КПД-0. Кръгът се затвори 26.05 @Mixtape 5

София. Май. Едва ли има по-шизофренично метеорологично време през годината от пролетното. От майското, особено от софийското майско време. Редуват се проливен дъжд с влажна жега, а от задуха хората изглежда, че вървят на забавен каданс. Живописните облаци виснат над бетонните панели все едно наблюдават от близо начумерени монотонното ежедневие на човеците. Някой посмява да се усмихне, друг бърза да напсува… Мъж на спирката даже понечва да танцува под звуците на любимата си музика, наслаждавайки се на слънчевите лъчи пробили облака. Само миг и отново ще завали. Ако бях клиширан в опростенческите си разбирания за света режисьор, такава щеше да е атмосферата за погребение по сценарий. В патоса си, майското време наистина е поезия. Възпято е в десетки песни, стихотворения, проза, но и си мисля, че не малко значими неща са се случили по това време от годината. Най-скорошното бе едва онзи ден. Но това е една малко по-различна история, която по шизофреничност и живописност, обаче, напълно подхожда на столичната пролет – буйна, но някак си меланхолична.
Почти съм сигурен, че едва ли не само тези, които не са чували/слушали КПД-0 преди не присъстваха на прощалния им концерт. Дългоочакваното събитие, което не пропусна да отрази нито една музикална медия бе забележителен повод много хора да се видят и да бъдат заедно отново, почти десетилетие след като КПД-0 за последно са ги събрали около себе си. За тези, за които вечеринките в О!Шипка още са им „като вчера“ и за тези, които дори нямат идея за какво иде реч бе еднакво удоволствие да чуят една от най-стойностните български групи, съществували в родното пространство последните десетилетия. Този феномен е достояние само на отбран елит от изпълнители, чиято музикална, философска и житейска аура ги прави лични на техните фенове. С други думи, КПД-0 са от онези магии, които карат хората да бъдат много по внимателни в съдържанието, в образа, да го пречупват през собствените си перцепции и да изживяват творчеството със своите лични сърце и душа. Не правя изключение, още повече, че никога не съм претендирал да съм най-добре разбиращия или чувстващия…
За мен КПД-0 е група, която, така да се каже наследих. Волю-неволю, заедно с ученическия чин на нейния фронтмен и басист, на който до ден днешен картинно си спомням написаното с химикалка <<КПД-0>>, получих и музиката им (в далечната 2002-2003-та). Смея да кажа, че това е бил преломен момент за мен, не само от гледна точка на това, че се запознавам с нещо, което е било сравнително далеч от разбиранията ми за света и музиката, но и защото времената бяха такива. Преломни. И тази група съществуваше най-активно тогава. За това и всичко свързано с тях автоматически ме връща с картините, звуците и миризмите на онова време. Дали задейства естествената носталгия на човека към неговото юношество или просто създава такава атмосфера заради всичко, което е и което ще остане да бъде въпреки своят край, не знам, но мога да предположа…
И така, пожълтелият диск Принко с драгоценните за епохата си мп3-ки, може да се каже ме въведе в един цял нов свят, намиращ се на един пръст разстояние, в родният ми град, зад стените на същите тези блокове. Това е шокиращо пътуване към необятното, което за един тийнейджър може и да се окаже еднопосочен билет. Впрочем, който го е взел, едва ли е сбъркал толкова много. Творчеството на КПД-0, дълбоко и лично свързано с някаква реалност, като лирическо отклонение, изглежда, парадоксално еднакво навременна и ненавременна. Винаги съм имал чувството, че тези пионери в българската сцена остават недооценени, не защото над групата не се е разпрострял циничния и изкуствен блясък на рок-музикантската популярност, а защото нейните конструкции – музикални и житейски бяха достояние на не много широк кръг в онези години. За разлика от сега, post mortem. Вероятно не съм и съвсем прав, но това е моето впечатление, базирано почти изцяло на вечната максима – винаги ще те обичат повече мъртъв, отколкото жив. КПД-0, обаче, постигна всичко – създаде аудитория от интелигентни слушатели, които търсят да слушат и разбират, а не да консумират, изсмуквайки жизнените сили на своя донор на ентъртейнмънт. Създаде свои наследници, които макар и развиващи се в други жанрове, очевидно се облягат на твърдата основа, излята с творчески кръв и пот. Проправи път за дузина нови групи и отвори нова страница в историята на БГ ъндърграунда. Сетне умря, но само за да живее дълбоко в сърцата, като монументален паметник.
Така че обратно към онзи типичен пролетен майски ден. Трудов ден. Хората се каканижат един след друг от рейсове в трамваи, а пулса на града ту отслабва, ту буйно се засилва. Зависими към много неща – химически коктейли, човешки отношения, технологични извращения и консумация ние губим своя облик, губим и важните опори в своите животи. Не съм изключение от правилото, залостен в технологична клетка, зависим към нейните алгоритми, разчитащ на дружеството ѝ, в миг бях предаден… Какво, ако телефонът не беше известил за събитието на месеца (а може би и на годината) час по-рано и с това си подсещане не бе „задвижил кубинки“ към „затварящият се кръг“. Ами много просто… спомените биха избледнели в годините, докато от тях не останат бели петна на фотографска хартия. Но не би! И всеки, който не пропусна трябва да бъде благодарен.
