WASTED FEST (2014)

Няколко сигурни сиптома, че есента е вече тук се проявяват ежегодно и неотменно. Забравете житейския си опит и наученото в училище (с изключение на това от междучасията, разбира се) – градската емпирика е най-сигурният начин да се ориентираш немедленно във всякакви природни и социални явления. И така, пролетните селски събори предшестват есенните градски панаири, тъй както по френски етикет аперитивът предшества дижестивът. Няма нищо френско в демонстрацията на затвърдени практически знания по химия, но и смекчаването на острия етилов вкус от полу-фалшив концентрат с евтина бира е практика и сред най-изисканите, когато жаждата победи разума. НО НЕ ТЪЖИ СЪРЦЕ! Не само листата падат!

Та вчера беше от тия дни, където ергени и моми се изглаждат, вчесват, двойно шпакловат, гълтат коремите и само в очакване на волната програма си позволяват една „къса хулиганка“ за румени бузи и блясък в очите. Идилията не е пълна без шипков мармалад, но и нещо седяло до него в „Плод-зеленчука“ ще свърши работа, например от ония бутилки с двойно дъно, по-познати на интелигенцията като джин „завой“. В крайна сметка се оказа, че в късния съботен следобед всички на панаира са били обратния завой и очакват последствията от него.

Не без участието на известна енергийна напитка и американска марка обуща бе сътворен събор, кръстен от неговите организатори „WASTED FEST“ – чудесен начин да кажеш на твоите приятели и познати, че някъде в тъмното сте си „забравили“ последните 20-тина години. Ежегодното напомняне за постиженията в живота на посетителите се превърна от малък фестивал за ъндърграунд ентусиасти в мащабно и очаквано събитие. Това на практика означава, че на закачалката няма много място и за твоето сатренце.

Не заради това, но заради Anti-Future реших да преваря утаечния процес, който се случваше отвъд полицейската лента, но истината е, че и в това се провалих. Финалните акорди, обаче, ме убедиха, че макар и те да са против, младите пънкари имат бъдеще. Какво,… е въпрос на различна трактовка. Дебютният албум на ентусиазирания квартет е следващото важно в „to do“ списъка ми с неща с високи очаквания.

Въпреки старанието ми да видя и подкрепя, ако не всички, то повечето групи, не мога да скрия, че най-главните причини за снощната съсипия в стил Лебедово Езеро – източно-софийски римейк са Voyvoda, Ънален Диспут и Indignity. Тъкмо тези три групи дойдох да видя, жертвайки вся и всьо плюс две шепи копейки за една съботно-вечерна каубойска среща (пък и да си спестя още едно футболно мъчение по телевидението). Всички останали, повече от очевидно изкъртваха и извозваха методично и без особена жалост всеки дошъл да изпие до дъно луксозния extreme wasted коктейл.

Така че след неизбежната социализация трябваше да дойде време и за обратното. Не само защото разпада е по-красив от конструкта, но и защото тъмните нюанси на музиката са самотно начинание. Какъв по-хубав повод за това от Voyvoda?
Какво ново при чернодрешковците – любопитното е, че това всъщност е нов член зад барабаните. Което само по себе си се оказа значително. Ако сте гледали и преди Voyvoda, знаете, че особената енергия, която акумулира групата през своите текстове, атмосфера и музика е най-видима чрез изразителната и настъпателна агресия – изключително мощна по обем и сила емоционалност, спомогната от забележим музикален професионализъм. Сега умножете резултата от тази формула по две и ще се получи Voyvoda днес. Отзад бандата вече надниква crust жанра в някакво странно и самобитно проявление на границата между драмата и истерията – в черно облечена мелодия на пламенност и хаос. Седмици преди началото на поредното им европейско турне, войводите доказаха своето име – саможертвеници с кауза.

Coprostasis, като че ли продължиха битката в свръхтежка категория с още един забележителен сет от класики за душата и кръста. Рецепта с доказано и моментално действие допринесе за направо животинското отвързване, което настъпи в оБара. Пастирът не пропусна в традиционния си шеговит тон да подкани подопечните си чифтокопитни и те да се почувстват балерини, нещо което, всъщност никой не го съмнява. Между хвърчащите палци и пачки, майсторите на кабаретното изкуство демонстрираха широки умения в екстремната музика и волеизлияние, което ги прави задължителна част от подобни интелектуални събития. Липсваха някои национални шлагери, обаче, и като цяло мафията свири разочароващо малко, оставяйки мъничко въздух и за другите.

