The Shend от The Cravats : „Дадаизмът беше и все още е начин да изразяваш собствените си емоции без да влезеш в затвора за това или да те пребият“

Животът е едно непрестанно шоу. Ние сме негови актьори и режисьори, сценаристи и зрители. Едновременно осветители и продавачи на билети. За едни животът е драма, а за други водевил. Едни стоят на най-гадните и евтини места, други са в ложите. Едни ръкопляскат, а други им ръкопляскат.
С това убеждение живеят десетки салони искрено вживяли се в ролята си люде – повечето са си сложили празнични одежди в очакване вдигането на завесите.
И ето, че завесите се вдигат – следва една пиеса, миниатюра на абсурда. На провокативността и отрицанието. На анархията и анти-конформизма. На нихилизма.
С една дума – дадаизъм.

В тази постановка актьорите са единствени по рода си – тяхната трупа едновременно свири и играе, осмива и възпява, копнее и отблъсква в едно непрестанно противоречие със себе си, околният свят и космосът. Да, това са The Cravats.

Спомените ме връщат назад в годините, когато за първи път някой някъде ми беше препоръчал Cravats. Спомням си отчетливо и първото, което чух от тях – Gordon. Голямото ми учудване е, че тази страница мълчи по въпроса. Всичко с времето си, а то очевидно е настъпило.

През 1977г. в Redditch, Англия, Robin Dallaway (китари и вокал) и The Shend (истинско име Chris Harz; бас и вокали) са основата на пънк формацията, която година по късно ще издаде именно Gordon като свой първи сингъл. В края на Юли 1979г. The Cravats записват сесия за John Peel, което им отваря път и към договор със Small Wonder Records. До Ноември 82-ра следват три поредни Peel сесии преди групата да изчезне за известно време от всички хоризонти.

Без Cravats, но не и без Dallaway и The Shend  преминават следващите години. Двамата формират The Very Things, The Babymen както и DCL Locomotive (DaDa Cravat Laboratories Locomotive).
Оригиналните членове на Cravats – The Shend и Svor Naan събират отново бандата за серия от живи изпълнения от фестивала Rebellion през 2009-2010, чак до ден днешен, когато зад гърба си музикантите имат множество гигове на Острова и в Европа.
От 1978г. до 2006г. The Cravats записват 10 сингъла и 3 пълносвирещи албума. Добро музикално наследство!

Много може да се говори за стила на Cravats. Самите музиканти биха определили творчеството си като плод на пънкарски експеримент – дадаизъм, анархизъм и характерния за времето звук на бунта – английският пънк. Всички странични проекти на Cravats звучат хем различно, хем в някакъв смисъл с обща концепция – като един общ спектакъл, разделен от антракти. За феновете на английския анархо-пънк The Shend и компания са поредният пример за авангардните музикални течения в този жанр, а за почитателите на експерименталната музика това са пионери в нещо свойско и саможиво – оригиналният Cravats-ки стил.

За всеобщо щастие имаме удоволствието, специално за българската публика, чрез блога Sofia Rebel Station, да увековечим накратко един разговор с легендата на английския анархо-пънк, авантгардния протест на дадаизма – The Shend от Cravats!

–  Shend, разкажи ни малко повече за онези ранни дни на Cravats през 77-ма. Какво беше усещането да си част от нещо ново и вълнуващо?

–  Беше уникален и специален период. Тачър на власт, без работа, всичко се разпадаше и изведнъж пънк! Всички ние си губихме времето в малък град в Англия, до момента, когато имахме възможност да отидем на концерт на The Stranglers в Бирмингам. Не бяхме виждали нищо подобно преди. Обратно вкъщи формирахме The Cravats още на следващия ден. Сами записахме сингъл в рамките на три месеца, след като заех от майка ми 400 лири. Беше малко страшничко, но вълнуващо. Чувствахме се добре като отхвърлени от по-голяма част от народа в нашия малък град (Редич). Имаше някаква мощ в това да бъдеш изгнаник.

