Paul (Man Lifting Banner, Lärm, Seein Red…) : „Действието все още говори много повече от всички думи“

Желанието ми да се концентрирам върху най-широка гама от въпроси, възникващи във връзка с днешната ‘тема’ се увенча с грандиозен неуспех в лицето на четвъртия път, в който започвам този постинг. Всичко, което изниква в съзнанието ми като хаотичен сбор от емоции, принципи и недоизказаности избледнява на фона на все по-засилващото се чувство на отчужденост и антипатия към иронично самоотричащото се съобщество от ‘подпаважни’ индивидуалности, което и днес ще шества като на ревю по улиците на своята игнорантност. Иначе, ‘различните’, уеднаквили се в своята различност, механично ще прекарат часовете от сутринта до следващата снобска сбирка на заинтересовани от популярността (си) и всеобщото одобрение, най-вероятно в центъра… на своето его,…
Разбира се, че сам по себе си това е ултра-политически постинг. Той адресира всички онези, които крият себе си зад бледните маски на конформизма, черпейки сили от модните течения, интелекта на стадото или типичната пост-провинциална ленивост на лишени от творческа дарба всеяди. Далеч съм от идеята, че това може и ще трогне някой или ще подтикне към размишления или промяна… По-скоро си мисля, че има шанс да заседне като горчива костилка в гърлата на същите. Което от своя страна ме кара да се усмихвам в средата на най-клиширания месец от годината.
За това, днешната атака бе подбрана прецизно. В каталога ни на повлиялите неимоверно на развитието на европейската и световна хардкор и пънк сцена се присъединяват добри стари познайници – радикалисти с крайно мнение и много вяра. Анти-конформисти по същество – революционери на практика. Смели и самоотвержени изобретатели, автентични експериментатори. Те са естественото продължение на своето време, истинското отражение на събитията от днес и вчера. Създатели, а не имитатори, мечтатели, но и критици. Повече деятели, отколкото консуматори. На хиляди километри на Запад, но същевременно близо до нас, живяли и творили в различен контекст, актуален обаче и за тук и за днес. Това са класиците в жанра на политическия хардкор през 90-те – Man Lifting Banner.

След разговорите с Andy T, Jimi от The System и Gerard Evans от Flowers In The Dustbin, специално за Sofia Rebel Station, директно от Холандия, китаристът на Man Lifting Banner и легендарните им предшественици LÄRMPaul ще ни разкаже повече за групата, музиката, политиката и идеите…

За Lärm запознатите с историята на континенталния европейски хардкор ще кажат, че това е една от най-интересните банди изобщо. Имайки за всекиго по нещо – искрена лява политичност, силна стрейт-едж философия, заразителен хумор и най-важното – унищожителен музикален стил в светлината на невиждани до тогава скорост и темпо, Lärm бързо се превръщат в една от иконичните европейски хардкор групи. Техният ‘extreme noise‘ стил – бързи, къси и шумни парчета им спечелва широка разпознаваемост и място сред пионерите на този радикален жанр в музиката.
Възникнали около 1984г. от останките на други проекти, Lärm изживяват своят бурен съвместен живот под знамето на музикалния тероризъм, политическата агитация и радикалния имидж на суровия, брутален и дори ‘анти-музикантски’ хардкор-пънк. Между 1984г. и 1987г. холандците еволюират и от почти примитивният стил на чистата агресия, в ранните си записи, преминават към по прецизиран звук в по-късните неща. Модерните fastcore и т.нар. ‘powerviolence‘ групи дължат много на тези записи…
За живелите в Западна Европа края на 80-те, обаче, Lärm са легендарни и благодарение на унищожителните си концерти. Заради страхотните си записи и интензивните турнета с групи като Heresy, холандците се превръщат в име. По това време, членовете на групата започват да подлагат на съмнение нейното бъдеще. Изтъкнатите проблеми включват отношението на хората към бандата по шоута, което е като към пънкрок звезди и само по себе си е определено като дразнещо, както и утвърждаването на модерната, аполитична хардкор сцена, която започва да игнорира политическите послания и агитацията за правата на животните – замисълът на групата. В крайна сметка Lärm се разпадат, а от техните останки се формират нови групи, сред които Seein’ Red и хардкор-социалистическите youth-crew  ветерани Man Lifting Banner.

