Gerard Evans от Flowers In The Dustbin: „Аз вярвам, че борбата срещу несправедливостта не ще умре, докато цялата несправедливост не бъде изличена“

Месец от последната публикация тук, а мотивите за тая лечебна тишина са повече, отколкото могат да бъдат основанията за нейното нарушаване. Причината е прозаична – някои хора го разбират погрешно. Не че не е имало поводи, къде добри, къде не чак толкова, но целта на занятието изглежда пременила се. В историята остават онези хроники, които ‘творческата гилдия’ ползваше рядко като извор на памет и все по-често като обект на личния си егоцентризъм. За това и предлагането на този ‘субпродукт’ на една променяща се среда, една развиваща се сцена на различни общоности, е по-добре да остане привилегия на майсторите на монотонно-доктриналния текст, които успешно се ориентираха на пазара на тънките чувства и в чието широко сърце има място за всеки пътешественик по пътя на виртуалната слава и капитализацията на одобрение. Ден преди официалното настъпване на лятото равносметката е типично равнодушна.
Но за сметка на множеството псевдо-фен издания (или спонсори, както са известно-разписани в концертните бумаги), които плащат данък ‘рок звезда’ на всеки професионален мрънкатор, симулиращ микрофонна дейност, тук авторски е не само сюжетът, но и форматът. За това, от светлините на прожекторите директно  се местим в умовете на изобретателите за една кратка, поучителна и показателна разходка из дебрите на романтичното минало, странното настояще и непознатото бъдеще. По своему – мисионерската част от безропотното трополене по клавишите.
В това начинание участие вече взеха нашите приятели Andy T и Jimmi от The System, а днес, както обещах, продължаваме с ‘мрачните интервюта’ и с един не по-малко интересен събеседник. Неговите мисли и творчество са притежание на две епохи, достояние на цели континенти и всичко това без дежурните за модерността – корист, алчност и завист. Да, все още има такива хора, а създаденото от тях не случайно добива легендарен статус. Един от тях е Gerard Evans, създателят на английската анархо-пънк банда Flowers In The Dustbin.

Не веднъж съм казвал, че има групи, които могат да бъдат оценени само чрез мъдростта на времето. Поколения от странници, които биват разбрани отвъд границите на своето време, визия и стремеж. В повечето случаи това са не просто популярни в своята среда музиканти или личности, ами надраснали мащабите на реалностите визионери, носители на силни и жизнеутвърждаващи послания, своеобразни революционери. Имам основанието да смятам, че Flowers In The Dustbin са именно такава група.
Доста различни от анархо-пънк сцената в началните ѝ години, Flowers In The Dustbin са очевидното изключение от клишето на бързия, недодялан и крещящ пънк. След разпада на Anabollic Steroids, техният създател, вокалистът Gerard Evans, почувствал се достатъчно отегчен от наложилия се модел стартира нещо напълно отличаващо се. Заедно с Charlie ‘Chas’ Loft на бас, Joanne Mead и Samanta ‘Noname’ на барабани се ражда Flowers In The Dustbin.

През 1982г. те изпълняват първият си концерт в Южен Лондон. Двете момичета в състава напускат моментално, след като Gerard започва сериозно да наранява себе си на сцената. Съвсем скоро, обаче, FITD записват първото си демо, озаглавено ‘Always Another Door‘. В записа участват само Gerard и Chas, които се сменят на инструментите – Chas свири на китара и бас, а Gerard записва барабани и вокали. Сближавайки се тъкмо по това време с колектива Kill Your Pet Puppy (това е официалната и публична група на колектива в социалната мрежа, където можете да откриете тонове истории, снимки, музика и полезни линкове за британската сцена от онова време; а това е официалния сайт на легендарното издание), цветята се вклиняват точно между анархо-пънка и готик музиката и културата. Те се определят като част от същата сцена, заедно с The Mob, Rubella Ballet и Poison Girls. Историята казва, че групата осъществява няколко концерта, а също така и не взима участие в няколко други и по-големи, главно заради убеждението си, че подобни мероприятия трябва да са по джоба на техните фенове.

През 1984г. съставът се стабилизира с пристигането на китариста Simon Barry и барабаниста Bill Mahoney от групата London’s Fear. The Mob и All The Madmen Records ги забелязват и им помагат за издаването на първия дългосвирещ албум – 12“ ‘Freaks Run Wild In The Disco‘, който се превръща в нещо доста различно от всички пънк издания по това време.
Rob от Faction също помага. През 1985г. за неговият лейбъл 96 tapes е записан ‘All The Best People Are Perverts‘.

