Глас Народен, Ънален Диспут, Прокиш @ bar ADAMS

Гадното наследство от преждевременно завърналата се зима хрупти и се размазва по обувките на всеки отдаден на ‘градонавтиката’ ентусиаст, дръзнал да практикува любимото си занимание – плуване, скачане, подтичване, промъкване, рядко просто пешеходене, но значително по-често надбягване със суровите условия в градска среда. И то не каква да е градска среда, ами софийската такава. А тя, в средата на месец Март, след последния сняг, е нищо повече от минирана с кучешки ‘работи’, окаляна и подгизнала повърхнина, чийто митични измерения често стават повод за скъпоструващи ремонти на железния кон или болезнени визитации на травматологичните отделения. В най-редовния случай – просто излизаш като току що прекопал лехата горски, без особено мнение за изгледа си от торса надолу.
С кални пътъчки или не, в една типично софийска част на града трябваше да зашляпам из низ от мътни морета и бозави реки по пътя си към среднощно-делничния водевил – шепа луди и странни люде се надпреварват кой да вика и да тропа по-силно. За чий някой ще подеме подобен поход от топлия комфорт на бира с екстри и европейски футбол към тъмната страна на т.нар. БГ ъндърграунд – по-често сбирка на приятелски и семейни кръгове около музикалната самодейност на същите (плюс бира и екстри, разбира се). Апотеоз на мазохизма за всеки средностатистически рок фен, отдаден на рокерската надменност в стил ‘кафявите ми каубойски ботуши’ и норма за преизпълнение за всеки усреднен (и цифром и словом) пънкар! Да си дойдем на думата. Снощният концерт беше най-пънкарската и по смисъла на горното най-антирокерска проява за последното космическо хилядолетие!

Няколко важни забележки. До сега не бях посещавал това въплъщение на бар Адамс, което, считано от вчера се брои за грешка. Въпреки, че районът ми е добре познат, не бях усещал специфичната му атмосфера – романтичният брак между застаряващите кооперации и индустриално-пролетарския облик, запазил същественото от безвъзвратно отминали епохи.

За всичко си има първи път, за това и който не е обърнал внимание на малките симпатични билети-пропуски, старателно изрязани на ръка, да се сети кой в днешно време ще се занимава с подобна хамалогия, особено ако е за ‘малкото осиновено братче’ на големия и преуспял, модерен, харесван, одобряван и богат син на рока. Във връзка с горното – звукът снощи победи 90% от опитите на озвучителите във всички останали столични клубове да озвучат пънк/хардкор концерт без да предизвикат масово оглушаване сред посетителите. Нещо повече – озвучението прибра в малкия си джоб и големите играчи в т.нар. сцена за авторска музика – тези, чийто клубове приютяват множеството събития от подобен род. И още една голяма червена точка – музикалното оформление между групите! ДА, ПОДЯВОЛИТЕ! За първи път музиката е на толкова високо ниво, все едно професионален ди-джей с високи компетенции в областта придружаваше нелеп и безцелен делничен хепънинг – празненството на пънк-хедонизма отвъд клишето на стандартния и превзет хардкор концерт.

В задушевна обстановка и пред радостта на танцуващи дечица излязоха ПРОКИШ. Страхотно име от една много готина българска (?) думичка – толкова съдържателна, че е трудно да бъде описана със синоним.
Въпреки това, винаги подхождам с известна доза реализъм, когато става дума за група в графичната стилистика на произволна боксьорска марка конфекция. Очакванията ми за стандартизиран тийнейджърски стрийтпънк, обаче не се оправдаха. Вместо това прокишите стартираха с оглушителен и див хардкор-пънк. Нервна тропаница, бързи изкрещяни куплети и сериозна тяга, подплътяват музиката на триото, което със завидна доза хумор посрещаше овациите на малката, но отдадена публика. И така от първото до последното парче Прокиш държаха чудесно, бързо темпо в стила на оригиналния английски хардкор-пънк. Това, което най-много ми хареса е автентичността, енергията и посланието, което Прокиш съумяха да предадат чрез себе си и музиката си. Но между жадуваното ‘тупа-лупа’ и срязващите рифове се прокрадваше и митичния магнетизъм, който придава онази пристрастяваща форма на пънка, която те кара да се движиш неконтролируемо под жужащия звук. Дано не съм разбрал правилно чувството им за хумор, но обещанието, че това ще е последната им изява беше най-лошата новина за вечерта. Вместо това, бих предложил на Прокиш да помислят как да въвлекат в каузата си още хора, които да станат свидетели на една истинска хардкор група, а не поредното менте.

