ЖЕГА И ПОТ ПОСРЕД ЗИМА

…или защо Варна продължава да бъде пънк рок столица…

Честита Нова Година, драги приятели! Чувствайте се лично поздравени от всички автори в sofiarebelstation.com с още една година, в която ще ви занимаем със старовремските си (или пък напредничави) виждания за музиката, културата и бита в една малка и отдалечена сцена, която осмисля нашето прахосничество на време и ресурси много ‘нови години’ подред. С последващите редове, първи за новата 2015, приветстваме всеки ентусиаст, който, без корист е дал нещо от себе си, независимо от неговата форма и размер за общото благо през изминалата година.
В първия постинг за новата 2015г. член-коренспондентът на SRS за соленото крайбрежие и най-философски хаотичният ни автор – chaosbs представя своите впечатления от последния зимно-морски уикенд в столицата на анасона, йодните пари и пънкарско-биткаджийския манталитет.

Братя и сестри,

            Повечето от вас са наясно какво коства на един бургазлия да изтръгне от гърдите си признание за града по- на север и изобщо да изрече нещо позитивно относно случващото се в него. Но дано тъкмо тази странна вътрешна борба привлече внимание и ви убеди в искреността на настоящите редове. А доколко е странна тя и странно нещо ли трябва да бъде преглътнатото его всъщност…

Живеем в епоха, белязана от сериозната липса на някои липси, колкото и нелепо и парадоксално да звучи това на първо четене. Разглезени от продуктите на бесния технологичен напредък, забравяме, че те би трябвало да улесняват ежедневието ни, а не да го погълнат, заробят и подменят. Общуваме помежду си предимно в писмена форма, все по-лесно приемайки клавишите за гласни струни, а екраните на таблети, лаптопи и телефони – за лица. А съчетаването на това положение с безспорния факт, че поне 60% от истинската комуникация протича на невербално и паравербално равнище, не води ли до горчивия извод, че последната е брутално осакатена от този ни начин на живот?

Може би все още не разполагаме с гледна точка и достатъчна времева дистанция, за да осъзнаем напълно грандиозността на този проблем, но за да не избягаме от темата, ще го обвържем тъкмо с нея. Нека просто се запитаме кога за последно си купихме музика на оригинален носител… нека разширим и допълним въпроса: кога за последно си купихме музика на оригинален носител, водени от липсата на безплатна виртуална алтернатива, а не от желание да подкрепим изпълнител, от нравствени скрупули или пък просто от слабостта си към притежаване на повече вещи? Не, сега на обсъждаме моралната страна на нещата, тази тема е предъвквана неведнъж и едва ли бихме я допълнили с нещо. Тук става дума по-скоро за елементарна психология и за добрата стара максима, че човек не оценява онова, което е получил лесно. Днес достъпът до музикални произведения не коства никакви усилия и време, като буквално за секунди можем да се сдобием с цели дискографии, плод на дългогодишен труд, усилия и нерви. Нереципрочността между усилията за създаване и тези за опростена консумация крие риск от неразбиране. Не отделяме стотинки от дневната си хранителна дажба, не преценяваме алтернативи и не се лишаваме от едно в името на друго. Не чакаме с трепет дата на издаване, не се редим по опашки и не жадуваме усещането от допир с гладка гланцирана хартия и пресен аромат на мастило… вероятно защото сме го забравили или пък изобщо не сме го изпитали. Но не това е истински тревожно, а вероятността да не вникнем достатъчно дълбоко в песните и посланията, да не ги попием така пълноценно, както ако бяхме “изстрадали” сдобиването си с тях.

