Voodoo Healers / Разврат И Поквара @ Neu!Berlin

Здравейте и поздрави от софийския ‘албион’.
Нека не бъркаме липсата на вдъхновение с липса на поводи, които се случиха напоследък и заслужаваха някой да им отдели време и пространство извън храма на егото – социалните мрежи. Решението ми да зарежа или драстично да съкратя този формат беше най-правилното, особено на фона на множеството ентусиазирани в произвеждането на текстове с телеграфно-съобщителна стойност, но и предимно лишени от всякаква емоция и съпреживяване докладни. Очерците за живота под и над ‘граунда’ добиха масово-културен характер и като такива спряха да бъдат ексклузивен израз на впечатление, подкрепа и оценка, а вместо това се превърнаха в общо-задължителен елемент в почистването и остойностяването имиджа на различни типажи от въпросното пространство. Но вчерашният празничен за хората и траурен за рибите ден притежаваше онази интензивност, която за мнозина ще върне просълзяващо носталгични спомени. Да, нищо не ще бъде същото като преди, дори да се опитваме да го върнем, но подобни поводи заслужават да бъдат стожер на оптимизма, а не е и като да нямаме основания за това.

Декември месец, краят на годината. В изпиващата на големи глътки ежедневието рутина незабелязани остават дребните детайли на всекидневност – изстиващият в монотонност пейзаж наместо живописното изобилие от природни багри, човешката омерта на съвремието наместо животворната му социабилност, предсказуемото уравновесение на зрелостта наместо чувствителната експресивност на младостта. Но между хипстърските мероприятия от общ характер и препълненият с празнични ивенти културен афиш, по традиция се мяркат и онези независими събития, които със своята полу-загадъчност те приканват да ги разкриеш и усетиш. За щастие София се слави с някои от най-автентичните и самовъзпроизвеждащи се епизоди в (суб)културния си облик и именно тези обстоятелства са в основата на изкушаващия синтез на реалността и утопията.
За празничния 6-ти Декември, пътеводителят на столичния ентусиаст е объркан между комфорта на топлия дом и една дузина незначителни и превзети събития. Но истински опитният ветеран няма нужда от справочници, защото има нюх, а той непоколебимо сочи към последното убежище на градското, пост-културното и в тон с всеки сезон нихилистично експериментално светоусещане. Всички се досещате кое е това място, а ако горното не ви говори съвсем нищо, то веднага поправете тази фундаментална грешка. Разбира се, че става дума за клуб Neu!Berlin.
Отдалеч още, гостуването на гръцката punk’n’roll група Voodoo Healers изглеждаше като отличен повод за среща с приятели и познати в непринудената обстановка на едно от най-добрите места за музика и напитки в столицата. Тъкмо това бе и причината мнозина да оставят рибата в аквариума и да споделят със себеподобни радостта от неделната шумотевица сред типичната за декемврийската романтика мъгла.
С порастването на вечерта пропорционално растеше и градусът на настроението, в очакване на екзалтираната кулминация на върха на едно тепе, изкачването на което не винаги се оказва лесна задача, дори и в случаите, когато на помощ се притича духовият оркестър от шишето. Сетне, след внасяне на кратък смут в жилищния район, където обикновените люде се наслаждават на рибното си блюдо, трябваше да получа ужасен квадратен печат, удостоверяващ, че подкрепям сцената материално, и в който, най-хубавото и единствено различимо бе думичката pussy. За всички англоговорящи с изразено мръсно подсъзнание това бе отлично начало на вечеринката. Освен, разбира се, удивителният факт, че вече се намираме на единственото място, където самата Siouxsie ти продава бира.
Единствената въпросителна, която стоеше на дневен ред бе как всъщност би изглеждало подобен род събитие. Докато през изминалите месеци и години регулярно ставахме свидетели на живи изпълнения, шумни партита и всевъзможни музикални поводи в Neu! Berlin, то тазвечерното качествено се различаваше в гама и тоналност. Резултатът, обаче, е най-големият повод за оптимизъм.