–  Какво се има предвид под ‘нео-дадаистка’ група? Считате ли себе си за част от новото движение на европейския музикален авантгард или това просто е вашият начин да изразявате себе си?

–  Дада (дадаизъм) беше важен фактор с оглед на това, че ние прегръщахме детското, глупавото, странното и ексцентричното, но не осъзнавахме, че това е дадаизъм преди да ни попадне книгата ‘Art And Anti Art’ от Hans Richter. Доста отварящо мирогледа. Никога не сме се чувствали част от което и да е движение (дори пънковете не ни харесваха тогава), но обичахме да се присмиваме на лошите неща в обществото със сериозна доза хумор. Беше и все още е начин да изразяваш собствените си емоции без да влезеш в затвора за това или да те пребият.

–  През 80-те имаше сериозно анархо-пънк движение във Великобритания и почти из цяла Европа. Счита се, че това е заради т.нар. ‘политически климат’ по това време. Мислиш ли, че днес сме свидетели на подобна ситуация?

–  Ситуацията изглежда доста подобна и днес. Дупката между богати и бедни се разширява, Великобритания е управлявана от неприятни, гладни за власт копелета, на които не им дреме за никой, който не е част от техния елит. Всичко – от околната среда, климата до нормалното съществуване на хората пропада в бездната и изглежда, че никой не може да го спре. Повечето от песните, които сме писали през 70-те и 80-те изглеждат актуални и днес, както и преди. Колко помия можем да поемем още, преди всичко да експлодира? Нямам идея.

–  Кое е по-важно – музикалната концепция, политическото и идеологическо послание или връзката между хората в групата?

–  Съставът се промени с течение на годините. Аз и Svor Naan – маестро саксофонистът, звукът зад Cravats, сме оригинални членове. Към нас днес са Joe 91 на бас, Viscount Biscuits на китара и Rampton Garstang на барабани. Приятелството е нашата връзка и стремеж да създаваме уникална и интересна музика, която няма граници, освен нашите собствени. Все още сме ядосани, все още се смеем безпричинно и сочим неща, които ни гневят. За другите остава да решат кое от нашата идентичност е по-важно.

–  Кои бяха най-силните години на британския пънк? 70-те, 80-те или днес? Защо?

–  70-те и ранните 80-те, след това изтъпя и стана скучноват, но сега се завръща доста мощно и дори бих казал  в настоящите години дори вълнуващо…

–  Без значение подредбата, 5 от най-любимите ти групи тук и сега?

–  Всеки от групата би дал много различни пет, но моите са: Devo, Pero Ubu, ранният Alice Cooper, Death Pedals и Slade.

–  Наблюдава се нещо като ‘голямо завръщане’ в т.нар. сцена – много групи се събират отново за концерти или записи и по мое мнение това е доста вълнуващо. Но някои твърдят, че това е заради пари и печалба. Вярно ли е или категорично не?

–  Печалба? Със сигурност не и за нас. Никога не сме правили пари от музика и никога няма да правим. Печалбата не е причина за това, което правим, сигурен съм, че и други музиканти биха ти го казали. Бяхме помолени от Daz да се съберем отново на фестивала Rebellion в Блекпуул и осъзнахме, че не са много тези, които са слушали нашите неща на първо място, пък и би било чудесно да ги свирим отново и да видим какво ще се случи. Това се оказа доста забавно за това и продължихме. Страхотно е да срещаш хора, които харесват твоята музика, чудесно е да пътуваш на хубави места и да правиш това, което ти харесва.

–  Винаги питам за интересна история – не винаги ми се получава, но все пак – нещо забавно с The Cravats или някое лудо лично преживяване от миналото?

