Годината, в която Леми си отиде… Денят, който ни отне две легенди

5919_162568337439061_8770498749797364914_n

„Господ умря“; „Легендите не умират“; „В рая днес ще е много шумно“; „Шапки долу за Кралят“; „Да вдигнем чаши за най-големия“… Това са малка част от реакциите, които вчера заляха пространството след като новината за смъртта на Леми достигна масовата общественост.

Вчера (29.12.2015), на 70 годишна възраст, след кратко боледуване, британската легенда Леми Килмистър напусна този свят завинаги. Това изключително тъжно събитие, случващо се в края на годината, обезсмисля всякакви класации, класацийки, стълбици, подборки и равносметки за музикалната година, защото 2015-та ще бъде запомнена като годината, в която Леми си отиде…

Световни прояви на съчувствие и симпатия без аналог заляха интернет и медии, след като почти всеки жив фен на рок музиката на земята разбра за смъртта на легендарния басист и вокалист на Motorhead. Неговото творчество, вдъхновило милиони по целия свят, е широко възприемано като незаменимото рок наследство на гения на Леми. Неговата музика – бурна като животът му, стана основа за развитие на най-популярните рок жанрове от 70-те години насам, а групата му Motorhead доби световна известност чрез някои от най-ярките си творби, известни дори и на малките деца на хиляди километри от родината.

Цитирайки по памет думите му за това, че той самият и Ози Озбърн са медицинското чудо на живота, всеки трябва да си даде сметка, че да бъдеш рок’енд’рол цели 70 години е постижение, само по себе си достойно за безкрайно уважение. Леми живя както иска, с всички последствия от това, а ние трябва да възприемем живота и делото му като свръхестествен дар, който получаваме твърде рядко…

С този постинг, скромният ни принос към всеобщия траур остава лаконичен – безспорно е настъпил моментът за ново летоброене – ние живеем в Първа Година след Леми.

Почивай в мир, кралю!

Денят 29.12. бе особено черен, защото смъртта отне и още една незаменима фигура в музикалната сцена. Това е барабанистът на култовата английска 2-tone банда The Specials – John Bradbury.

Британските медии съобщиха тъжната за безбройните фенове на ска и пънк музиката по цял свят вест, което бе последвано от дълбока скръб в тези среди, разпространила се във всички кътчета на планетата. Ритъмът зад една от най-важните групи в историята на популярната музика остави ярка следа, която вдъхновява и ще вдъхновява милиони и за напред.

Лек път, маестро!


Тази година Sofia Rebel Station няма да представя класации на родни и чуждестранни групи, албуми и събития, като по този начин ще избегне това да не засегне лично някой, почувствал се недооценен, творец, а и в памет на всички велики и не чак толкова велики личности, които не успяха да доживеят нейния край. И тъй като концепцията за лично изразено мнение се разбира все по-трудно, а и ярките събития с негативен характер бяха преобладаващи, ще изпратим изминаващата 2015г. без да я оценяваме излишно изкуствено.

Advertisements
Публикувано на Uncategorized и тагнато, , , , , . Запазване в отметки на връзката.

One Response to Годината, в която Леми си отиде… Денят, който ни отне две легенди

  1. Виктор каза:

    Леми докрай си живя като пичага и затова му свалям шапка ! Не отказа никакви пороци до дупка, нито пък грамче си промени характера. Абсолютния пример, който си струва да последваш ! Грамче не тъгувах за него, понеже той самия най-малко би желал нещо подобно. Единствено новите неща на Мотърхед ще ми липсват адски много…Вечна му памет ! Беше и завинаги ще остане гуруто на рок музиката !

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s