Улично Дело (второ издание)

Както и да го гледаме изминаха три години от първия брой на българския фензин „Улично Дело. Почти безнадеждното чакане за второ издание приключи още преди месец и без изненади в това отношение, може да се каже, че тези три години нервно потропване с крак са си заслужавали всеки един ден.
И все пак мина доста време, откакто разлиствах с огромен интерес дебюта на станалото легендарно още преди да е излязло списание за пънк/ой/психобили/гараж рок и пр. „подземни“ рокендрол конфигурации. Новината за дългоочаквания втори тур бе не по-малко въодушевяваща.
Толкова добър и силен дебют предполага или още по-добро продължение или известен реверанс. В случая на „Улично Дело“ и дума не може да става за второто.

И ето че кратко след като слуховете станаха неоспорима реалност вече с гордост мога да „подредя“ новата бройка в колекцията си.
Като сравнително доскорошен песимист на тема ‘българи правят хартиени зинове’ мога нескромно да се похваля с остър и критичен поглед над всичко, което има претенцията да занимава и без това залиняващата бг общност на изкушените в „подземните“ страсти и привички. В ерата на фейсбук, заливането с ледена вода за повече обществено одобрение, късите мъжки (?) панталонки и грозните ‘Попай Моряка’ татуировки аналоговостта, чийто израз е двуцветното хартиено D.I.Y. издание за непопулярна музика и култура, изглежда като извадена от контекста на съвремието диалектика. Дори само с това, „Улично Дело“ ме печели напълно.

Разбира се, със своя обем от над 60 стр., зинът има много повече достойнства, което го нарежда право до високите по ръст международни издания от близкото и далечно минало, като Maximum Rock’N’Roll например.

снимка : hcspirit.com

Нетърпението ми взима превес и бързам да разгледам тази, безспорно ценна придобивка. Почти моментално ми правят впечатление няколко неща. Хубава, плътна хартия, отлично съшита тъй че списанието добива монолитност и тежест. Отличен дизайн – компилирането на снимки, картинки, рисунки и текст по начин, който да не превърне списанието в претрупана торта, но също така да носи усещането за уникалност, хендкрафт и съдържателност едновременно е почти професионално умение. А липсата на гореизброените качества би могла да повлече със себе си надолу и най-съдържателната сбирка. Изключителен, почти художнически подбор на изразни средства – от ръчно изрисуваните татуировки и колажите, до комиксите и графическото оформление на интервютата, „Улично Дело“ притежава поне толкова изобразителна стойност, колкото и вещина. Размерът има значение или защо да отделиш повече място за нещо по-голямо е въпрос, чийто отговор може да бъде получен само и единствено от „Улично Дело„… Ако джобните ‘криминалки’ имат безалтернативно предимство по отношение на размерите, то бе-ге вариантите им вероятно биха изглеждали като грозно препечатано сканди. Повече място – повече материал и авторитетност за периодическо издание с големи паузи между броевете.

И сега малко по-конкретно. Ако вече сте се докопали до втори брой на „Органа на Централния комитет на българската Подземна Партия“ вие вече вероятно сте чели интервюта с българските пънк пионери Д.Д.Т. (Изток на три морета плюс хлебче и кюфтета от автогарата! бел.авт.), щатската Ой! легенда Oxblood, още пънк носталия с the Casualties и Menace, но и още повече Ой! и скинхед рок’енд’рол с Bootboys от Чили, 45 Adapters от Америка, по-близките ни Pilsner Oiquell oт Чех(л)ия, 7еr Jungs от страната световен шампион по футбол плюс малко сайкобили и класически рок’енд’рол в лицето на летящите холандци Batmobile и китаристът Link Wray.
Ако и това ви се струва постно като програмата на телевизията едно време, изчакайте полунощ и филмите за възрастни. До тогава, обаче „Улично Дело“ ще предложи и нова порция субкултурни комикси, игри, ревюта на концерти и всякакви материали свързани с музиката, като например класация на албуми, където за щастие видях два от най-любимите ми.

Всяко хубаво нещо си има край, а в нашенската реалност трудно можеш да си доставиш толкова дълготрайно и автентично удоволствие на цената на само две бири. За всички ценители на музиката, както и за любопитните, скептиците и тези, които не са „опитвали“ нищо подобно – няма по-добър вариант от „Улично Дело“ и по-добро време от сега, за да опитате да придадете значение и важност на музиката и културата, удостоявайки себе си и личната си колекция с този, смея да кажа великолепен пример за D.I.Y. етика и ентусиазъм от най-високо равнище. А ти, от кое дело си?

Хвала на замесените! Кураж на трудилите се!


Фензинът „Улично Дело“ може да бъде открит и в столицата, където бройки със сигурност има в магазина за коремни удоволствия 100 beers, както и в „На Тъмно“ или по слух и мирис навсякъде, където мирише на подземие и лоши навици.

Advertisements

About JollyStomper

Не поглеждай назад - там няма нищо. Нито крачка напред - избягваш всички.
Публикувано на Uncategorized и тагнато, , , , , , , , , , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

One Response to Улично Дело (второ издание)

  1. Pingback: Лицата и обложките на 2014г. | SofiaRebelStation

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s