Man Lifting Banner през годините са били : Burt, Lord Bigma, Michiel Bakker, Olav Van Den Berg, Paul Van Den Berg, Thomas Olivier

Но преди Man Lifting Banner, Profound стават една от първите европейски групи последвали стрейт-едж завръщането през 1987-88г. Profound на практика са Lärm без вокалиста си и с малки промени в състава. Това е така до 1989г., когато името се променя на Man Lifting Banner, за да акцентира върху политическата природа на групата и за да се отграничи от стрейт-едж аполитичния мейнстрийм.
Шест от осемте записа на MLB са направени за Crucial Response Records през годините от 1991г. до 2014г. Последният албум на групата бе и голямото ѝ завръщане – „Red Fury“ е официално на пазара и може да бъде открит отново чрез Crucial Response Records (както и всички налични записи на бандата).
За Man Lifting Banner може да се говори много – всичките им странични проекти като продължение на една много стара, но еволюирала идея представят цялостната концепция на холандците – безкомпромисен акт на политически и музикален екстремизъм, който обиколи света и зарази със своята енергия хора от всякакви националности.

Време е да се възползвам от честта да си поговоря с Paul за групата, политиката и още много неща…

Какво научихте за себе си през последните 25 години съществуване?

– Научихме, че косата ни е намаляла през последните 25 години, имаме бръчки, а и някои от нас станаха бащи… Остаряването е бреме. Здравейте, аз съм Paul, китаристът на Man Lifting Banner (а също така и зад шестте струни на LÄRM, SEEIN RED, PROFOUND и COLT TURKEY) и мое е призванието да отговарям на въпросите ви.
Но това, което наистина научих за себе си е, че нашето приятелство се основава на солидна връзка. Искам да кажа, ние сме имали нашите сблъсъци и проблеми, но след всички тези години продължаваме да сме като братя и да споделяме много общи допирни точки. Когато започнахме MLB, в своя младежки ентусиазъм, вероятно си мислихме, че прогресивната промяна е неизбежна. Но с течение на годините осъзнахме, че това, за което се борим не идва толкова лесно. В действителност това ще бъде един дълъг, шибан път! Освен всичките ни песни, може да отнеме живот-време, за да постигнем своите цели. И ако поставим това в контекста на ежедневния ни живот на наемни роби, научаваш, че трябва да си наистина отдаден. Последните 25 години бяха път с много неравности, но оцеляхме, за добро или лошо. Което не мога да кажа за нашите политически съратници и пънк другари.

Какво е по-важното за хардкор-пънк музиката днес? Отношението или нарастващата популярност?

–  Не знам наистина дали може да се постави в тая рамка. В интерес на истината, хардкор-пънкът днес непрекъснато се разраства и благодарение на интернет се превърна в лесно достъпен за хората по света. Да бъда честен, не мога да твърдя дали хората се включват заради музиката, отношението и/или политиката. Мисля си, че е комбинация от всичко… особено що се отнася до тези, които са наоколо от дълго време. За нас лично, мисля че е очевидно, че отношението и политиката винаги са били важни. Следователно и лириките на MLB, LÄRM, DEADSTOOLPIGEON, SEEIN RED и пр. адресират политически теми в своите записи и концерти. В известен смисъл днес може да се каже, че отношението и политическият дух са доста под повърхността, заради разрастващата се сцена. Много хардкор-пънк групи си остават политически, но в същото време, ако отидеш на такъв гиг не много банди дават гласност на подобни проблеми, камо ли да инициират политически разговори.

Разкажи ни малко повече за сцената в Западна Европа през 80-те. Беше ли по-вдъхновяваща и ползотворна от днес?

– Обратно през 80-те, ние малко или много трябваше да започнем от нищото, имам предвид, да, имаше вече изградена пънк сцена, стартирала още през 1976г., но когато пънкът стана хардкор-пънк това беше време, в което всичко  трябваше да бъде свършено в духа на D.I.Y. етиката. Нямаше почти никакви репетиционни или пънк клубове, съответно трябваше да се борим за и да окупираме места за репетиране, пънк концерти или алтернативни обиталища. Поради това, повечето пънкове бяха въвлечени в ‘окупаторското’ движение. Пънковете станаха много по-политични, защото окупирането си беше политически акт. Плюс това 80-те си бяха силно политизирани времена. Трябваше да се справяме с шибаняци като Рейгън и Тачър, в ход бе студената война, надпреварата във въоръжаването, масовата безработица, фашистите маршируваха по улиците, трябваше да се борим с апартейда в Южна Африка, атомната енергия… R.A.F. и Червените Бригади водеха въоръжена съпротива и пр. и пр. Трябваше да заемеш позиция и да си политически активен по необходимост. Като изключим това, ранното ’77’ поколение пънк групи се комерсиализира, но новата генерация от хардкор-пънк групи трябваше сами да издават своите записи. Съответно бандите стартираха свои лейбъли и/или започнаха да издават за D.I.Y. лейбълите на свои приятели. Появиха се фензинове, хората направиха дистрота, други от сцената започнаха да организират концерти и турнета… С телефон в една ръка и лист и химикалка в друга, ние започнахме да комуникираме по между си. Роди се движение за размяна на записи, роди се ‘мрежа от приятели’ (бел.инт. ‘Network of Friends‘). Доста хардкор шоута и турнета бяха осъществени, записи и фензинове бяха издадени и дистрибутирани в големи тиражи. Ъндърграунд D.I.Y. хардкор-пънк сцена бе възникнала и се оформяше. Със сигурност това бяха доста вълнуващи и вдъхновяващи времена, но както казах всичко това бе обусловено от необходимост… трябваше да го направим, и го направихме! Постиженията бяха големи, активната сцена през 80-те остави вечен отпечатък върху хардкор движението за десетилетия напред. Нейното влияние се усеща и до днес. Това не означава, че днешната сцена е по-малко вдъхновена или ентусиастка. Аз не мисля, че е. Просто е различна, малко или много, хората които днес се включват ходят по утъпкан път. Пънк-хардкор общността днес е по-голяма от всякога и се е превърнала в световен феномен.

