Andy T : „В петдесетте съм вече и се чувствам ядосан и бунтуващ се точно толкова, колкото и преди съм бил“

Когато преди четири десетилетия в Англия е поставен фундаментът на това, което по-късно ще наричаме с много имена – сцена, движение, култ, дори и идеология, от пепелта на модерната култура и от дъното на социалната бездна неговите пионери едва ли съзнават какво им предстои да изградят. Нарочно или спонтанно, но лицата и групите зад това дело успяват да синтезират толкова мощна реакция, която дори днес френетично тресе земята, почти половин век по-късно, и на хиляди километри от Албиона по целия широк свят.

От паважите и парковете, до задимените ъндърграунд клубове, от скуотовете и социалните центрове до стадионите и убежищата на бетонната джунгла, армия от музиканти, артисти, художници, поети, активисти, просто деца от улицата и разнородни мечтатели се оказват двигателя на този забележителен процес. В търсене на автентичността във времена на имитации се опитах да издиря и да си поговоря с някои от знаковите фигури – хора и групи, които без угризение бихме наричали класици, родоначалници на всичко случило се в алтернативната музика и радикалната култура последните десетилетия. Специално за Sofia Rebel Station една, надявам се, продължителна поредица от интервюта с интересни личности, въвлечени в тези най-ранни и мрачни, но експлозивни и непримирими дни.

Първи в тази поредица е поетът и музикант Andy T.

Повечето снимков материал e взет от http://www.anarchoscene.blogspot.com

Andy T е псевдоним зад артистът Andrew Thorley – един от малкото солови изпълнители – анархисти, а също така и поет.  Той се осланя на идеята за ‘пънк’ чрез схващането, че ‘всеки може да го направи’ и продължава самостоятелно, независимо от хорските мнения. Но преди да бъде просто Andy T, поетът има сериозна музикална история. През 1977г. той формира Reputation in Jeopardy, в която група свирят различни музиканти, включително John Mayer от Buzzcocks на барабаните. Те издават песента ‘Girls Love Popstars’ от култовата компилация Bullshit Detector I. По това време, евентуално, Andy T преценява да продължи сам, следователно три парчета той изпълнява солово. След като Thorley среща Crass горе долу по това време, те биват сериозно заинтересовани към него и неговият стил и пърформънс. Съвсем скоро се появява и първият сингъл за Crass Records.

През 1982г. излиза сингълът ‘Weary Of The Flesh’, който не си проправя път до класациите, но не в това е смисълът. Към записа има и допълнение – картинка на трима люде, носещи животински маски, които се избиват един друг (това са Phil Free, Steve Ignorant и Annie Anxiety). Andy T започва серия от концерти с групи като Crass, Dirt, Flux of Pink Indians, The System, като често е подкрепян на сцената по време на своите рецитали от барабанисти от групите. След сингълa се появяват слухове и за дългосвирещ албум, който обаче така и не излиза. През 1983г. Andy T прекратява дейността си, поради много причини – идиотското поведение на някои от т.нар. ‘сцена’, както и нарастващите лични и семейни задължения. Въпреки всичко Andy T рестартира изявите си в днешни дни, като се радва на завидна популярност. През 2012г. беше издаден сингълът „I Still Hate Thatcher“ за 1 in 12 Records, както и CD-то „Life at Thethers End“. През 2014г., подобно на CD-то от 2 години по-рано, All The Madmen Records издават „Bring Whatever You Expect to Find“.

Andy T е част от голямото завръщане в английската анархо-пънк сцена, което задвижи много хора и групи от ранните дни на сцената. За мен е чест да разговарям с него, а също така се радвам, че той се съгласи нашият разговор да бъде публикуван ексклузивно тук.

Здравей Анди! Изтъркано е, но би ли ни разказал малко повече за ранните дни на Andy T? Как започна всичко?

– Започнах да пиша поезия и песни през 1974г. Бях запален читател и музикален слушател от най-ранна детска възраст. Да пиша мои неща ми дойде, някак си, естествено, също така открих, че това ми харесва. Прекарах много време в локалните библиотеки четейки и пишейки поеми и проза. Прякорът сред приятелите ми в училище винаги е бил Andy T, съответно това беше и най-очевидното име, под което бих могъл да пиша.

Какво беше да си пънк през 80-те във Великобритания? Считаш ли себе си за ‘пънк’ днес и защо?

– В действителност не считах себе си за ‘пънк’ през 70-те и 80-те, просто се опитвах да бъда себе си. Отношението беше това, което предпочитах пред униформата. Модният аспект никога не ме е интересувал, не ме интересува и сега.

