледате на пънк движението в България. Какво би било посланието ви до участниците в него?

Пънк движение в България винаги е имало и ще продължава да има. Колкото и това да не се харесва на някои хора. Разбира се, става въпрос за периода след 1989-та. Защото преди това е имало единствено една голяма тоталитарна цензура. След началото на 90-те свободолюбивите и мислещи младежи често намират своето място именно в пънк средите. Моето послание към тях би било, да мислят със собствените си глави, да се опитват да не повтарят грешките от миналото, и да не спират да се борят за по-добро бъдеще.

Advertisements
Публикувано на Uncategorized и тагнато, , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

3 Responses to Пънкът в София (2000- 2015)

  1. ники каза:

    обществото да го духа

  2. Смут каза:

    Най-якият концерт на пребитов терор беше на централна гара.

    • Хоумлеса е гей каза:

      Питал ли си някога баща си,подяволите,защо изобщо му е трябвало да създава такова недоразумение,като тебе?

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s