Ето нагледно как духът на времето налага своята трактовка за странността, която по-нагоре вече споменахме. Дойде ли време, в което да преглъщаш егото си е странно? Вече странно ли е да се отдадеш на музика и култура дотолкова, че да се откъснеш от профанизираното ежедневие, синхронизирано с медийно наложения си модел? Странно ли е да правиш това съвсем целенасочено? Кога запомнящите се концерти станаха такава странна рядкост, че да пишем ревюта за тях с есеистичен патос? Съвсем неусетно настъпи време, в което си е цяла екзотика хора да пътуват от един град до друг, за да присъстват на малко клубно събитие и да се включат в коктейла от персони, обогатявайки атмосферата. В тази връзка, специални адмирации за многобройната и колоритна агитка от Пловдив, която се впусна в приключенски трип, за да подкрепи съботния концерт и да му придаде още по-голяма стойност. Своя принос към последното имаха и всички от Плевен, Велико Търново, София, Бургас (а вероятно и от другаде), както разбира се и всички местни герои, които правят нужното пламъкът да не угасне.

Традициите на града-домакин в пънк/хардкор делото са несъмнени, добре познати и почти легендарни. Не допускам, че има представител на родната сцена, който да не е съчетавал екстремния китарно-барабанен саунд със звука на морските вълни и крясъците в микрофона с тези на гларусите. Неповторимият чар на целия пейзаж се допълва от неконвенционални средища за социален живот и забавление, притегателна точка за неконвенционални личности с неформален външен вид и поведение. Съботната вечер предостави тази роля на мото-клуб “Усмивка”. Локацията на симпатичното заведение съчетава комуникативност с липса на жилищни сгради в достатъчно широк радиус, което го прави напълно подходящ за провеждането на подобни събития. Интериорът на помещението бе преустроен, така че да предостави повече пространство, Това беше добре дошло за наплива от хора, който в нередки случаи трябваше да пренесе част от себе си и извън самия клуб.

И макар събитието да беше празник само по себе си, немалко от присъстващите имаха и допълнителен повод да празнуват и почерпят – още веднъж (и с леко закъснение) честито на всички именници и рожденници. Да е жива и здрава също новородената племенница на Сашо от Момчета с кубинки, чието появяване на бял свят в самото начало на новата година се превърна в един чудесен символ. Лошата новина този път дойде от Outrage, които за всеобщо съжаление не успяха да се включат във веселбата. Така или иначе, това си остана единствения по-сериозен минус за вечерта.

Начало на шоуто поставиха тъкмо Момчета с кубинки. Като пръв (а в момента и единствен) представител на стила си у нас, момчетата са призвани да носял факела на работническата чест и непримиримост. Представянето им, както винаги, бе издържано в духа на най-добрите стрийтпънк и ой! традиции, което не му пречи да носи и самобитните белези на родната действителност. Редом с утвърдените класики бяха изсвирени и много нови (поне за мен) парчета, които скоро ще можем да слушаме от чисто новия диск, който бандата подготвя. В кулминацията на изпълнението си Момчетата решиха най-безцеремонно да взривят публиката с един абсолютен химн, какъвто е “Борбата продължава“ на ТВУ. Ефектът на песента бе допълнително усилен с прякото включване на нейния автор и вокалист на добре познатата софийска шайка, която несъмнено липсва на всички ни.

Щафетата бе поета от Garotta. Търновската (или не само?) бригада не разочарова, поднасяйки на тълпата стегнат и агресивен сет. Редуване на по-бързо с по-бавно темпо, мощни китарни рифове и яростни вокални партии – всичко това, споено от типичната болярска безкомпромисност, гарантира на бандата достойно място в картината на българския хардкор. Не бе пропуснат и традиционният поздрав за момчетата в синьо, който съвсем очаквано е придобил статута на обединителна мантра по всякакви ъндърграунд прояви.

Така… И Н Д И Г Н И Т И. Убеден съм, че и нищо повече да не напиша, няма да остана неразбран. Извечната есенция на едно отдадено, борбено и гордо човешко съществуване, събрано в 2 десетилетия на творчество и креативност. Качество. Най-висока класа без каквито и да жило претенции за такава. Да, когато Индигнити стъпят на сцената започва война. Няма неутрални. Врели и кипели в играта, варненските ветерани определено знаят как да ангажират и приобщят всички присъстващи в единна жива хаотично подскачаща маса, вдъхновена да разруши закърнелия световен ред и да поведе човечеството към по-справедливо бъдеще. Изпълнението на групата събра накуп както стари песни с характерната им неподправена праволинейна избухливост, така и по-нови композиции, смесили дълбочините на посланието с висините на чисто музикантското въображение. Както и да го погледнем, тук за тъпчене на едно място не би могло да се говори. Налице е всичко необходимо и нищо излишно – нито една излишна нота; нито една нетежаща на мястото си дума; атрактивност без грам клоунада и коравост без капка мачо-палячовщина.