Nails of the heart‘ пък е последващият сингъл, издаден за Mortarhate (лейбълът на Conflict), поради възникналите финансови затруднения в All The Madmen Records. Копие с най-доброто от групата е изпратено и до John Peel.
Следват нови промени в състава – китаристът Simon е заместен от Antje Klaehn, John Howells пък, застава зад кийборда.
Този състав записва сингълът ‘Lick My Crazy Colours‘. Очевидно повлияни от значително по-софт звученето на новият си китарист, FITD добиват още по-пасивен и странен звук, еволюирайки в това, което разпознаваме днес от тази класическа група. Най-авантгардното от Flowers In The Dustbin.

Множество песни са записани за Cold Harbour Records, но скоро лейбълът фалира и целият материал е изгубен. (Включително November’s song)
Тогава пътят на FITD и анархо-пънк сцената се разделя.

Видео към песента Lick My Crazy Colours:

Около 1986г. всичко наоколо се променя. Загубата на идентичност и енергия в сцената предизвиква голяма несигурност. Въпреки че лондончаните съзнателно се откъсват, продължавайки към нови хоризонти, общият упадък ги застига на финала на запис за ново LP. Вътрешни конфликти поставят края на състава, а албумът им, макар и недовършен се превръща в ‘загубеното’ ‘KO‘ LP.

Днес, групата отново е активна, бидейки част от голямото завръщане в анархо-пънка. С новите си участия, Flowers In The Dustbin се превръщат в един от очакваните актове на Острова и отвъд.

Имам удоволствието да разговарям с Gerard Evans, човекът зад групата през всички тези десетилетия, жива легенда за английската сцена и интересен събеседник.

– Gerard, би ли ни разказал малко повече за ранните години на Flowers In The Dustbin? Бяха ли те по-плодотворни или това беше просто тийнейджърски ентусиазъм?

– Много тийнейджърски ентусиазъм, идеализъм и планове за промяната на света. В някои отношения бяхме  по-малко плодотворни, защото половината от енергията беше влагана в това да се учим как да свирим на инструментите! Но всички бяхме безработни, така че имахме достатъчно време за всичко, тъй че нещата да се получават бързо.
Ранните дни до голяма степен бяха обусловени от политическия контекст във Великобритания – специално за мен, когато си спомням 80-те, неизбежно се сещам за Студената Война и непосредствената опасност от ядрено унищожение; Как Тачър смаза Великобритания, поставяйки жесток и егоистичен политически режим, който процъфтява и днес (същото направи Рейгън в САЩ) и всъщност, до голяма степен бе приет от Източна Европа след 1989г. Тъмни времена, но парадоксално, идеален момент да изгрееш с нещо смислено. Разбира се, ние се опитахме да променим света със Stop The City и пр. …
Също така, ние си отглеждахме срамните косми, а днес те вече посивяват.

Какво означаваше да си ‘пънк’ през 80-те и какво е днес? Има ли значителни разлики?

– Тогава имаше всякакъв тип хора, които наричаха себе си пънкове, така че за мен това бе малко странен термин. Обожавах 70-тарския пънк рок, но имам различно мнение за всичките суб-категории, които се пръкнаха от него през 80-те.
Главната промяна е, че се чувствам значително по-близък с термина днес.
Макар и пънкът да се е превърнал в консервативна (с малко к) версия на себе си, аз съм изключително щастлив, че важни теми, като тази за правата на животните са се запазили.
В миналото винаги имаше бъдеще, но къде отиде това?

В момента се случва нещо като ‘голямо завръщане’ в британската анархо-пънк сцена. All The Madmen Records се завърнаха, също така the Mob, Zounds и Rubella Ballet продължават напред. Какво мислиш за това?

– Мисля, че това е чудесно. Мисля, че политическата позиция зад анархо-пънка (така както аз я разбирам и интерпретирам) все още е доста нужна, най-вече във връзка с правата на животните и това да бъдеш срещу десните.

Последните години някои от тези групи добиха небивала популярност по света и доста хора считат, че това завръщане се случва заради пари, други мислят, че това не е вярно…

– Да не би да имаш предвид, че тези групи се реформират заради печалбата? Мога да разбера защо Led Zeppelin биха направили това, но анархо групите никога не биха се събрали отново, за да забогатяват. Ако групите съумяват да обикалят и свирят навсякъде без да губят пари от това, им пожелавам късмет!
Мисля, че тази идея, че от групите се очаква да губят пари е абсурдна. Това погребва артиста до състояние под най-лошо платените работни места – това обижда и унизява самото изкуство и е знак, че живеем в еснафско общество със сгрешени ценности. Ако това продължава с поколения напред, изкуството ще става все по-безполезно и още повече хора ще предпочитат да гледат телевизия или да играят видео-игри. Какво ще се случи тогава?
Пънкът отхвърли старите рок динозаври, които летяха с частните си самолети за големи шоута на стадиони, но всичко това отива твърде далеч в обратната посока и нищо чудно да доведе до самоизяждане. Моята молба към всеки, който чете това, е да преоткрие и уважава изкуството като цяло.

– Пънка беше агресивен начин да се отграничиш от системата, но се превърна в нещо различно. Съгласен ли си с Crass и тяхното „Punk is Dead“?

