Hexis, Old Shores, Lapsus Linguae, Teeth of Divine – 08.04.2014. + Интервю

Повече от половин година мина от последното ми ревю на концерт и сега с нескрито удоволствие сядам да отразя събитието от снощи, а то е концертът на датската блек метъл/хардкор група Hexis, с подкрепа от родните Old Shores (Black Metal), Lapsus Linguae (Hardcore) и Teeth of Divine (Experimental).

Действието се развива в добре познатия грайндхаус. Редовното закъснение от един час е налице, тъй като е доста трудно да се добереш до въпросния столичен клуб в час пик, но както и да е, всички са в прилично лежерно настроение, наслаждават се на питието/фаса си и изобщо не подозират какво ще им се случи след малко.

Teeth of Divine

Старт на концерта дават Teeth of Divine. За съжаление не мога да дам кой знае колко информация за тази група, тъй като аз самият узнах за нея едва няколко минути преди да започнат да свирят, когато един приятел ми каза: „Аре, идвай да слушаш ембиънт с чанове!”. Ембиънт с чанове ли? Звучи интересно дори и за човек, който е доста консервативен по отношение на предпочитанията си за анти-музика. Влизам в клуба, а там се е събрала малка група от хора, очевидно фенове на блек метъла, които наредени в полукръг слушат звуците, създавани от приседнал на пода човек, стиснал в ръка микрофон и три чана, докато млада калугерка в черно расо и с корпс пейнт го обикаля със свещник в ръка. На сцената зад преносим компютър стои трета мълчалива фигура, облечена в черно от глава до пети, която явно спомага за генерирането на най-разнообразни звуци. Всичко прилича на някакъв ритуал от книга на Алейстър Кроули. Отпускам се в ъгъла и започвам да слушам нежните (но не за дълго) звуци на камбанките и влаченето на микрофона по земята, което предполагам имитираше полъха на вятъра в планината. Това лирическо интро след около пет минути преминава в нещо много по-драматично. Калугерката с корпспейнта започва да издава смразяващи кръвта звуци с гърлото си – нещо като вой на умираща котка, но не на пресекулки, а плавно – всичко се излива постепенно и набира енергия. Виенето, заедно с другите шумове, кулминира в плътна стена от шум, в която са насъбрани най-различни негативни емоции, а след това плавно стихва, групата се нарежда в редичка и се поклонява на публиката. „Свърши ли вече?” питам се себе си наум и някак си съжалявам, че не видяхме повече. Лично за мен шоуто можеше да стане още по-добро, ако имаше повече шум и истерия, но явно артистите си бяха преценили да излязат с кратък сет.

Фейсбук страницата на Teeth of Divine казва, че те са експериментален проект, който залага на аналогови звуци и етно музика, а снимките там разкриват, че всяко представление е различно и не винаги има блек метъл калугерка на сцената, което прави трупата още по-интересна. Очакваме групата с нов пърформанс някъде през пролетта, когато евентуално ще видите и интервю с тях.

Lapsus Linguae

След ембиънт/експериментал загрявката на сцената стъпва добре познатата ни четворка Lapsus Linguae, или може би не толкова добре познатата, тъй като от няколко месеца насам те са с изцяло подменена ритъм секция… грешка на езика. Групата е натрупала опит откакто за пръв път ги гледах на живо някъде януари 2012. Усеща се много повече тяга и плътност, свиренето е по-енергично и създава прекрасен фон за раздвижване пред сцената. За жалост посещаемостта на този концерт не беше много висока и вместо с лудо бутане и въртене в кръг, ентусиастите останаха с празни ръце и само имаха възможността да повикат одобрително в паузите между песните. Запазената марка на групата си остава някак си резервираното отношение на вокалиста към публиката. Отново нямаше представяне на групата, но пък за сметка на това на няколко пъти каза „благодаря”. Последните 2-3 песни са по-бавни и нестандартни. Грууви бас линии и психоделична китара, които в допълнение с басовото ръмжене на вокалиста създаваха атмосфера, която на мен ми напомни на словенските U.B.R., но с малко повече мрак. По средата на предпоследната песен, вокалистът пуска микрофона на земята и излиза да запали цигара, оставяйки на останалите трима да забият финалните акорди сами. Довиждане, нямам повече какво да кажа.

Old Shores

Кратка пауза за саунд чек и на сцената са старите шорти. Изненада: барабанистът на лапсусите и на Old Shoresе всъщност един и същи човек! Питам се дали ще се справи с бласт бийтовете след лудешките пънк ритми? Първата песен започва и вече съм убеден, че ще изпълни задачата. Групата е сравнително млада и неопитна и естествено имаше някои пропуски тук-таме, но напредък определено се забелязва и феновете на блек метъла го оценяват като размахват енергично коси пред сцената, а за малките грешки на никого не му пука. Бласт бийтове, тремоло пикинг и високо дране от страна на вокалиста – класика в жанра. Групата е изпратена с аплодисменти и отстъпва сцената на госите ни от Дания.

