Jimi от The System : „…пънк сцената се нуждаеше от шут в задника!“

Легендата гласи, че когато щатският феномен Ramones отишли на Острова, първото, което им направило впечатление били хората. От слънчево-бохемския рок’енд’рол рай до мъглявия бряг на Великобритания, обаче, километрите и буквално и преносно са много. Така рок звездите имали възможността да се запознаят от първо лице с английската пънк сцена през 80-те. Мрачни люде, още по-мрачни, студени, шумни и политически групи. Полу-криминална дистрибуция на музика и литература, активизъм и постоянна борба със системата на всички възможни фронтове. Времената на Sex Pistols демагогията са отминали, а младежките субкултури са се развили по подобие на бандитски формирования – всяка, потопена в атмосферата на собствените си основания със своя територия и свое поле за изява. Този пейзаж малко или много потресъл американците, които споделили, че това, което виждат няма нищо общо с тяхната представа за ‘пънк’. Те знаели, че попадат в една съвсем различна вселена, където сместа от апокалиптичен светоглед, младежка борбеност и решителност и неудачите на социо-политическото настояще е оформила взривоопасна среда. Няма две мнения по въпроса – английската анархо-пънк сцена, формирана като протестно движение, музикална култура и политическа идеологема е феномен без реален аналог.

Сигурен съм, че толкова потресаващ е първият допир на всеки с нещо с този силен и категоричен заряд и целеустременост. От великобританските скуоти до твоя град, твоят дом, твоята уредба и в крайна сметка… твоето съзнание -това е едно пътуване на влака без кондуктор, на който са се качили, но са и слезли много. Наскоро ви запознах с един от първите му пасажери – Andy T, който каза, че и на 50 не се чувства уморен да се бори. Днес ще продължим серията разговори с най-автентичните за британската сцена от онова време личности и групи, т.нар. пионери и създатели на този жанр, първи негови проповедници и подражатели.

Който не е чувал за The System вероятно е нов наоколо или поради странно стечение на обстоятелствата никога не е имал среща с английския политически пънк от 80-те. Едни от най-ярките му представители, The System, остават широко известна по целия свят банда – фундаментална за своето време, всепризната и същевременно продължаваща да бъде значима част от алтернативната сцена. Няма да е пресилено да се каже, че англичаните са същински герои със своята четири десетилетна история, в която, константа е останала тяхната енергия и неугасващия плам на борбеност и съпротива.

И така, историята говори, че формацията е създадена през лятото на 1980г. The System са били замесени и в други музикални актове от 1978г. до тогава, но, когато срещат за първи път Flux Of Pink Indians нещата се променят коренно. Тогава и изключително благодарение на Flux, системата записват първото си EP, вечната класика ‘The Warfare‘. Това издание, включва техният химн The Dogs of War и става доста успешно. В средата на 1981г. The System свирят по турнета с Flux Of Pink Indians и легендарните Crass. Това, през 1983г., е последвано от второто им EP – ‘The System is Murder‘. По това време бандата е разпознаваема вече в цяла Европа, Великобритания и САЩ.
Освен двете си EP-та, издадени през 1982г. и 1983г., The System издават и една демо касетка през 82-ра, live split с Antisect и дългосвирещ албум, издаден през 1997г. от Skuld Releases и Profane Existence. Overground Records също така издават сборен диск през 2005г. – ‘…Is still murder‘.

Имам честта да си говоря за групата, сцената и други неща с Jimi Jerkoff – басиста основател на The System и основна личност, забъркана в събитията и местата от онези тъмни години.

Съставът на The System: Andy Atom, Jan Commode, Jimi Jerkoff и Spider

– Здрасти Джими! На фона на оскъдната биографска справка за The System, би ли ни разказал повече за създаването на групата и идеите зад бандата?

– Бандата беше създадена в началото на 1980г. Всички ние свирехме в различни други групи до тогава, но пънк сцената се нуждаеше от шут в задника! Бяхме на концерт на Crass и тогава изведнъж всичко се промени. Формирахме The System – значително по-политическа и анти-военна в своята идеология. Семената бяха посяти!

Дежурен въпрос : Какво беше да си пънкар през 80-те във Великобритания?

– 80-те бяха истинско отражение на пънка. Всички, които бяха в банди по това време не бяха музиканти. Но имаха много сърце и енергия! Бяха си отишли the Clash и Pistols, всички еднодневки от ’77’ ерата, оставяйки пътя напред чист за децата. Това ни вдъхнови.

Какво е истинското значение на ‘бунта’? Въстанието на безопасните игли срещу поколенията или нещо по-дълбоко?

– Анти-мода е това, което е. Старите поколения се страхуваха от промяната и опитваха да репресират младежта както могат. Но пънка комбинира анти-модата с недоверие към политиците и установените порядки. 1980г. беше истинското начало на протеста. Да не се бърка с ежегодния пънк фестивал в Блекпул (бел.авт.: протест – rebellion. Rebellion е и името на известния фестивал в Англия). Нямат общо, но както и да е…

Когато Иън Гласпър написа в няколко тома цялата история на почти всички важни пънк метаморфози във Великобритания остана впечатлението, че това са спомени – пънкът е мъртъв и няма да се върне никога. Но сега ставаме свидетели на голямото завръщане в анархо-пънка. Почти всички важни и фундаментални групи се събраха отново. На какво се дължи това? Печалбарство или моментът отново е узрял?

