Bloody Riot

Не смятам да се извинявам предварително за спестените напоследък порции от трагичното ми неумение да ситуирам алтернативни на тренда прочити на стари като света истории. То е като да говориш на шведски във Финландия – вероятно ще те разберат, но остава отворен въпросът идиот ли си, че не си разбрал къде си или си оптимист. И в двата случая печелиш и губиш по нещо. В първия, пъстрата гама идиотство по широката земя ти предоставя ексклузивната анонимност на лудия с Библията от ъгъла на улицата – идиоти много, идиоти – всички. Но във втория… оптимистите ги пишат по вестниците.

И така, да си свериш часовника в крайна сметка се оказва не чак толкова лесна задача, особено когато това на практика означава да се запознаеш отблизо с някоя нова снобарска рутина, облечена и напарфюмирана съвсем по търговски в балните си одежди. Ехо? 2015-та ли сме вече??? Още недоразбрали? В свободния и отворен свят всеки има право да  плува, яде, пие и пр. в каквито си иска говна. Стига това, обаче, да е нагледно описано в някой неразписан наръчник по протокол на пост-модерното общество електрифицирани и чипирани велосипедисти, чийто пътъчки в други случаи биха огряли единствено на павирани със злато пътища или на някое презокеанско евтинджос ишлеме на Бродуей.
За това, като че ли ми допада повече ролята на лудия-оптимист-черногледец, който в дълбокото си вътрешно противоречие и антагонизъм съумява да разцепи драматургията на историйката тъй че в крайна сметка да се чуе и неговата истина.

Днешният главен герой не е макет, нито симулант, нито псевдо-ироник. Не е заслужил титулни надписи, нито място сред хай-клас конфекцията на популярни лица от сферата на обслужването. Не е оптимист, за това и не се радва на своите 15 минутки слава, нито пък се родее с някоя изсмукана от пръстите висша сравнителна степен. За да го срещнем, макар и за кратко, отиваме в Италия.

Италианската хардкор-пънк банда Bloody Riot, родом, по дух, че и по документи от Рим, напълно отговаря на горното описание. И ако образът на ‘многострадалната Геновева’ леко ви е пописнал, ето и един несълзлив прочит на историята за каузата, ентусиазма и други клишета.
Чух за първи път Bloody Riot преди известни години, като две техни парчета бяха поместени в bootleg компилация, събираща историята на италианския пънк между 1980 и 1984г. За мен тази касетка беше много ценна, защото разширяваше музикалните ми познания до немислими за мен граници, а отвъд Laida Bologna и Tutti Pazzi има още много за виждане… Сетне, в информационната епоха, вече не знам къде е тази касетка, но успях да си намеря албума дигитално, което ми позволи, на практика да се завърна в най-ранните си тийнейджърски години с групи, от които съм чувал не повече от две парчета, но съм слушал някога до побъркване. А Bloody Riot определено с годините изостанаха от челните позиции за италианска музика, отстъпвайки на постоянните членки на върха – Nabat, Negazione, CCCP, Stalag 17, Quinto Braccio и др.
Все тая, дълго време си припявах рефрена към една от най-известните песни на Bloody Riot, която под един или друг формат съм притежавал. Става дума за No Eroina и по-приближените до романските езици предчувстват посланието.

 За всеки израснал по хайдушките друмища на пост-соц градовете в България темата беше (и може би продължава да е) актуална чак до средата на миналото десетилетие. И така, важен момент в осъзнаването на всеки бунтуващ се тийнейджър от 80-те години насам е въздействието, което може да имат тежките наркотици върху индивида и обществото. На фона на Eskorbuto лайф-стайлинга, призива на Bloody Riot си звучеше като радикален стрейт едж. Без, разбира се, да има каквото и да е общо с това…
Но, обратно към историйката – от подобен хайдушки край с безкрайни премеждия и опасности са и Alex Vargiu, Cesare Di Porto, Fabiano Bianco, Lorenzo Canavacci, Roberto Perciballi, които в различни периоди са съставлявали една, действително много ценна банда за локалната италианска сцена. Създали групата през 1982г., само година по-късно, италианските пънкари се превръщат в първите D.I.Y. ‘сам-издат’ ентусиасти. През 1983г. и без никаква странична помощ! Какво геройство!

Първият състав на групата включва : Lorenzo Canavacci (китара); Pierpaolo Rossi (бас); Francesco Latessa (барабани). По-късният състав има промени : Alex Vargiu е басист, а зад барабаните е Rossi e Cessare di Porto.

Този първи 7“ албум съдържа, може би най-известните парчета на бандата : Bloody Riot, C.L.S., No eroina, Naia De Merda. Следващата година 13-те записани парчета влизат в първия дългосвирещ (отново едноименен) албум, записан за Meccano Records и с помощта на Giulio Tedeschi.

Първите концерти на Bloody Riot са в местни клубове, но най-значимите им и запомнящи се прояви са в самоуправляващите се италиански скуоти, сред които са такива структури като Victor Charlie di Pisa, La Giungla di Bari, Il Virus di Milano или комунални центрове, като Forte Prenestino в Рим. Общо взето доста ангажирана и акуратна група!

През 1987г. се разпадат, за да се съберат в средата на 90-те (1993-1994) за няколко участия. През 1998г. X Records публикуват сборник, включващ всички парчета на групата и някои лайф изпълнения от Forte Prenestino. През 2000г. Bloody Riot подновяват за кратко своята дейност, издаден е и още един сборен CD албум плюс книга с историята на групата – Bloody Riot. Ardecore de Roma (1983-2001).

До колкото ми е известно, Bloody Riot имат общо два дългосвирещи албума (Bloody Riot; Musica Italiana (I Bloody Riot Non Moriranno Mai…Tu Si.)), два сингъла (Bloody Riot; Gioventù Bruciata) и три сборника.

Инак, сравнително по-запознатите от мен определят групата като хардкор-пънк. Тъй като това може да носи много погрешна представа в днешно време, е редно да добавим поне едно уточняващо ’80-тарски’, за да не е да се сбърка някоя фенка на потниците и правите козирки… За мое голямо учудване, на едно място прочетох мнение, че ‘въпреки че са добри’ очевидните им Ой! влияния ги свързват с ‘по-тъпата част от последователите’. Авторът на тая мисъл, вероятно слабо познава групата.

За мен Bloody Riot винаги са били ‘онази преходна група между пролетарско-заводския Nabat и екстремно шумния Quinto Braccio’, чиято песен в онази касетка-сборник слушаш поне по два пъти. За родеещите се с европейския хардкор, италианската сцена и тази група в частност са задължителни!

Advertisements
Публикувано на Uncategorized и тагнато, , , , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s