–  Някои групи са доста по-популярни днес, отколкото преди десетилетия. Каква е причината за това? MLB сред тях ли са?

–  Нека си го кажем направо – стари и млади пънкари изпитват нуждата да прославят миналото. И както всички хора днес, и те са в интернет, съответно технологията се използва, за да дава ефир на подобни носталгични усещания. Но каквито и да са причините, в моите очи това си е просто носталгия! Защото хардкорът не умря през 1985г… Хардкорът винаги е живял и е оцелявал по свой собствен начин. Виждал съм и съм чувал много стойностни групи от 1985г. насам. Обожавам всичките ранни пънк и хардкор групи отпреди десетилетия, но в същото време не искам да се фокусирам твърде много върху миналото. Ние живеем днес и би трябвало да подкрепяме сцената!
Man Lifting Banner не са сред тези популярни групи. Ние не свирим в големи зали и пред многобройна публика. Ние сме много повече ъндърграунд. Откакто се събрахме отново, свирим основно в малки клубове пред средно 50-100 човека. Ако видите и продажбите на нашите албуми… Последният ни албум е в тираж от 1000 бройки и все още може да се намери, година след издаването му. Навремето бяхме доста по-популярни…

–  Някои хора в т.нар. сцена предпочитат да се определят като аполитични. Какво стои зад този феномен? Може ли пънкът да бъде аполитичен?

–  Наистина ли това е феномен или просто малка група от хора сред сцената? Имам предвид, моите наблюдения са, че голяма част от хардкор-пънк сцената все още е политическа или поне следва някакъв вид ‘социална’ съвест. В известен смисъл бих могъл да разбера хората, когато заявяват аполитичност, защото на ежедневно равнище те биват лъгани непрестанно от политиците и в ляво и в дясно. И разбира се, защото хората в интернет са много по-внимателни към подобен сорт лъжи. Това може да е причината защо днешното ‘интернет поколение’ е изгубило вярата си към всички политически системи и/или идеи…
Може ли пънкът да бъде аполитичен? Е, аз съм бил в ситуации, в които е бил, така че пънкът може да бъде каквото си поиска. Няма написани правила за това какво е пънк. Като казвам това – ти можеш да бъдеш аполитичен, но политиката управлява живота ти на ежедневно равнище. Например фактът, че някои от нас трябва да продават труда си на шибания шеф е политика!
Да ти харесва или да не ти харесва това, че си наемен роб няма никакво значение, ти си част от машината, наречена капитализъм. Да си аполитичен само по себе си е политическо. Кой би могъл да отмести поглед от несправедливостта, наемното робовладелство, потисничеството, сексизма, расизма, печалбата на чужд гръб, цялостният модел на консумация и пр. и пр.??? Ние всички взимаме участие в изграждането на тая система, но също така можем и да я унищожим. За мен това е пънк! Това е политика!

–  MLB са чудесен пример за политическа група, но активизмът се промени, тъй както и музиката. Считате ли идеите и посланията си за достъпни и разбираеми за ‘технологично-погребаните’ поколения днес?