– Дължи се най-вече на интернет, който дава възможност за повече показност. Някои групи, които се разделиха през 80-те осъзнаха, че са по-влиятелни, отколкото са вярвали че са били в миналото. Ако трябва да съм честен пънк сцената, такава каквато си я представяхме действително умря. Тя се раздели и самоуби с малко помощ от медиите и етикирането. Не мога да говоря за другите банди, но имаше и печелбари сред тях. Не и ние. Ние винаги сме имали лошо отношение към това. Егоцентризмът и печелбарството не са позволени. Но всички предпочитаме да сме на 24 отново пред това да сме на по 50 сега. Времето променя всичко, изключая правителството, което продължава да лъже, мами, корумпира и убива…

Как усещаш The System? Голяма платформа за разпространяване на посланието, десетилетен музикален проект или нещо лично?

– Винаги е било лично. Твоите убеждения винаги ще оформят живота ти. Всеки, който подтиска собствените си убеждения, за да бъде ‘в крачка’ с живота е обречен на страдание в бъдеще. Животът ти се превръща в измама и само в група можеш да дадеш гласност на своето отвращение от модерния свят.

Какво мислиш за днешните поколения? Имат ли собствено присъствие или копират добре известни модели на поведение от миналото?

– В някаква степен всичко се копира. Но днешните деца са заобградени от модерните технологии. Джаджа ерата разсейва и подтиска истинската мисъл, водейки към тоталния консумеризъм.

Имаш ли любими групи от настоящето?

– Лично аз нямам любими, но уважавам много групи, които продължават делото, тъй като знам колко трудно и затормозяващо е това днес.

Труден (може би) въпрос. Ако съм новак наоколо и те помоля да ми препоръчаш 5 групи, кои ще са те?

– Anthrax UK, The Mob, Zounds, малко от добрия стар Crass, Flux of Pink Indians… и ние! Все пак съм пристрастен.

Последните три десетилетия бяха малко или много летаргични. Почти всички ъндърграунд сцени допуснаха при себе си големите корпорации – бизнес логата и рекламите нахлуха на концертите. Ако можеш да се върнеш назад какво би променил?

– Определено последните 30 години бяха тъжни.  Що се отнася до бандата, миналото и промените… ние бяхме доста наивни. Понякога прекалено пияни. Не успяхме да реализираме повече записи през 80-те. Но всички сме индивидуалности и трябва да се уважава чуждото мнение, дори да не си съгласен.

The System са тук и забиват отново! Какви са бъдещите планове?

– Бъдещето на групата, както винаги е несигурно. През последните две години свирихме в Европа и Канада. Тази година – Италия и турне в САЩ. Това никога нямаше да се случи в ранните 1980-те. Имаме нов live албум, както и винил-сингъл, тъй че ще видим накъде ще ни отвее животът…

Има ли места, където не сте били, но искате да посетите?

– Тазгодишното щатско турне трябва да ни поотвори очите. Изкефихме се много в Прага, Берлин, Дъблин, Париж и други. Европа винаги е супер за нас – хората са много по-организирани. Концертите във Великобритания са слаби, рехаво посетени в повечето случаи. Пънкарите тук предпочитат да стоят отвън, пиейки евтина бира и пушейки. Но ако някой може да посрещне нашите разходи бихме се радвали да сме навсякъде. Светът е широк.

Политиката се схваща по различен начин на различните места. Какъв е смисълът от политиката там, където хората идват, за да покажат новите си дрехи на момичетата?

– Винаги ще има такива типове по концерти. Обикновено те се махат, когато истинските хора ги изритат. Но това няма нищо общо с политиката. Просто мода.

Знаеш ли нещо за България, чувал ли си тукашни групи?

– Знам, че столицата е София. По време на тъмните КГБ години е имало множество български агенти. Била е най-бедната комунистическа страна по това време. И в по-позитивен план : един от оригиналните ни китаристи ( Maki ) всъщност живее в България в провинцията на около три часа от София.

Интересна представа! А ако имате възможност бихте ли дошли насам за концерт?

– Разбира се, че ще се радваме да свирим в България! Това би било невъзможно през 80-те.

Последни думи за нашите читатели и ваши фенове.

– Много ти благодарим за интереса и въпросите! Надявам се вашите читатели да се почувстват по-осведомени относно настоящето на групата. Надяваме се, че някой в София ще организира един или два концерта и ще можем да си поговорим за скапания живот. Наздраве на всички! Борете системата!
Jimi, The System.

Advertisements
Публикувано на Uncategorized и тагнато, , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

7 Responses to Jimi от The System : „…пънк сцената се нуждаеше от шут в задника!“

  1. Pingback: Gerard Evans от Flowers In The Dustbin: „Аз вярвам, че борбата срещу несправедливостта не ще умре докато цялата несправедливост не бъде изличена“ | Sofia

  2. Pingback: Paul (Man Lifting Banner, Lärm, Seein Red…) : „Действието все още говори много повече от всички думи“ | SofiaRebelStation

  3. Pingback: The Shend от The Cravats : „Дадаизмът беше и все още е начин да изразяваш собствените си емоции без да влезеш в затвора за това или да те пребият“

  4. Pingback: The Shend от The Cravats : „Дадаизмът беше и все още е начин да изразяваш собствените си емоции без да влезеш в затвора за това или да те пребият“

  5. Pingback: THE SYSTEM /UK/ + Razvrat I Pokvara & Anti-Future live @ UNDERGROUND GALLERY | SofiaRebelStation

  6. Pingback: THE SYSTEM live @UNDERGROUND GALLERY + RiP, A.F., B.T. | SofiaRebelStation

  7. Pingback: Omega Tribe: „Искаме да вдигнем знамената!“ | SofiaRebelStation

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s