Пролетарии на живо в Maze

Плакатът за отминалото участие на Пролетарии е не по-малко впечатляващ от афиша, посветен на концерта в Neu!Berlin

Раз, два, три, бодро денят посрещни! С малко перисталтична гимнастика и две ударни дози реалност – новините и градския транспорт. Какво начало само, пък и животът изглежда се грижи отлично за крепкото психическо здраве на трудещия се р(о)ботник. Никак не е трудно да си обясним защо и най-честитите понякога са начумерени в трамвая рано сутрин и изпод свити вежди едва дават шанс на позитивизма. Не че поглежда зад всеки ъгъл, но не може всичко да е толкова ужасно отегчаващо!

Но когато сивотата завладее напълно нюансите на ежедневието ни, малки, но жизненоважни опори са нужни, ‘дето се вика, за да добуташ до утре. И така, един цял трамвай себични неблагодарници, които не оценяват благата и доброто стечение на обстоятелствата, от които се ползват, се клатушка по пътя си, един такъв бозаво-никакъв, а същите тия – едни скучновати и еднакви угрижени хорица – от младежа с ученическата чанта, през кифлата с ниската талия до стареца с бастуна и циганката с метлата. Всички смъртни и нито един, който дори да претендира, че е бог – каква скучнотия само! Единствено успокоение ми бе останало очакването до края на работния ден и началото на безработната вечеро-нощ, която да разделя старателно на две равни половинки – едната за духа, другата за тялото.

Затуй в точен час, още преди каляската да се е превърнала в тиква, набежком се изтъркулих към меката на културното и ентъртейнмънт (и ние знаеме думички, моля ви се!) разнообразие, носещо по неандерталски опростенческото заглавие – ЦЕНТЪР.
ТАМ се очакваше в късната есенно-зимна вечер да се случи събитие от много висок ранг – участие на група Пролетарии – сама по себе си забележителност, чиято активност е важна марка в календара на всеки ориентирал се някъде по гамата между пънк, уейв и индъстриъл теченията. Тия течения и нас повлекоха към популярния в близкото минало безистен, водещ към още по любопитния клуб в подземието – едно от най-новите попълнения в редиците на столичната клубна сцена. В Maze вече се случваха събития – някои по-масови, други по-задушевни, но общото впечатление е, че „Лабиринта“ се е ориентирал към посрещането както на ъндърграунд, така и на други музикални ивенти. Въпреки нелоялното отношение на барманите мястото е супер за такива сбирки.
Последният Пролетарии беше впечатляващ със своята многопластовост – хората, мястото и музиката са основните елементи на нещо, което не можех да изпусна, ако и да се бе повторило едно към едно. Малко по-далеч от обичайните за хулиганските ни сбирки свади и напрежения, но достатъчно близо до общото усещане за енергичност и еуфория, стои малко странна, авангардна, на първи поглед единаческа, а всъщност направо усамотенческа сцена, следваща различни правила, но подчинена на носталгични емоции. За това всеки неин градител е своеобразен герой на труда. Един от исполините в тая самобитност, убеден съм вече, е групата Пролетарии.
Силата на Пролетарии е в алегорията – един нескончаем разказ на нюансите, а музиката – понякога тържествена, понякога маршова, друг път като саундтрак към траурна процесия или много екстравагантен начин да бъде упражнено насилие над сетивата. Там където динамиката среща симфонията, а налудничавия на моменти текст се облича в агресията на пост-индустриалния бараж, се побира и дуото. Това отстрани изглежда като добре дирижирана шизофрения, и то с публика! И за да бъде пърформънсът пълнокръвен, в подземния сумрак се бяха събрали люде от всички краища на китния ни ъндърграунд, ‘сите обединени от обща кауза и общи пороци – всичките споделени.
Индъстриъл-дарк-уейв сета се вписа чудесно в студената софийска нощ, а френетичнaтa ритмика на парчетата на Пролетарии ме тресеше още един ден след това.

Някой попита „Къде са лазерите?“ И това май в общи линии е последното, което си спомням преди да ме настигне с апокалиптична тревожност и тоталитарна стилистика още един Пролетарии.

Ето и малко снимки, дело на DARK WAVE GROUP SOFIA.

P.S. От срам, авторът на текста не се подписал под творението си, вместо това го оставил в най-калния и самотен кенеф на задунайската губерния, надписан с черно червило върху една от ония розово-кафяви салфетки, към които с нездрав афинитет подхожда всеки дързък ползвател на родната ресторантьорщина. Отдолу с големи букви пишело „НЕ ХВЪРЛЯЙТЕ КАМЪНИ, БИТЕ ШОЙН!“

Advertisements
Публикувано на Uncategorized и тагнато, , , , , , , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

One Response to Пролетарии на живо в Maze

  1. Pingback: In Memoriam | SofiaRebelStation

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s