PUNK CITY /10.05.’14/

Неделна утрин – вън птички пеят, а в главата ми – билиярд с железни топки. Криви сутрешни физиономии и ритуали за снощни геройства. Мълчаливата опашка пред кварталното кафе казва повече от сладката раздумка на дъртите алкохолици, за които сутринта е вече на кристали. Сигурно така изглежда средностатистическата Неделя на всеки със социален живот, ако считаме че той включва задължителната употреба на течности в шише с бандерол. Не е трудно да се предвиди какво ще стане, ако откажеш да гледаш на света през трезвени очи.
Едно време по градските улици се „въртеше“ един класически номер, т.нар. „hat trick“ – три „шапки“ и топче. Целта е да откриеш топчето въпрекия умелия и ловък опит на илюзиониста да те заблуди. Отдавна не съм виждал такъв тип панаирни игри, но снощи се почувствах току като пред масата с шапките. Три от четирите събития от началото на годината, които истински си заслужават съвпадат в един ден. Дали е закон на Мърфи или ситуацията има специален контекст не знам, но в сложната формула на избора трябваше да бъдат преценени всички детайли. В Микстейп, Coprostasis се подготвяха да представят новия си албум и дори да го раздадат безплатно на всеки дръзнал да прекрачи прага на клуба, а пък в Студентски Град, градът на суетата и бурканите с консервирани зеленчуци, the Skints, подкрепени от Rock A Shock щяха да измолват повече слънце в традиционния дух на евро-карибската музикална дружба.

Ска, метъл или пънк е въпросът. За съжаление това изглежда е неравна битка, дори и само поради една причина – присъствието на думата пънк, употребена в правилния контекст, което винаги ще бъде най-добрият аргумент за. За това – форсиран марш през лъскавия център на столицата към мястото, където бирата се измерва в галони, водката с кашони, а младостта е вечна. Punk city fest е събитието, приютено от новия 8-ball, което е събрало на едно място дълъг списък от подземни величия в пълна готовност да олющят и без друго вехтите фасади наоколо. Първата лоша новина е разочароващото отпадане, поради независещи от тях причини на Ънален Диспут и Момчета с Кубинки. Така лайн-ъпа на мини феста загуби две от основните си имена, но в никакъв случай не загуби от своята острота. Пред клуба в пълна готовност беше ентусиазирано множество от тийнейджъри по паспорт или душа, които допресушават още по някоя друга напитка на евтинийка и с бодра крачка към безистена се насочват към съботната си доза нихилистична ярост.

Първи на сцената да тропат се възкачват Anti-Future. Най-новото откритие на бг пънк и хардкор сцената е повече от вълнуващо и естествено, почти като комшийска свада. Снощи не успях да ги гледам, но от доверени източници знам, че е било в моя стил – мръсно и сурово, антибъдеще.

За Scumline може да се каже едно – много енергия и искреност на високо темпо – ако можеше да се правят китари от скейтбордове, Scumline щяха да са… втората банда с такива наоколо и първата, която се опитва да разчупва поп-стереотипа по свой си начин, достигайки чак до олдскуул Negative Approach. Изглежда това се нрави не само на мен, но и на всички смели фаянсови войни, които смеят да се раздвижват върху коварните плочки.

Колко далече е далече? За A-Moral няма далече. София винаги е на една ръка разстояние, когато става дума за ентусиазма на варненската бригада. Те винаги, също така, могат да се чувстват у дома в столицата, където не малко хора са готови да викат с тях до последно. Един фантастичен пример за автентичната варненска пънк сцена е A-Moral. Никога не се е появявала толкова вълнуваща и масово одобрявана група, последните десетилетия. Вижда се и в реакцията на всички, ходещи на техни изпълнения – когато те са на сцена, отпред никога не е спокойно.
Следващата стъпка за варненци трябва да е ново издание.

Vox Populi – vox Dei. И аз не съм предполагал, че във времена, когато опушените кафенета биват заменени от претенциозни аперитивки, а около Попа е поне 5 деления по-малко противно, може да съществува олд-скуул пънк. Пистълс, обаче, оживяват в контраста на мизерията и авантгарда. Това е Глас Народен – ретропънк с особено отношение към живота. Жужащите китари и отсечения ритъм правят групата да прилича по-скоро на дежаву от миналото, в което, разбира се, се крие и техният чар. Като странна, на моменти сюрреалистична прелюдия между старата Аве Мария и новите бг пънк групи е Глас Народен. Ако си „дошъл за погото“ – това е твойта група – достатъчно шумна, за да скачаш, достатъчно ритмична, за да се буташ. Формулата е успешна!

Bright Sight са в почти изцяло с подновен състав от последния път, когато ги гледах. Едно обаче със сигурност не се е променило при тях – младежката енергия, която излъчват по време на своите изпълнения заразява хората пред сцената. В типично свой стил, софиянците забиха нови и стари парчета – такива за танци и такива за размисъл. Повече мелодия и повече адреналин е запазената марка на бандата. Bright Sight потвърждава стабилното си присъствие и продължава да радва своите фенове надлъж и нашир из бг клубната сцена.

Време е за експлозивната кулминация в подземния котел. За целта ни е нужен C4. Един брой ще свърши работа. Живото доказателство бе вчера. Хардкор хулиганите никога не остават длъжни – нито на очакванията, нито на публиката. Отново безкомпромисен сет от хардкор уличен стил – химните, познати на мало и голямо плюс ново парче. Това бе представянето на една от най-очакваните групи тази вечер и по принцип. С градуса се покачва и напрежението, избуява и емоцията, а саундтрак на това може да бъде единствено C4. С мен ще се съгласят всички с болки в рамената и крайниците.

Изненадата на вечерта и дефакто нейният епитаф е Bad Company. Една наистина лоша компания от добре познати момчета, събрали се на една сцена да изсвирят парчета на култови български групи, които не съществуват към момента – Switchstance, Т.В.У., Crowfish и Confront е забележителната подборка, която трябва да е черешката на вечерта. Така и се получи – отдавна неслушани на живо химни върнаха лентата назад. След всяка песен движението отпред прогресивно се увеличаваше, като достигна своята кулминация с ТВУ, хубав жест към всички страдащи от време на време от носталгия. Съмнявам се да е имало някой, който да не е пял с пълно гърло „Пряко Включване“, „Избори“, „Мъртви“, „Boys in Blue“, „Who are you to decide“ и пр.

С традиционния поздрав към органите на властта приключи сета на Bad Company, а и Punk City Fest. Една вечер, която показа по малко от миналото, по малко от бъдещето, но най-много от това, което обичаме всички – няколко градски легенди, много изпразнени от съдържанието си шишета и страничка в тъмните столични хроники. На който му се съжалява – да съжалява.

Advertisements

About JollyStomper

Не поглеждай назад - там няма нищо. Нито крачка напред - избягваш всички.
Публикувано на Uncategorized и тагнато, , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

One Response to PUNK CITY /10.05.’14/

  1. Pingback: Лицата и обложките на 2014г. | SofiaRebelStation

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s