Хардкорът умря, да живее хардкорът!*

Докато се климбуцам в 30 годишния трамвай редом с трудовия български народ се опитвам да си събера мислите с хронологията от последните 15 часа. Не че са се случили толкова много, колкото значителни неща. И не че някой е очаквал друго, но паметните събития са тези моменти, за които по седенки мало и голямо твори легенди. Относно вчерашното – две неща са сигурни – голямото му значение и легендарният му статут.

Честотата, с която в София се срещат събития от този магнитуд, особено последните години, е силно незадоволителна. Това ги прави високо ценени и очаквани всеки път, когато измежду ненужната претенциозност и откровената поза се появи такъв неочакван, протагонистичен, ентусиазиращ и изпълнен с по детски чисто нетърпение повод. В подкрепа на думите ми стои еуфорията, която предизвика слухът, а после и официалният афиш за, може би, концертът на годината. Детройтската хардкор-пънк легенда Negative Approach се очаква на емблематичната дата 11 Септември, която се случи да бъде и рождена дата за един от главните буукинг стожери на подповръхностното културно пространство, а именно For The Kids.

Нормалният работен четвъртък приключва със стотиците пъплещи от офисите – фабриките на съвременността, ударници на конюнктурен „-изъм“ на своя път към също толкова усреднен живот извън компютъризираните клетки. Светът сигурно е полудял, за това е нужен спешен отговор. Моментът е правилният такъв, а начинът – още една доза от добре познатият ни лек с марката на неизхабяващата се съпротива, чийто флагман е и ще остане завинаги пънкът.

Поводът е радостен, а наздравиците – празнични. Сред глъчта се чуват гласовете на познати и непознати. На ентусиазирани и умерени оптимисти, на дошли поради различни причини, заради идеята или заради името, с разнообразни мотиви, сходно или тотално различно верую, но обединени, някак си по сектантски от обща енергия.

Вечерта с минимум едно главно „В“ започна по добре познатата схема – от вратата за краката или вечно повтарящата се история преди събитие, където гореспоменатата енергия проявява своя експлозивен импулс още в градинките, по пейките и подлезите, но само за да се пренесе мигове по-късно пред сцената. Рожденият ден на For The Kids booking е достатъчен стимул, особено когато на масата с подаръците предстои отварянето на най-големия. Но това малко по-късно – сега е време за обиколка на дистротата, разходка из кутиите с винили и задължителното посещение на щандовете с мърча. Там се нахождат потребности от различен характер, но впечатление правят винилосъбирачите, които с всяка изминала година разширяват своя кръг – количествено и качествено. Това би било невъзможно без хората, които пренасят десетки килограми винили, зинове, тениски… Ритуалът си има особености за спазване, най-вече, когато „конкуренцията“ от съседната зала мотивира с космически цени, докато от нашата страна на Рубикон всичко изглежда в името на идеята, ентусиазма и взаимността.

Няколко кена и една-две похарчени надници по-късно е време за голямото начало. Уви, обявените по-рано B.F.D.M. не съумяха да преборят обективностите и не се очакваше днес да ги чуем. За сметка на това другарите им по оръжие от Rejection са напълно готови да всеят смут по собственоръчно изготвена рецептура с доказан ефект. За това и от първия акорд малката зала на Mixtape 5 се превърна в котел. Няма смисъл да казвам лесно предполагаемото – летящите чаши, маси, жива маса, електроника, неопределени предмети и конфекция съпровождаха целия концерт, от самото начало до винаги тъжният, изнурителен край. Рядко срещаното на родна почва равно отношение както към гостите, така и към своите изненада приятно и зареди до максимум с позитивна енергия включително и най-вече войнстващите в непосредствена близост до заформящото се в духа на столичната традиция и старата школа меле. Всички парчета от албума плюс някои от по-ранните класики и чисто нови композиции срязаха като с нож намагнетизираната публика. От „Няма справедливост“ до „Очите“ движението се превърна в константна величина, а високоволтовото напрежение изправи на нокти и най-отдалечените. Общо взето сетът на столичани и този път достигна точка на кипене – онзи момент, когато часовникът заковава и единственото важно са музиката, която изправя всяко косъмче на твоето тяло и личното ти оцеляване в месомелачката, в която доброволно влизаш и неволно напускаш разбит и победен от самия себе си в някаква странна проява на мазохизъм. Поредното доказателство за лоялността на бригадата към нещо, от което се предполага, че вероятно са останали само спомени – хардкорът умря, да живее хардкорът!

И оживя. Не казвам, че е било само снощи или че никога не ще се повтори, но гостуването на Negative Approach беше особено изживяване – нещо, което всеки присъствал може да потвърди. Особеното ми отношение към легендите в хардкор-пънка изобщо ме кара да се страхувам всеки път, когато радостно събитие случи на родна почва, точно тогава възниква и въпросът – какво е останало от младежката енергия на групата, която харесваш? Вярват ли още в онези „слепи“ идеали или го правят по навик и задължение? Отговорът на всичко това, що се отнася до щатските пионери бе демонстриран снощи и може да се изкаже дори и само с изражението на John Brannon. Една физиономия, която трудно ще забравите. Истинското лице на ядосания и озверял до обезумяване сърдит чичко, който вероятно няма намерение да изоставя личната борба във всички нейни аспекти. Ето защо от първия до последния удар Negative Approach, освен че доказаха на практика и на живо своето име, държаха цялата зала на мушка на най-силното си оръжие – класическият 80-тарски хардкор, искрената си и неподправена емоция, на моменти по неандерталски груба, но свръхзареждаща. Почти колкото демонстративно нихилистичното отношение на китариста. Е, Микстейп наистина стана твърде тесен и горещ за всички, които искаха да съпреживеят едно шоу, което е съмнително, че ще видим скоро отново. И преди да са се разпрашили под натиска на телата, разлетите течности и особения вид интимност, всички късметлии имаха ексклузивната възможност да се докоснат до живи легенди и да чуят на живо любимите си химни, които впрочем, както коментирахме с другар, звучаха в пъти по-яко и безкомпромисно от студийните записи. Вечерта не можеше да завърши просто ей така… За това под звуците на Chaos и Borstal Breakout на бащиците 4 skins и Sham 69 всичко изглеждаше вече напълно завършено. Една истинска хардкор вечер, като извадена от дебелите книги, след която си тръгваш пребит, джезве кокали, с подметка на челото и болки във врата, но усмихнат, едновременно изтощен физически, но духовно зареден и най-вече благодарен за преживяното. Един спомен за студените, скучните и равнодушните дни. Заслужаваше си всяко едно усилие (а те най-вероятно не са били малко) на организаторите, за да бъде постигната онзи вид нирвана, съпровождаща целия лайв, че дори и часовете след него.


* По името на главата „Кралят умря, да живее кралят“ от класическото произведение на Александър Дюма – „Кралица Марго“ и песента на Rejection – „Хардкорът умря“.

Advertisements
Публикувано на Uncategorized и тагнато, , , , , , , , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

2 Responses to Хардкорът умря, да живее хардкорът!*

  1. Pingback: Лицата и обложките на 2014г. | SofiaRebelStation

  2. Pingback: София, 05.10.2015, NEGATIVE APPROACH! | SofiaRebelStation

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s