Не знам колко са групите, чието име на 100% отговаря на това, което правят и представляват, но знам със сигурност, че Взрив е една от тях. Не бях гледал групата на живо от години, но и за миг не съм поставял под въпрос очакванията си спрямо участието и приноса им към въпросната вечер. В състава се забелязаха някои промени, които обаче по никакъв начин не повлияха върху отношението и енергията на музиката им. Истинска канонада от (къде познати, къде не толкова) парчета, които просто не могат да те оставят безучастен. Именно на Взрив се падна честта да забие последните акорди за край на концерта (но не и на купона, който тепърва започваше). Силно изпълнение от страна на пловдивчани и убедително завръщане на Майна Кор Крю там, където му е мястото – в центъра на събитията.

Та така, глътка свеж въздух, ново начало или просто тъжно намигване към не толкова далечното минало… предстои да разберем. Факт е обаче, че вечерта се състоя и то отвъд рутината, която дебне заплашително иззад всеки възможен ъгъл. За немалко от присъстващите преживяването бе като някаква неформална среща на випуска – бяха минали години от последното им виждане, а мъжките прегръдки надминаха по брой тези от всички епизоди на “Sons of Anarchy” взети заедно. Интересен, но и силно обнадеждаващ е фактът, че познанството и приятелството на едни присъстващи с други датира отпреди раждането на някои трети такива… което от своя страна не провокира онова комплексарско батьовско отношение, наблюдавано често по други места и ситуации. Тук заразата е проникнала достатъчно дълбоко, за да роди приемственост, а директността в отношенията е достатъчно непринудена, за да гарантира автентичност.

Примерите са налице, а тонът е вече зададен, което е добър повод да се измъкнем от кръстопътя или поне да провокираме самите себе си с въпроси. Ще допуснем ли рутината и апатията да завладеят дори онова, което трябваше да е техен антипод и наш спасителен бряг? Ще попиваме ли или просто ще консумираме? Промяна ли ще търсим или само музичка за слушане и поводи да запълним свободното си време с нещо? Социална енергия ли ще генерираме или вдигнати синьо-бели палци? При всяко положение е по-добре да си направим нужните равносметки още преди да е дошло време за такива. В противен случай не се знае какво друго би се превърнало в екзотика.

 

Благодаря за вниманието и бъдете велики!

 

 

chaosbs

Advertisements
Публикувано на Uncategorized и тагнато, , , , , , , , , , , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

One Response to ЖЕГА И ПОТ ПОСРЕД ЗИМА

  1. Помяр каза:

    Хубав текст. Забелязвам хора, които слагат усмихнати личица, но не се усмихват зад мониторите си. Хора, които 1-та им работа в заведение е да се тагнат къде са. Хора, търсещи с такава агресия чуждото внимание, понеже не го получават в реалния живот…и това се е превърнало в норма от известно време. Но, пък забелязвам и друго – някой прекалено носталгично гледат с един такъв съжалителен тон… Какво ти пука, че другите съществуват почти само „виртуално“. В смисъл, аз си купувам/трейдвам плочи/касети/списания/CD-та, щото така съм свикнал и грам не ме ебе какво (не) правят другите. Даже имам няколко контакта, с които кореспондирам САМО с писма, щото нямат интернет. Като цяло тия неща и колекцията ми са само и единствено за мой кеф, а с годините осъзнах, че няма абсолютно никаква философия зад това, както и няма нужда да се обяснява и сравнява с навиците на поредното загубено поколение. Просто ме кефи повече звука на касетата, примерно. Просто ме кефи да си ходя на концерти на 300 км. Т’ва е. Нищо повече – останалите да се оправят. Просто се радвам, че не съм на тяхно място – ебати скучния живот.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s