Тъй като това се води някакъв род очерк, някои биха си чакали докладната. Нека не ги разочароваме.
20:00ч. Дъждът спря. По улиците ангажираното общество бърза към края на деня, подминавайки вечните ъгли и временни витрини. Те са „надолу“, а аз „нагоре“. Разминаваме се с трудовия български народ, който с укорително изражение изпраща друга група странници с афинитет към спиртните съединения. Настъпва мъртвешкия час и улиците се изпразват. Идилията е пълна, когато от сумрака пропълзява тъмнината, а с нея се завръща и дъждът. Триумфално, като на генералско погребение, никой не тъжи, но всеки копнее. Това че познавам почти всички в малката зала не е изненадващо нито за мен, нито за разбиранията ми за КПД-0, но този факт ме кара да си мисля за атмосферата на събитието като за голямо семейно събиране на роднини, далечни и близки, които имат много какво да си кажат, а дори и да нямат, има нещо, което ги свързва. Но не от онези, досадните семейни събирания, в които леля ти изблизва червилото на другата ти леля от бузата ти. Уютно и гостоприемно.
И понеже малко или много съм сноб в това отношение, нямаше как да пропусна да имам едно велико издание, вярвам, в своя лукс изстрадано от неговите създатели и издатели. Става дума за двойното LP, съдържащо всичко на КПД-0 от годините. Благодарение на Ugly And Proud и Amek това е реалност и вече всеки може да си отнесе късче история у дома, което като прашен албум със снимки да вади в носталгични моменти и да си припомня какво е било. Дано хората като мен (нас) да са били повече онази вечер, защото това би било сигурен знак, че нищо от това не е напразно.
Началото на края. Първо искам да кажа, че не съм присъствал на по-музикантски пърформънс в Микстейп никога за времето, в което този клуб е домакин на събития от различни гами в ъндърграунда. Бил съм на концерти и с потресаващ и със сносен звук, но онзиденшното изпълнение ме зашемети. Идеален звуков перфекционизъм – идващ директно от групата през озвучителя до аудиторията добави много стойност и професионализъм към събитието. Точно така, както трябваше да бъде. Шокираща звукова детайлност, кристална изчистеност, но в същото време природна синергичност и естественост – това беше подиумът, на който КПД-0 трябваше да стъпят за последно. Вярвам всеки е дошъл тук с очакване да чуе нещо конкретно и съм убеден, че никой не си е тръгнал разочарован. Емоционален коктейл от пънк, пост-пънк, уейв, шугейз, авантгард и още – едва ли наоколо има толкова пространствена и всеобхватна група, която в необятността си надраства всички норми и етикети, издига се над клишето и прави заявка за уникалност. Посланията на КПД-0 никога не са били толкова умело артикулирани, а музиката им, сюрреалистично поднесена с букет от столични, бетонни истории. Впечатляващ спектакъл, в който всеки присъстващ имаше своето лично пространство, за да съпреживее последните изпълнения на някои, бих могъл да кажа превърнали се в химни през годините парчета. От „София Град“ до „Острови“ и от „Зад Стените“ до „П.В.Л.“ сетлиста беше убийствен пъзел от мелодии, които не отшумяват с десетилетия. Абсолютен пример за това как се правят нещата.
Въпреки общото настроение на меланхолия и депресивност, енергията с която момчетата свириха онази вечер си личеше още от входната врата. Обещах си още веднъж, досущ като Рентън от Трейнспотинг, но едва ли ще стане. Не знам колко е било дълго изпълнението, едва ли повече от час и половина, но в очите ми това си бяха някакви си час и половина,… Сетне всичко приключи. В един миг. Всичко от КПД-0, изсвирено от самите тях за последен път. Професионално, емоционално, истинско, неподправено, пънкарско. Един спомен, който ще остане за цял живот. Един пример за идните поколения и активните групи сега. Учебник за труд и творчество. КПД-0 остава в историята и нищо чудно за в бъдеще много хора честичко да се сещат за тях и за тази последна нощ.
По дългия път към дома в хладната пролетна нощ си мислих за всичко това и оценявайки, че се връщам с пълни душа и ръце, реших да го отбележа подобаващо. Моля, не ми се сърдете, че вече не го правя често – истината е, че не винаги си заслужава. Но събитието на 26-ти Май определено си.

Advertisements

About JollyStomper

Не поглеждай назад - там няма нищо. Нито крачка напред - избягваш всички.
Публикувано на Uncategorized и тагнато, , , , , , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

2 Responses to КПД-0. Кръгът се затвори 26.05 @Mixtape 5

  1. ники каза:

    не ти се сърдим 🙂

  2. Pingback: Feedbacker: „Всичко навътре от кожата е убещиже“ | SofiaRebelStation

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s