–  Много може да се разкаже, но другаруването с John Peel и това, че той харесваше нашата музика беше нещо много специално. Да бъдем част от семейството на Crass също беше страхотно, а и Penny Rimbaud си остана наш приятел завинаги. Това, че отново се свързахме с Pete Stenett от Small Wonder Records 30 години по-късно е вълнуващо както е прекрасно и това, че композираме нови неща, които имат същата Cravats есенция. Ако искаш история – участвах в реклами по телевизията заедно с Lemmy, Peter Cook и Jason Statham.

–  Какво мислиш за сцената днес? Имаш ли любими нови банди?

–  Днес сцената е супер с толкова много яки банди, които свирят като Death Pedals, Sally, Blindness, The Pelvic Douglas и други, които бутат сцената към нови граници. Много хора на моята възраст се оплакват, че няма нови групи, но истината е, че те не търсят. Когато са били деца те са ходили на концерти, виждали са нови банди, срещали са се с приятелите си, споделяли са нови записи и са слушали John Peel. Сега те се излежават на диваните си, гледайки скапаната телевизия, слушайки музика, която са харесвали преди 25 години и оплаквайки се. Ежеседмично водя радио шоу на име „The Spinning Man“ и за мен е чудесно да прекарвам време търсейки нови неща за пускане. Нови банди също ми изпращат парчета и за мен всичко това е като пътешествие… Обичам го.

–  Какъв проект беше DCL? Разкажи ни повече за идеята зад cravats laboratories.

–  DCL или dadacravatlaboratories беше организация чадър, под който можехме да правим The Cravats, The Very Things, DCL Locomotive и The Babymen. Всичко това бяхме ние, но доста различни музикално, така че беше пипкава работа. Правихме експерименти със звука и имахме хепънинги, на които заснемахме нашите дадаистки ивенти, след това слагахме снимките в кутия и ги изгаряхме. Малко останаха от „Brick Cricket“, където използвахме акустични китари като бухалки за крикет, с които удряхме хвърлени парчета от тухли, докато стоим в реката… трябва да съществуват все още някъде…

–  Знаеш ли нещо за България? Ако имате възможност бихте ли дошли тук за концерт?

–  Никога не съм имал късмета да посетя България, но много мои приятели са и много бихме се радвали да дойдем да свирим. Както казах, най-хубавото от свиренето е, че имаш възможността да посетиш хубави места и да се срещнеш с интересни хора, които споделят твоите интереси. Моля ви, направете го реалност!

–  Имаш ли да кажеш нещо в допълнение за нашите читатели и ваши фенове в България?

–  Винаги е хубаво, когато те потърсят за интервю. Убеден съм колко много фенове на Cravats има в България и бих се радвал, ако можем скоро да организираме концерт или два. Ще издаваме нов материал и се надявам, че ще успеете да го чуете. Ако сте заинтересовани следете този канал – https://www.mixcloud.com/Shend/. Следете и нашия уебсайт за повече новини, история и други – http://www.thecravats.com. Относно новия материал можете да следите и Overground Records, които ще го издадат. Най-вече, моля ви свържете се с нас, ако можете да организирате дати за концерти във вашата страна и ние ще бъдем много благодарни и щастливи да дойдем и свирим нашия радостен шум. Благодаря ви.

Страницата на The Cravats във фейсбук : https://www.facebook.com/TheCravats


Снимки и материали : The Shend от The Cravats.


И още от DaDaCravatLaboratories :


Още интервюта от английската анархо-пънк сцена : Andy T ; Jimi от The System ; Gerard Evans от Flowers In The Dustbin , както и от Холандия : Paul ot LARM и Man Lifting Banner

Advertisements
Публикувано на Uncategorized и тагнато, , , , , , , , , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

One Response to The Shend от The Cravats : „Дадаизмът беше и все още е начин да изразяваш собствените си емоции без да влезеш в затвора за това или да те пребият“

  1. Pingback: Omega Tribe: „Искаме да вдигнем знамената!“ | SofiaRebelStation

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s