Oще една свръх-положителна изненада! Нито една запалена цигара вътре – голяма победа за клуб, който очевидно изповядва твърди принципи.

И след някоя друга цигара циркът е готов да продължи своето представление. След като Прокиш отвориха вратата към ада се очакваше все някой да запали котела. Кой друг, ако не гаранта за култура, защитникът на аристократичните обноски и въздържаността, групата с име, нежно, но съдържателно като титлата на благородничка от викторианската епоха. Естествено става дума за неoспоримoто право на анатомичния изход да бъде издигнат в себичния содомистки култ – съвместяване на несъвместяемото. Ънален Диспут с един липсващ член отзад, добре имитираха Ънален Диспут със същия този член. Отзад. И ако мога да продължа метафората към музикалната същност на снощния им пърформънс – разликата не бе в радикализма на бандата. Превърналите се в класика парчета моментално се възпроизвеждат, независимо от звуковата деградация, която настъпва при всеки техен порив. Ето защо моралния стожер е по-ценен жив, отколкото мъртъв в калта на собственото си вдъхновение. Дузина парчета отвързан и побеснял пънк – някои със силно социално послание, други по идиотски шеговити, но винаги поддържащи онова чувство на съпричастност към каузата, колкото и патетично безсмислена да е тя. Музиката на Ънален Диспут те кара да куфееш до строшаване на нечетните прешлени на своя врат, че и след това. Смърт за културата и пънка умря са изводите всеки път, когато волята или неволята те срещнат с диспутарите – една от най-важните анти-конформистки групи. От дефекта в ефект пък е тяхното мото, не само вчера, но и утре. Но утре бъдете сигурни, че ще сте там за още една доза ‘Щъркел’, ‘А’, ‘Канцеларията’, ‘Восъчният Хитлер’ и др.

По късни доби и с червена точка за възрастова забрана се появиха и хедлайнерите на този своеобразен мисловен банкрут, който настъпи след поредното посещение на барчето и след като Прокиш и Ънален Диспут взеха своето от грешните души. Това са Глас Народен с гласа на Пешо Дървото. Две култови фигури, едната произлизаща от другата, но неразривно свързани в своята значимост и знамение. Абсолютния пънкар в ролята на себе си и гласът на народа в ролята на всичко останало формираха екстравагантния, дори авангарден на моменти ретро-пънк – добре познатата ни от БНР ‘Аларма Джаз-Пънк’ и др. участия в столицата идея. Която, обаче очевидно търпи развитие, защото снощи Глас Народен звучаха много повече като себе си, на фона на десетките проекции между Аве Мария и класическия албионски мрак. С други думи Глас Народен напомнят вече на Глас Народен. Кръгът е затворен, а типичните елементи са невъзможни за копиране – насеченият ритъм, опростенческите китарни рифове и твърде характерния, на места безпардонен вокал обрисуват точно това, което някога в дебелите книги ще пише зад термина ‘класически пънк’. Чудесно изживяване за всички любители на бързата скорост и екстремисткия уклон – Глас Народен са начин да се върнеш там, откъдето е започнало всичко.

Малко след полунощ и доста преди първия градски транспорт приключи събитие, което се надявам да намери поне продължение – в този състав, на това място.

А днес е Bad Manners и ако някой си прави сметки за друго, освен парти с Бъстър Блъдвесел, значи не си е научил урока!

Advertisements
Публикувано на Uncategorized и тагнато, , , , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

2 Responses to Глас Народен, Ънален Диспут, Прокиш @ bar ADAMS

  1. Владо Косата каза:

    прокиш:
    нещо прокиснало, използва се като обида

    Чакай малко, аз не се сьрдя на цочев, аз го бототворя – аз плюя по кандев, който подкрепя арабаджиев, а и двамата са пълен прокиш!

  2. RomanticDictator каза:

    Mного е скъпа бирата в тоя адамс, ебахти!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s