Ако приемем, че в основата си пънкът е бунт, то тогава какво е значението на това да се бунтуваш? Просто период или нещо повече  – политическо и социално заявление, например?

– Бунта и недоволството са считани за пубертетски признаци, от теб се очаква след това да се успокоиш и да уседнеш. В петдесетте съм вече и се чувствам ядосан и бунтуващ се точно толкова, колкото и преди съм бил. Знам и доста хора, които се чувстват по същия начин.

Пънкът мъртъв ли е?

– Отношението не може да умре, докато хората продължават да критикуват всичко и да вдигат шум.

Ако си запитан да разкажеш интересна история от 80-те, какво би ни споделил?

– Живях за известно време, в началото на 80-те, с моите добри приятели Flux Of Pink Indians в къща в Северен Лондон. Разбирах се с Дерек, басистът на групата, много добре, особено що се отнася до общия ни еклектичен вкус към музиката. Flux винаги следваха стриктно какво биха направили Crass на мига, след това правеха нещо подобно. Crass издадоха „Yes Sir I Will“, който беше създаден да бъде предизвикателна комбинация от музика и шум, която да провери до колко слушателя е готов да се концентрира в думите, за сметка на песента. Дерек искаше да отиде дори още по-далеч и да направи думите толкова шокиращи, колкото и музиката, съответно излезе с ‘the „fucking cunts“‘ идеята за албум. Един ден с Дерек си прекарвахме времето около Notting Hill Gate, в магазините за плочи втора ръка, пътувайки през цели кутии със записи. Бях му обърнал внимание на Frank Zappa наскоро, и му посочих една песен от „Zappa In New York“, наречена „I promise not to come in your mouth“. Дерек каза, че това е точно което е търсил, купи албума и говори много въодушевено за концепцията по целия път обратно с метрото. Когато се прибрахме, той избърза да се качи на горния етаж в стаята си, за да пусне парчето, докато аз останах долу, за да сложа чайника. Тамън водата завря, когато Дерек слезе долу видимо разстроен и сърдит. Ти северняшко копеле, ми каза той, ти през цялото време си знаел, че е инструментал нали? Обаче отлична песен, братле!

Какво мислиш за завръщането на анархо-пънка в днешни дни? Дали е заради печалбата или се базира на истинските потребности на обърканото и смутно общество?

– Аз мисля, че събирането на банди и артисти отново е нещо брилиянтно. Времето е правилното, до колкото и политическият климат е притеснителен. Повечето групи го правят, поради правилни причини, за да разпространяват своето ценно послание наоколо. Има доста сериозен мит по отношение на ‘анархо пънк = нестопанска дейност’ с който се злоупотребява от определени хора и до сега. Crass винаги са правили печалба, защото бяха много популярни, продадоха и много албуми. Това е, което им позволи да направят толкова много, за толкова кратко време. Даде им шанса да помагат на други изпълнители, включая мен самия, които вероятно никога нямаше да бъдат допуснати до популярната музикална индустрия. Печатане на плочи и обложки, дистрибуция, всичко струва пари, на всеки трябва да се плати. Не би трябвало печалбата да е лошо нещо, въпросът е какво ще направиш с тези пари. Някои хора могат да ги дадат на други, помагайки им. Някои групи се нуждаят просто от храна, спокоен сън и възможност да стигнат до следващото си участие. Всичко струва пари, включително инструментите, репетиционните, резервни части и неработещо оборудване, бензин, храна. Списъкът е много дълъг и освен ако  не си много богат или нямаш достъп до безкраен ресурс, ще ти е много трудно да правиш нещо евтино. Crass винаги са правили достатъчно пари, за да живеят евтино, защо другите да не могат? Знам за някои групи от анархо-сцената, които организират големи концерти, бенефити и пр. за достойни каузи. След което тези хора пълнят своите джобове. Това си е за тяхна сметка, ако те са решили да са мошеници, но евентуално хората биха ги разкрили.

Все още ли мразиш Тачър?

– Аз винаги ще мразя Маргърет Тачър и всички, които вървят по нейните подли стъпки. Аз съм роден и израснал в Северна Англия и все още живея там. Животите на милиони хора наоколо и в други региони на страната бяха унищожени от политиките на консерваторите. Раните са много дълбоки, а някои и не ще зараснат. Ние никога не трябва да забравяме и никога не ще простим!

Мразиш ли някой друг (освен Тачър)?