Има някои срамни разговори. Има някои болезнени такива. Но в общуването има табута и парадокси. Когато срамното с болезненото се съчетаят, това не е парадокс. Това е Ънален Диспут. Не е и табу, защото не е просто лапсус на концептуален термин за търкане на полови епидермиси. По-скоро е оня скандал, който би довел хора, които нямат нищо общо с целите на занятието, но са дошли, защото любопитството е по-силно от инстинкта за самосъхранение. Авантгарда на българския пънк наскоро издаде дебютен албум, който несъмнено е едно от събитието на изминалата петилетка, лишена от такива ударници и белязана от шоковото поскъпване на лепилото. Това, обаче е в миналото. Днес имаме един срамно-елегантен ураган от слова, енергия и музика, които могат да те върнат у първи клас, ‘дето е рекъл кварталния поет. Тях няма да ги видите по Първа, но кога пак ще срещнем на живо олицетворението на бунта и осъзнатата му абсурдност. Снощи диспутарите си бяха на мястото и мястото беше у диспутарите – едни 15 години помъдряване – набор на новонастъпващите – събрани в половин час болезнено искрен и директен хаос – точно като личностите зад групата.

Get Some и Corpse направиха пътешествието във водите на провала бурно, само за да акустират на своеобразния скейт пристан, където кръстник и апотеоз, най-страшен хищник е Piranha. И на трите групи изглежда им се отдава да спонсорират травматологичните отделения на болниците по места с прегорели в боя солдати, а вчера и с градусни туристи.

За мен, погледнато и през огледалото на шишето, всичко това вече изглеждаше като „още малко до...“

INDIGNITY.

Глава последна. Най-интересното е, че в друг контекст може да се каже и точно обратното. За София всеки ден, когато Индигнити са тук е празник. Да вдъхнеш глътка от автентичната атмосфера на хардкор-пънка си е направо алхимия. Малко го умеят, много претендират, истината е, че това е постижимо само без фалша, предубеждението, елитарността – урок, от който регулярно се нуждаем всички. И докато варненци разместваха пластовете, за да покажат какво е ентусиазъм, саможивата идеология на борбата, други черпят от непресъхващия извор на колективната мъдрост. Знам, че да знаеш за какво пее групата често е трудно и натоварващо занятие, което може да бъде заместено с пиене на ужасна иностранна бира и позиране за фейсбук. Знам също така, че времената се менят, но константа остава отношението. Такъв е този урок, пореден, от хората, които имат какво да кажат по тази и много други теми. Правят го чрез старошколски хардкор-пънк. Не напомнят на никого или напомнят на много едновременно. Трябва да мислиш, преди да скачаш, а като го направиш не можеш да спреш краката си. Всички стават приятели или врагове – зависи кой отбор в играта ще избереш. Но както и да го направиш – ти участваш наравно с хората, които го правят вече десетилетия. Урока по отношение можеше да продължи, а можеше и да спре веднага. Със своята мъдрост Индигнити доказаха защо те са бащиците. Знам, че никога няма да е достатъчно, а снощи дори да бяха изсвирили още 4-5 парчета от своят репертоар Индигнити просто щяха да ни спестят някоя друга минута фалш и глухота.

След тях се очакваше ексклузивното участие на Brothers In Blood. Нас ни очакваше края на започналия по-рано през деня утаечен процес. приключващ точно на… дъното. Но преди това още малко „столица“ и още някой лев в джоба на близкоизточен предприемач в името на културата и ситостта – К.Р ЗА ВСИЧКО! ПЪНКЪТ Е МЪРТЪВ!

В този час днес в кино Влайкова започва поредното интересно събитие, организирано от For The Kids Booking, на което ще имате възможност да гледате американската пост-пънк група The New Flesh и да си купите плоча от четири родни дистрота. Линк към събитието в социалната мрежа.

Advertisements

About JollyStomper

Не поглеждай назад - там няма нищо. Нито крачка напред - избягваш всички.
Публикувано на Uncategorized и тагнато, , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

One Response to WASTED FEST (2014)

  1. Pingback: Лицата и обложките на 2014г. | SofiaRebelStation

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s