Първи на импровизираната сцена излязоха гостите от Гърция. Няма да лъжа, Voodoo Healers не са моята група, нито моят стил, но гръцките Ramones определено зарадваха ентусиазираните си фенове, които едвам дочакаха първите акорди, за да се раздвижат в малкото пространство отстрани на бара. Пот, бира и рокендрол се лееха на талази, докато ‘шаманите’ даваха всичко от себе си за каузата. Като част от своето турне из Европа, Voodoo Healers посещават за пореден път България – за мен, това бе първи път, когато ги виждам на живо, но съдейки по очакването, което много хора засвидетелстваха, останалите им участия са си заслужавали. Все едно, гръцката пънк енд рол шайка буквално измете с енергичният си сет от песни в стил ранният щатски пънкрок и едва ли са оставили недоволни тези, които избраха да ги слушат вместо някое коледно риалити шоу по телевизията. За мен лично, ‘шаманите’ създават прекрасна атмосфера за парти, напитки и неангажиращи, но енергични танци. В крайна сметка точно това се случи. Донесли със себе си мърчъндайз – плочи, дискове и тениски, Voodoo Healers не оставиха феновете си без нещо за спомен. А за всеки дръзнал да си плати входа имаше и лепенка – какъв приятен жест.
Гостуването на Voodoo Healers всъщност става благодарение на усилията на независимата ъндърграунд сцена и главно, благодарение на един от най-разпознаваемите ѝ членове. D.I.Y. духът по правило присъства на всички събития, организирани поради ентусиазма на личности и колективи от независимата сцена. Във вчерашното обаче, нямаше място за никакъв компромис. Отличен звук, перфектна организация – навременен старт и край на събитието са нещата, които направиха най-силно впечатление и в крайна сметка допринесоха за доброто настроение и отличните спомени.
Втори зад инструментите си се появиха Разврат И Поквара. За столичната хардкор-пънк банда е казано много, но истината е, че след вчерашната изява на пънкарите може да се изговори още повече. Макар и в намален състав, старите познайници не можеха да си позволят компромиси – бърз, шумен, автентичен пънк, в стил Великобритания 82 се среща с натоварените с емоционални послания текстове и експресивния ъндърграунд имидж на бандата. Който е посещавал концерти на РиП и преди, знае че техните участия са натоварени с изключителен заряд и подобно на много малко групи наоколо са разнообразни и развиващи се. Най-интересното бе, че Разврат И Поквара изсвириха някои нови свои композиции, в които много ясно си личат нови тенденции в тяхната музика – както отбелязаха някои, отчетливото влияние на ранните английски кръст и анархо-пънк групи плюс типичното за декадентския период на т.нар. сцена пост-модерно звучене. Чухме (почти?) всичко от групата плюс емблематичния за пънкарите кавър на софийската легенда Т.В.У. – „Къде сме ние“, а превърналите се в класики „Този свят не е за мен“ и „Задънената улица“ без малко да причинят непоправими щети на бара домакин. За щастие всичко премина без сериозно пострадали хора и имущество, но със забогатяло от видяното и чутото съзнание и задоволени сетива.
Някъде там, между поредната бира и началото на тематичното афтър-парти дойде моментът за раздяла, но само временна, защото клуб Neu!Berlin е топ дестинация за всички фенове на пънк и уейв стиловете, както и на тези, които обичат квалитетната бира и приятната компания.

След снощната вечеринка мисля, че вече е официално и препотвърдено – част от софийската пънк сцена си намери нов дом. Гостоприемството и отличните условия, които предлага клуб Neu!Berlin идват тъкмо навреме, когато някои от емблематичните места за ъндърграунд музика и култура не съумяха да продължат по една или друга причина делото си. В страни от излишния драматизъм, перспективата София да остане без малка, но значима част от независимите си събития бе и все още е реална. На фона на множеството ‘места’, които се появиха в последните години, достъпността намаля в пъти и днес можем да станем свидетели на феномен, характерен за популярната култура – събития организират и могат да си позволят малцина. Това неминуемо ще доведе до клишираност на календара с ивенти – някои клубове имат вече запазена марка репертоар от до болка позната комбинация от изпълнители, а други пък, в желанието си да се конкурират навсякъде се опитват да съвместяват несъвместимото. От което, разбира се, губят всички. И за край нещо позитивно – едно е сигурно – дейността продължава, D.I.Y.-ът е жив, а хората са жадни за повече от същото – вълнуващи и стойностни сбирки с марка София ъндърграунд.

Advertisements
Публикувано на Uncategorized и тагнато, , , , , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s