–  Въпреки технологичните достижения и промените в социума и музиката действителната структура на капиталистическото общество не се промени изобщо. Капиталистите все още притежават всички средства за живот в съвременното общество! Съответно няма причина да предаваме борбата си. Нашите послания са все още достъпни, защото капитализмът си е все същият. Вместо да се впускаме във фалшиви идеи за това как да реформираме или променим капитализма, ние ще продължим да се борим за революционен социализъм. Активизмът може и да се е променил, но подобни идеи по-скоро бяха дискредитирани от опит или не съумяха да изпълнят нищо на практика. Дори ‘технологично погребаните’ поколения ще разберат  за в бъдеще, защото ще изпитат от това да живеят ‘технологично погребаните’ си животи, произвеждайки печалба, за да увеличават богатството и да укрепват властта на капиталистическата класа. Хлапетата ще разберат, че съществува антагонизъм на интересите, манифестиращ себе си като класова борба. Ще научат, че ще живеят един несигурен живот, ще вършат работа, която не са си избрали, ще бъдат в обкръжение, което не им харесва, ще плащат сметки и такси, които мразят и пр. Това са фактите за мнозинството от хора, които живеят в капиталистическото общество. Ако днешните хлапета не го разбират… това е техен проблем.
Въпреки това ние не стартирахме пънк група, за да се харесваме на хлапетата днес, утре или вчера. Всички наши банди са отражение на идеите, в които вярваме и от вас си зависи дали ще се съгласите или не.

–  „Red Fury“ беше голямо завръщане! Какви са бъдещите ви планове?

–  Доста се радваме за това, че „Red Fury“ ще се окаже, че съдържа някои от най-добрите ни неща. Не знам дали е голямо завръщане, по-скоро ‘умерено’ завръщане. Между другото, новите песни от „Revolution Continues“ бяха нашето истинско завръщане. Перфектен тласък към „Red Fury“.
Много бихме се радвали да свирим на повече концерти, но заради множеството ангажименти на членовете на групата нещата се случват бавно. Тази година сме свирили само два пъти. Репетираме нередовно, за това и все още нямаме  нови песни. Вероятно ще отнеме някакво време преди да имаме достатъчно материал, но евентуално ще издадем нов албум, така че бъдете нащрек!

–  Какво е Стрейт Едж? Политическо заявление или персонално решение?

– Разбира се, че е персонално решение. Ясно е, че в политическа/революционна организация или ситуация е важно да си трезвен, но това не означава, че трябва обезателно да си стрейт едж. Сам по-себе си стрейт едж начинът на живот не води до политическа промяна! Ние считаме, че един от главните проблеми е, че морализмът и материализмът просто не се съчетават. В ранните дни на Profound и Man Lifting Banner стрейт едж и комунизъм вървяха рамо до рамо, защото по това време ги считахме за най-важните неща в своя живот. Но около 1990г. политиката взе връх и около 1993г. ние вече не бяхме стрейт-едж банда. Bart, нашият басист също спря да бъде sXe. В крайна сметка, обаче, някои членове на MLB продължават да са стрейт едж!

Има ли разлика между прогресивно мислещ стрейт-едж и някой, който е прогресивно мислещ, но употребяващ алкохол, субстанции?

–  Абсолютно не! Мисля, че всякакъв моралистки дебат по тая тема е пълна загуба на време.

–  В епохата на консумеризма: Може ли пънкът да бъде заплаха отново или е ‘поредният евтин продукт за консуматора’? (бел.инт.: по лириките на Crass – Punk is Dead, „…it’s just another cheap product for the consumers head“)

–  Много ми харесват думите на D Boon от Minutemen: ПЪНКЪТ Е КАКВОТО НИЕ СИ ГО НАПРАВИМ! Ние можем да го направим заплаха (отново) или ‘поредният евтин продукт…’ Не трябва да сочим с пръст, беснеем и оплакваме, а да действаме. Действието все още говори много повече от думите. За мен е очевидно, че бидейки пънк, твоите интереси могат да се съсредоточат върху изследване на опресивната природа на капитализма, прецаканите междуполови отношения, класата, расата, консумеризма и пр. Заради пънка започнах да се интересувам от тези проблеми. В епохата на консумеризма, за добро или зло пънкът все още има силата да променя животите на хората. Ако лично гледам на настоящата сцена бих казал, че мнозинството от пънковете са все още незначителна заплаха, но и малцинство са ‘потребители’.

–  Без значение от подреждането, би ли ни посочил пет от любимите ти групи?

