Martyrdöd – Elddop (2014)

В екстремната музика има едно течение, което набра изключително много популярност последните няколко години. Става въпрос за blackened crust-а. За феновете на тази музика има една изключително добра новина от има-няма седмица и нещо, а тя е новият албум Elddop на Martyrdöd от Швеция, една от най-представителните групи в жанра.

martyrdod

Преди да представя самия албум, няколко думи за групата, като за да ги опиша ще направя един между Martyrdöd и техните сънародници Skitsystem. Първата ми статия в Sofia Rebel Station беше именно за колегите на Martyrdöd, там ги представих като бясна смесица от хардкор рифове, d-beat и блек метъл вокали. Въпреки че Martyrdöd (особено в ранния си период) приличат доста Skitsystem, и нищо чудно, тъй като двете банди имаха един и същи китарист доста време, последните два албума на Martyrdöd окончателно прокарват границата между двете групи. Ако Skitsystem е банда, която залага на първичния пънкарски изблик на агресия и бунт, то Martyrdöd наблягат на мелодичните рифове, по дългите песни и по-сложните конструкции. Ако приемем, че стилът на двете банди може да се определи просто като смесването на кръст и метъл в определени пропорции, то определено Martyrdöd е групата за тези от вас, които са фенове на по-техничните метъл изпълнения. Elddop обаче е албум, който в музикално отношение е много повече от един такъв прост микс на два стила.

За тези от вас, които са запознати с творчеството на групата, знаят, че през 2005 те издават In Extremis, албум, който е считан за истински шедьовър сред феновете на блекенд кръста. За много голяма част от аудиторията на групата това беше перфектната смесица от кръст и блек метъл и тези хора дълбоко се съмняваха Martyrdöd да прескочи летвата, които самите те поставят преди почти десет години. Някак си заради тези високи очаквания, последвалите Sekt (2009) и Paranoia (2012)  не получават толкова внимание. Моето лично мнение е, че в Paranoia определено се забелязва един опит да се постигне това, което феновете така жадно чакат – да се достигне нивото на In Extremis и да се отиде отвъд него. Въпреки че първите 2-3 песни от Paranoia са обещаващо начало, групата някак си се увлича в мелодичните китари и към средата албумът някак си губи енергията, която се усеща в предшестващите албуми.

И ето че стигаме и до същината на днешната тема, Elddop за мен е нов опит за атакуването на тази височина, достигната през 2005. Този път, смея да кажа, че Martyrdöd успяват да се справят с поставената пред тях задача и да надминат себе си, но не задължително като успяват да издадат албум, който да е по-агресивен, по-бърз, по-техничен и с по-добър звук, а като представят нещо, което трудно може да бъде объркано с творчеството на някоя друга банда. Чрез Elddop шведите се утвърждават като феномен в екстремната музика. Както казах, Elddop е много повече от просто смесица между пънк ритми и блек метъл китара. В музиката се чуват характерните за групата отчаяни вопли на вокалиста, китари, които варират от прости пънкарски пънкарски рифове с 3-4 акорда и стигат до изключително мелодични композиции, характерни за мелодичния дет метъл. От началото до края се усеща и един груув, който досега съм долавял единствено в последните няколко албума на Carcass. Изобщо музиката в Elddop е с много влияния, от които аз най-вероятно долавям само част. Този микс от музикални подходи окончателно откъсва бандата от групата на всички банди, които са заклеймени като просто копия на Discharge, но пък Martyrdöd никога май не са и попадали там. Според мен след Elddop, Martyrdöd не бива да бъдат слагани и в една група с други blackened crust банди като Iskra или вече споменатите Skitsystem, нито могат да бъдат хвърлени в определението neo-crust. Martyrdöd си е Martyrdöd, а Elddop излиза извън всякакви жанрови определения и в това се състои големият за мен успех на албума – в него се усеща, че групата върви по свой път и се опитва да създаде свой стил на свирене без да копира директно от конкретна авторитетна група.

Първите няколко парчета напомнят на Paranoia, характерният микс от мелодични китари и бесни пънкарски барабани. Темпата постоянно се сменят. Ту бавно и погребално, ту лудешки бързо. Мъченишките вокали, към които името на групата идеално подхожда, са запазена марка на групата и неотлъчно присъстват и в това издание. Следва любимата ми част от албума – песните Victoria, Tentakler и Slav Manual. Не мога да кажа защо толкова много ми харесват именно те, но мисля, че е заради китарните рифове, които напомнят за някои блек енд рол групи, примесени с типичните за групата енергични барабани. Вече преполовяваме албума и тук започвам да се страхувам от това, че отново ще стана свидетел на опит за възможно най-технично свирене. Нищо такова, песните остават агресивни и въпреки, че китарите са си все така мелодични, дрането от страна на вокала и здравата ритъм секция допринасят за едно сурово усещане, което създава атмосферата и в In Extremis.

изтеглен файл (3)

Изненадата в този албум са инструменталът Martyren, който играе ролята на своеобразно лирическо отклонение и бонус тракът Under Skinnet, в който аранжиментът е типичен за групата, но вокалите са на Kajsa Grytt, шведска изпълнителка на алтернативна музика, чийто жанр аз не мога да се наема да определя. Във всеки случай този бонус трак звучи доста успокояващо, пък макар и гейнът на китарите да е на макс и представлява един изключително удачен край за албума. Представете си шведски неофолк с аранжимент от Martyrdöd, или по-добре не си представяйте, ами чуйте тук.

martyrdod_elddop

Останалото , което трябва да се спомене, заговорим ли за някой албум са артуърка и текстовете на песните, като те могат да се анализират заедно. никога не са използвали типичните за кръст групите снимки на бълващи дим фабрики, кадри от Втората Световна, или кулата на някой затвор за обложките си. Техните послания винаги са се държали далеч от яростното отстояване на конкретни политически идеи и следователно обложките им изразяват по-скоро някаква лична вътрешна драма, отколкото конкретни социални проблеми. Артуъркът към Elddop не прави изключение, като на фокус отново е графика на човешко лице – нещо, което виждаме и в In Extremis и в едноименто им EP от 2003. Колкото до текстовете, не разбирам шведски, но от това, което долавям, бандата не се занимава със социални проблеми, а по-скоро с някакви свои вътрешни терзания, което може би е по-добре от това уж да промотираш някакви идеи, без да си напълно отдаден на тях, копирайки свои любими банди.

За финал, Elddop е албум, който си заслужава вниманието независимо какъв стил пънк или метъл предпочитате. За мен това издание е абсолютно задължително за всеки меломан, който харесва екстремните жанрове. Това е албум, който едновремено може да създаде фона за out of body experience и да те накара да си разбиеш главата в радиатора.

Advertisements
Публикувано на Uncategorized и тагнато, , , , , , , , , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s