– Аз вярвам, че борбата срещу несправедливостта не ще умре докато цялата несправедливост не бъде изличена. Ще съм разочарован, ако пънковете си мислят, че трябва да са част от конкретен жанр музика или начин на обличане, за да се борят със системата или несправедливостта. Дрехите и походката са полезни, но те не са истински оръжия, както думите и действията са.
Важните неща, които идват с ‘пънк пакета’ не ще умрат, тъй както няма да има никакво значение, ако маловажните изчезнат завинаги.

Пет от любимите ти групи (без значение каква е подредбата).

– Лично за мен : Sex Pistols, Adam & The Ants, David Bowie, Crass, The Mighty Wah! Група, която всички от Flowers In The Dustbin харесват е The Mob.

Музиката или идеята е по-важна?

– Бих казал, че зависи от бандата. Някои ми харесват, заради своите идеи, а други заради музиката – най-доброто и за двете. Срамно е че вече нямаме банди с оригинални идеи или изобщо артисти от каквато и да е медия.
За мен, идеите са това, което ме въодушевява..
Съвременният пънк е чисто и просто рециклиране на чужди идеи, което само по себе си не е толкова лошо, но не ме вълнува, така както новите идеи го правят. Ние трябва да приемем, че това, което сме и там, където се намираме в момента, като вид и развитие не е много. Така че се нуждаем от нови и различни идеи, които да бъдат включени, ако искаме да се окажем на различно място. Определението за глупост е да правиш едно и също, очаквайки различни резултати.

Какво мислиш за настоящата политическа атмосфера? Наблюдава ли се някаква промяна или всичко си е същото като преди? Има ли все още смисъл от съпротивата?

– Промени се случват всеки ден и винаги е било така, но подозирам, че ме питаш дали има някакво подобрение или нещата са се влошили. В който случай, Великобритания е единственото място, за което мога да говоря.
Всичко е много повече под контрол днес. Изглежда, че не ще имаме онова чувство за ‘пространство’, с което пънковете бяха дарени по-рано от хипитата на 60-те и 70-те години. Артериите са се запушили и уверено вървим към голям планетарен инфаркт!
Има ли смисъл от съпротива? Това аз не бих могъл да кажа, то зависи от индивидуалната съвест на всеки, който чете това. Не е моя отговорност, нито на която и да е група – ваша лична е.

Как виждаш днешните хлапета? Мързеливи консуматори в ‘епохата на джаджите’ или поколение с изключителния шанс да победи системата през най-добрата ѝ защита?

– Аз не вярвам някой да е естествено мързелив, така както не вярвам, че някой може да бъде непоправимо лош. Мисля, че след като им се даде възможност да реализират своя потенциал, хората са склонни да се хвърлят напред с всички сили. Както винаги липсва възможността и надеждата.
Мисля че за младите хора днес е все по-трудно да установят идентичност, извън онлайн такава. Но вярвам, че човешкият дух ще надделее, трябва да се вярва, нали?

Какво мислиш за съвременната сцена? Имаш ли любими нови банди?

– Faeground Accidents са чудесни. Mutton, които ни подкрепиха в последния ни лондонски гиг също заслужават внимание. Peel са нова UK група, която прави нови неща.

Чувал ли си нещо за България? Ако имате възможността, бихте ли дошли тук за участие?

– Опасявам се, че не знам почти нищо за България, но бих се радвал да науча повече! Бихме се радвали да дойдем и да свирим в България, ако това е възможно. Опитът е най-добрият учител.

Последни думи за нашите читатели и ваши фенове.

– Бихме се радвали да ви видим! Шансът за връзка е най-големият от всички подаръци! https://www.facebook.com/flowersinthedustbinofficial


Някои от материалите ползвани в текста са взети назаем от http://anarchoscene.blogspot.com
За феновете и заинтригуваните, тук можете да откриете и тълкувания на Gerard за някои текстове на FITD.

Advertisements
Публикувано на Uncategorized и тагнато, , , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

5 Responses to Gerard Evans от Flowers In The Dustbin: „Аз вярвам, че борбата срещу несправедливостта не ще умре, докато цялата несправедливост не бъде изличена“

  1. Pingback: Bulgarian Website Interview |

  2. Pingback: Paul (Man Lifting Banner, Lärm, Seein Red…) : „Действието все още говори много повече от всички думи“ | SofiaRebelStation

  3. Pingback: The Shend от The Cravats : „Дадаизмът беше и все още е начин да изразяваш собствените си емоции без да влезеш в затвора за това или да те пребият“

  4. Pingback: The Shend от The Cravats : „Дадаизмът беше и все още е начин да изразяваш собствените си емоции без да влезеш в затвора за това или да те пребият“

  5. Pingback: Omega Tribe: „Искаме да вдигнем знамената!“ | SofiaRebelStation

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s