 Hexis

Датчаните домъкват на сцената машина за дим и някаква кутия, в която изглежда, че има осветление за сцена. Е? „Какъв е тоя хардкор с машина за дим и прожектори? След десетина минути в заведението всички лампи угасват и настъпва мрак. Пушекът се сгъстява в бяла пяна и лампите, монтирани на сцената започват да премигват в такт с касата на барабаните. След първите няколко акорда, темпото на барабаните става картечно, а с това и прожекторите, които пускат ослепителна бяла светлина, започват да премигват на по-къси интервали. Както вече се бях изразил веднъж – епилептиците да го духат, но този път съвсем без да преувеличавам. В бялата стена, създадена от дима, членовете на групата се превръщат просто в черни силуети на сцената, които танцуват някакъв много зловещ и странен танц. Усещането може да се сравни с много неща – с бойно поле, на което цари хаос;гробище, където в мъглата бродят събудени трупове, или просто някаква сатанинска пантомима. Каквото и да е, то си отива с музиката, която е пронизваща и тежка и някак те вцепенява, та сега си давам сметка как ъндърграунд банда може да си послужи с машина за дим. Само така мога да го опиша, повече думи ще са излишни. Шоуто свършва и аз някак си се чувствам длъжен да задам няколко въпроса на датчаните, при все че не съм го планирал преди да ги бях чул. Резултатите от импровизираното интервю четете по-надолу:

Моите снимки не се получиха, но шоуто в София изгледжаше горе-долу така.

Моите снимки не се получиха, но шоуто в София изгледжаше горе-долу така.

SRS: Здравейте, Hexis! Кажете ни имената си.
Hexis: Здрасти! Ние сме: Тим. Филип. Саймън. Еразъм.

SRS:Преди да дойда погледнах, че в ивента във фейсбук сте представени като смесица от блек метъл и хардкор, но за мен това беше нещо повече. Вие как бихте определили стила си на свирене?
Еразъм: Еми, трудно е. Китарите са най-вече вдъхновени от блек метъла, но мисля, че вокалите и барабаните са също донякъде блек метъл, но силно повлияни от хардкора. Затова и хората ни определят като смесица от блек метъл и хардкор. Хаотично е, но за нас това е по-скоро хардкор, отколкото метъл.
Филип: Голяма част от музиката ни е движението. На сцената се опитваме да се движим възможно най-много, опитваме се и да накараме публиката да се движи, за разлика от типичната блек метъл банда, която просто си куфее на едно място, та в този смисъл сме хардкор.

SRS: Най-впечатляващата част от шоуто бяха светлините – това запазена марка ли е на групата? На кого му хрумна идеята?
Филип:Ами, използваме го в повечето си представления. Има много други банди, които правят подобно нещо, ние го изпробвахме веднъж и ни хареса. Банди като The Dilinger Escape Plan са правили подобно нещо, но ние си го правим по наш си начин.

SRS: Как виждате публиката отгоре? Пред сцената е все едно си на някакво гробище и мъртвите са се събудиби – само черни силуети. А вие как ни виждате?
Еразъм: Ами, аз виждам лицата на всички хора в публиката. Когато се обърна към барабаниста ни, виждам само черен силует и знам, че това е всичко, което публиката вижда. Но когато се обърна обратно с лице към публиката, мога да видя всяко лице в залата. Доста е странно.

SRS:Един по-специфичен въпрос: какво ви доведе на балканите?
Филип: Правили сме много турнета – във Франция, Холандия, Германия и някак си ни писна да свирим на едни и същи места.  Това турне ни е по-голямо, имаме 24 дати и искаме да видим колкото се може повече места. Опитахме се да дойдем възможно най на юг и да стигнем до Гърция, Турция и така нататък. Та, да… това ни е план занапред – да свирим на колкото се може повече места.

SRS:Свирите от 4 години, но в ивента беше написано, че имате над 150 шоута зад гърба си – бандата ли е основното ви занимание?
Филип: Трима от нас имат постоянна работа и един учи, но тази банда е като хоби на пълен работен ден. Догодина ни предтоят 150 шоута – толкова, колкото сме свирили общо в последните 4 години.

SRS: Да съм честен, изобщо не съм подготвен, тъй като не планирах да интервюирам някого тази вечер, така че нямам повече въпроси, освен ако не искате да споделите впечатленията си от България, или някоя друга страна, през която сте минали по време на турнето си.
Еразъм: Изобщо не съм идвал в страните тук – Гърция, България, Турция, но съм приятно изненадан от атмосферата. Тук е много готино!

SRS:Благодаря, успех!
Hexis:И ние благодарим!

Advertisements
Публикувано на Uncategorized и тагнато, , , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

3 Responses to Hexis, Old Shores, Lapsus Linguae, Teeth of Divine – 08.04.2014. + Интервю

  1. лагера мрази софия каза:

    Данаиле, пише се чаН, чаНове, плебей видински.

  2. petarpopara каза:

    Ебаси майката. В полето няма чанове. Мерси за поправката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s