Интервю с Born for Slaughter и Irritatement (MK)

Последно време взе да ми става навик да взимам интервю от всички групи, които минават през нашия град, били те сравнително известни или пък прохождащи състави. Тези мои статии взеха превес над ревютата на групи от близкото минало и бих желал и занапред нещата да се развиват в тази посока, като силно се надявам да имаме и повече материали за български изпълнители, тъй като Софията в Sofia Rebel Station малко се губи иначе.

Този анонс настрана, днес ви представям интервю с две групи от братска Македония. От всяка група, с която си говоря, научавам по нещо ново за това как се случват нещата в чуждите сцени, какви проблеми имат групите от други страни и как се справят с нещата, които тормозят и нас. Материалът, който представям днес, носи няколко важни поуки за младите групи у нас, които имат амбицията да създадат нещо, което да остане в историята на ъндърграунда. Четете надолу интервюто ни с Born for Slaughter и Irritatement от Скопие, които ни гостуваха в сряда.

SRS:Здравейте! Сега ще говорим малко на балканско есперанто, щото е срамота на Английски. Хаха.
Шпаги:А на македонски може ли?
SRS:Може, може, говорете си на македонски, ниe всичко ще разберем.

SRS:Първо: кои сте вие и как се казвате.
Шпаги (Irritatement): Ние сме Irritatement (Фикса и Шпаги)
Фикса: …и Born for Slaughter (от тях интервю дадоха Фикса, Раде и Ергин)

SRS:Как бихте определили стила, в който свирите?
Фикса: Първо Irritatement?
SRS: Давайте първо едните, после другите.
Шпаги: Irritatement – НЕ ЗНАЕМ какво свирим.
SRS: ХАХАХА. Беше обявено като пауървайленс, но това не беше само пауървайленс, имаше нещо повече.
Шпаги: Има пауървайлънс, хардкор, малко грайнд. Мешавица пълна. Абе, пиши го агресивен хардкор.
SRS: И малко депресивен може би?
Шпаги: Да. И това.

SRS: А Born for Slaughter?
Ергин: Нещо като метализиран кръст, вдъхновен от групи като Wolf BrigadeTragedy,His Hero Is Gone, но не се стремим да звучим абсолютно като споменатите, ами искаме да имаме малко по-метъл звук.
Раде: Имаме много влияния от дет метъла, но не мога да кажа, че сме вдъхновени от единствено една група или от един вид музика. Все пак главното е дет метъл, кръст и пънк.

SRS: Сега се прибирате от Европа. Колко концерта направихте?
Ергин: Всичко на всичко 26.

SRS: В кои страни?
Ергин: Направихме пълен кръг. Македония, Сърбия, Австрия, Швейцария, Холандия, Белгия, Румъния, Шехия…

SRS: Къде ви хареса най-много публиката?
Ергин: За мен беше в Швейцария.
Раде: Но имай предвид, че навсякъде беше различно и навсякъде беше добре по някакъв свой си начин.

SRS: А какво ще кажете за сцената в Скопие и изобщо в Македония? Има ли концерти, групи?
Шпаги: Една минута тишина.
Ергин: Истината. Ледената истина.

SRS: Спомням си, че при вас преди две–три години имаше активни групи, организираха се фестивали, сега от това нищо ли не е останало?
Раде: Не. Групи има, но те се топят, стават все по-малко и по-малко. Освен това има много малко подкрепа, а това е едно от най-важните неща. Ако искаш да има сцена, трябва да има и стабилна подкрепа от публиката.

SRS: В Македония ми се струва че има повече групи, които свирят алтернативна музика отколкото в България, или поне повече групи на глава от население. На какво се дължи това?
Шпаги: Много хора без работа, хващат и свирят. Това е. Хахахах… не знам бе, нямам представа.

SRS: Как се решихте да отидете на турне?
Раде: Като всеки нормален бенд. Свирим, за да издаваме плочи и да отидем на турне. Какво ще стане с нас, ако не издаваме албуми и не свирим? Ще бъдем само една локална група, която ще се разпадне за 2-3 години и толкова. Никой няма да разбере за групата и така.
Ергин: Това е най-важната работа за всяка една група.

SRS: За вас бандата преди всичко останало ли е?
Раде: Да. Малко е като работа, само че не можеш да се изхранваш от нея.
Ергин: Изкуството е животът. Това е.

SRS: А с финансирането на турнето оправихте ли се?
Ергин: Еми, да…
Всички в хор: На нула.
Раде: Не е на минус, дори бих казал и че сме на плюс, тъй като всички тениски, които щамповахме, всички плочи, които направихме, всичко е продадено.

SRS: Къде ще е следващият концерт?
Ергин: Еми, искам да организирам фест в моя град. Това ще стане за втора поредна година. Събитието се казва Black Against Night (Црно против ночи). Ако успея да го направя и втора година, там ще свирим.

SRS: В България има доста прохождащи банди, които обаче нямат вашето мислене, нямат амбицията да издават албуми и да отидат в чужбина. Какво ще кажете на тези групи?
Раде: Ако свирят в една малка държава, в един малък град, ще си останат анонимни. Самата група няма да има напредък. Ще бъдат само български легенди, нищо повече. Ако искат групата им да се развива, трябва да свирят навън, да отидат на турне!

SRS: Благодаря ви много, надявам се да се видим догодина, но този път не в сряда!
Раде: Догодина задължително сме тук отново, само че в петък или събота!

Казаното от Раде относно това как трябва да се развива една сцена и една група няма нужда от коментар. Дали сте просто фен, който посещава концертите в Грайндхаус, или пък се опитвате да свирите алтернативна музика, най-добре да си вземете бележка.

Advertisements
Публикувано на Uncategorized и тагнато, , , , , , , , , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s