– Като цяло предпочитам да не мразя нещо или някой конкретно. Омразата е деструктивна, а любовта е толкова повече позитивна… Моята твърда вяра в любовта и мира е тази, която ме кара да ненавиждам нетолерантността, расизма, оскръблението и капитализма.

Какво мислиш за днешните поколения? Имат ли нещо общо с твоите времена през 70-те и 80-те?

– Изглежда че в днешно време има  много отвличащи вниманието неща, които окупират съзнанието на децата, което ги възпира да бъдат осведомени политически. Апатията взима връх, генерализирам, но се надявам да не съм прав. Имам четири отгледани деца, които се надявам да са добри хора с добри възгледи върху живота. Младежта трябва да продължава битката срещу потисничеството, след като ние си отидем.

Имаш ли любими съвременни групи?

– Харесвах Arctic Monkeys в началото, когато стартираха имаха цялата енергия и жизненост на ранните пънк групи. За съжаление бързо се изсулиха в мейнстрийма, за да станат рок звезди избушващи вехти албуми. Харесвам една лондонска група – Alabama 3. Винаги ги гледам, когато имам възможност. Обичам да слушам широк диапазон музика от много различни жанрове. Някои от току що реформиралите се ‘анархо’ групи са по-добри сега, отколкото са били преди. The Mob, System, Zounds и Anthrax са винаги жестоки. В този момент моята банда е доста добра също.

Най-трудният въпрос. Трябва да препоръчаш на новак 5 групи. Без значение стил и жанр, просто пет от твойте любими групи.

– Първото, което ми идва наум, без подредба, тук и сега : Frank Zappa; Mott the Hoople; Small Faces; The Who; Velvet Underground.

Позволено ти е да се върнеш назад във времето – където поискаш. Къде, кога и защо?

– В някакъв смисъл там, където бих имал възможността да спра света да се превърне в това, което е сега.

Какви са бъдещите проекти на Andy T?

– Тъкмо завърших албумът с ограничен тираж „Collaborations“, който включва парчета, които съм правил с други хора от излизането на „Life At Tethers End“ насам. Също така имам и нов 7“ сингъл за сингъл клуба на All The Madmen Records, който включва песните „Bring Whatever You Expect To Find/Jolly Coppers“. Тази седмица влизаме в студио, за да запишем песен за компилация, издавана от Grow Your Own Records, лейбълът на Anthrax. Надявам се да съумеем да запишем и други песни и поеми за бъдещи издания. Също така съставям албум със стари материали от 70-те и 80-те с помощта на Overground Records. Все още събирам стари демота и записи на живо, тъй като до преди няколко години нямах абсолютно нищо от това време. Penny Rimbaud и аз планираме колаборация, която също се надявам да стане факт в рамките на тази година.

Знаеш ли нещо за България? Ако имаш възможността, би ли дошъл за концерт тук?

– Със сигурност ще се радвам много да дойда в България за концерт. Ти го организираш – а аз ще дойда. Посетих България преди 10 години с моята приятелка и деца и открихме много хубаво място с прекрасни хора.

Няколко думи за финал специално за нашите читатели?

– Завинаги вдигайте шум и критикувайте овластените и привилегированите! Пазете се и бъдете нащрек! Love and Life, Andy T.

Advertisements

About JollyStomper

Не поглеждай назад - там няма нищо. Нито крачка напред - избягваш всички.
Публикувано на Uncategorized и тагнато, , , , , . Запазване в отметки на връзката.

6 Responses to Andy T : „В петдесетте съм вече и се чувствам ядосан и бунтуващ се точно толкова, колкото и преди съм бил“

  1. Pingback: Jimi от The System : „…пънк сцената се нуждаеше от шут в задника!“ | SofiaRebelStation

  2. Pingback: Gerard Evans от Flowers In The Dustbin: „Аз вярвам, че борбата срещу несправедливостта не ще умре докато цялата несправедливост не бъде изличена“ | Sofia

  3. Pingback: Paul (Man Lifting Banner, Lärm, Seein Red…) : „Действието все още говори много повече от всички думи“ | SofiaRebelStation

  4. Pingback: The Shend от The Cravats : „Дадаизмът беше и все още е начин да изразяваш собствените си емоции без да влезеш в затвора за това или да те пребият“

  5. Pingback: The Shend от The Cravats : „Дадаизмът беше и все още е начин да изразяваш собствените си емоции без да влезеш в затвора за това или да те пребият“

  6. Pingback: Omega Tribe: „Искаме да вдигнем знамената!“ | SofiaRebelStation

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s