Ънален Диспут

Има моменти в живота, когато, осъзнавайки неговата цикличност разбираш какво е имал предвид поетът в отчаяното си надяване земята да е плоска, а тварите по нея да са декор към филма, в който главен герой – самият той – в своята нескрита себичност върви към заложения хепи-ендинг. Разбира се, поетите са луди и за разлика от обикновения трудовак с черно под ноктите гледат на „солта на живота“ като на неправилна пропорция. Същото като с тичането за трамвай рано сутрин, паленето на цигара миг преди да дойде рейса, втората цедка кафе, женските прически тип „телевизор“ и други грешки в кода. Поетът също така е писал на дълго и широко за биещия се с вятърни мелници или протестиращия срещу лошото време, който в абсурда на своята кауза остава тъжно самотен, трагично неразбран и в крайна сметка обречен на анти-героическата съдба на забвението…

… докато някой някъде не го разбере – вероятно твърде късно, разбира се.

Защо си позволявам това излишество във възможно най-неподходящия момент, когато трябва да съм пределно циничен в дух със заглавието и максимално нагледен и опростенчески във връзка с общото усещане, което оставя употребата на подобно словосъчетание… Отговорът е точно толкова прост, колкото логиката, която използвам – не бъди по-католик от папата. И в тая връзка, днешната ни тема е цинична прелюдия към първа глава от голямото въображаемо поетическо словоблудство с работно заглавие „Професионален наръчник за пропиляване на живота“. Днес, освен за уводните думи, често по-важни от заключителните, ще говорим и за „малката нощна музичка“, която ги одухотворява,… някак си… по своему.

Групата на поетите, абстрактните мечтатели, пост-материалните философи, биещите се с вятърните мелници и протестиращите срещу времето най-накрая оповести своя манифест.

В 12 (13?) точки е събрана цялата идеология на бандата, която в епохата на „умните и красивите“ смее да нарече себе си Ънален Диспут. Вън от съмнение, това е един от най-очакваните (поне за мен) албуми на годината, в момент, когато твърде дълго т.нар. „сцена“ остана без автентичен пънк проект. Сега, когато основанията са повече от ентусиастите, именно Ънален Диспут стават знаме на завръщането на отвращението, протеста, съпротивата и „тихата“ (а всъщност направо крещяща) лудост, която две поколения си отглеждаха като свое дете под патронажа на улицата и нейните правила и норми.
С нескрито вълнение откривам, че диспутарите са намерили за ползотворни дългите месеци между първите им участия и издаването на албума. С още по-голяма радост разбирам, че те продължават да следват идеологията на отрицание на консумеризма, правейки го всеобщо достъпен „само“ срещу… желание. И ето че вече притежавам тъкмо на своя китайски  -фон, надлежно подредено копие, за да посрещна още една работна сутрин в ритъма на потропването на червените пътъчки. Нямам претенцията да разбирам от всичко, нито търпението да изслушам всеки, но съм болен каузар (знам, че не съществува такава дума, но ми харесва как звучи!), което автоматично ме превръща във фанатизиран привърженик, но пък и каузата на тези момчета приемам за своя, убеждението за което, препотвърдих още след първото извъртане на тавата. Вероятно всеки ще намери нещо ново и нещо старо за себе си измежду 12-те парчета (и очакваното, надявам се по-скоро, 13-то).
Категоричен, експресивен, с безмилостна жестокост атакуващ пънк, като изваден от дебрите на отминали и позабравени за съжаление времена, но с нова живителна сила и още повече безкомпромисност – както в посланието, така и в общото усещане и атмосферата, които създава. Албумът и генерално стилът на групата много ми напомнят на великите Eskorbuto. Подобно на тях, Ънален Диспут засвидетелстват своето музикално декаденство на група непреднамерени злодеи, които менкат парче френетична реалност за две парчета блян. И то как? Повтарящите се контрукции, съпроводени с шизофренично, хорово изкрещяни лирики ни връщат в най-истинските години на пънка, там където водещото е ентусиазма и идеята пред бизнес-ориентирания професионализъм, a поетичното изкуство се сблъсква с музикалния хаос и енергия. И все пак, каквото е успял да направи Папича със звука – го е направил отлично – голямо евала за продуцента, както е известен сред изнудвачи и други дребни мошеници шефа на пулта. В крайна сметка продукцията е това, което всички търсим – умело и балансирано съчетание между диспутарската агресия и пословична умелост да казват неща между редовете. Един брилянтен пример за концептуално, но безкомпромисно на всички нива (анти)изкуство, манифест, доктрина…

12 добре познати от ураганните концерти на Ънален Диспут парчета тържествуват зад отличен и идеен артуърк. Емоцията от концертите се пренася в слушалките ти само с няколко клика. „Восъчният Хитлер„, „Щъркел„, „Утопия“ и още псалми за живота и неговите паметници са на свободно разположение в мрежата. Жест, който не бива да бъде подценяван.

Със сигурност едноименният албум на пънкарите e и ще бъде едно от събитията на годината, която бележи голямо и мащабно завръщане на пънк музиката и културата.

Намерете дигиталната тава за свободно сваляне или срещу дарение в бендекемп-а на групата заедно с текстове и артуърк и не забравяйте, че всичко струва… Какво и колко не казвам, защото именно в това е идеята – нека всеки прецени дали и как да подкрепи своята любима група.

 Ънален Диспут ще участват и на тазгодишното издание на „Wasted Fest„, което ще се проведе идната Събота (18.10) в Грайндхаус. От сигурни източници се знае, че ще има и изненади!

Advertisements
Публикувано на Uncategorized и тагнато, , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s