–  Това действително е изключително сложен въпрос! Имам предвид, че обожавам тонове групи! Но,… добре.. ако опреш пистолет в главата ми, моите пет групи точно в този момент биха били –
The Who
The Clash
Rondos
Minutemen
Torches To Rome

…но не бих могъл и без: Dropdead, Dead Kennedys, Big Boys, SS Decontrol, Infest, Discharge, Sex Pistols, Faith, Los Crudos, Straight Ahead, MDC, The Kinks, The Dils, The Damned, Deathreat, Ramones, Minor Threat, Void, Kaaos, Ripcord, BGK, Jesus And The Gospelfuckers, Disorder, Riistetyt, Black Flag, Gauze, Framtid, The Dicks, Born Against, The Red Skins, The Jam, Buzzcocks, Baader Brains, Wretched, E-150, The Beatles, Pandemonium, Funeral Oration, Youth of Today, Slime, Jerry’s Kids, Hammerhead, Ignition, the four tops, The Now-Denial, Stack, Systematic Death, Nation Of Ulysess,Terveet Kadet, DRI, Indigesti, Heresy, Chaos uk, Small Faces, The Movement, Uk Subs, Beton Combo, Crass, The Supremes, Ivy green, GBH, Niel Young, Rocket FRom The Crypt, NYC Mayhem, Icons of filth, HHH, James Brown, Coke Bust, Palatka, Tragedy, His Hero Is Gone, Talk Is Poson, John Coltrane и т.н. … толкова много страхотни групи и музика за слушане…

–  Някои банди от миналото се събират отново днес. Това е защото очакват печалби или защото наистина вярват в посланията си?

–  Не гледам в джобовете на тези групи, някои от тях, които са се събрали отново ще спечелят, но не мисля, че печалбата е в основата на завръщането им. Като изключим това, аз не знам много хардкор банди, които да правят големи печалби, повечето са доволни като изкарат достатъчно, за да покрият разходите си. Ако четете интервюта ще забележите, че причините всъщност са много носталгични – липсва им свиренето в хардкор група. Да се съберат в репетиционната и да свирят старите парчета след всички тези години си е нещо като откровение за тези стари пънкари, в животите на които е липсвало нещо. Да не говорим, ако свирят на живо и публиката полудява на тези стари парчета.

–  Знаеш ли нещо за България? Ако имате възможност бихте ли свирили тук?

–  Не знам много за България, като изключим общи неща, това което съм учил в училище, чел съм в книги или съм видял по телевизията или във филмите. Най-източната част на Европа, която съм посещавал беше Източна Германия. Моите групи са били на турнета из цяла Европа, дори в САЩ и Япония, но никога не сме стигали до България или други източно-европейски страни. До колкото си спомням не сме имали и предложения от България. Но, разбира се, ако имаме възможността да дойдем, най-вероятно бихме. Казвам ‘най-вероятно’, защото в днешни дни планирането на концерти в страни далеч е доста скъпо. Най-добрият начин би бил да направим турне, но както казах някои от нашите момчета имат доста работа, задължения, семейства… което само по себе си прави турнетата трудни. Но кой знае.. някой ден може да получим оферта, на която не може да се откаже.

–  Последни думи за нашите читатели и ваши фенове тук в България?

–  Мисля си, че е фантастично, че група като Man Lifting Banner е позната в България. Все още се учудвам как нашата музика достига до хора от цял свят. Това е едно от най-хубавите неща на хардкор-пънка. Надявам се нашата музика, нашите послания да окажат някакво влияние върху феновете, за да бъдат те по-политически активни, да стартират собствена група или най-добре и двете! Това е най-доброто, на което можем да се надяваме. За България, страна, която е живяла под ‘комунистическо управление’ (да се чете: Държавен Капитализъм), бих могъл да разбера, ако някои от вас искат да ни заврат голям среден пръст в социалистическите виждания. Man Lifting Banner никога не са подкрепяли подобни сгрешени интерпретации на комунизма и наистина се надявам, че хората разбират разликата, надявам се и ние да го показваме ясно с нашата музика и текстове. Благодаря за интереса към нашата група и за интервюто!
ЖИВОТЪТ Е БОРБА И БОРБАТА Е ЖИВОТ!
Пазете се и всичко най-добро!


Страницата на Man Lifting Banner в социалната мрежа

Сайтът на Crucial Response Records в мрежата

Източник на фото материалите, използвани в това интервю : WWW

Advertisements
Публикувано на Uncategorized и тагнато, , , , , , , , , , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

2 Responses to Paul (Man Lifting Banner, Lärm, Seein Red…) : „Действието все още говори много повече от всички думи“

  1. Pingback: The Shend от The Cravats : „Дадаизмът беше и все още е начин да изразяваш собствените си емоции без да влезеш в затвора за това или да те пребият“

  2. Pingback: The Shend от The Cravats : „Дадаизмът беше и все още е начин да изразяваш собствените си емоции без да влезеш в затвора за това или да те пребият“

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s